№ 747
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100503696 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ ”Велдет 2002-Паолина Стоянова”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, пл.”Александър
Стамболийски”, бл.6, вх.Б, ет.1, aп.1, представлявано от П.В.С., действаща чрез адв.В.В., с
адрес: гр.Варна, ул.”Георги Живков” №13, офис 2, партер, против Решение №260491 от
01.10.2020г. постановено по гр.д.№3370/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателят иск с правно основание чл.92 от ЗЗД във
връзка с чл.121 от ЗЗД за солидарното осъждане на “Хепс Агро“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.Алеко Константинов“ № 4, вх.1, ет.1,
ап.1 и Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №4, вх.1,
ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Ангел Кънчев” №10, чрез адв.И.Д., да заплатят
сумата от 120лв., представляваща неустойка по чл.21 от Договор №3010 от 17.05.2016г. за
неспазване на задължението по чл.11 от същия договор, и сумата от 720лв., представляваща
неустойка по чл.20, ал.2 от Договор №3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението
чл.14 от същия договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба-01.03.2019г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно, неправилно,
1
необосновано и постановено при превратен, и непълен анализ на събраните доказателства.
Поддържа се, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел за основателно
възражението на ответната страна за нищожност на претендираната неустойка, поради
прекомерност и нарушаване на добрите нрави. Сочи се, че сключените с ответното
дружество договори за изработка, са търговски сделки и за тях са приложими правилата
на чл.287 от ТЗ, съответно на чл.309 от ТЗ, която забранява намаляването, поради
прекомерност на неустойката. Поддържа се, че разпоредбата на чл.309 от ТЗ е специална и
дерогира приложението по чл.92, ал.2 ЗЗД, извън хипотезите на намаляване на неустоечно
обезщетение при неправилно или частично неизпълнение. Развити са подробни
съображения в подкрепа на изложеното становище и се сочи относима съдебна практика. На
следващо място се поддържа, че уговорените в чл.19 във връзка с чл.20/2/ и чл.21 от
договорите неустойки при забава от страна на възложителя, макар и без определен краен
предел или фиксиран срок, до който могат да се начисляват, са в пълно съответствие със
задължителното тълкуване, дадено в т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на
ОСТК на ВКС, респективно същите не са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
Поддържа се, че не са налице основания за извод, че към момента на сключване на
договорите, единствената цел, с която е уговорена неустойката, извън обхвата на
присъщите три функции-обезпечителна, обезщетителна и наказателна. С оглед
изложеното, се моли за отмяна на атакуваната част от решението и уважаване на
предявените претенции, както и за присъждане в полза на въззивника на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, макар че при
постановяването му са нарушени процесуалните правила. Поддържа се, че и понастоящем
исковата молба е нередовна, което е основание за прекратяване на производството. На
следващо място се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като не са възникнали
твърдените от жалбоподателя права в негова полза. Твърди се, че е налице неизпълнение на
договорните задължения от страна на изпълнителят-ищец, както и че иска не е доказан,
поради което в полза на жалбоподателя, не са дължи неустойка. Изложени са съображения
за недължимост на неустойка, поради неравноправност на клаузите на договорите по
смисъла на чл.146, ал.5 вр. с ал.1 и чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, както и че начина на уговаряне
на неустойката, води до свръх прекомерност до степен несъвместимост и противоречие с
морала. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане
на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за
нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемите страни, чрез процесуалният си представител, оспорват въззивната
жалба и поддържа отговорът си, като с писмено становище се доразвиват доводи за
2
неоснователност на жалбата. Молят за потвърждаване на атакуваното решение и за
присъждане на разноски.
Настоящият състав на Окръжен съд Варна, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В случая оплакванията на
въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на претенциите за неустойка, с доводи за неправилност на извършеният с
решението правен анализ на обвързващата страните облигационна връзка. Така направените
оспорвания не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за солидарно осъждане на “Хепс Агро“ ЕООД и Д. П. П. да заплатят на ЕТ ”Велдет 2002-
Паолина Стоянова”, както следва: -сумата от 280лв., представляваща частично неизплатено
възнаграждение-годишен абонамент по Договор №3010 от 17.05.2016г. за предоставяне на
услуга-дезинсекция, дератизация и дезинфекция; -сумата от 240лв., представляваща
частично неизплатено възнаграждение по Договор №5002 от 02.04.2018г. за предоставяне на
услуга-дезинсекция, дератизация и дезинфекция; -сумата от 120лв., представляваща
дължима неустойка по чл.21 от Договор №3010 от 17.05.2016г. за неспазване на
задължението по чл.11 от същия и -сумата от 720лв., представляваща дължима неустойка по
чл.20, ал.2 от Договор №3010 от 17.05.2016г. за неспазване на задължението чл.14 от същия,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между търговските дружества, са сключени Договор
3
№3010 от 17.05.2016г. и Договор №5002 от 02.04.2018г., с предмет предоставяне на услуги
по дезинсекция, дератизация и дезинфекция, чието изпълнение е обезпечено със
солидарната отговорност на управителят на ответното дружество. Сочи се, че съобразно
чл.14 от Договор №3010 ответното дружество, е следвало да заплаща годишна абонамента
такса, чиито размер за периода м.ноември 2016г.-м.октомври 2018г. възлиза на 480лв.
Твърди се, че от въпросната такса, са заплатени само 200лв. на две вноски от по 100лв.
Твърди се още, че с платеното, са погасени вноските за периода м.11.2016г.-м.06.2017г.
Поддържа се, че по силата на чл.15.3 от Договор №5002 ответното дружество, е следвало да
заплати по 80лв. за три обработки /дератизация/ на птицефермата му в гр.Смядово,
извършени на 02.04.2018г., 05.06.2018г. и 04.07.02018г., като такова плащане не е
извършено. Сочи се, че за неспазване на задължението по чл.11 от Договор №3010 за
поддържане на обекта в необходимия санитарно-хигиенен порядък, на основание чл.21 от
същия договор, ответното дружество дължи неустойка в размер на 120лв. Сочи се още, че за
неспазване на задължението по чл.14 от Договор №3010 за заплащане на годишна
абонамента такса, на основание чл.20, ал.2 от същия договор, ответното дружество дължи
неустойка в размер на 720лв.
С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност
на претенциите. Твърди се, че Договор №5002 от 02.04.2018г. е сключен само за периода
02.04.2018г.-01.05.2018г., като се поддържа, че представения от ищецът договор, е с
подправено съдържание. Твърди се, че по Договор №3010 от 17.05.2016г. е издадена само
Фактура №437/17.05.2016г. в размер на 131лв., която е платена. Твърди се още, че за
извършените от ищеца услуги, е изплатена и сумата от 220лв., за която не е издаден
разходно-оправдателен документ. Оспорва се автентичността на Протокол от 05.06.2018г.,
като се твърди, че подписът на ответника е неистински. Относно останалите представени от
ищеца протоколи, се сочи, че лицата, които са ги подписали, не работят при ответното
дружество от преди съставяне на протоколите, съответно че въпросните лица не са имали
правомощия да ги подписват.
Установява се от приетия по делото заверен препис от Договор №3010 от
17.05.2016г., сключен между ответното дружество, в качеството на възложител и ищеца, в
качеството на изпълнител, че втория е приел при необходимост да извършва дезинсекция,
дератизация и дезинфекция в Център за опаковане на яйца в гр.Смядово, м-т “Кераната“ и
да осъществява наблюдение на същия веднъж месечно. За извършените дейности
изпълнителят, съставя констативни протоколи, екземпляр, от които се предава на
възложителя. Съгласно чл.14 от договора възложителя следва да заплаща на изпълнителя
годишна абонаментна цена в размер на 240лв. платима на 2 равни 6 месечни вноски, с падеж
до 10-то число на месеца, следващ периода, за който са дължими. На основание чл.11 от
договора възложителят, следва да поддържа обработените обекти в нужния санитарно-
хигиенен порядък и добро санитарно-техническо състояние. С чл.19 от договора на
управителят на дружеството възложител е придадено качеството на солидарен длъжник за
плащането на сумите, предмет на договора. В случай на неспазване на сроковете по
4
разплащането от възложителят, на основание чл.20, ал.1 от договора, се дължи неустойка в
тройният размер на уговорената в чл.14 годишна такса. Съгласно чл.21 от договора, ако
възложителят не изпълнява задълженията си по договора, изпълнителят има право
едностранно да го прекрати с 14-дневно писмено предизвестие, при което възложителят
дължи неустойка в размер на 50 % от общата стойност на договора, както и стойността на
извършените до момента услуги. В чл.24 от договора е посочено, че същия се сключва за
периода от 17.05.2016г. до 16.05.2017г., като договора ще се счита продължен за следващата
календарна година в случай, че никоя от страните не предяви обосновано писмено искане за
прекратяване в тримесечен срок, преди изтичането му, а след това той става безсрочен.
По делото са представени преписи от 30 бр. двустранно-подписани протоколи за
извършена ДДД обработка в Център за опаковане на яйца в гр.Смядово, съставени в периода
от м.05.2016г. до м.10.2018г.
От представеният от ищецът Договор №5002 от 02.04.2018г. със срок на действие от
02.04.2018г. до 01.05.2019г., в който е налице поправка на последната цифра, е видно че
същия има идентични страни и клаузи с гореописаният Договор №3010, с изключение на
обекта на ДДД обработка, който е Птицеферма “Смеда“ в гр.Смядово, м-ст “Кераната“ и
годишната абонамента такса в размер на 20лв. Различен е и чл.15 от договора, като със
същия е предвидена цена за извършване на ДДД услуги от 0.10лв. за кв.м. обработена площ,
но не по-малко от 80лв. Ответниците също са представили екземпляр от договора, в който за
краен срок на действие не посочена 2018г.
По делото са приложени 3 бр. двустранно-подписани Протоколи от 02.04.2018г.,
05.06.2018г. и 04.07.2018г.за ДДД за обработка на 200кв.м. от обект птицеферма ”Смеда“ в
гр.Смядово, както и Фактура №********** от 17.052016г. за ДДД услуги на стойност от
131лв.
От ответниците са представени преписи от Чек карти за мониторинг в Центъра за
опаковане на яйца съставени през периода от м.05.2016г. м.10.2018г., като всичките са
подписани от извършилият наблюдението и обработките дезинфектатор, а част от чек
картите са подписани и от присъствал. Графата за ”забележки“ в чек картите е празна.
Представени са 3 бр. Служебни бележки от 05.04.2018г., от 11.04.2018г. и от
15.05.2018г. с поръчител БАБХ за извършена за дезинфекция и дезинсекция, в обект:
Птицеферма ”Хепс Агро“ ЕООД-гр.Смядово.
С Телепоща, препис от която е приет по делото, изпълнителят е уведомил на
03.12.2018г. възложителя, че има неизплатени задължения по Договор №3010 от
17.05.2016г., като е даден едномесечен срок от получаване на поканата за плащането му, тъй
като в противен случай, договорът ще се счита за прекратен.
От заключението на назначената по делото ССч.Е, се установява, че в счетоводството
5
на ищцовото дружество фигурира единствено Фактура №437/17.05.2016г. на стойност
131лв., включена сметка 411 ”Клиенти“ и отнасяща се за Договор №3010/17.05.2016г. В
счетоводството на ответното дружество по сметка 401 ”Доставчици“ за доставчик ЕТ
”Велдет 2002-П.Стоянова“, са осчетоводени пет суми: по Фактура №437/17.05.2016г.,
платена в брой с РКО №11/12.07.2017г. за 120лв., РКО №35/05.01.2018г. за 120лв., РКО
№16/29.09.2018г. за 140лв. в брой и РКО №25/04.10.2018г. за 120лв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит свидетелите Добрин Добрев,
Иван Иванов и Селиме Хюсеинова, които се ценят от съдът във връзка с наведените от
страните твърдения, при отчитане на възможната им заинтересованост.
Въз основа на горното въззивният съд, намира следното:
Наличието на твърдяната от ищецът облигационна връзка между страните, носеща
основните характеристики на договор за изработка, съответно неизпълнението от страна
на възложителят, е установена със сила на пресъдено нещо, предвид необжалването на
решението на РС Варна, в частта за претендираното от изпълнителят възнаграждение,
поради което това обстоятелство не може да бъде преразглеждано.
Относно оплакванията на жалбоподателя за неправилност на атакуваното решение в
частта за неустойките, следва да се посочи, че са развити основно такива касаещи
неправилно възприетата нищожност на клаузата на чл.20, ал.1 от договора, уреждаща
дължима при забава на възложителят, неустойка в троен размер на годишна такса. Въпреки
това при извършената, съобразно заявения предмет на обжалване проверка, не се установи
неправилност на атакуваното решение, досежно отхвърлената претенция за присъждане на
неустойка по чл.21 от договора в размер на 120лв., поради неизпълнение от страна на
възложителят на задължението за поддържане на обекта в необходимия санитарно-хигиенен
порядък. Твърденията на изпълнителят-ищец за нарушение от възложителя, не се подкрепят,
напротив опровергават се от събраните по делото доказателства, според които служителите
извършвали процесните ДДД услуги не са установили проблеми от санитарно-хигиенен
порядък в обработвания обект. Ето защо правилно решаващият съд, е отхвърлил
претенцията за присъждане на неустойка в размер на 120лв.
Оплакванията против частта от решението, касаеща неустойката за забавено плащане
на възнаграждението за извършените ДДД услуги, в тройният му уговорен размер, са
неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че предпоставките за установяване на
прекомерност и на нищожност на неустойката, са различни и независими едни от други,
съответно подлежат на самостоятелна проверката. В този смисъл доводите на
жалбоподателя, че предвид търговски характер на сделката и на основание на чл.287 от ТЗ и
чл.309 от ТЗ, договорената между страните неустойка не може да бъде определена като
нищожна, са неоснователни.
В разглежданият казус уговорената с чл.20, ал.2 от Договор №3010 неустойка, е
6
дължима в случай на неспазване на сроковете за заплащане на дължимото възнаграждение,
т.е. същата е мораторна, а не компенсаторна. В този смисъл неустойката има за цел да
обезпечи изпълнение в рамките на предвидения срок, съответно да обезщети вредите от
неизпълнението на парично задължение, които са съизмерими с размера на законната лихва
за забава. Ето защо уговарянето на неустойка, която не зависи както от периода на забавата,
така и от размера на неизпълненото задължение, а е фиксирана в твърд трикратен размер на
годишната такса, излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна и санкционна
функции, доколкото не държи сметка за стойността на очакваните вреди от евентуално
забавеното изпълнение. Особено показателен в тази посока е факта, че дори за просрочено с
няколко дни плащане на първа вноска от годишната такса в размер на 120лв., дължимата по
реда на чл.20, ал.2 от договора неустойка, възлиза на 720лв. Т.е. шест пъти размера на
вноската при, както вече се посочи, очакван размер на вредите на годишна база от около 10
% /колкото е размера на законната лихва за забава/ от просрочената сума или 12лв.
Установената нееквивалентност, между размера на предполагаемите вреди и този на
уговорената неустойка, е толкова значителна, че води до нищожност на уговорката, като
накърняваща добрите нрави, респективно до неоснователност на претенцията на ищеца.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че първоинстанционния съд, е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, в
атакуваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответниците искане, в тяхна полза,
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300лв. за заплатен от ответника П.
адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260491 от 01.10.2020г. постановено по гр.д.
№3370/2019г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П.В.С., в качеството на ЕТ ”Велдет 2002-Паолина Стоянова”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, пл.”Александър
Стамболийски”, бл.6, вх.Б, ет.1, aп.1, да заплати на Д. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” №4, вх.1, ет.1, ап.1, сумата от 300лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8