№ 631
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. В. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-003865 от 23.10.2020 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно и моли неговата отмяна. Твърди, че е изтекъл предвиденият в чл. 82, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от ЗАНН давностен срок. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Намира възражението за изтекла давност за неоснователно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на 02.10.2019 г. в 16:27
часа автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******, собственост на Й.Д.С. е бил управляван в гр.
Бургас, ПП Е-773, км. 491, в посока от кв. Ветрен към КПП – 1 до бензиностанция
„Ромпетрол“ с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 % от 147 км/ч при максимално
разрешена за движение в населено място до 90 км/ч, въведена с пътен знак В-26. В
1
декларация от 28.08.2020 г. по чл. 188 ЗДвП собственикът посочил, че на процесната дата и
час автомобилът е бил управляван от жалбоподателката. От своя страна жалбоподателката
също декларирала, че на 02.10.2019 г. в 16:30 часа е управлявала процесния автомобил. По
тази причина срещу жалбоподателката на 03.09.2020 г. бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а впоследствие на 23.10.2020 г. е било издадено и
обжалваното в производството НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Ч.
са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Неоснователно се явява възражението, изложено в жалбата за изтекла давност по чл.
82 ЗАНН. Предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗАНН давност е по отношение на
изпълнение на наложеното в административнонаказателното производство наказание.
Съгласно ал. 2 на същата норма (чл. 82 ЗАНН) давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателката са наложени наказание глоба и лишаване
от право да управлява МПС. Видно от НП същото е връчено на жалбоподателката на
11.02.2022 г. Следователно при приложението на чл. 82, ал. 2 ЗАНН давностният срок за
изпълнение на наложените наказания е започнал да тече от 11.02.2022 г. и към настоящия
момент не е изтекъл.
На следващо място не е изтекъл и предвиденият 3 –годишен давностен срок по чл.
80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като нарушението е било извършено на 02.10.2019 г.
2
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, въведена с пътен знак В-26. От събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, като е управлявала на 02.10.2019 г. в 16:27 часа, в гр. Бургас, ПП Е-773, км. 491, в
посока от кв. Ветрен към КПП – 1 до бензиностанция „Ромпетрол“, лек автомобил марка
„Ауди А4“ с рег. № *******, с наказуема скорост 147 км/ч при разрешена скорост за
движение в населено място до 90 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е била
установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са
представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка от 21.05.2019 г.)
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В декларация по чл. 188 ЗДвП
собственикът на процесния автомобил е посочил, че на 02.10.2019 г. в 16:27 часа
жалбоподателката е управлявала автомобила. Тези данни е декларирала и самата
жалбоподателка, като по тази причина правилно е било издадено именно срещу нея
процесното НП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на
нарушението (02.10.2019 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 750 лева при правилно изчисление от
страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с
така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. Представителят на
АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
3
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото в полза на АНО следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003865 от 23.10.2020 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
Р. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4