Решение по дело №13272/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1111
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110213272
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110213272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. В., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № Р-10-210/21.09.2022 г., издадено от зам.-председателя на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен
надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 17, ал. 1, т. 13
от ЗКФН, вр. чл. 354, ал. 2 и чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО, на Р. Г. В., с ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 3
000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО.
Подадена е жалба от санкционирания субект, в която се навеждат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление. Сочи се, че са налице процесуални нарушения при издаването
му, които са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Твърди се и наличието на съществени нарушения на материалния закон, като
се твърди, че с поведението си жалбоподателят не е осъществила състава на
нарушението, за което е санкционирана. Твърди се, че деянието било
квалифицирано не като допустителство, а като извършителство. Сочи се, че
деянието не било извършено виновно, както и че жалбоподателят не е субект
на посоченото нарушение. В заключение се иска и приложението на чл. 28 от
ЗАНН, ако съдът намери, че е налице извършено нарушение. Иска се отмяна
на НП.
Срещу въззивната жалба е подадено възражение от страна на КФН, с
което се оспорват всички твърдения на жалбоподателя и се иска от съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Н. Й., която поддържа изцяло подадената жалба и
1
аргументите в същата, представят се на съда и писмени бележки и се иска
отмяната на НП. Разноски не са претендирани.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от
юрисконсулт Ирина Генова, оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Поддържат се аргументите, съдържащи се
във възражението срещу въззивната жалба и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/21.09.2022 г./, датата на връчване на същото /28.09.2022 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /12.10.2022 г./ съдът приема, че жалбата е
постъпила в законния 14-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява следното:
При осъществявания от КФН ежедневен дистанционен надзор за
спазване на нормативните изисквания при инвестиране средствата на
фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е установено, че през
месец декември на извънборсов пазар (ОТС) са сключени множество сделки
за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл. 176, ал. 1,
т. 11 от КСО от името и за сметка на управлявания от ПОАД „ЦКБ - Сила“
АД, универсален пенсионен фонд. Посочените сделки са сключени чрез
посредничеството на инвестиционните посредници „АБВ Инвестиции“ ЕООД
и „Реал Финанс“ АД.
С цел извършване на дистанционна проверка за спазване на изискванията
на чл. 177, ал. 2 от КСО във връзка с посочените по-горе констатации,
касаещи финансовите инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11 от КСО, са били
изпратени писма до посочените инвестиционни посредници относно
сделките, сключени на извънборсов пазар през месец декември 2021 г., с цел
установяване на насрещните страни по тях.
В отговор на изпратеното му писно, инвестиционният посредник „АБВ
Инвестиции“ ЕООД е предоставил нареждане № 36170042243 от 23.12.2021 г.
за продажба от името и за сметка на управлявания от ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД
УПФ „ЦКБ-Сила“ на извънборсов пазар на дялове на договорен фонд
„Тексим Комодити Стратеджи“, управляван от УД „Тексим Асет
Мениджмънт“ ЕАД, с ISIN код на емисията: BG9000001115 за 830 броя
дялове при единична цена 78.6040666 USD и обща стойност на сделката 65
241.38 USD. От потвърждението за сключената сделка е видно, че същата е
сключена на 23.12.2021 г. в 16:58:11 ч. с дата на сетълмент 30.12.2021 г. От
2
същото писмо на „АБВ Инвестиции“ ЕООД се установява, че като насрещна
страна по сделката е посочен инвестиционният посредник „Реал Финанс“ АД.
С писмо е изискана от „Реал Финанс“ АД допълнителна информация и
документи за гореописаната сделка. В отговор на това искане, „Реал Финанс“
АД е предоставил на КФН Нареждане за покупка № 40663023246 от
23.12.2021 г., с което „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД е подало на извънборсов пазар
нареждане за покупка на дялове на договорен фонд „Тексим Комодити
Стратеджи“, управляван от УД „Тексим Асет Мениджмънт“ ЕАД, с ISIN код
на емисията BG9000001115 за 830 броя дялове при единична цена 78.6040666
USD и обща стойност на сделката 65 241.38 USD. От потвърждението за
сключената сделка е видно, че същата е сключена на 23.12.2021 г. в 16:58:11
ч. с дата на сетълмент 30.12.2021 г. От нареждането за покупка, от
потвърждението за сключената сделка, както и от съпътстващата ги
декларация по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е
видно, че документите са подписани от изпълнителния директор на „ЗЕАД
ЦКБ Живот“ ЕАД Р. Г. В., заедно с прокуриста на дружеството К.С.В.
Безспорно по делото е установено, че съгласно предоставената от двата
инвестиционни посредника информация купувач на дяловете на посочения
пенсионен фонд е „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД.
С оглед проверка на получената информация и съблюдаване на
правилата за придобиване на активи, визирани в КСО, служителите на КФН
осъществили проверка за свързаност между ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД,
управляващо пенсионния фонд и купувача „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД.
Съгласно § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО, свързани
лица са юридически лица, когато те са предприятие майка и/или дъщерни
дружества от една и съща група (т.е. всяко предприятие майка, дъщерно
дружество и друго дъщерно дружество е свързано с останалите).
Съгласно § 1, ал. 2, т. 4а от ДР на КСО „Предприятие майка“ е
юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече
дружества (дъщерни дружества).
Съгласно § 1, ал. 2, т. 46 от ДР на КСО „Дъщерно дружество“ е
юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие
майка); юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също
се смятат за дъщерни дружества на предприятието майка.
Съгласно §1, ал. 2, т. 4, буква „а“ от ДР на КСО „Контрол“ е налице,
когато определено физическо или юридическо лице (контролиращият), може
да упражнява пряко и/или непряко повече от половината от гласовете в
общото събрание на юридическото лице.
При справка направена в Търговския регистър и регистъра на
юридически лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) при Агенция по
вписванията (АВ) по партидата на „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД се установило, че
едноличен собственик на капитала е „ЦКБ Груп” ЕАД, т.е. „ЦКБ Груп” ЕАД
упражнява пряко контрол спрямо другото дружество по смисъла на § 1, ал. 2,
3
т. 4 буква „а“ от ДР на КСО, тъй като може да упражнява повече от
половината от гласовете в общото събрание на акционерите на „ЗЕАД ЦКБ
Живот“ ЕАД.
С оглед проверка на актуалното състояние на акционерните участия на
всички пенсионноосигурителни дружества, с писмо са изискани извлечения
от акционерните книги на дружествата към определени дати, в т.ч. и към
23.12.2021 г. и 30.12.2021 г. Така, „Централен депозитар“ АД
представило изисканата информация, в т.ч. и извлечения от акционерната
книга на ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД. От представения Акт за актуално състояние
от „Централен депозитар” АД към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г. акционери
в ПОАД „ЦКБ-Сила” АД с над 5% от капитала са „ЦКБ Груп”ЕАД с 50,04 %,
„Инвест Кепитъл” АД с 24,82%, „Проучване и добив на нефт и газ” АД с
9,71% и „ЗАД Армеец“ АД с 7,68%.
При констатирането на тези обстоятелства, служителите на КФН са
приели, че към 30.12.2021 г. „ЦКБ Груп” ЕАД осъществявало контрол върху
„ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД по смисъла на § 1, ал. 2, т.
4, буква „а“ от ДР на КСО, тъй като упражнява пряко повече от половината
от гласовете в общите събрания на двете дружества („ЦКБ Груп“ ЕАД
упражнява пряко 100% от гласовете в общото събрание на „ЗЕАДЦКБ
Живот“ ЕАД, „ЦКБ Груп“ ЕАД упражнява пряко 50,04% от гласовете в
общото събрание на ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД). Ето защо е изведен и извод, че
„ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД са дъщерни дружества на
„ЦКБ Груп” ЕАД по смисъла на § 1, ал. 2, т. 46 от ДР на КСО, поради което
посочените дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“,
подбуква „аа“ от ДР на КСО.
От нормата на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО е видно, че задължението за
спазване на забраната за придобиване е вменено на свързаното лице. В тази
връзка, КФН е приела, че Р. Г. В., в качеството си на изпълнителен директор
на „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, заедно с прокуриста, е извършила съответните
действия за покупката на дяловете на „Тексим Комодити Стратеджи“ в
нарушение на изискването по чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО.
Ето защо, служителят на КФН В. съставила на жалбоподателя Р. Г. В.
акт за установяване на административно нарушение, като приела, че е налице
извършено нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО, осъществено на
30.12.2021 г. в София. Актът е връчен на пълномощник на В. срещу подпис, в
деня на съставянето му - на 30.03.2022 г..
Въз основа на АУАН, при идентично описание на извършеното
нарушение и цитиране на нарушените разпоредби, било съставено
обжалваното наказателно постановление № Р-10-210/21.09.2022 г., издадено
от зам.-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл.
27 ЗАНН и чл. 17, ал. 1, т. 13 от ЗКФН, вр. чл. 354, ал. 2 и чл. 351, ал. 1, т. 3 от
КСО, на Р. Г. В., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
4
„глоба“, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.
177, ал. 2, т. 2 от КСО.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля В., както и
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетелите показания са последователни и логични,
допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и
направените при същата констатации, и в пълна степен кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира
в цялост.
Материалната компетентност на свидетеля Стоянова досежно съставяне
на актове за установяване на извършени административни нарушения на
КСО, се установява посредством приложената заповед № З-48/03.02.2022 г.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
право и задължение, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН
на жалбоподателя (чрез пълномощник). НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но
не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
Началото на административнонаказателното производство е обвързано
със съставянето на АУАН, и за да бъде образувано такова производство не е
необходимо да е налице протокол от извършена проверка, защото той не е
задължителен реквизит за да бъде образувано производството, поради което
съдът не може да приеме липсата на такъв протокол (по чл. 19, ал. 6 от ЗКФН)
за нарушение на процесуалните правила, още повече за съществено такова по
характер.
Възражението non bis in idem също не намира отражение в
доказателствената съвкупност по делото, защото от приложените наказателни
постановления се установява, че независимо от съвпадението в датата на
деянията, се касае за придобиване на активи на различни фондове за ДПО -
5
т.е. това са различни сделки, осъществени чрез различни нареждания до
инвестиционния посредник, като всяка сделка съставлява самостоятелно
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Иначе
казано, няма пълно припокриване на фактите, страните и датата, за да е
налице правилото ne bis in idem.
По възраженията досежно формата на изпълнителното деяние
(допустителство или извършителство), съдът намира, че те са напълно
неоснователни. Най-напред следва да се има предвид, че навсякъде в НП е
посочено, че лицето е извършило нарушение и никъде не е спомената думата
допустителство. Освен това, следва да се има предвид, че допустителството
се реализира не чрез действие, а чрез бездействие, поради което и няма как
да е ангажирана в този смисъл отговорността на жалбоподателя, защото
навсякъде в АУАН и НП е посочено, че именно чрез подписването на
посочените книжа е извършено процесното нарушение – т.е. ясно са
посочени и действията, с които нарушението е извършено.
Досежно доводите за неправилно определяне на датата на нарушението,
съдът намира, че те също не са споделяеми, защото от материалите по
преписката се установява, че сетълментът на сделката (т. е. моментът, в който
банковата транзакция е завършена в полза на продавача, а финансовите
инструменти преминават в патримониума на купувача) е датата 30.12.2021 г.,
т. е. тогава е завършен фактическият състав по придобиването и до който
момент изпълнителното деяние е достигнало фаза на довършен опит. Ето
защо, правилно АНО е определил именно тази дата като датата на
нарушението.
Съгласно нормата на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО активи на фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за извършване
на плащания не могат да се придобиват от свързани с
пенсионноосигурителното дружество лица;
В конкретния случай свързаността на лицата е доказана по безспорен
начин, като за това бяха изложени доводи по-горе в решението.
По делото е безспорно установено, че Р. Г. В. в качеството си на
изпълнителен директор на „ЗЕАД ЦКБ Живот“ ЕАД, заедно с К.С.В -
прокурист на дружеството(на когото също е ангажирана
административнонаказателната отговорност), е подписала съответните
документи за сключване на сделка за покупка от страна на „ЗЕАД ЦКБ
Живот“ ЕАД на извънборсов пазар на дялове на договорен фонд „Тексим
Комодити Стратеджи“, управляван от УД „Тексим Асет Мениджмънт“ ЕАД,
е насрещна страна по сделката УПФ „ЦКБ-Сила“, управлявано от ПОАД
„ЦКБ-Сила“ АД.
Ето защо, авторството на нарушението е установено безспорно.
Наказанието на жалбоподателя е в минималния възможен размер по
закон, поради което съдът намира, че то е законосъобразно и не подлежи на
ревизиране.
6
Съдът намира, че в случая не може да се говори за приложение на чл. 28
от ЗАНН, защото нарушението е с типичната за вида си обществена опасност
и с нищо не разкрива по-ниска обществена опасност от останалите нарушения
от същия вид. Ето защо, съдът счита, че процесното нарушение не е
маловажно по характер.
Предвид изхода на делото и правилото на императивната разпоредба на
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт на КФН, жалбоподателят следва да заплати разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, както и предвид факта, че делото е решено в две съдебни заседания,
размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-
210/21.09.2022 г., издадено от зам.-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с което на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 17, ал. 1, т. 13 от ЗКФН, вр. чл.
354, ал. 2 и чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО, на Р. Г. В., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 3 000 /три хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. Г. В., с ЕГН **********, да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7