№ 2692
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20231110169324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени осъдителени искове от И. Г. М. срещу „Б“ ЕАД с правна
квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 20
000 лв. и обезщетение за забава за периода от датата на трудовата злополука - 02.02.2022 г.
до окончателното плащане.
Ищецът И. Г. М. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на
което изпълнявал длъжността „работник ЛЕС“. На 02.02.2022г. към 8,15 ч. на път за работа
слизайки от личния си автомобил пред входа на КС-И ЮЗЕР ищецът се подхлъзнал и
паднал, при което получил счупване на раменната кост на дясната ръка. Твърди, че травмата
наложила оперативно лечение и курс по физиотерапия, но въпреки провеждането им не
можел да движи пълноценно ръката си в рамото поради масивно невъзстановимо скъсване
на ротарния маншон. Както след инцидента, така и след оперативната намеса и по време на
рехабилитацията изпитвал силни, остри и постоянни билки в областта на дясното рамо.
Травмата наложила ползването на отпуск по болест за пет месеца и половина, през който
ищецът се чувствал безполезен. Злополуката била призната за трудова по надлежния ред.
При така изложените фактически твърдения иска от съда да му присъди съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и разноски.
Ответникът „Б“ ЕАД оспорва исковете по размер. Счита, че описанията на
медицинските характеристики на увреждането и на последствията му върху здравето на
1
ищеца в исковата молба са преувеличени. Поддържа, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди надвишава справедливия размер. Възразява че ищецът получил от ЗК
„Л и“ обезщетение за процесната злополука в размер на 4 338,09 лв. След инцидента ищецът
отказал предложената му помощ и сам се превозил с личния си лек автомобил с ръчни
скорости до болнично заведение, с което допринесъл за влошаване на здравето му. В същото
време след завръщането му на работа ищецът изпълнявал трудовите си задължения без да се
оплаква, като извършвал дейности, вкл. по управление на лек автомобил с ръчна скоростна
кутия, които изисквали активно участие на дясната му ръка. Прави възражение, че
инцидентът е настъпил вследствие на проявена от ищеца груба небрежност, като в тази
връзка излага, че въпреки зимните условия в деня на инцидента И. М. носел маратонки.
Иска от съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди включва следните материалноправни предпоставки: 1/
осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за
трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно
засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/
причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е.
последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.
Не са спорни между страните, а и се установяват еднопосочно от надлежно
приобщените по делото писмени доказателства - Разпореждане № 31364 от 10.02.2022г. и
декларация за трудова злополука с вх. № 143 от 09.02.2022г., правнорелевантните
обстоятелства, а именно: че към относимия за правния спор момент страните са били
обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника
длъжността “Работник ЛЕС“ с място на работа ЮЗЕР И. Установява се, че на 02.02.2022г.
при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място
ищецът И. Г. М. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил травма на дясната
ръка.
Не е спорно между страните, че разпореждането, с което инцидентът се квалифициран по
реда на чл. 60 КСО като трудова злополука е влязло в сила.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като безспорно
обстоятелството, че на ищецът е изплатено обезщетение от ЗК „Л и“ за процесниата
злополука в общ размер от 4 338,09 лв., от които 1563,09 лв. за претърпените
неимуществени вреди, а разликата – за имуществени.
Спорът по делото е концентриран около обстоятелствата дали и до каква степен
поведението на пострадалия при и непосредствено след инцидента е допринесло за
2
настъпване на травматичната увреда и е засилило интензитета на болките и страданията от
същата, както и по въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни,
ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова
злополука ищецът е получил счупване на горния край на раменната кост (хумерус) в дясно.
Според експертизата механизмът на увреждането е директен удар в областта на дясната ръка
след падане. Вещото лице изяснява, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, възстановителният период при такъв тип увреждания е около 4 месеца.
Уточнява, че при ищеца възстановителният период не е протекъл нормално, тъй като два
месеца след инцидента е проведено оперативно лечение за възстановяване мекотъканните
увреждания на дясна раменна става, като общо възстановителния период при лечението е
около 7 месеца, след което ищецът е представен на ТЕЛК. Вещото лице дава заключение, че
ищецът не е възстановен напълно след получените увреждания на дясната раменна става.
При извършените прегледи е установен ограничен обем на движенията в дясна раменна
става, за което с решение на ТЕЛК №93116 от 03.05.2023г. на ищеца са определение 30 %
трайна неработоспособност.
При излушването му в открито съдебноз аседание вещото лице изяснява, че
първоначално проведеното консервативно лечение не е било погрешно и че стандартно след
падане се прави рентгенова снимка, от която се установява дали има счупване на кост и
съответно то се лекува. В случая при ищеца след като е започнало раздвижването е
установено, че възстановителният процес не е протекъл успешно, поради което е предприето
допълнително изследване – ядрено магнитен резонанс, от който е установена мекотъканната
увреда, наложила оперативното лечение. Вещото лице изяснява, че вследствие на инцидента
са настъпили травми в различни зони на рамото – в областта на костта, на сухожилията и на
ставната капсула, които се наслагват.
По делото за обстоятелствата при и след настъпване на инцидента са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С Д Г. и Х Д М – служители по трудово
правоотношение при ответното дружество.
Свидетелката Г. възпроизвежда непосредствените си лични впечатленя от злополуката,
поради което и след дължимата се на основание чл. 172 ГПК внимателна преценка и анализ,
отчитайки евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира
показанията й изцяло. От изложеното в разпита й се установява, че преди началото на
работния ден, на паркинга, на около 50-60 метра преди входа на компресорната станция
свидетелката видяла как И. М. слиза от автомобила си, след което се подхлъзнал, политнал
назад и паднал. На въпроса как е, ищецът отговорил, че го боли ръката. И. М. споделил, че
има нужда да асимилира предложението на свидетелката и друга нейна колежка да му
съдействат с организирането на превоз до болницата, след което отказал, качил се в колата
си и потеглил сам в посока Спешна помощ. Свидетелката уточнява, че преди инцидента е
имало снеговалеж, но паркингът бил иделано почистен. И. М. бил обут в половинки,
3
спортни обувки.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х Д М като тенденциозни поради
противоречието им с показанията на св. Г. в частта, в която същият излага в разпита си, че
след инцидента ищецът веднага станал, изтупал се от снега и влязъл в портала, като едва
след 30 мин споделил, че ще отиде до болницата за вески случай.
След дължимата се внимателна преценка и анализ съдът не намира основания да не даде
вяра на показанията на свидетелката Е Й М.а-съпруга на пострадалия, досежно
непосредствено възприетите от нея лични впечателния за силните болки, които е изпитвал
ищецът И. М., за обстоятелството, че в деня на инцидента по направена рентгенова снимка,
от която е установено счупване, поради което е предписана имобилизация с бинт или кърпа
за период от един месец, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ и венозно са му поставяни
болкоуспокояващи. Свидетелката последователно, житейски логично и безпротиворечиво
излага в разпита си, че след приключване на предписания период на имобилизация ищецът е
започнал рехабилитация, при което е изпитвал силна болка. Това наложило провеждането на
ядрено-магнитен резонанс. От образното изследване се установило отдръпване на
мускулните влакна и скъсване на три сухожилия, поради което било проведено оперативно
лечение, при което са поставени два метални винта. Свидетелката споделя, че
следоперативно също е предписана имобилизация с ортеза. Въпреки проведените няколко
рехабилитационни курса движенията при ищеца останали ограничени. И. М. можел да се
обслужва сам и да управлява лек автомобил с ръчи скорости, но изпитвал трудности.
Лекарят го предупредил, че трябва да щади ръката и да не я натоварва. След инцидента се
наложило да се откаже от хобито си да ловува. Сринал се психически, защото се почувствал
изключително напълноценен. Болките в ръката намалели, но не отшумели напълно.
Свидетелката споделя, че съпругът й е доста едър, поради което отказал предложената му
помощ от колегите от женски пол на паркинга при инцидента. След злополуката
действително се придвижил сам до Спешна помощ с автомобила си, но сменял скоростите с
лявата ръка, защото дясната висяла и не можел да я използва. На два пъти се наложило да
спира и да почива, защото му ставало лошо. В трайната си практика ВКС приема, че самият
факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за
да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат
ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде
свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по
чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
4
Съкупният анализ на така събраните доказателства налага безспорен извод, че като
резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания. Тъй като неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В трайно установената практика на ВКС принципът за
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице,
като предполага индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се
имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на
обезщетението в случая следва да бъде отчетено, че ищецът – тогава на 50 г., в
работоспособна възраст, е получил травма на телесната цялост, засягаща основно
двигателната способност на лицето, а оттук и функциите на горния му десен крайник. На
следващо място съдът съобрази проведеното оперативно лечение, съпроводено с два
периода на имобилизация, по време на които пострадалият се е нуждаел от чужда помощ.
Без съмнение при такава травма и следоперативно болките са с голям интензитет. Следва да
се съобрази относително дългият възстановителен период (около 7 месеца), както и
обстоятелството, че И. М. не се е възстановил напълно – обемът на движенията му е останал
ограничен, съгласно лекарските предписания следва щадящ режим, като избягва
натоварване на ръката, болковият синдром не е отшумял напълно. Съдът отчита негативните
емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане -
стрес и състоянията на потиснатост, нарушеното чувство за себереализация,
невъзможността на ищеца да полага труд и да води пълноценен социален живот
непосредствено след инцидента и по време на възстановяването му.
От друга страна съдът съобрази, че видно от представената медицинска документация, в
т.ч. епикриза от МБАЛ „Света София“ и Екпертно решение на ТЕЛК № 93116 от
03.05.2023г. и към момена на настъпване на трудовата злополука ищецът е страдал от
неинсулинозависим захарен диабет с множество усложнения, поради което здравословното
му състояние не е позволявало да води активен начин на живот. Също така се установява, че
след изтичане на периода на разрешения от здравните власти отпуск поради временна
неработоспособност ищецът е възстановил работната си сила и е престирал труд по
трудовото правоотношение съобразно уговореното до момента, в който с решение на ТЕЛК
е призната трайната му неработоспособност. Видно от експертното решение относителната
тежест на обусловената от последствията на процесния инцидент трайна
неработоспособност не е съществена.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социално-
5
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 10 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от И. Г. М. и доказани неимуществени вреди.
Както е посочено и в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. №
951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
В настоящия случай ответникът твърди, че по време на злополуката ищецът е носил
неподходящи обувки за конкретните метеорологични условия - маратонки. Това твърдение
донякъде е потвърдено от свидетеля С Г., която заявява, че по време на инцидента ищецът
носил половинки, тип спортни обувки. Свидетелката споделя, че явно обувките са били
хлъзгави, но това изявление има оценъчен характер и не се ползва с доказателствена
стойност. По делото не се установява, че конкретните характеристики на обувките на ищеца
са били до такава степен несъвместими с особеностите на мястото, където И М. е полагал
труд през зимния сезон, че да обуславят извод, че се касае за неполагане на дължимата грижа
по начин, който не би си позволил дори най-небрежният служител по време на работа в ден
с атмосферни условия като тези на 02.02.2022 г. Освен това по делото от показанията на св.
Г. се установява само, че паркингът е бил почистен от снега, но няма данни за опесъчаването
или обработката му със сол или луга. Ето защо съдът намира, че противно на поддържаното
от ответника, по делото не се установява ищецът да е допуснал груба небрежност, която да е
довела до подхлъзването и падането му.
Ответникът не доказва и тезата си, че ищецът е допринесъл за влошаване на състоянието
си, като е управлявал лек автомобил с ръчни скорости след инцидента. В тази връзка съдът
съобрази показанията на св. М.а, която изяснява пред съда, че макар и действително да се е
придвижил със собствения си автомобил до Спешна помощ, ищецът е сменял скоростите с
лявата си ръка.
Основателно е, обаче, своевременно релевираното с отговора на исковата молба от
ответника правонамаляващо възражение по чл. 200, ал. 4 КТ. Безспорно е по делото, че
6
ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 1563,09 лв., с което седва да се
намали определеното от съда обезщетение за неимуществените вреди от трудовата
злополука в размер от 10 000 лв. Полученият остатък от непогасеното задължение на
ответника е в размер на 8 436,91 лв. и до този размер искът по чл. 200 КТ е основателен,
респ. същият ще се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от
20 000 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана – чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата.
Като взема предвид посочените разпоредби и трайната практика на ВКС, в т.ч. Решение
№ 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 221 от
16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г. о., ГК, съдът приема, че когато
задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на задължение за неимуществени
вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ.
В настоящият случай задължението на дружеството-ответник за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца И. М. произтича от настъпила трудова
злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които са
приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ ответникът се смята в
забава и без покана.
Ето защо съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от момента на увреждането – от 02.02.2022 г. до
датата на окочнателното плащане.
В полза на ищеца следва да се присъди и изчислената по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на онлайн калкулатор законна лихва върху сумата от 1563,09 лв. по платеното
застрахователно обезщетение за периода от датата на злополуката – 02.02.2022г. до
09.08.2022г. /датата, посочена в декларация от ищеца на л. 72 от делото/ в размер на 82,06
лв.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
7
Процесуалният представител на ищеца иска да му бъде присъден адвокатски хонорар за
предоставена безплатна адвокатска помощ. Съгласно трайно установената съдебна практика
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по делото следва
да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т.
1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В случая не е представен такъв договор. Не се установява и от
текста на пълномощното, или по друг начин, че процесуалното представителство на ищеца
се осъществява безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Ето защо съдът намира, че не са
налице условията за присъждане на адвокатския хонорар в полза на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът определя разноските за юрисконсултско
възнаграждение на ответника на 200 лв., от които съобразно отвхърлената част от иска ще се
присъдят 115,63 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от общо 527,30 лева, представляваща част от сторените от бюджета на съда
разходи- за държавна такса за разглеждане на уважения иск (337,47лв.), и за възнаграждение
на вещото лице, работило по СМЕ, съразмерно на отвхърлената част от иска (189,83 лв). На
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна
такса и депозит за СМЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да останат за
сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С по исковете
с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на И. Г. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. И, ***** сумата от 8436,91 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания,
претърпени вследствие на настъпила на 02.02.2022г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на настъпване на злополуката- 02.02.2022г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 82,06 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1563,09 лв. за периода от
02.02.2022г. до датата на плащане на застрахователното обезщетение – 09.08.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. И, ***** да заплати на „Б“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С
сумата от 115,63 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С да заплати
8
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата
527,30 лева, представляваща държавна такса и разноски, сторени за сметка на бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9