№ 600
гр. Плевен , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102123 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 22 000,00 лева и чл.2, ал.1, т.3,
предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 2800,00 лева
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ЛЮБ.
ЦВ. Р. с ЕГН ********** от гр.***, против *** представлявана от ***. В
молбата се твърди, че с Постановление за образуване на ДП от 31.07.2018г.,
срещу ищеца било образувано ДП №Д-77/2018г. по описа на *** за
престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Твърди, че въз
основа на внесен обвинителен акт от *** на 08.01.2019г. било образувано
НОХД 15/2019г., по което било насрочено съдебно заседание на 21.02.2019г.
С определение от същата дата делото било върнато в ОП за отстраняване на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
проведеното досъдебно производство. Твърди се, че въз основа на нов
обвинителен акт, внесен на 15.03.2019г. било образувано НОХД №210/2019г.,
насрочено в съдебно заседание на 09.05.2019г. По делото били проведени
осем открити съдебни заседания, като с присъда от 07.02.2020 ищецът било
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1
б.”в” НК вр. чл.342 ал.1 НК, като съдът приел, че извършеното деяние не
съставлява престъпление, а административно нарушение, за което не следва
да се налага административно наказание, тъй като бил изтекъл давностния
1
срок по чл.34 ал ЗАНН. Срещу съдебния акт бил подаден протест и въззивни
жалби и било образувано ВНОХД, насрочено за разглеждане на 06.07.2020. С
решение по същото бил потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта
с която ищецът е оправдан и бил отменен в частта, с която било прието, че
давностния срок е изтекъл и му била наложена административно наказание
глоба в размер на 50 лева. Решението било обжалвано и било образувано н.д.
№694/2020г. по описа на ВКС, по което било постановено решение №154 от
08.01.2021г. с което решението на *** било оставено в сила. Ищецът твърди,
че съгласно чл.2 ал.1 т.3 предл.1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Твърди, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността
на Д*** да отговаря по предявената искова претенция за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че наказателното преследване е продължило за периода
от 31.07.2018г. – 08.01.2021г, което е в противоречие със законоустановения
принцип за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, регламентиран
в чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧ. Твърди, че макар да няма практика, която да сочи
какво означава разумен срок, то Европейският съд се ръководи от три
критерии : сложност на делото, поведение на лицето, което се позовава на
изтекъл продължителен срок и поведение на компетентните държавни власти.
Твърди, че в практиката си ВКС приема, че дългият несъобразен с разумния
срок период, през който е продължило наказателното преследване е фактор,
който задължително следва да се вземе предвид от съда при определяне на
размера на причинените на оневиненото лице неимуществени вреди. Ищецът
твърди, че през цялото време е търпял наложената му ограничителна мярка
***, която независимо, че е най-леката води до съществени ограничения на
основни права. Отделно от това твърди, че в периода на преследване е бил
подложен на психически стрес, безпокойство, тревога и страх от воденото
дело, тъй като същото представлява тежко такова по смисъла на закона и за
него се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
Твърди, че на 07.05.2019г. бил прегледан от *** която му поставила диагноза
генерализирана тревожност. Обективното му състояние било описано като
„емоционално и вегетативно лабилен с изразена тревожност и
свръхценностно отношение към преживения инцидент и дистимно
настроение“. След прием на предписаните лекарства не се повлиял. След
преглед при друг лекар му била поставена диагноза ***.
Твърди, че при преценката за размера на претърпените неимуществени
вреди следва да бъде взето предвид и чистото му съдебно минало, както и
обстоятелството, че е водач на МПС без наказания.
По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди,
ищецът претендира сумата от 2800 лева, което възнаграждение е заплатено в
2
брой за процесуално представителство и защита в досъдебно и съдебно
производство. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС,
адвокатския хонорар за осъществената защита в наказателното производство
представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 и чл.4 ЗОДОВ.
В заключение претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
22000 лева и имуществени такива в размер на 2800 лева. В съдебно заседание
поддържа исковата молба. Представя писмени бележки.
В представения по делото писмен отговор, ответникът оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер като навежда доводи, че е
завишена. Твърди, че производството е проведено в рамките на разумния
срок, ищецът е бил с мярка за неотклонение *** и е оправдан още на първа
съдебна инстанция. Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като за
да е основателна, следва договореното адвокатско възнаграждение да е
платено като в договора следва да е отразен начин на плащане. Твърди, че
претенцията за имуществени вреди се дължи в минимален размер предвиден
в Наредба №1 /2004г. В съдебно заседание поддържа доводите в отговора.
Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото между страните, че ищецът е привлечен като
обвиняем с постановление от 31.07.2018г. по досъдебно производство
№77/2018г. като му е взета мярка за неотклонение ”***” за това, че на
18.02.2018г. около 05,45 часа в ***, на *** при управление на МПС л.а. марка
О*** нарушил правилата за движение по пътищата, както следва : чл.21 ал.1
ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на К**** от ***, като
деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с *** от
***, който по същото време и място управлявал л.а. *** което съставлява
престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 НК и за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до шест години и лишаване от право по
чл.37 ал.1 пт.7 НК.
От представената в заверено копие присъда по НОХД №210/2019г. на
ПлОС се установява, че ищецът е признат за невиновен в извършване на
гореописаното престъпление, като присъдата е потвърдена с решение от
29.07.2020г., постановено по ВНОХД №177/2020г. на *** Установява се по
делото, че с Решение на ВКС №154/08.01.2021г., решението на ***о било
оставено в сила.
Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
31.07.2018г. /л.8 от делото/, ищецът е заплатил за защита по Досъдебно
производство №177/2018г. на *** сумата от 600,00 лв.
3
Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
08.05.2019г. /л.8 от делото/, ищецът е заплатил за защита по НОХД
№210/2019г. на ОС Плевен сумата от 600,00 лв.
Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
06.07.2020г. /л.9 от делото/, ищецът е заплатил за процесуално
представителство и защита по ВНОХД №0177/2020г. на *** сумата от
800,00 лв.
Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
28.10.2020г. /л.9 от делото/, ищецът е заплатил за процесуално
представителство и защита по КНОХД №694/2020г. на ВКС сумата от
800,00 лв.
По делото е представен амбулаторен лист от 07.05.2019г в който е
отразено, че при извършен преглед от специалист е установена основна
диагноза ***. В анамнезата на листа е отразено, че пациентът е претърпял
катастрофа с последващо дело и от тогава станал неспокоен, напрегнат, не
можел да спи, потял се обилно и се чувствал потиснат. В листа е отразено, че
обективното му състояние е емоционално и вегетативно лабилен с изразена
тревожност и свръхценностно отношение към преживения инцидент и му е
изписана медикаментозна терапия.
В представен амбулаторен лист от преглед, проведен на 26.09.2019г. е
отразено, че ищецът е с диагноза ***. В листа е отразено обективно състояние
**** на настроението с ***
От показанията на св. Р. се установява, че поведението му се е променило
коренно през трите години, в които ищецът е бил обвиняем и подсъдим.
Твърди, че не можел да спи и се изпотявал, което наложило да потърсят
лекарска помощ. Психиатър му назначил лечение с медикаменти, които го
успивали и били неподходящи за него, тъй като работел на смени в
охранителна фирма. Това наложило да потърсят друг лекар, но и изписаните
от него медикаменти също не били подходящи. Свидетелката заяви, че станал
затворен, постоянно мълчал и нямал желание за нищо, постоянно повтарял,
че е обвинен за починал човек. Свидетелката твърди, че ищецът страдал както
от това, че е обвинен, така и от това, че пред него е починал човек. Заяви, че
след инцидента бил разстроен заради смъртта на човека, но след като му
повдигнали обвинение, състоянието му се влошило и се наложило да
потърсят лекарска помощ от психиатър. Заяви, че преди инцидента съпругът
и бил душата на компанията, но след това отказвал да се събират с приятели,
казвал, че не се чувства добре и се прибирал вкъщи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
4
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК
на ВКС, отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл.2, т.3, изр.1 от
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на Държавата.
По делото се установи, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
повдигнатото му и поддържано обвинение по досъдебно производство
№77/2018г. по описа на *** по чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Съдът
счита, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответника П***я, което прави предявеният
иск доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.
Съдебната практика е в насока, че понятието "справедливост" не е
абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят
обективно настъпилите обстоятелства (тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото
и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и
върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му,
наличието на съпричиняване на вредите и др.). Наказателното производство
срещу ищеца Л.Р. е започнало на 31.07.2018г. и е приключило на 08.01.2021г.,
когато е влязло в законна сила решението, потвърдило присъдата, с която
ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. По време на производството спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“, която е най-леката предвидена в закона и не
предполага особени ограничения.
По делото се събраха писмени доказателства, от които се установява, че
ищецът се е нуждаел от лекарска помощ по време, когато е бил обвиняем и
подсъдим, наложило се е да приема медикаменти, които са пречели на
работата му и да ги сменя.
5
Събраха се гласни доказателства, от които се установява, че след
инцидента е станал затворен, мълчалив и отказвал да се среща с приятели.
Установи се от свидетелските показания, че ищецът е понесъл обвинението
тежко и се наложило да ползва психиатрична помощ, да приема медикаменти,
които пречели на работата му. Наказателно производство е продължило почти
три години, и е довело до негативни психични преживявания за него и
неговото семейство.
Житейски е оправдано като свидетели да бъдат изслушани най-близките
до ищеца хора, които са преки и непосредствени свидетели на
преживяванията му. Именно те са хората, които са свидетели на ежедневните
му психически преживявания, поради което и в практиката на ВКС се приема,
че вида и интензитета на психическите страдания на едно лице могат да бъдат
установени само чрез разпита на негови близки хора, такива, с които тези
дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени. Съдът приема, че
преживените от ищеца Л.Р. емоции, довели до негативната промяна в
здравословното състояние и в поведението на ищеца не е необратима. Това се
установява от показанията си *** му, която заяви, че след оправдателната
присъда е започнал отново да контактува с приятели и „нещата са се
променили. Не е както беше същия преди инцидента, но не е и както беше
през периода от инцидента до приключване на делото.”, т.е. сред
постановяване на оправдателната присъда, ищецът се е успокоил. При
обсъждане на това обстоятелство, съдът взе предвид и сравнително краткия
период, който е изминал след влизане в сила на оправдателната присъда.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че продължителността на
наказателното производство по обвинението, по което ищецът е оправдан, е в
размер на по-малко от три години, тоест делото е разгледано и е приключило
в разумен срок, и категорично не е налице забавено правосъдие. Следва са се
вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е бил разстроен не само от
воденото срещу него наказателно преследване, но и от самия инцидент, както
и че свидетелката не може да уточни кое обстоятелство го е разстроило
повече – дали воденото срещу него дело или това, че е станал свидетел на
смъртта на човек. При така заявеното от свидетелката, съдът приема, че
страданията на ищеца са резултат не само на образуваното и водено срещу
него наказателно преследване, но и на обстоятелството, че е станал свидетел
на смъртта на пострадалия от ПТП, че интензитетът на неимуществените
вреди на ищеца, които са в пряка връзка с обвинението, предмет на
настоящата претенция не е само в резултат на воденото срещу него дело, но и
на факта, че пред него е починал човек.
Като обсъди посочените по-горе факти и обстоятелства съдът намира, че
обезщетение в размер на 8000,00 лева би обезщетило претърпените
неимуществени вреди от ищеца. С оглед на това предявената искова
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
6
уважи в размер на сумата от 8000,00 лева, като върху нея се присъди и
законната лихва, считано от 08.01.2021г. Исковата претенция в останалата й
част до пълния й предявен размер от 22000,00 лева следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Ищецът претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди. От
цитираните по-горе Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие се
установява, че ищецът е заплатил за защита по ДП №77/2018г. на ***, НОХД
№210/2019г. по описа на ОС Плевен, ВНОХД №0177 на *** и НОХД
№694/2020 на ВКС общо сумата от 2800,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Така извършените деловодни разноски са намират в пряка
причинна връзка с неправомерните действия на прокуратурата и следва да
бъдат репарирани от последната. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ
(Р.№55/2009г.,ІVг.о. ВКС, Р.№433/2010г.,ІVг.о. ВКС, Р.№457/2010г.,ІV г.о.
ВКС), където се че тези разноски представляват имуществена вреда по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ. В договорите за правна помощ е
отразено, че сумите са заплатени при подписване на договора. В този смисъл
предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално
допустим, а по същество и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3
от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Видно в пълномощното,
страните са посочили, безплатно процесуално педставителство на основание
чл.38 ЗА, където е предвидено, че в тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. В случая с оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът счита,че ответникът следва да заплати на процесуалния му
представител възнаграждение в размер на 1000 лева, като минималното е в
размер на 838,40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ вр. чл.52 от
ЗЗД ***а заплати на ЛЮБ. ЦВ. Р. с ЕГН ********** от гр.***, сумата от
8000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
7
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК, за което е оправдан по НОХД №210/2019г. на РС
Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от 8000,00 лева, считано
от 31.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
пълния предявен размер от 22000,00 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ ***а
заплати на ЛЮБ. ЦВ. Р. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 2800,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 ал.1 НК, за което е оправдан по НОХД №210/2019г. на РС Плевен,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
ИМ – 29.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3 от
ЗОДОВ ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Л. П. с *** сумата от 1000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8