Р Е Ш Е Н И Е
№260100/17.2.2022г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Теодора Станчева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3982 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба, във фазата нейното извършване.
С влязло в сила Решение № 261457/ 30.11.2020 год., поправено с решение №
260217/ 26.01.2021 по гр. д. № 3982 по описа на Районен съд - Варна за 2020 год., е допуснато извършване на делба на следния недвижим имот, а
именно: апартамент
№ *, с площ от * кв. м., представляващ обект с идентификатор № * по КККР на гр.
В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в сграда № *, в имот с идентификатор № *, с адрес *, ведно
с прилежащото избено № *, с площ от 9 кв. м., както и 1.8833 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, при квоти: 1/ 2
(една втора) идеални части - за Б.К.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** (една втора) идеални части – за М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 34,
ал. 1 ЗС.
По прекратяване на съсобствеността:
От заключението
на вещото лице Ш.Х. по изготвената в хода
на процеса съдебно – техническа експретиза, което се кредитира от
съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесния имот е реално неподеляем.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране
на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите – чл. 349 ГПК.
В настоящия случай видно от заключението на приетата и
неоспорена СТЕ процесният имот е неподеляем, като е налице и възможност за неговото
възлагане в дял на някой от съделителите. Ето защо делбата на процесния имот
следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно
чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на
своя дял.
По претенциите по
сметки:
В първото по делото заседание е приета за
съвместно разглеждане претенциите по чл. 346 ГПК, заявени от Б.К.Н. срещу М.С.Р. за присъждане на сумите,
както следва: 4500.00 лева, представляваща 1/2 от предоставена в дарение сума, цялата в размер на 9000.00 лева, съгласно договор от 01.05.2014 г., която сума е послужила
за самоучастие, т. е встъпителна
вноска за закупуването на процесния недвижим имот и покриване разходите за неговото прехвърляне;
4500.00 лева, представляваща 1/2 от
предоставена в дарение на ищеца от
неговата майка И. П. сума, цялата в размер на 9000.00 лева, послужила за погасяване
на част от
ипотечния кредит, изтеглен от съделителите за закупуване на
делбения имот.
За установяване
основанието на претенциите, от ищеца са представени два договора за дарение,
както следва:
1. договор от
01.05.2014 г., сключен между И. Б. П. – дарител и Б.К.Н. – дарен, по силата на
който дарителят дарява на надарения парични средства в размер на 9000 лева,
която следва да послужи за покупка на жилище в гр. В.. Посочено е, че дарената
сума ще бъде преведена, след подписване на договора, от семейната сметка на
сем. П.. Договорът е подписан от свидетеля Д. В. К..
2. договор от
21.09.2017 г., сключен между И. Б. П. – дарител и Б.К.Н. – дарен, по силата на
който дарителят дарява на надарения парични средства в размер на 8000 лева,
която следва да послужи за погасяване на част от ипотечен кредит, изтеглен за
апартамент № * и заличаване на учредена договорна ипотека върху апартамент № *.
Посочено е, че дарената сума е получена от дарения при подписване на договора.
Договорът е подписан от свидетеля Р. К. Н..
Представените
договори са частни документи, и като такива не се ползват с достоверна дата,
както и са непротивопоставими на страната, която не
ги е подписала. Частният документ
има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а
именно - от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. недопустимо със свидетелски показания да се установява самата
достоверна дата на частния документ. Недопустимо
със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния
документ (така Решение № 80 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 161/ 2012
г., IV г. о., ГК).
В случая, за
достоверна дата на първия договор, приложен към исковата молба, следва да се
приеме 09.04.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба в деловодството на
Районен съд – гр. Варна), а на втория –
датата на представянето му в съда, а именно - 28.04.2021 г.
С оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че не е установено по несъмнен начин дата
на съставяне на договорите, която да е по-ранна достоверната такава по смисъла
на чл. 181, ал.
1 ГПК, респ. не са в състояние да установят даряване на сумите от
9000 и 8000 лева от г- жа П. към ищеца, както и предаването им на ответницата,
в първия случай за покупка на жилището, а след това и за частично погасяване на
кредитното задължение.
Независимо от
горното, за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното, че
този извод се налага и по следните съображения:
На първо място, налице
е несъответствие между твърдяната дата на дарението - 01.05.2014 г. и
действително извършения от г- н П. превод – 13.06.2014 г. Същевременно, видно
от съдържанието на договора, дарението е в полза на ищеца Н., а е банковия
превод е по сметка на г- жа Р., с посочено основание – захранване, а не дарение.
От друга страна, по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията за ползвана посредническа услуга при покупката на делбеното жилище.
По отношение на
втория договор, данните от експертното заключение, напълно кореспондиращи със
съдържанието на приложеното 82 и сл. извлечение, сочат, че е постъпила по
сметката на Р. след захранване от нейна страна (за сумата от 6500 лв.) и превод
от трето лице (за 800 евро или 1560.80 лева). Последното е в противоречие с
поддържаната от ищеца теза и разписана в договора уговорка за предаване на
дарената сума на г- н Н. при подписване на съглашението.
При формиране на
правните си изводи, съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели,
като предценява същите за пристрастни и
некореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото. Г- жа Н.
е заинтересована от крайния изход на спора, в предвид близката си родствена
връзка с ищеца. Налице е и разминаване в изнесените данни относно годината на
сключване на втория договор, както и в размера на дарените суми.
В предвид горното,
следва да се приеме, че по делото не е установено даряване на процесните суми
на ищеца, а от него– на ответницата, които да са вложени за покупка на делбения
имот, респ. и за частично погасяване на кредитното задължение.
Изложеното
обосновава извод за неоснователност на претенциите, поради което и същите
следва да се отхвърлят, на основание чл. 346, вр. с
чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Приета за
съвместно разглеждане по делото, също така е претенцията на М.С.Р. срещу Б.К.Н.
за заплащане на сумата 18687.54 лева, представляваща 1/2 от заплатена към СЖ „Е.“
АД – гр. В. сума за погасяване на жилищен кредит, отпуснат за закупуване на
делбения имот.
Безспорно между страните е, а и се установява от приобщените писмени
доказателства (договор за кредит, нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека), че на 22.07.2014 г. е сключен договор за жилищен кредит, по който М.Р.
е кредитополучател, Б.Н. – съдлъжник, а И. Б. П. е поръчител. Размерът на
отпуснатата сума е 63 000 лева, а целта на кредита – покупка на жилище
(делбения имот). Същевременно, видно от представения на л. 13 нотариален акт,
на * г. съделителите са придобили съсобствеността по отношение на процесния
имот, при равни квоти.
При договорите за кредит, с плащането на всяка вноска
във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, като това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от
тях по равно.
Ако един от солидарните длъжници изплати повече от своята част
от всяка отделна вноска, той има иск
за разликата срещу другите солидарни
длъжници съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати
целия потребителски кредит, за да
може да насочи
иска си срещу
останалите солидарни
длъжници. Те изпадат в забава при всяко
плащане в повече на отделната вноска
от страна на единия солидарен
длъжник. За уважаване на претенцията
срещу другия солидарен длъжник е достатъчно ищецът да е платил в повече
от една или
няколко от периодично дължимите вноски, което в случая се установи (така Решение № 16 от
4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1222/ 2019
г., III г. о., ГК).
В настоящата хипотеза, от заключенията на вещото лице по изготвените съдебно
– счетоводни експертизи, кредитирани от съда като всестранно, обективно и
компетентно изготвени, се установява, че общо заплатените погасителни вноски по
договора за кредит, в периода 15.08.2014 г. – 17.02.2020 г. са 32745.59 лв. Към
тях следва да се прибави и заплатената на 31.07.2014 г. такса за одобрение на
кредита, в размер на 787.50 лв. (видно от представеното на л. 82 движение по
сметка). Половината от тези суми, или 16766.55 лв., е дължима от ответника –
солидарен длъжник по договора. Видно е също така от експертното заключение, че
от страна на ответника е извършено частично погашение на задължението за
заплащане на погасителните вноски, за сумата от 1504.00 лв., която следва да се
приспадне от общото задължение.
От друга страна,
неустановен остана по делото факта на теглене на суми от сметка на ответника,
от страна на М.Р.. Действително, от експертното заключение се установява, че
изтеглените от сметки на ответника, посредством АТМ устройство, са в общ размер
от 12 900 лв. Сам по себе си факта на теглене на парични суми с дебитна
карта не е в състояние да обоснове извод, че конкретните транзакции са
осъществени именно от ищцата, респ. че получените суми са внесени по нейната
сметка, с цел обслужване на кредита.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 15272.55 лв., представляваща изплатена част от кредита, за периода
15.08.2014 г. – 17.02.2020 г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на
горницата над тази сума, до пълния заявен размер от 18687.54 лв., е
неоснователна, поради което и следва да се отхвърли, на основание чл. 127, ал.
2 ЗЗД.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, държавна такса в размер на, определена съобразно
стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената от съдебно
техническата експертиза актуална пазарна стойност на процесните делбения имот,
а именно – от по 2120 лева.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят Б.Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер
на 790.90 лева, дължима по претенциите по сметки по
сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят М.Р. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер
на 136.60 лева, дължима по претенциите по сметки по
сметки, определена съобразно правилата на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В предвид изхода на спора, разноски по
реда на чл. 78 ГПК не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният допуснат
до съдебна делба с Решение № 261457/30.11.2020
год., поправено с решение № 260217/26.1.2021 по гр. д. № 3982 по описа на
Районен съд - Варна за 2020 год., недвижим имот, а именно: апартамент № *, с площ от * кв. м., представляващ обект с идентификатор № * по КККР на гр.
В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № *, в имот с идентификатор № *, с адрес *, ведно
с прилежащото избено № *, с
площ от 9 кв. м., както и 1.8833 % ид. ч. от общите части
на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, при квоти:
1/ 2 (една втора) идеални части - за Б.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
(една втора) идеални части – за М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 348 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от
съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Б.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на сумите както следва: 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева,
представляваща 1/2 от предоставена
в дарение сума, цялата в размер на 9000.00 лева, съгласно договор от 01.05.2014 г., която сума е послужила за самоучастие, т. е встъпителна вноска за закупуването
на процесния недвижим имот и покриване разходите за неговото
прехвърляне; 4500.00
(четири хиляди и
петстотин) лева,
представляваща 1/2 от предоставена
в дарение на ищеца от неговата майка И. П. сума, цялата в размер на 9000.00 лева, послужила за погасяване
на част от
ипотечния кредит, изтеглен от съделителите за закупуване на
делбения имот, на
основание чл. 346, ГПК, вр. с чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.К.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.С.Р., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 15272.55
лв. (петнадесет хиляди двеста седемдесет и
два лева и петдесет и пет стотинки), представляваща изплатена по разплащателна сметка IBAN № * част от погасителни вноски по Договор за кредит
№ *08/ 22.07.2014 г., сключен със „С. Ж. Е.“ АД, , за периода 15.08.2014 г. – 17.02.2020 г.,
на основание чл. 346, ГПК, вр. с чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Б.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на
горницата над 15272.55
лв. (петнадесет
хиляди двеста седемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 18687.54 лв. (осемнадесет хиляди шестстотин
осемдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), представляваща изплатена
по разплащателна
сметка IBAN № * част от погасителни вноски по Договор за кредит
№ *08/ 22.07.2014 г., сключен със „С. Ж. Е.“ АД, , за периода 15.08.2014 г. – 17.02.2020 г.,
на основание чл. 346, ГПК, вр. с чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.К.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 2120 .00 (две хиляди сто и двадесет) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б.К.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 790.90 лв. (седемстотин
и деветдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща държавна такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, държавна такса в размер на 2120 .00 (две хиляди сто и двадесет) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 136.60 лв.
(сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна
такса, дължима по претенциите по сметки по сметки, определена съобразно правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: