Решение по НАХД №10556/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2025 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20241110210556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3135
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110210556 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров – главен
изпълнителен директор и Младен Маркоски – изпълнителен директор чрез
неговия упълномощен процесуален представител – юрк. Г. Х. срещу
наказателно постановление № 3430/06.11.2023 г., издадено от Стоил Славов
Алипиев – председател на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с
което на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за електронната търговия /ЗЕТ, обн.
в ДВ бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от 24.12.2006 г./ на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв. за
неизпълнено правно задължение по чл. 6, ал. 3 ЗЕТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, за несъответствие на
възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното
1
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Янка Стоянова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква
конкретни доводи. Отправено е и искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение №
3430/08.06.2023 г., съставен от П. О. А. – мл. експерт в дирекция ЗППР при
КЗП и в присъствието на В.Н.П. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение и С.Х.С. - свидетел при съставянето на акта е констатирано, че при
извършена на 02.05.2023 г. в сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул.
„Врабча“ № 1 проверка е установено, че жалбоподателят „А1 България“ ЕАД
е изпратил непоискано търговско съобщение по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЕТ на
електронна поща **@**********.***, който имейл е вписан в регистъра на
електронните адреси на юридическите лица, воден от КЗП под рег. № Ц-05-24,
2
които не желаят да получават непоискани търговски съобщения и е
собственост на ЕТ „Любомир Венков“.
В акта е отразено, че на 02.02.2023 г. в гр. София е нарушена
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗЕТ, като препис от него е връчен на упълномощен
представител на юридическото лице на 27.06.2023 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 3430/06.11.2023 г. от Стоил Славов Алипиев – председател
на КЗП, с което на основание чл. 24, ал. 2 ЗЕТ, при цялостно възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „А1 България“
ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв. за
неизпълнено правно задължение по чл. 6, ал. 3 ЗЕТ.
Препис от НП е връчен на служител на дружеството-въззивник на
28.12.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор чрез
наказващия орган на 11.01.2024 г., видно от приложеното на л. 15 от СП копие
на товарителница.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
3
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-
въззивник, поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
Основателни са оплакванията в жалбата, че от прочита на АУАН и
НП не става ясно кога е изпратено процесното електронно съобщение, както и
какво е било неговото съдържание. Голословните твърдения на
административните органи, че нарушението е извършено на 02.02.2023 г. в гр.
София и че в случая се касае за търговско съобщение по смисъла на чл. 5, ал. 1
ЗЕТ не удовлетворяват изискуемия минимален задължителен стандарт по чл.
42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, предпоставящ формалната
законосъобразност на акта и издаденото, въз основа на него НП.
Обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение, следва да
бъдат изложени ясно и конкретно, като е процесуално недопустимо същите да
се установяват по тълкувателен път или при анализа на доказателствената
съвкупност.
Визираните драстични процесуални пороци представляват самостоятелно
формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
тъй като са накърнили правото на санкционираното юридическо лице да узнае
параметрите на претендираната спрямо него отговорност и да организира
адекватно и пълноценно реципрочната функция по упражняване на своята
защита.
Споделят се и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.
Електронният регистър по чл. 6, ал. 2 ЗЕТ обхваща единствено електронните
адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани
търговски съобщения, в каквато насока са и предписанията на Наредбата за
водене на електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица,
които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, приета с
ПМС № 235 от 01.10.2009 г., обн. в ДВ бр. 80 от 09.10.2009 г., в сила от
09.10.2009 г. Юридическото лице е изкуствено, социално образувание, което
законът признава за носител на права и задължения т.е. самостоятелен правен
субект. В конкретиката на настоящия казус е видно, че заявлението за
4
вписване в електронния регистър на електронна поща **@**********.*** е
подадено на 20.04.2017 г. от ЕТ Любомир Венков, който не представлява
юридическо, а физическо лице с призната търговска дееспособност. При това
положение забраната по чл. 6, ал. 3 ЗЕТ за изпращане на непоискани
търговски съобщения на електронни адреси на юридически лица, вписани в
регистъра, не би могла да бъде активирана, тъй като самата електронната
поща е заявена от физическо лице.
Отделно от изложеното, административните органи са неглижирали
напълно неоправдано наличните фактически данни, че електронна поща
**@**********.*** е използва и от търговско дружество „Дагма-Ц“ ООД,
представлявано от Димитринка Венкова като официален контакт при
сключването на договор за мобилни и фиксирани услуги с жалбоподателя „А1
България“ ЕАД, а това от своя страна е позволило на мобилния оператор да
упражни предоставената му в чл. 261, ал. 2 ЗЕТ възможност да изпрати
съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или
услуги.
Не на последно място, макар и да не е изтъкнато като аргумент в
жалбата, съдът служебно констатира и непълнота при приложението на
санкционната норма на чл. 24, ал. 2 ЗЕТ, имайки предвид, че същата е
препращаща, като в случая липсва задължителна привръзка с ал. 1, където е
описан самият състав на твърдяното административно нарушение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на дружеството-жалбоподател, а отделно от това е налице и
некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът да се произнесе по извършените
от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане от тяхна
страна. Предвид изхода на делото, отчитайки степента на неговата фактическа
5
и правна сложност, проведените две съдебни заседания, подробната
аргументация в жалбата и осъщественото процесуално представителство на
търговеца, на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН КЗП следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството-въззивник юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120,00 лева /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 3430/06.11.2023
г., издадено от Стоил Славов Алипиев – председател на Комисията за защита
на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за
електронната търговия /ЗЕТ, обн. в ДВ бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от
24.12.2006 г./ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно
от Александър Василев Димитров – главен изпълнителен директор и Младен
Маркоски – изпълнителен директор е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 /петстотин/ лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 6,
ал. 3 ЗЕТ, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на търговско дружество
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6