Решение по дело №248/2019 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)

Производството по делото е образувано по жалба В.П.П. и Б.Ч.П. ***, срещу отказа по писмо с рег. № 188600-5314 от 21.08.2019 г. на началника на РУ на МВР-Силистра при ОДМВР-Силистра за връщане на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СС 6766 АН, поискано с молба с вх. № 188600-5115 от 13.08.2019 г.

В жалбата са изложени доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения акт, като се моли за обявяване на неговата нищожност, а в условията на евентуалност – за отмяната му.

Ответникът – Началник на РУ-Силистра при ОДМВР, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. Моли за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2017 г. двамата жалбоподатели, в режим на СИО, са придобили автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ от лицето С.О.С., като на 07.03.2017 г. регистрацията на автомобила е променена и В.П. е бил вписан като негов собственик (л. 60-62).

На 24.05.2017 г. относно същия автомобил е бил подаден сигнал от Кралство Норвегия в Шенгенската информационна система (ШИС). Автомобилът е бил обявен за издирване като вещ „открадната, незаконно присвоена, изгубена“ (л. 53).

На 26.05.2017 г. служители на РУ-Силистра са установили местонахождението на автомобила в гр. Силистра, като към тази дата съгласно данните от регистрацията автомобилът се е водел собственост на В.П.. С протокол за изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР от 26.05.2017 г. полицейски органи при РУ-Силистра са иззели от жалбоподателя автомобила и втора част от свидетелството му за регистрация (л. 49). Протоколът за изземване не е бил оспорен.

След обмен на информация със сектор „СИРЕНЕ“ Д“МОС“ и осъществената кореспонденция със страната членка, въвела сигнала, е установено, че автомобилът е собственост на SANTANDER CONSUMER BANK AS-20441791 Норвегия и е обявен за издирване от бюро СИРЕНЕ-Норвегия във връзка с извършена измама/злоупотреба с доверие. В началото на м. юни 2017 г. е получено писмо, че собственикът на вещта е заинтересован от връщането ѝ, като е упълномощил представител за България, който да приеме автомобила. На 06.06.2017 г. е било подадено искане от упълномощеното лице за предаване на автомобила, към което са били приложени всички необходими документи. Въз основа на искането е била издадена Заповед № 18863-168/03.07.2017 г. на Началника на РУ-Силистра (л. 47), по силата на която на 04.07.2017 г. вещта е върната, за което е съставен съответния протокол за връщане на вещ, иззета по чл. 84, ал. 1 от ЗМВР (л. 45). По силата на същата заповед на жалбоподателя са върнати свидетелството за регистрация на автомобила, както и двете регистрационни табели с номер СС 6766 АН (л. 46).

Повече от две години след това, на 12.08.2019 г. двамата жалбоподатели, легитимиращи се като собственици на вещта по силата на договора за покупко-продажба на МПС от 06.03.2017 г., са поискали от ответния орган постановяването на заповед за връщане на автомобила. От една страна са посочили, че липсва изначално основание за изземването му, а в условията на евентуалност са посочили, че връщането се дължи съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР.

Във връзка с постъпилата молба от двамата жалбоподатели, до тях е изпратено писмото, предмет на оспорване в настоящото производство, с което им се отказва връщането на автомобила. В него е описана хронологията на събитията, като е посочено, че въз основа на Заповед № 18863-168/03.07.2017 г. вещта е предадена на упълномощен представител на нейния собственик SANTANDER CONSUMER BANK AS-20441791 Норвегия. Изтъкнато е също, че двамата молители са получили заверени копия от всички материали по преписката.

Оспорването на посоченото писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 84, ал. 9, във вр. с ал. 6 ЗМВР оспореният отказ изхожда от материално компетентно лице. Същият е обективиран в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на двамата жалбоподатели и да налагат отмяна на обжалвания акт. В рамките на регламентацията по чл. 84 от ЗМВР е предвидено издаването на различни административни актове, които запазват относителната си самостоятелност, независимо от взаимната си обусловеност. В тази връзка, производството по издаването на отказа по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР е инициирано по искане на заинтересовани лица (чл. 24 АПК), при произнасянето органът е съобразил постановените до момента актове във връзка със случая и е спазен срока за произнасяне съгласно чл. 57, ал. 1 АПК.

Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на акта.

Доколкото наведените оплаквания от жалбоподателите са свързани с наличието на основание за изземването на автомобила, респ. наличието на основание за въвеждането на сигнала от Кралство Норвегия в ШИС II, същите са относими към законосъобразността на приложената принудителна административна мярка по изземването на вещта по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, за което е съставен протокола от 26.05.2017 г., който не е бил оспорен. Дори да беше оспорен с изложените доводи обаче, в съответствие с даденото разрешение от СЕС по дело С-520/20, изходът от спора би бил предизвестен. Съгласно решението, чл. 39 от Решение 2007/533/ПРВ на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която компетентните органи на изпълняващата държава членка са длъжни да изпълнят въведен в ШИС II сигнал за вещ, въпреки, че имат съмнения относно причините за въвеждането на такъв сигнал, така както те са посочени в чл. 38, §1 от това решение. От мотивите по т. 40 - т. 41 става ясно, че органите на изпълняващата държава членка трябва да предприемат необходимите обезпечителни мерки за целите на изпълнението на въведения сигнал, без да може срещу това да се възразява чрез оспорване на валидността на този сигнал заради наличието на съмнения дали органите на въвелата сигнала държава спазва целите, посочени в чл. 38, § 1, защото съгласно чл. 1, §2 от Решение ШИС II целта на тази система е по-специално да обезпечи висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза. В тази връзка изложените съображения от жалбоподателите и заявените от тях собственически права върху вещта не биха могли да бъдат съобразени в производството по налагането на принудителната мярка, а още по-малко биха могли да бъдат съобразени в настоящото производство по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, което се явява последващо и обусловено от предшестващите го административни актове. Подобни възражения биха могли да се обсъждат в гражданскоправен спор, но не и в административен процес.

Що се касае до материалноправните предпоставки по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на вещта, в случая те не са налице. Регламентираните действия в чл. 84 ЗМВР са израз на поетите ангажименти на страната при осъществяването на международно сътрудничество във връзка с мерките по издирване на вещите, за които е въведен сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), респ. за изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с иззетата вещ е съгласно изразената воля от държавата, заявител на сигнала (в случая Кралство Норвегия). Ако в 60-дневен срок от уведомяването от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща със заповед на съответния ръководител, съгласно чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР се възстановява на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Само при условие, че в срок до 60 дни не постъпи искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител – чл. 84, ал. 9 ЗМВР. В случая това условие за издаване на позитивен акт за двамата жалбоподатели за връщане на процесния автомобил не е изпълнено, обратно - вещта е върната на правоимащото лице по силата на Заповед № 18863-168/03.07.2017 г. на Началника на РУ-Силистра, съставляваща акт по чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Поради това оспореният в настоящото производство отказ за връщане е законосъобразен (изцяло в този смисъл Решение № 5405 от 7.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13540/2019 г., V о.).

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ОД на МВР-Силистра (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 37, ал. 2 ЗМВР) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. с ЕГН ********** и Б.Ч.П. с ЕГН ********** ***, срещу отказа по писмо с рег. № 188600-5314 от 21.08.2019 г. на началника на РУ на МВР-Силистра при ОДМВР-Силистра за връщане на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СС 6766 АН, поискано с молба с вх. № 188600-5115 от 13.08.2019 г.

ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** и Б.Ч.П. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Областна дирекция на МВР-Силистра, направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: