Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.317 от ГПК. Жалбоподателят „В И К Й.” О. гр.В.Т., действащо чрез процесуалния си представител адв. В. Коева-ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №.../26.10.2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№.../2010 г. в частта му, с която е прието за установено по реда на чл.344, ал.1, т.1 ,предл.1-во от КТ че уволнението на Р. Б. Т. по Заповед №.../30.07.2010 г. на управителя на „В и К Й.” О. е незаконно; в частта, с която по реда на чл.344, ал.1, т.1, предл. 2-ро от КТ е отменено уволнението по цитираната заповед;в частта, с която ищцата Р. Б. Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-домакин” на Пречиствателна станция за питейни води-хидровъзел „Й.”, при „В и К Й.” О., както и в частта за присъдените разноски и държавна такса. В жалбата се твърди,че постановеното решение е необосновано и е в нарушение на материалния закон.Жалбоподателят счита,че въпреки приетите за установени от районния съд факти,че Т. е извършила нарушение на трудовата дисциплина като е участвала чрез предоставения й от работодателя служебен мобилен телефон в хазартни игри чрез изпращане на платени съобщения, съдът е направил извод за незаконност на уволнението й, като е приел, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ и не е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.Счита, че доказателствата по делото сочат на ежедневно участие на ищцата в платени хазартни игри чрез изпращане на съобщения, което основно е ставало в работно време.В някои дни тя е била ангажирана с изпращането им около половин- един час.Неверен и нелогичен бил изводът на съда,че през времето когато ищцата е провеждала разговори по специалната тарифа тя е изпълнявала качествено служебните с задължения.Също така нелогичен и абсурден бил изводът на съда, че евентуална печалба от участието в хазартните игри би ползвала дружеството.Счита,че за реализирането на дисциплинарна отговорност на ищцата по чл.190, ал.1, т.6 от КТ не е необходимо на дружеството да е причинена материална вреда.Обстоятелството, че част от сумите, надвишаващи определения лимит се възстановяват впоследствие от работника или служителя не отменя противоправния характер на деянието.Според жалбоподателя, съдът извън рамките на своята компетентност е обсъждал предходно влязло в сила дисциплинарно наказание- забележка.Счита,че по делото са представени достатъчно и категорични доказателства относно извършеното дисциплинарно нарушение и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на деянието и обстоятелствата при които е извършено.Съобразена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и издадената заповед е мотивирана.Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне изцяло на предявените от ищцата искове.Претендират се направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р. Б. Т.,чрез пълномощника й адв. С. Илиев-ВТАК.В отговора се заявява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.Обсъдени са всички доказателства, в резултат на което съдът правилно е приел,че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” явно не съответства на тежестта на извършеното нарушение.Доказано е, че за работодателя липсва вреда. Налице е критично отношение на ищцата към извършеното.Не е установено неизпълнение на трудовите задължения.Съдът е взел предвид, че работодателят не е извършил преценка и не е съобразил задължителните по силата на чл.190, ал.2 от КТ критерии по чл.189, ал.1 , т.е. тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на служителя. Именно затова съдът е отменил заповедта .Счита за недоказан факта, че е ищцата е била уведомена за правилата за работа със СИМ картата.Инициативата за включването на нейния личен телефон в групата на В и К била на нейния работодател, който обаче не я уведомил за правилата на работа със СИМ картата.Счита, че независимо от това, че съдът не се е произнесъл по наведения от нея довод за преклузия за налагане на дисциплинарното наказание, то такава съществува поради изтичането на двумесечния законен срок за налагане, считано от датата на узнаване на нарушението. На ищцата са направени удръжки още през м. 04.2010 г., което сочи,че към този момент работодателят е вече узнал за нарушението.Проведените разговори с чужбина според нея определено не представляват нарушение на трудовата дисциплина.Иска потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът ,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Великотърновският районен съд е приел за установено по реда на чл.344, ал.1, т.1 ,предл.1-во от КТ че уволнението на Р. Б. Т. по Заповед №.../30.07.2010 г. на управителя на „В и К Й.” О. В.Т. е незаконно, по реда на чл.344, ал.1, т.1, предл. 2-ро от КТ е отменил уволнението по цитираната заповед, ищцата Р. Б. Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-домакин” на Пречиствателна станция за питейни води-хидровъзел „Й.”, при „В и К Й.” О., присъдени са разноски в полза на ищцата и ответното предприятие е осъдено да заплати в полза на бюджета държавна такса. За да постанови решението си, Великотърновският районен съд е събрал и подробно обсъдил писмените и гласни доказателства относими към спора. Приел е за безспорно, че ищцата Р. Б. Т. е работила по трудов договор с ответника от 20.06.2003 г. на длъжност „касиер-домакин” и ,¸е в това й качество й е бил предоставен от работодателя мобилен телефон, собственост на работодателя с посочения в заповедта номер.При извършена проверка икономическият директор Кочемидова е констатирала проведени от ищцата разговори от този мобилен телефон с чужбина и участие на ищцата в хазартни игри, включително и в работно време.Тези факти не се спорят.Цената на проведените разговори е възстановена от ищцата и картата с мобилния телефон е прехвърлена на нейно име от 01.07.2010 г. От друга страна, сумите надвишаващи лимита, определен от работодателя, са били заплащани от нея чрез удръжки от трудовото й възнаграждение, така че липсва щета за работодателя.На ищцата са поискани писмени обяснения, в които тя признава нарушението-участие в хазартни игри.Заявява, че не е била запозната с правилата и не е считала за нарушение обаждането си по този телефон в чужбина- Германия, където говорила със сина си.Изразява критично отношение към случилото се. С обжалваната Заповед №.../10.07.2010 г. работодателят е прекратил трудовото й правоотношение като й е наложил дисциплинарно наказание уволнение за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.8,9 и 10 и чл.190, ал.1, т.4, 6 и 7 от КТ.Ищцата има предишно дисциплинарно наказание-забележка, влязло в сила, за това, че не е заплатила консумирана от нея вода на стойност 27,92 лв. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице дисциплинарно нарушение, както и че е спазена процедурата по налагането на дисциплинарно наказание, като са взети обяснения от ищцата.Приел е за безспорно установено участието й в хазартни игри чрез изпращане на платени съобщения от служебния мобилен телефон, т.е. хипотезата на чл.190, ал.1, т.6 от КТ. Същевременно е отбелязал, че предвиденото в такива случаи дисциплинарно уволнение следва да се наложи при спазване критериите на чл.189, ал.1 от КТ, а именно: да се отчете тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.Именно съгласно тези критерии съдът е приел, че работодателят не е съобразил тежестта на нарушението, която в случая е незначителна и не се отразява на възможността на работника да изпълнява трудовите си функции.Приел е, че проведените телефонни разговори ,макар и в работно време, не са се отразили на качеството на работата й и не са довели до нейното неизпълнение, т.е. това нарушение не е попречили на ищцата да изпълни задълженията си по трудовия договор. Такива констатации и мотиви няма в заповедта.От друга страна, няма и нанесена материална вреда на работодателя, тъй като всички суми над лимита са били заплащани от ищцата чрез удръжки от заплатата й.Съдът е обсъждал в мотивите си и друго обстоятелство, а именно, че евентуална печалба от хазартните обаждания би била в полза на работодателя, на когото се води мобилния телефон.Това обаче не представлява правен аргумент, тъй като този въпрос не е относим към предмета на спора, а именно има ли или не нарушение и каква е неговата тежест с оглед определяне на наказанието. Правилно съдът е приел, че с оглед цялостното поведение на ищцата –липсата на други провинения, липсата на щети ,липсата на констатации за неизпълнение от нейна страна на трудовите задължения по причина на тези разговори, дисциплинарното нарушение не се явява толково тежко, че да влече налагане на най-тежкото наказание- уволнение. От друга страна, установените телефонни обаждания до сина й в Германия не представляват по никакъв начин злоупотреба с доверие.Те са заплатени изцяло от нея.Поставеният лимит на мобилния телефон на практика означава, че работодателят е приел тази сума за необходима за служебни разговори и средностатистически приемлива за него. В рамките на тази сума следва да се приеме, че служителят може да разговаря без да се отчита и без да се контролира всяко отделно обаждане.Ако сумата е голяма и несъобразена с реално водените служебни разговори, то работодателят би могъл да я намали и да установи нов лимит. Би било злоупотреба с доверие ако телефонът нямаше лимит и бъде установено,че се ползва за неслужебни разговори.Самото поставяне на лимит говори за липса на доверие от страна на работодателя и за предварителното ограничаване на възможността да бъде ползван не по предназначение. Настоящата инстанция приема, че районният съд правиÙно е отчел наличието на дисциплинарно нарушение по чл.190,ал.1, т.6 от КТ-участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието, което представлява самостоятелно основание ,различно от злоупотребата с доверие по т.4. В същото време правилно е преценил, че тежестта на извършеното не съответства на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, като е отчел цялостното поведение на ищцата.Действително коментарът на предходното наложено й наказание „забележка” е излишен от гледна точка на неговата стабилност, но не е погрешно да се отбележи за какво точно е наложено то за да се направи цялостна преценка.В случая наказанието е за закъсняло плащане на консумирана вода, което е въведено като нарушение от вътрешния правилник на предприятието и следва да се отбележи, че за това са наказани още доста много работници и служители. Съдът намира направената преценка за тежестта на нарушението и несъответствието й с тежестта на наложеното наказание за правилна.Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал уволнението за незаконно, отменил е обжалваната заповед и е възстановил ищцата на предишната заемана от нея длъжност в предприятието.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, а жалбоподателя- осъден да заплати на ответницата направените от нея пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. Водим от изложеното ,съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../26.10.2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№3618/2010 г. по описа на съда. ОСЪЖДА „В И К Й.” О., гр.В.Т.,ул.”П.Я.”, №30, ЕИК ...., представлявано от управителя си Н. Ц. Р., с ЕГН * да заплати на Р. Б. Т., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т.,ул.”И. Д.”, №5., .3, А.9, с адрес за призоваване и съобщения гр.В.Т., ул.”Р. П.”, №14,, .1 адв.С. Илиев, сумата 400 лв /четиристотин лева/ разноски направени пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |