Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 09.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ САВОВА
При участието на секретаря Мариана Ангелова разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1326 по описа на ПРС за 2018 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, представлявано
от Тервел Янчев Кънчев чрез процесуален представител адв. А. Б.-Д. срещу Е.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед
№ 364 от 14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на ПРС за следните суми: в размер на 380.57 лв. (триста и осемдесет лева и
петдесет и седем стотинки) главница по Договор за паричен заем № 5355871от 10.05.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и Е.С.Д., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД
в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********
/правоприемник на който е “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК: *********/ по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 01.12.2016 г.; в
размер на 53.55 лв. (петдесет и три лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода 24.05.2017 г. до 17.01.2018 г.; в размер на 146.40 лв. (сто четиридесет и
шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща такса за експресно
разглеждане на документи; в размер на
146.40 лв. (сто четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода 14.05.2017 г.
до 17.01.2018 г.; в размер на 195.00 лв.
(сто деветдесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране; в размер на 33.55 лв.
(тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща законна
лихва за периода 18.01.2018 г. до 21.04.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на настоящото заявление в съда – 10.05.2018 г., до окончателното погасяване на
дълга; в размер на 75.00 лева (седемдесет
и пет лева), представляваща равностойността на понесените от заявителя в
заповедното производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В исковата молба са изложени твърдения, че е
сключен Договор за паричен заем № 5355871 от
10.05.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и Е.С.Д. като Замател, при спазване на разпоредбите на ЗПК. С
подписването на договора Заемателя удостоверява, че е получил СЕФ/Стандартен
европейски формуляр/, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Вземането по договора било прехвърлено на ищеца с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива
Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, и Приложение №
1 към него от 01.03.2018 г.
Съгласно Договор за паричен заем № 5355871 от 10.05.2017 г., Заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен
заем в максимален размер на 400 лева, под формата на паричен заем, който се
усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД. C подписването на
договора, Е.С.Д. удостоверява,
че е получила от Заемодателя заемната сума от 400 лева, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 461.52 лв., ведно с договорната лихва на
18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 34.79 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следвало да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, Е.С.Д. е извършвала плащания в общ размер на 64 лв.
Съобразно Тарифата на „Вива Кредит“ ООД, с която
ответникът бил запознат, при забава в плащанията, заемателят дължал такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която в настоящия случай била
195 лева. Крайната падежна дата на целия договор била 17.01.2018г. Вземанията
на заемодателя от длъжника били прехвърлени на ищщцовото дружество по силата на
Приложение №1/01.03.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.12.2016г.
Моли се да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните
вземания срещу Е.С.Д.: 380.57 лв. главница; 53.55 лв. договорна лихва за
периода 24 май 2017 г. до 17 януари 2018 г.; 146.4 неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; лв.; 146.4 лв. такса за експресно разглеждане на
документите; 195 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 33.55 лв. за периода от 18 януари 2018 г. датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 21 април 2018 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и направените съдебно деловодни разноски.
В законоустановения срок от назначения особен
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и по размер.Оспорва се предаването на процесната
сума по договора. Оспорва се договора за цесия като нищожен поради липса на
предмет и липса на основание, тъй като не са посочени прехвърлените вземания по
размер и основание, както и не е посочена цена. Твърди се, че клаузата по чл.5,
ал.2 от договора за заем е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, като
са наведени и доводи за неравноправност на същата. Оспорва се неустойката и
като прекомерна. Оспорва се иска за заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи, като се твърди, че е включена в погасителните вноски и не следва
да се претендира самостоятелно от главницата. Оспорва се иска за такса за
извънсъдебно събиране на вземането, като се твърди, че ищецът не е направил
такива разноски, а евентуално не са в претендирания размер.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5355871 от 10.05.2017г., сключен между Е.С.Д. като заемател и „Вива
Кредит“ ООД като заемодател. Съгласно договора заемодателят се задължава да
предостави на заемателя сумата от 400 лева, а заемодателят се задължава да я
върне в срок от 36 седмици с 18 погасителни вноски с посочен в договора падеж
за всяка от тях, като последната е с падеж 17.01.2018г. Уговореният размер на
погасителната вноска е 34,79 лева, който включва част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният годишен лихвен процент по
заем е 40,34 %, а ГПР – 49,39 %. Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършена
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 164.70 лева. Посочено в чл.2, ал.1,
т.10 от договора, че сумата по заема се усвоява в брой, като съгласно чл.2,
ал.2 с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от
заемателя заемната сума, като договорът има силата на разписка
предаването/получаването на сумата. Съгласно чл.4 (1) от договора заемателят се
е задължил в срок до три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави на
заемателя като обезпечение или поръчител при определени условия, на които
същият следва да отговаря, или банкова гаранция в размер на цялото задължение
на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4,
ал.2 при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер
на 164.70 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, в който случай размерът на дължимата погасителна вноска става 43,94
лева.
Представена е Тарифа на „Вива Кредит“ ООД относима към договорите за
парична заем, с която заемодателят съгласно чл.12 от договора е бил предварително
запознат.
Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит“ ООД като цедент и „А.з.к.н.п.з.” ООД като цесионер,
както и извадка от Приложение № 1 от 01.03.2018г. към Рамковия договор, видно
от което е прехвърлено и вземането от Е.С.Д. по договор № 5355871 от 10.05.2017г. за главница от 380,57
лева, договорна лихва в размер на 53,55 лева , неустойки/такси/разходи за
забава в размер на 487,80 лева и лихва за забава, или вземане в общ размер от
921,92 лева.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че по процесния договор за заем са извършени 1 брой плащания на
10.05.2017 г. в размер на 64,00 лева, с която сума от 43,94 и с 14 дни преди
падеж е погасена изцяло първа погасителна вноска и със сумата от 20,06 лв.
частично е погасена втората погасителна вноска и погасените задължения са:
главница в размер на 19,43 лева, договорна лихва в размер на 7,97 лева,
неустойка в размер на 18,30 лева, такса за експресно разглеждане от 18,30 лева.
Всички задължения са в размер на 921,92 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По установителната претенция
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената тежест е такова,
че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни лихви и
размера на същите, валидно сключена клауза за неустойка и размера на дължимата
неустойка, валидно сключени клауза за експресно разглеждане на документи,
изпълнение на задължението по нея и нейния размер; основанието за начисляване
на такса за извънсъдебно събиране на вземането и нейния размер. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Безспорно се установи сключването на процесния договор за заем, доколкото същият е
подписан от ответника и това обстоятелство не е било оспорено от страните.
Установи се и изпълнението на задължението на заемодателя за предоставяне на
уговорената сума, предвид че изрично в чл.3, ал.2 от договора е вписано, че
същият служи като разписка за получаване на сумата. С оглед на изложеното за
ищеца е възникнало задължението да върне предоставената му сума в уговорения
срок. Крайният падеж на договора е настъпил на 17.01.2018г., т.е. преди датата
на подаване на заявлението.
Уговорено е и заплащането на възнаградителна
лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане
не са наведени от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на
императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер на ГПР е
49,39 %, който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4
от ЗПК, макар и значително да се доближава до същата.
Ответникът е направил възражение за нищожност на
клаузата за неустойка за непродоставяне
на обезпечение, което съдът намира за основателно. Процесното вземане
произтича от договор за потребителки кредит, предвид което е приложима уредбата
на Закона за защита на потребителите, като съдът следи служебно за спазване
разпоредбите на ЗЗП. Съгласно клаузите на договора на заемателя се начислява
неустойка в случай, че не предостави в тридневен срок от подписване на договора
обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или
банкова гаранция. Съдът намира, че такава клауза де факто прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция (цедент на процесното
вземане) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени
ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Клаузата за предоставяне на обезпечение
след сключване на договора, цели да заобиколи цитираната норма, респективно по
силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК същата е нищожна. Поради това нищожна се явява и
уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. Отделно от
това, съдът намира клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.4
е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да
обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да
се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението
на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл.4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на
договора. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това
задължение не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на
спомагателно такова. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не
съответства на своята обезщетителна функция. След като целта на посочената
неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят
цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя.
Оспорена е и клаузата за начисляване на такса за екпресно разглеждане на документи.
Съдът намира, че по делото не е доказано искането на ответника да е разгледано
с приоритет пред други молби за финансиране. И доколкото вземането е за такса
за услуга, следва да се приеме, че след като не се доказва услугата, таксата не
се дължи. На следващо място клаузата, регламентираща възникването на вземане за
такса за експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2
от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното разглеждане е
именно действие, свързано с отпускането на кредита, която предхожда сключване на договора. Таза дейност
на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
Ответникът е оспорил и начисляването на такса за събиране на вземането. Следва
да се отбележи, че конкретните условия, при които се начислява такава такса и
нейният размер не са инкорпорирани в договора, а са посочени в Тарифата към
същия, с която съгласно договора заемателят е запознат, но същата не е част от самия договор. Отделно от това, съдътр
намира, че за ответника не е налице основание да начислява същите такси.
Съобразно посоченото в Тарифата вземането за разходи и такси за събиране на
вземането възниква под условие за
настъпил падеж на главните задължения. Същевременно съобразно императивното
правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в
случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на
таксата, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна
клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен това твърдяните разходи на
кредитодателя – изпращане на смс-и, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори посещения и др., по естеството си
са такива по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя,
колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. По изложените съображения съдът намира, клаузите за
наичсляване на посочените такси за нищожни, с оглед на което претендираните от
ищеца суми като разходи за събиране на вземането не са дължими от ответника.
Установи се от представения договор за цесия и извадка от приложението, че вземането на „Вива Кредит“ ООД от ответника е прехвърлено
на ищцовото дружество. Договорът за цесия е валидно сключен, предвид че
непосочването на цената съобразно актуалната съдебна практика не влече
нищожност на същия.
По отношение на уведомяването за цесията, липсват
доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това
неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на
договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на
длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е
разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е
изпълнил в полза на стария кредитор. Освен това съобразно константната практика
на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от
исковата молба.
Съобразно заключението на вещото лице ответникът е
направил плащания по договора за кредит 64,00 лева, като от същите е отразено
плащане на част от главницата, договорната лихва, неустойката, таксата за
експресно разглеждане и таксата за събиране на вземането. Доколкото клаузите за неустойка, такса за
експресно разглеждане и такса за събиране на вземането се явяват нищожна,
ответникът няма задължения за заплащането им, предвид което следва да бъде
направено преизчисление на оставащата част от задълженията.
При данните от експертизата
за направените от длъжника плащания и за погасителния план по договора съдът
намира, че плащанията следва да се разпределят по вноски за погасяване само на
главницата и договорната лихва. Със сумата от 100,60 лева длъжникът е погасил
първите две вноски за главница и договорна лихва за главница и договорна лихва.
С остатъчната сума от 4,80 лева длъжникът е погасил част от главницата по 3-та
вноска. В този смисъл съобразно погасителния план са останали дължими следните
суми: 331,83 лева за главница и 45,58 лева за договорна лихва.
По всички изложени
съображения съдът намира, че предявените искове за главница и договорна лихва
са частично основателни, а исковете за неустойка, такса за експресно
разглеждане и такса за събиране на вземането са неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени
по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, 5 лв. за справка
ГРАО, 300 лева за депозит за особен представител, 250 лева за депозит за вещо лице
и 360 лева за адвокатско възнаграждение, от които отвтеникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 142,20 лева. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да
заплати 29,62 лева.
Мотивиран от горното, Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че
Е.С.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев
чрез процесуален представител адв. А. Б.-Д. следните суми: сумата от 331,83 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5355871 от
10.05.2017г., сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, като задължението е
прехвърлено по силата на Приложение №1/01.03.2018г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 45,58 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 24.05.2017г. до 17.01.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата в частта за разликата
над сумата от 331,83 лева до
предявения размер от 380,57 лева, иска за установяване дължимостта на
договорната лихва в частта за разликата над сумата от 45,58 лева до предявения
размер от 53,55 лева и за периода от 24.05.2017г. до 17.01.2018г., както и изцяло
исковете за установяване дължимостта на сумата от 146.40 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документите, сумата от 146.40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение и сумата от 195 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
ОСЪЖДА Е.С.Д., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев сумата от 722,20 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 29,62 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: