№ 1375
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби с вх. №№ 260019/20.01.2023 г. и 260293/31.05.2023
г. на Д. Д. П. против Решение № 260023/23.12.2022 г. по гр.д. № 479/2020 г. по описа на
ПРС, V състав и Решение № 260005/28.04.2023 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с
които е отхвърлен иска й с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против С. Ш. Н., Е. Ш.
Н., Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. за приемане за установено между страните,
че П. е собственик на поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. П., одобрен със заповед
№ 354/05.04.1990 г., при граници: улица, имоти с пл. № 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана
на селото, с площ 1135 кв.м., на основание придобивна давност, осъществена за периода от
края на 2008 г. до 24.11.2022 г. – датата на приключване на съдебното дирене. Във
въззивните жалби се твърди, че решенията са недопустими и евентуално неправилни.
Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Отправя се следните искания: за разглеждане на установителен иск
срещу Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. за приемане за установено, че не е влязло
в сила решение по делбено дело № 212/1986 г., за изменение по реда на чл. 214 от ГПК на
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в частта му срещу ответниците С. Ш. Н. и Е.
Ш. Н., като същия се счита предявен за отричане правото им на собственост върху ПИ №
500, в кв. 29 плана на с. П., одобрен със заповед № 354/05.04.1990 г., при граници: улица,
1
имоти с пл. № 199, 200, 201 и 198 с площ 1135 кв.м., за спиране на производството по
отрицателния установителен иск до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. и
за за приемане за установено, че не е влязло в сила решение по делбено дело № 212/1986 г.,
за откриване по реда на чл. 193 от ГПК на производство за оспорване верността на нот. акт
№ 136, том I, дело № 353/27.04.1990 г. досежно вписването, че пред нотариуса е представен
препис от влязло в законна сила решение по делбено дело № 212/1986 г., за изготвяне на нов
доклад по делото и ново разпределение на доказателствената тежест и за произнасяне по
доказателствената стойност на събраните от ПРС доказателства. Прави се искане за
събиране на доказателства: за събиране на гласни доказателства чрез допускане на
недопуснатите в първа инстанция трима свидетели от общо пет заявени и за допускане на
двама свидетели за насрещно доказване и за допускане на двама свидетели за оборване
свидетелските показания на свидетелите на ответниците. Отправя се искане за отмяна на
обжалваните решения като недопустими и в евентуалност като неправилни. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемите С. Ш. Н. и Е. Ш. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
на въззивна жалба с вх. № 260019/20.01.2023 г., с който се излага, че решението на ПРС не
страда от твъдяните в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.
Въззиваемите Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК не депозират отговор на въззивни жалби с вх. №№ 260019/20.01.2023 г. и
260293/31.05.2023 г.
Въззиваемите С. Ш. Н. и Е. Ш. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират
отговор на въззивна жалба с вх. № 260293/31.05.2023 г.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по иск на Д. Д. П. против С. Ш. Н., Е. Ш. Н.,
Б. С. Г., Х. Б.а Р. и Г. С. Г. за приемане за установено между страните, че П. е собственик на
поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. П., одобрен със заповед № 354/05.04.1990 г.,
при граници: улица, имоти с пл. № 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, с площ
1135 кв.м. по силата на давностно владение, както следва: за 1/2 ид.ч. от имота по силата на
давност чрез владение, упражнявано в периода от 09.11.2008 г. до датата на предявяване на
иска в съда - 22.06.2020 г. с присъединеното владение на баща й Д.К.К., упражнявано в
периода от 01.06.1990 г. до датата на смъртта му – 09.11.2008 г. и за останалата 1/2 ид.ч. от
имота по силата на давност чрез владение, упражнявано в периода от 20.11.2012 г. до датата
на предявяване на иска в съда - 22.06.2020 г. с присъединеното владение на майка й С.ка
м.К., упражнявано в периода от 01.06.1990 г. до датата на смъртта й – 20.11.2012 г.
/придобивният способ е уточнен еднозначно пред ВОС с молба с вх. № 21644/08.09.2023 г./.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Ш. Н., Е. Ш. Н. депозират писмен отговор,
с който оспорват предявения иск като неоснователен и отправя искане за неговото
отхвърляне.
2
След вписване на исковата молба в СВ – гр. Провадия с молба с вх. №
260429/24.09.2020 г. ищцата отправя искане за конституиране като страни по делото
наследниците на починалите ответници Б. С. Г. и Х. Б.а Р..
С Определение № 260062/28.09.2020 г. първоинстанционния съд прекратява
производството по гр.д. № 479/2020 г. по описа на ПРС по отношение на починалите
ответници Б. С. Г., Х. Б.а Р. и Г. С. Г. и на тяхно място конституира техните наследници Г.
К. Г., С. Б. С., К. Б. С. и Х. Г. С..
След снабдяване с удостоверение за наследници на починалия Г. С. Г., ищцата
депозира молба с вх. № 260066/13.01.2021 г., с която отправя искане за конституиране в
производството като ответник на преживялата съпруга Н. М. Г.. С определение №
260014/18.01.2021 г. ПРС я конституира по делото като правоприемник на починалия й
съпруг.
Ответниците Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. не депозират писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
С Определение № 3259/23.08.2023 г. на ВОС е оставена без движение искова молба с
вх. № 2798 от 22.06.2020 г. на Д. Д. П. за уточняване на придобивния способ на ищцата
върху процесния имот. С молба с вх. № 21644/08.09.2023 г. горното е направено, като се
посочва, че Д. Д. П. е собственик на ПИ № 500, в кв. 29 плана на с. П. по силата на
давностно владение, както следва: за 1/2 ид.ч. от имота по силата на давност чрез владение,
упражнявано в периода от 09.11.2008 г. до датата на предявяване на иска в съда - 22.06.2020
г. с присъединеното владение на баща й Д.К.К., упражнявано в периода от 01.06.1990 г. до
датата на смъртта му – 09.11.2008 г. и за останалата 1/2 ид.ч. от имота по силата на давност
чрез владение, упражнявано в периода от 20.11.2012 г. до датата на предявяване на иска в
съда - 22.06.2020 г. с присъединеното владение на майка й С.ка м.К., упражнявано в периода
от 01.06.1990 г. до датата на смъртта й – 20.11.2012 г.
С Решение № 260023/23.12.2022 г. по гр.д. № 479/2020 г. по описа на ПРС, V състав,
поправено с Решение № 260005/28.04.2023 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК се
отхвърля иска на Д. Д. П. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против С. Ш. Н., Е. Ш.
3
Н., Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г. за приемане за установено между страните,
че П. е собственик на поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. П., одобрен със заповед
№ 354/05.04.1990 г., при граници: улица, имоти с пл. № 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана
на селото, с площ 1135 кв.м., на основание придобивна давност, осъществена за периода от
края на 2008 г. до 24.11.2022 г. – датата на приключване на съдебното дирене.
В разглеждания случай ПРС не се е произнесъл досежно заявеното от ищцата
придобивно основание, а за съвсем различен период на давностно владение, а именно от
края на 2008 г. до 24.11.2022 г. /датата на приключване на съдебното дирене/ – така е налице
произнасяне по непредявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
от ГПК. Като не е разгледал предявения иск първоинстанционния съд е постановил
недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3
от ГПК.
Нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на
търсената защита, поради което първоинстанционното решение се явява изцяло
недопустимо. Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният
съд го обезсилва в обжалваната му част, а когато основанието за обезсилване се изразява в
разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Именно тази хипотеза следва да намери приложение в
случая, касателно исковата претенция на Д. Д. П. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваните решения като процесуално недопустими следва
да се обезсилят изцяло на основание горепосочената разпоредба и делото да се върне на
Районен съд - Провадия за ново разглеждане и произнасяне по действително заявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Следва да се отбележи и че докато трае съдебният процес по предявения
установителен иск за собственост придобивна давност не тече, съобразно разпоредбата на
чл. 84 от ЗС, вр. с чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.
Първоинстанционното решение е недопустимо и в частта по отношение на
ответниците Г. К. Г., С. Б. С., К. Б. С., Х. Г. С. и Н. М. Г.. Производството пред ПРС е
образувано по иск на Д. Д. П. против С. Ш. Н., Е. Ш. Н., Б. С. Г., Х. Б.а Р. и Г. С. Г. за
приемане за установено между страните, че П. е собственик на поземлен имот с пл. 500, в
кв. 29 плана на с. П., одобрен със заповед № 354/05.04.1990 г., при граници: улица, имоти с
пл. № 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, с площ 1135 кв.м. Ответниците Б. С.
Г., Х. Б.а Р. и Г. С. Г. са починали преди датата на предявяване на исковата молба -
22.06.2020 г. Б. С. Г., б.ж. на гр. Варна е поч. на 06.07.2018 г., Х. Б.а Р., б.ж. на гр. Варна е
поч. на 12.06.2016 г. и Г. С. Г., б.ж. на гр. Варна е поч. на 03.12.2015 г.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не
може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край
4
на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е
налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да
бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект,
няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като
страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е
починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.
Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се
касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, която
може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК /респ. да породи и задължение за съда да
даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да
продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като
процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при
наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като
процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде "продължено" при
условията на чл. 227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че
посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по
силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се
поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници
/ТР № № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК/.
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат, тъй като
същото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260023/23.12.2022 г. по гр.д. № 479/2020 г. по
описа на ПРС, V състав и Решение № 260005/28.04.2023 г. по гр.д. № 479/2020 г. по описа
на ПРС, V състав, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, като НЕДОПУСТИМИ, на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Провадийски районен съд за ново разглеждане на действително
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и спрямо надлежните ответници,
съгласно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
5
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6