№ 34
гр. Нова Загора, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Д.
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20222220200014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
постъпила в съда жалба от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27,
законно представлявано от управителя инж.Севдалин Рашев, чрез пълномощника Ст. М. Р. –
адвокат от АК - Сливен, против Наказателно постановление № 88/13.12.2021 г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Стара Загора, с
което за извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите на жалбоподателя било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева.
Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 16.12.2021 г.
С жалбата се изразява недоволство от така издаденото от директора на РИОСВ
гр.Стара Загора НП № 88/13.12.2021 г. и се моли от съда да бъде отменено изцяло, като
материално и процесуално незаконосъобразно. Не се ангажират допълнителни
доказателства.
На първо място при установяване на административното нарушение и при налагане
на административното наказание съответните органи били допуснали редица нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура. Тези нарушения били с такъв характер, вид и интензитет,
че пряко препятствали както правото на защита на жалбоподателя, така и коректното
установяване на фактическата обстановка, вида на деянието и съответствието на същото с
предвиден състав на административно-наказателна норма и установяване на други
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на административно-
наказателната отговорност. Самото наказателното постановление въпреки обемността на
текста си всъщност страдало от липса на правни и фактически основания за издаването си,
тъй като липсвали съществени реквизити на същото, а и изложеното в него съдържало
вътрешни противоречия, които не давали възможност да бъде преценено, както волята, така
и действията на административно-наказващия орган.
В обобщение се поддържа, че допуснатите от съответните органи нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура се явяват съществени такива и предвид това същите
винаги са абсолютни основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание законен
представител. За него в качеството на процесуален такъв се явява адв. С.Р. от АК Сливен,
редовно упълномощен по делото, чрез когото по същество се поддържат основанията
посочени в подадената жалба срещу обжалваното Наказателно постановление.
Районна прокуратура Нова Загора редовно уведомени за с.з. не изпращат
1
представител.
За провелото се пред настоящата инстанция заседание жалбоподателят, редовно
призован се представлява от пълномощника адв.С.Р. от АК - Сливен, който моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон.
Претендират се направени разноски.
За Административно-наказващият орган РИОСВ Стара Загора, редовно призован, се
явява юрк.З.И., която оспорва подадената жалба и поддържа издаденото НП. Счита, че
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност и издаденото НП №
88/13.12.2021 г. е съставено в съответствие със закона и не му противоречи.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От страна на жалбоподателя се поддържа, че санкционираното лице не е извършило
визираното в състава на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите и се моли съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Обжалваното наказателно постановление от една страна било изцяло материално и
процесуално незаконосъобразно.
Посочва се, че на първо място при установяване на административното нарушение и
при налагане на административното наказание с издаването на наказателното постановление
съответните органи били допуснали редица нарушения на предвидената в ЗАНН процедура,
които били с такива характер, вид и интензитет, че пряко препятствали, както правото на
защита на жалбоподателя, така и коректното установяване на фактическата обстановка, вида
на деянието и съответствието на същото с предвидения състав на административно
наказателна норма и установяване на други обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на административно-наказателната отговорност. Самото наказателно
постановление въпреки обемността на текста си всъщност страдало от липса на правни и
фактически основания за издаването си, тъй като липсвали съществени реквизити на
същото, а и изложеното в него съдържало вътрешни противоречия, които не давали
възможност да бъде преценена, както волята, така и действието на административно-
наказващия орган. В този смисъл всички тези допуснати от съответните органи нарушение
на предвидената в ЗАНН процедура се явявали съществени такива и предвид това същите
винаги били абсолютни основания за отмяна на наказателното наказателно постановление.
Посочва се, че от друга страна наказателното постановление било
незаконосъобразно и по своето същество жалбоподателят не бил извършил или допуснал
визираното в наказателното постановление административно нарушение.
Установи се, че битово-фекалните и производствените отпадъчни води от ГПСОВ
Нова Загора, експлоатирана от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД се заустват в
р.Блатница, съгласно Разрешение за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г.,
последно актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г. на БД ИБР Пловдив за обект
ГПСОВ Нова Загора.
На 05.08.2021 г. служители на РИОСВ – Стара Загора и Регионална лаборатория
към ИАОС извършили контролна проверка на ГПСОВ Нова Загора и взели водна проба от
Пункт № 1 краен контрол на изход ГПСОВ Нова Загора преди заустване в р.Блатница с
географски координати N-42o28’26.9“; Е-26o01’10.7“ с Протокола от проверка № П-
0000047/05.08.2021 г., като след извършените изпитвания с Протокол за изпитване на
отпадъчни води № 12-1293/31.08.2021 г. на Регионална лаборатория към ИАОС било
констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като
условие в Разрешителното за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г. по
показатели общ фосфор, а именно: Общ фосфор – 2,32 мг/л при ИЕО – 2,00 мг/л.
Въз основа на същите, на 21.10.2021 г. М. Д. М. – главен експерт в РИОСВ – Стара
Загора съставил Акт за установяване на административно нарушение № 88/21.10.2021 г. на
жалбоподателя, затова, че на 05.08.2021 г. „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД
при извършена контролна проверка във връзка със задължителен емисионен контрол на
отпадъчни води, зауствани от ГПСОВ гр.Нова Загора в р.Блатница, съгласно Протокол от
проверка № П-0000047/05.08.2021 г. и Протокол за изпитване на отпадъчни води № 12-
1293/31.08.2021 г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС, при направените
химико-физични анализи на взетата проба от Пункт № 1 е установено, че същата показва
превишение на ИЕО по показател Общ фосфор – 2,32 мг/л при ИЕО – 2,00 мг/л, с което
2
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД е извършил административно нарушение,
като не поддържа необходимото качество на водата, съгл. чл.48, ал.1, т.3 от Закона за
водите, превишавайки ИЕО, заложени в Разрешение за заустване на отпадъчни води №
33140086 от 30.09.2010 г., последно актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г. на БД
ИБР Пловдив за обект ГПСОВ Нова Загора по показател Общ фосфор.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани в качеството на свидетели служители на РИОСВ Стара
Загора и на Регионална лаборатория гр.Стара Загора. Актосъставителят М.М. – гл. експерт
в РИОСВ Стара Загора свидетелства, че е констатирал нарушението при извършена на
05.08.2021 г. задължителна контролна проверка на отпадни води, зауствани от градска
пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Нова Загора, водоприемник на които е
р.Блатница. Била е взета една проба от Пункт № 1 и при анализ от взетата проба било
видно, че пробата показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения по
показател общ фосфор 2.32 мг/л и това било описано в съставения протокол.
Свидетелства, че на проверката от страна на „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен” ООД е присъствал представител на жалбоподателя – Диана Георгиева, както и
представител на Регионалната лаборатория. Свидетелства, че представителите на
Регионалната лаборатория са от акредитирана лаборатория по смисъла на българската
служба и могат да вземат проби по възлагане, а самият анализ се извършвал по стандарти,
които били описани в лабораторния протокол.
Разяснява, че акта бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя –
Неделчев.
Свидетелства също, че пробата била взета от мястото, което е посочено в
разрешително съгласно изискванията, както и да следи за взетата проба да бъде съставна и
това било подробно описано в лабораторния протокол от колегите от лабораторията – М. Д.
и В. Р..
От разпита на свид.Р.П. – гл. експерт в РИОСВ Стара Загора е видно, че като
свидетел при съставянето на акта, същият е бил съставен в РИОСВ – Стара Загора, в
присъствието на представител на „ВиК - Сливен“ ООД, както и че възражения по акта е
нямало.
Свид.Теодор Павлов И. заявява, че при съставянето на акта са присъствали колегите
му М., П. и представител на „ВиК - Сливен“ ООД. Всички се запознали с акта, както и
представителя на „ВиК - Сливен“ ООД и нямал възражения по акта.
По делото в последното о.с.з. са разпитани и свидетелите Мариета Петрова Д. и
Веселина Д. Р. – служители на ИАОС - Регионалната лаборатория Стара Загора.
Свид.Д. заявява, че е била на проверката с ИОСВ, пробата била взета както било по
стандарт - имали си определена точка от която вземат, конкретно в пречиствателна станция
в Нова Загора. Мястото им било показано, имали разрешително, по което пишело точките,
оттам вземали винаги - от едно и също място. Разяснява, че пробата се взема в метален съд с
въже и тежест, а качеството било в показателите. Пробата се вземала през пределен
интервал от време. Сформирали я след като се приберат в лабораторията. Примерно вземат 1
литър в 11.00 часа, след 2 часа вземат още 1 литър и тези литри ги сформират в
лабораторията. В конкретния случай било така. Транспортирали я охладена, изработвали я
на следващия ден. Консервирали я. Посочва, че работят със стандартни материали, а пробата
се транспортирала охладена с хладилни чанти, като се приберат я консервират и съхраняват
в хладилник при 3-4 градуса. Пробата била съставна, а периода между двете вземания бил
най-малко два часа.
Свид.Р. заявява, че е била при разработването на пробите, при самите анализи, а на
вземането на пробите не е присъствала. Разработени били анализи каквито били при
разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води - това били
активна реакция от неразтворени вещества, кислород, мазнини, азот, фосфор, за пробите на
5 август. Доколкото си спомня всичко било в емисионни ограничения. Изпитваните
характеристики всичките почти били в нормите, които са от разрешителното за заустването.
Имало отклонения в общ фосфор.
Разяснява, че общия фосфор определял съдържанието на фосфати вътре в пробата.
Всички органични и неорганични съединения – сапуна съдържали фосфор, перилни, миещи
препарати и не само. Имало допустими граници за общ фосфор – 2 мг/л. Резултата бил 2.32
3
мг/л - извън допустимите граници, колкото и да било леко отклонението. Имало една
стойност неопределеност и която била присъдена към самия резултат. Тук било плюс-минус
0.09 мг на литър. Това 0.09 показвало това количество, което може да се прибави или извади
от самия резултат. Той се определял, не го знаели какъв е. Неопределеността била величина,
която се слагала със знак плюс-минус, но не можело да бъде само плюс или само минус. Към
резултата от работата им се присъждала неопределеността, която се давала с плюс-минус, а
дали щяло да се отрази това на общия резултат не било тяхна работа. Показвал че има
отклонения и дали са сериозни или не, това било отклонение от емисионната норма и дали
щяло да има някакви последствия това не било в тяхната компетенция. Към анализа си
цитирали разрешителното на което се основават. Не правели оценка върху въздействието на
басейновия обект.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на атакуваното Наказателно постановление. Същата е подадена в срок.
Предвид горното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на извършена служебна проверка и гласните свидетелски показания,
съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон.
Съдът не намира по някакъв начин да е налице нарушение или пропуск от страна на
Ано при и по повод установяването на административното нарушение и при налагане на
административното наказание с издаването на наказателното постановление, съгласно
предвидената в ЗАНН процедура. Коректно е установена фактическата обстановка, вида на
деянието и съответствието на същото с предвидения състав на административно
наказателна норма, както и е определена правилно административно-наказателната
отговорност.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи.
Съдът счита, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение,
квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, във
вр. с чл.38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011 г., във връзка с установеното превишение на
индивидуалните емисионни ограничения, заложени в Разрешително за заустване на
отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г., последно актуализирано с Решение № РР-
4338/29.07.2021 г. на БД ИБР Пловдив за обект ГПСОВ Нова Загора е правилно
квалифицирано от административнонаказващия орган, съответно правилно е
ангажирана отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.6 от
Закона за водите.
Съгласно приложената от АНО норма на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите, за
нарушение е обявено изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания. На
дружеството е вменено заустване на отпадъчни води, несъответстващо на заложените
индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден
обект, а в случая приложение намира и регулацията, дадена с Наредба № 2 от 08.06.2011 г.
за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.
В НП АНО на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите изрично е обвързал
правната квалификация на поведението на дружеството и приложения наказателен състав с
позоваването на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, който еднозначно регламентира, че
следва дружеството да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните. В обобщение на изложението,
съдът намира, че не е налице вътрешно противоречие в наказателното постановление, тъй
като словесното описание кореспондира с правното дефиниране на деятелността.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват по
категоричен начин признаците от състава на административното нарушение по чл.200, ал.1,
т.6 от ЗВ, като определянето на размера на имуществената санкция е съобразено с
4
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото за
конкретното нарушение в чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. При определяне размера на имуществената
санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание близо до минималния
предвиден размер от 1000 лв., а именно имуществена санкция в размер на 1200.00 лв.
Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 88/13.12.2021 г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Стара Загора, с което
на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, законно представлявано от
управителя инж.Севдалин Рашев за нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите във вр.
с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г., последно
актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г. на БД ИБР Пловдив за обект ГПСОВ
гр.Нова Загора за Пункт № 1 краен контрол на изход ГПСОВ Нова Загора преди заустване в
р.Блатница с географски координати N-42o28’26.9“; Е-26o01’10.7“ по показател Общ
фосфор и на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите във вр. с Наредба № 2/08.06.2011
г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване е наложена имуществена санкция в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5