Р Е Ш Е Н И Е
№……........./10.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на предявени
от С.П.С., ЕГН **********, Н.П.С., ЕГН **********, действащи със съгласието
на техния баща П.С.П., ЕГН **********, и Т.П.С., ЕГН **********, действащ чрез неговия
баща и законен представител П.С.П., ЕГН **********, срещу И.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, активно субективно съединени искове
с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената с решение № 3172
от 14.07.2011 г. по гр.д. № 6549/2011 г. по описа на Районен съд – Варна в
полза на ищците месечна издръжка от 80 лв. на 160 лв. за всеки от тях, считано
от постановяване на решението до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, с падеж 10-то число на съответния месец, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
По твърдения в исковата молба, с
влязло в сила решение № 3172 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 6549/2011 г. по описа
на Районен съд – Варна ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 80 лв. в полза на всяко от децата С.П.С., Н.П.С. и Т.П.С.. От датата
на съдебното решение до настоящия момент е изминал значителен период от време,
през който потребностите на децата са се увеличили, с оглед тяхната възраст,
поради което е налице необходимост от увеличаване на дължимата от тяхната майка
издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който признава предявените от С.П.С. и
Т.П.С. искове, като изразява готовност за заплащане на претендираната издръжка
от 160 лв. месечно за всяко дете.
В открито съдебно заседание страните представят споразумение в следния смисъл:
1.) Майката И.К.П., ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, да заплаща месечна издръжка в полза на детето С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на 160 лв., считано от датата на депозиране на
споразумението в съда – 27.07.2020 г., всеки месец до 15 число, до основания за
нейното изменение или отпадане, платима по „Изипей“.
2.) Майката И.К.П., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да заплаща месечна издръжка в полза на детето Т.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** в размер на 160 лв., считано от датата на депозиране на
споразумението в съда – 27.07.2020 г., всеки месец до 15 число, до основания за
нейното изменение или отпадане, платима по „Изипей“.
Ищцата Н.П.С., ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейния баща П.С.П., ЕГН **********, се е отказала
от предявения иск за изменение на издръжката й, поради което с протоколно
определение от 27.07.2020 г. производството по делото е прекратено в тази му
част, на основание чл. 233 ГПК.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” – Варна с писмена молба от 09.07.2020 г. изразява становище,
според което е запозната с постигнатото между страните споразумение и със
същото са защитени интересите на децата.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК.
За успешното тяхно провеждане следва да бъде установено, че лицата,
претендиращи издръжка, са ненавършили пълнолетие деца на ответника, наличието на
трайно съществено изменение в обстоятелствата, при които е определена
първоначалната им издръжка, в това число специфичните нужди на децата,
респективно размерът на необходимите разходи за тях, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези
обстоятелства.
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че П.С.П. и И.К.П. са родители на
ненавършилите пълнолетние към настоящия момент деца С.П.С., ЕГН **********, и Т.П.С.,
ЕГН **********, както и че с влязло в сила решение № 3172 от 14.07.2011 г. по
гр.д. № 6549/2011 г. по описа на Районен съд – Варна ответницата е осъдена да
заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер на 80 лв.
От датата на посоченото решение до датата на постановяване на настоящия
съдебен акт са изминали повече от девет години, през който период несъмнено са
нараснали нуждите на децата от средства за тяхното отглеждане и възпитание.
Понастоящем С. е на 16 години, а Т. – на 13, поради което първоначално определената
тяхна месечна издръжка в размер на по 80 лв. е крайно недостатъчна за покриване
на елементарните нужди на децата, в които освен средствата, необходими за
обезпечаване на физическото им оцеляване (храна, консумативи и т.н.), се
включват и такива за образование, културно и личностно развитие (учебници и
учебни пособия, извънкласни занимания и др.). Предвид изложеното и държейки
сметка за промяната и в обществено – икономическата обстановка в страната за
посочения период от 2011 г. до 2020 г., съдът намира, че е налице трайно и
съществено изменение в обстоятелствата, при които е определена първоначалната
издръжка.
Съгласно
императивните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК,
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
законът въвежда безусловното задължение на всеки родител да заплаща издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, като ограничава обема на правното
задължение, установявайки два критерия за определяне размера на дължимата издръжка,
а именно: нуждите на детето и възможностите
на родителя (арг. от чл. 142, ал. 1 СК). Според задължителните указания, дадени
в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС, и трайно установената съдебна практика по приложение на
цитираните разпоредби, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят с оглед обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. При
определяне размера на издръжката следва да бъде съобразен и нормативно
установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум, който от 01.01.2020 г. е 152,50 лв.
В настоящия случай страните са постигнали съгласие издръжката на децата да
бъде увеличена от 80 лв. на 160 лв. месечно за всяко от тях, поради което съдът
приема, че посочената сума е достатъчна за задоволяване нуждите на децата и е
съобразена с доходите на родителите, както и с грижите в натура, полагани от
бащата, при когото се отглеждат децата. Уговорената издръжка също така
надвишава предвидения в закона минимален размер.
По изложените съображения съдът намира, че издръжката на децата С. и Т. следва да бъде
увеличена, съобразно постигнатото между страните споразумение.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата от 230,40 лв. за
държавна такса върху тригодишните платежи от увеличения размер на издръжката в
полза на двете деца, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси,
които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №
3172 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 6549/2011 г. по описа на Районен
съд – Варна, издръжка, дължима от майката И.К.П., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, в полза на непълнолетното дете С.П.С., ЕГН **********, действащо
със съгласието на неговия баща П.С.П., ЕГН **********, съобразно постигнатото
между страните споразумение, като я
увеличава от 80 лв. (осемдесет лева) на
160 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от 27.07.2020 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима
чрез „Изипей“ АД, с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на забавата до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.150 СК;
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №
3172 от 14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 6549/2011 г. по описа на Районен
съд – Варна, издръжка, дължима от майката И.К.П., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, в полза на малолетното дете Т.П.С., ЕГН **********, действащо чрез
неговия баща и законен представител П.С.П., ЕГН **********, съобразно
постигнатото между страните споразумение, като
я увеличава от 80 лв. (осемдесет лева) на
160 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от 27.07.2020 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
платима чрез „Изипей“ АД, с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на забавата до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.150 СК;
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК;
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 230,40
лв. (двеста и тридесет лева
и четиридесет стотинки), представляваща дължима държавна такса по
присъдената издръжка, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: