№ 2540
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ОТП Ф.Б. ЕАД срещу постановление от
01.03.2022 г. на ЧСИ Л.М. с рег. № 785 и с район на действие СГС, с което е отказано да
бъдат отменено възлагането в негова тежест на разноските за такси по изп. дело № 120/2022
г.
В жалбата се твърди, че възлагането в негова тежест на разноските за таксите по
наложения запор и за връчване на книжа е незаконосъобразно, тъй като наложеният запор не
е приложен за изпълнението на вземането, за което е било образувано производството,
поради извършеното от него плащане в дадения му срок за доброволно изпълнение и
възложеното законово задължение на съдебния изпълнител да съобщава на участниците в
принудителното изпълнение постановените от него актове, за връчването на преписа от
който такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ не се дължи. Иска се отмяна на обжалваното действие на
съдебния изпълнител.
Взискателят и ответник по жалбата К.М. ЕООД е подал възражение по жалбата,
навеждайки че същата е неоснователна, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК -
съдебният изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното
действие, възраженията по нея и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № 120/2022 г. по описа на ЧСИ Л.М. и с район на
1
действие СГС е образувано по молба от 15.02.2022 г. на взискателя К.М. ЕООД по
изпълнителен лист от 05.01.2022 г., издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр.
дело № 7965/2020 г. на РС – Варна и заповед за изпълнение по друго производство, за
заплащане от длъжника ОТП Ф.Б. ЕАД на Адвокатско съдружие Б.Л. на сумата от 48.74
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена по заповедното
производство безплатна правна помощ. Вземането за тази сума е прехвърлено на взискателя
К.М. ЕООД с договор за цесия от 07.01.2022 г.
Молбата на взискателя К.М. ЕООД е подадена чрез процесуален представител – адв.
М.Л. от упълномощено Адвокатско дружество М.Л., като с нея е поискано налагане на запор
върху движими вещи и дружествени дялове и възбрана върху недвижими имоти на
длъжника. Според представеното към молбата споразумение за адвокатско възнаграждение
от 11.02.2022 г. и платежно нареждане уговореното и заплатено от взискателя на
дружеството адвокатско възнаграждение за образуването на изпълнителното производство
и за защитата при провеждането на принудителното изпълнение е размер на 280 лева.
Разноските за възнаграждението съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника
като разноски по изпълнителното дело, заедно със сумата 184.51 лева – такси по Тарифата
към ЗЧСИ, с обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за
разноските по изпълнението.
На 16.02.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена на последния на 21.02.2022 г., в която са посочени от
общата за заплащане сума от 522.16 лева и сумите 280 лева – разноски по изпълнителното
дело, и 184.51 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ към 02.03.2022 г., включващи: по т. 1 -
24 лева за образуване на дело; по т. 3 - 6 лева за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК;
по т. 5 – 24 лева за връчване на ПДИ; по т. 9 – 18 лева за налагане на запор; по т. 5 – 72 лева
за връчване на постановление на съдебния изпълнител и съобщение за вдигане на запор, и
по т. 26 – 40.51 лева пропорционална такса. На датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение взискателят е подал молба за налагане на запор върху вземания на
длъжника от търговска банка вместо предприемане на посочените в молбата от 15.02.2022 г.
изпълнителни способи. Последните не са предприемани и наложени от съдебния изпълнител
с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а и изобщо до
заплащането на дълга в процесното изпълнително производство.
Съдебният изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение е изпратил и
запорно съобщение до Банка ДСК АД като трето задължено лице, което запорно съобщение
е получено от банката на 18.02.2022 г. Последната на 23.02.2022 г. е уведомила съдебния
изпълнител за наличие на вземане на длъжника по открита при нея банкова сметка и за
други предявени пред нея претенции срещу длъжника.
Длъжникът ОТП Ф.Б. ЕАД с молба от 25.02.2022 г. е направил възражение пред
съдебния изпълнител за прекомерност на възложените му разноски за адвокатско
възнаграждение и за таксите по изпълнението и е поискал от съдебния изпълнител
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени в минималния размер от 200
2
лева по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а разноските за такси по налагане на запора и връчването на съобщения и
преписи да бъдат възложени на взискателя поради извършено от него плащане на дълга в
срока за доброволно изпълнение. Към молбата е приложено преводно нареждане от
24.02.2022 г. за плащане на сумата от 522.16 лева по процесното изпълнително дело от
налични парични средства по сметка на длъжника в Банка ДСК АД – третото задължено
лице.
След връчване на препис от молбата на взискателя с постановление от 01.03.2022 г.
във връзка с така направеното от длъжника искане по разноските в изпълнителното
производство съдебният изпълнител е намалил възложените му по изпълнителното
производство разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лева и съответно
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и оставил без уважение искането му в
останалата част, като за авансово заплатените от взискателя такси по т. 5 от Тарифата в
размер на 72 лева с включен ДДС е съставил и връчил на длъжника нова сметка № 13015 от
01.03.2022 г., конкретизирани в мотивите на съдебния изпълнител като такси за връчване на
препис от молбата по разноските и постановлението, с което съдебният изпълнител се е
произнесъл по същата. Постановлението след връчването му на 08.03.2022 г. е обжалвано от
длъжника, като по жалбата е образувано настоящото съдебно производство.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за
връчване на обжалваното постановление. Същата е допустима – насочен е срещу подлежащ
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно –
разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът
и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл.
79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл.
82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното
производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на
друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за
3
изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай за разноските за такси по т. 9 и 5 от Тарифата съответно в
размер на 18 лева и 48 лева или общо в размер на 66 лева с включен ДДС, свързани с
изпълнителния запор и с връчването на препис от покана и други книжа, каквито са
поканата за доброволно изпълнение до длъжника и молбата на длъжника за разноските по
изпълнението, не попадат в случаите, изключващи отговорността на длъжника за разноските
по принудителното изпълнение. За налагането на запора като част от фактическия състав на
изпълнителния способ „Принудително изпълнение върху вземания на длъжника“ съдебният
изпълнител по арг. чл. 507, ал. 1 и чл. 508 от ГПК е длъжен да предприеме необходимите
действие заедно с връчването на поканата на длъжника, които по процесното изпълнително
производство са предприети от съдебния изпълнител и запорът върху вземания на длъжника
от сметка в търговска банка е успешно наложен поради наличието на открита в Банка ДСК
АД като трето задължено лице сметка на дружеството-длъжник. Налице е също и извършено
плащане на дължимата сума по процесното принудително изпълнение именно от вземанията
на длъжника от открита при банката като трето задължено лице сметка, поради което, макар
и в срока за доброволно изпълнение, отговорността за разноските за такса по запора в
принудителното изпълнение, образуваното на което е предизвикано от длъжника, следва да
бъдат понесени от последния. Такава отговорност е налице за длъжника и жалбоподател в
настоящото производството и за таксите по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчването на поканата за
доброволно изпълнение и препис от молбата по разноските. Дължимостта за тях е изрично
предвидена за осъществяваните от съдебния изпълнител действия и последните са
осъществени от него именно поради липсата на извършено от длъжника плащане на
паричното притезание преди образуваното на изпълнителното производство.
Липсва обаче основание за ангажиране на отговорността на длъжника за такси по т. 5
от ТТРЗЧСИ за връчването на препис от постановление на съдебния изпълнител общо в
размер на 48 лева с включен ДДС, посочени като разноски в поканата за доброволно
изпълнение до длъжника и за които с обжалваното постановление е издадена и сметката от
01.03.2022 г. от съдебния изпълнител. Такса за връчване на препис от разпорежданията и
постановленията, с които съдебният изпълнител се произнася в изпълнителното
производство, не е предвидена в Тарифата съгласно чл. 78, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЧСИ,
поради което и същата не е дължима на съдебния изпълнител и за нея не може да се
ангажира отговорността на длъжника в принудителното изпълнение.
Ето защо, обжалваното постановление, като акт за разноските по изпълнението, в
частта, с която по правни последици е отказана отмяна на възложените на длъжника
разноски за сумата от 48 лева с включен ДДС, представляваща такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за
връчване на препис от постановление на съдебния изпълнител, следва да бъде отменено. За
останалата част от обжалваното постановление жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане
на спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да
бъдат присъждани на ответника по жалбата.
4
По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** - мецанин, постановление от 01.03.2022 г. по изп. дело №
120/2022 г. по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № 785 и с район на действие Софийски градски съд,
в частта, с която е отказана отмяна на възложените на ОТП Ф.Б. ЕАД разноски за сумата 48
лева с включен ДДС, представляваща такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на препис от
постановление на съдебния изпълнител и за която е издадена сметка № 13015 от 01.03.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5