О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Сливен, 21.03.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на двадесет и първи март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 56 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано
по жалба от П.Д.М., с адрес *** срещу отказ на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато Свидетелството
за управление на МСП (СУМПС), обективиран
в писмо с рег. № 804000-1081/10.02.2022 г.
В жалбата се
твърди, че поради изтичане на наказание лишаване от право да се управлява МПС с
молба от 26.01.2022 г. е поискал от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Сливен да му бъде върнато СУМПС. В получения отговор било заявено, че глобите
са изискуеми по чл. 159 ал. 2 от ЗДвП. Тази норма не препращала към други
нормативни актове, напр. ЗМВР, ЗБЛД, КЗ и др., в които нямало разпоредби да не
се връща СУМПС, докато не се заплатят глобите. Цитираната норма касаела само
наложени административни наказания „глоба“ за нарушения на разпоредби от ЗДвП. Срокът
на лишаване бил 2 години и това наказание изтекло, като глобите били по влезли
в сила наказателни постановления и решения на съда при обжалване, като били
изпратени за събиране в НАП. Към настоящия момент М. нямал вече такива
задължения. Писмото на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен
било отказ по изложеното в молбата за връщане на СУМПС. Моли съда да постанови
решение, с което да разпореди да бъде върнато СУМПС на П.Д.М..
Ответният
административен орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен представя
по делото писмени доказателства.
От доказателствата
по делото се установява, че на 26.01.2022 г. М. е подал молба до Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато СУМПС поради
изтичане на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В молбата било
заявено, че М. няма задължения към НАП, тъй като е заплатил всички дължими суми
по изпълнителни дела. С писмо рег. № 804000-1081/10.02.2020 г. (вероятно
годината на издаване е техническа грешка), длъжностно лице от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен отговорило, че глобите на М. са изискуеми на
основание чл. 159 ал. 2 от ЗДвП.
С предходна молба
от 19.11.2021 г. М. заявил желание Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Сливен да му посочи законовите основания за невъзстановяване на правото му да
управлява МПС, доколкото е заплатил всички задължения във връзка с нарушения на
ЗДвП. В отговор с писмо рег. № 804000-10389/06.12.2021 г. сезираният орган се
позовал и цитирал разпоредбата на чл. 159 ал. 2 от ЗДвП. От представената
Справка за нарушител/водач, генерирана от информационната система на МВР – КАТ
се установява, че въз основа на АУАН № 138275/18.05.2019 г. е била издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000411/18.05.2019
г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 171
т. 1 б. „б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Видно от доказателствата въз основа на този акт било издадено НП №
19-0804-001196/30.05.2019 г., с което на М. били наложени административни
наказания „глоба“ в общ размер на 2 010 лв. и постановено лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Според същата справка, със ЗППАМ
от 18.05.2019 г. било постановено и прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до една година. За извършено на 03.07.2019 г. нарушение на
правилата за движение по пътищата, срещу водача М. бил съставен АУАН и на 12.07.2019
г. – издадено наказателно постановление с наложени две административни
наказания „глоба“ в общ размер на 300,00 лева и постановено лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Това НП било обжалвано пред Районен съд –
Сливен, който със свое решение № 451/30.10.2019 г., постановено по АНД №
1178/2019 г. го потвърдил. Съдебният акт е оставен в сила с Решение №
3/16.01.2020 г., постановено по КАНД № 195/2019 г. по описа на Административен
съд – Сливен.
При горните данни и
анализ на доказателствата и относимите правни норми настоящата
съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет
и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати, при следните съображения:
Съгласно легалната
дефиниция за административен акт, нормирана от законодателя в чл. 21 ал. 1 от АПК,
индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В
процесния случай актът, чиято законосъобразност е предмет на разглеждане, не
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на цитираната разпоредба,
тъй като писмото с рег. № 804000-1081/10.02.2022 г. не съставлява отказ за
издаване на административен акт. В процесния случай,
с оглед данните по делото, се отнася до действия, извършвани в изпълнение на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) и чието осъществяване е в
рамките на компетентността на органите на Пътна полиция и техните законови
правомощия по повод осъществяваната контролна дейност като структурно звено на изпълнителната власт
(арг. чл. 165 ал. 2 т. 2 от ЗДвП). Фактическото действие
по отнемане на СУМПС е еднократен и вече осъществен факт със съставяне на процесния акт на дата 18.05.2019 г. Отнемането и
задържането на СУМПС е елемент от процедурата по ангажиране на
административната отговорност на водача за извършено нарушение на правилата за
движение (Глава шеста от ЗДвП), поради което законосъобразността им не може да
бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол (арг.
чл. 21 ал. 5, във вр. с ал. 1 от АПК). Тези действия
са част от нормативно регулираната дейност на контролния орган, основават се на
ЗДвП и са правна последица на заповедта за прилагане на ПАМ. След като тези
действия са постановени въз основа и в изпълнение на закона, те не могат да
бъдат квалифицирани и като неоснователни фактически действия. Искането за
връщане на отнетото СУМПС е насочено към отмяна на едно правно действие,
основаващо се на разпоредбите на ЗДвП и на съставен АУАН, поради което
твърдяното от оспорващия М. невръщане по това искане не представлява отказ по
смисъла на закона. Както се отбеляза по – горе, изземването, но и връщането на
свидетелството за управление на моторно превозно средство съставляват фактически
действия на компетентния орган, които той е длъжен да извърши по силата пряко
на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Член 20 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва
документа, а чл. 24 ал. 1 от същия нормативен акт - при чието наличие връща
отнетото свидетелство. И в двата случая не е необходимо каквото и да било
волеизявление на органа, за да настъпи съответния резултат - отнемането или
връщането, както не е необходимо и изрично искане за тяхното извършване -
органът ги дължи, независимо субектът направил ли е или не искане за
извършването им. Самото фактическо действие/бездействие обективира
изявлението на органа - друго изявление не е необходимо. С оглед на това не
издаденият от административния орган писмен акт - писмо рег. №
804000-1081/10.02.2022 г. на оправомощено длъжностно
лице в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен засяга субективни права,
свободи и законни интереси на оспорващия, а неизвършването на фактическото
действие - връщане на свидетелството, което П.М. счита, че му се дължи към
датата на отправяне на искането. Писмото само обяснява защо органът не е
извършил фактическото действие връщане на свидетелството, без само по себе си
да засяга правната сфера на адресата си, респ. без да притежава
характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла, вложен в чл.
21 от АПК.
С оглед горното,
подадената жалба се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт,
който не подлежи на оспорване и следва
да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство –
прекратено.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Д.М., с адрес *** срещу отказ на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато Свидетелството за
управление на МСП (СУМПС), обективиран в писмо с рег.
№ 804000-1081/10.02.2022 г., като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 56/2022
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: