РЕШЕНИЕ
№ 18997
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110117933 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът Г. И. П. е предявил срещу ответника „Юробанк България“ АД
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС с искане да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 14 709.80 лв., представляваща сбор от стойността на 8 неразрешени
платежни операции в периода 05.05.2023 г. - 09.05.2023 г., както следва:
2000 лв. към търговец 4 PHONES
2000 лв. към търговец 4 PHONES
2000 лв. към търговец 4 PHONES
97.00 лв. към търговец 4 PHONES
2000 лв. към търговец 4 PHONES
6.80 лв. към търговец INMEDIO THE MALL
1 206 лв. към търговец MAGAZIN I- STILE
5 400 лв. към търговец MAGAZIN I- STILE,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2023г., до окончателно
изплащане на вземането, за която е сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК от
21.12.2023 г по ч. гр. д. №65993/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС.
Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за:
спестовна сметка в лева - ****,
разплащателна сметка ****, към която има издадена и дебитна карта Visa
***;
спестовна сметка „Мега“ в евро – ***;
1
кредитна карта Mastercard ***.
договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ за
индивидуални и корпоративни клиенти.
Сочи, че на 05.05.2023 г. получил уведомление и код на мобилния си
номер за активиране на заявена регистрация на мобилен портфейл One Wallet,
която услуга не бил заявявал, активирал или използвал, след което започнал да
получава уведомления за направени трансакции. Междувременно получил и
уведомление, че е регистрирано влизане от непознат IP адрес. Поддържа, че
докато се опитвал да се свърже с оператор, за да блокира сметките си /като
изчаквал приемането на обаждането 18 минути/, отговорил на електронно
писмо на банката, като ги уведомил, че става въпрос за измама.
В първия работен ден /09.05.2025 г./ посетил офис на банката, отново
разказал за случилото се, като след проверка, установил, че става въпрос за 8
на брой неразрешени трансакции описани по-горе. Навежда възражения за
проявена груба небрежност от страна на банката при поддържане на
електронната система за банкови преводи. Сочи, че след като вече бил заявил
да бъдат блокирани сметките му, отново получил съобщение за влизане от
непознат IP адрес, а на 07.05.2023 г. и на 15.05.2023 г. получил съобщение, че
неговата дебитна карта, както и дебитна карта, която не бил заявявал и не бил
виждал, вече са блокирани. Излага твърдения, че описаните трансакции са
неразрешени платежни операции, поради което доставчикът на платежните
услуги следва да му възстанови сумите, тъй като ищецът бил изпълнил всички
свои задължения. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по
основание, така и по размер.
Не оспорва, че между страните са съществували договорни отношения
по отношение на:
разплащателна сметка в лева с IBAN ***;
спестовна сметка с IBAN **** в лева;
спестовна сметка с IBAN *** в евро;
услуга за „Интернет банкиране“ от 04.12.2009 г.;
кредитна карта Master Card № ***, както и дебитна карта Visa № ***.
Не оспорва също и че на 05.05.23 г. са извършени 5 платежни операции
на обща стойност 8 097 лв., а на 06.05.2023 г. са извършени още 3 платежни
операции на обща стойност 6 612.80 лв.
Сочи, че сумата от 6 612.80 лв. /по трансакциите от 06.05.2023 г./ е
възстановена след извършена по случая проверка. Прави искане за
прекратяване на производството в тази част.
Оспорва иска за сумата от 8097 лева, явяваща се сбора от стойностите
на трансакциите от 05.05.2023 г., като сочи че не съществува основание за
възстановяването им, тъй като били наредени безпроблемно и безконтактно на
2
физически ПОС терминал в България /съобразно уточнението направено в
ОСЗ от 12.12.2024 г./, при въвеждане на всички защитни характеристики на
платежния инструмент и установяване идентичността на наредителя.
Поддържа, че след тяхното нареждане ищецът се е свързал с ответника
и е съобщил, че не разпознава същите като наредени от него, но веднъж
наредени и потвърдени със собствените на ищеца персонализирани защитни
характеристики, те стават неотменими по смисъла на чл. 85 от ЗПУПС.
Сочи, че в случая ищецът е активирал “ONE Wallet by Postbank”, като
първо е въвел потребителското име и парола за вход в интернет банкиране на
Банката “e-postbank”, които били известни само на него, а след това въвел и
кода за активиране на “ONE Wallet by Postbank”, който е получил на
телефонния си номер – ***. На същия телефон ищецът получил и SMS, с
който бил уведомен за успешната активация на “ONE Wallet by Postbank”,
както и текстово съобщение, съдържащо предупреждение от ответника.
Излага, че процесните операции не биха могли да бъдат извършени без
активиране на приложението на “ONE Wallet by Postbank”, посредством
описаните елементите на задълбочено установяване на идентичността на
ищеца, с оглед на което ответникът счита, че същите са извършени или от
ищеца, или от друго лице, получило от ищеца данните. Сочи, че услугата
интернет банкиране се използва от различни устройства и IP адреси, без да
бъде пречка да бъде предоставяна, тъй като целта била именно мобилност.
Поддържа, че трансакциите са разрешени, като всяка е извършена с
дигитален портфейл “ONE Wallet by Postbank”, активиран от ищеца, протекла
със задълбочено установяване на идентичността на платеца (ЗУИ)
посредством следните елементи: „знание“ активиране чрез потребителското
име и паролата на ищеца, използвани за вход в системата за интернет
банкиране на Банката “e-postbank”, и „притежание“ чрез изпратения на
05.05.2023 г. в 19:19 часа на телефонния номер на ищеца - ***, активационен
код и последващото му успешно въвеждане, без което не би се стигнало до
активирането на „ONE Wallet by Postbank”, респективно до извършването на
процесните платежни операции.
Навежда възражение, че трансакциите от 05.05.2024 г. са извършени
поради проявена груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на
задълженията му за опазване на персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент, което изключва отговорността на ответника, тъй като
за банката не е имало съмнение относно автентичността им.
Оспорва твърдението на ищеца, че своевременно е уведомил банката за
извършването на нерегламентирани от него трансакции на 05.05.2023 г.
Сочи, трансакциите от посочената дата са извършени в интервала от
19:57-20:06 часа, а разговор между ищеца и служител от Кол центъра на
банката е осъществен в 20:07:54 часа, след което кредитната карта на клиента
е била блокирана.
Намира, че отговорен за извършването на трансакциите е именно
ищецът, който не е изпълнил задължението се да запази личните си данни.
3
С тези аргументи моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
За основателността на така предявения иск, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно
сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги,
по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2.
Извършването на платежни операции на 05.05.2023 г., с твърдението, че
същите са неоторизирани от клиента; 3. Стойността на извършените
неразрешени платежни операции; 4. Своевременното уведомяване на
ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, на осн. чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени следните обстоятелства:
1/ че страните са обвързани от договори за:
разплащателна сметка в лева с IBAN ***;
спестовна сметка с IBAN **** в лева;
спестовна сметка с IBAN *** в евро;
услуга за „Интернет банкиране“ от 04.12.2009 г.;
кредитна карта Master Card № ***, както и дебитна карта Visa № ***,
2/ че на посочените в исковата молба дати – 05-06.05.2023 г. са
извършени 8-те платежни операции, описани в исковата молба, на обща
стойност 14 709.80 лв.
3/ че на 05.05.2023 г. вечерта /в изпълнение на задължението си по чл.
75, т. 2 ЗПУПС/, е осъществен разговор между ищеца и служител от Кол
центъра на банката във връзка с извършените на същата дата трансакции, в
рамките на който ищецьт е уведомил банката, че преводите не са наредени от
него;
4/ че на 15.05.2024 г.ответникът е възстановил по сметка на ищеца
сумата от 6612.80 лева, равняваща се на сбора от стойностите на извършените
на 06.05.2023 г. три броя неразрешени трансакции.
Предвид изложеното, съдът намира, че разпределените в
доказателствена тежест на ищеца факти, са безспорно установени по делото.
В тежест на ответника, с оглед доказването на горните факти, е да
установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена
процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на
последния да провери правомерното използване на конкретен платежен
4
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/,
както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг
недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез
използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си
по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за
себе си правни последици
В конкретния случай, предвид липсата на спор относно
обстоятелствената, че платежните операции са технически коректни и редовно
осчетоводени, спорни между страните са въпросите дали извършените
платежни операции са автентични, разрешени както и дали ищецът е
проявил груба небрежност, в резултат на която е предоставил на трето лице
възможност да извърши трансакции от банковите му сметки.
За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:
Ответникът по спора е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е
доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.
Разпоредбите на ЗПУПС, регламентират правата, задълженията и
отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в
хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката в
качеството й на доставчик на платежни услуги на ищеца - платец.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден,
след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за
измама /извършена от самия клиент/ и уведоми съответните компетентни
органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на
платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя
би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за
доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение
от негова страна. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни
услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните
предпоставки, за него възниква задължение да възстанови сумата на
ползвателя на услугата.
Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни
услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход.
Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране
на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и
на Света от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния
пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез
въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на
платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да
5
има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към
доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна,
обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят
риска от измамливи действия на трети лица.
С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1
ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще
възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните
не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги
ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно
да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то, без да е
необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на
самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.
Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността
по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна, се
съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст,
на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не,
т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за
доставчика на платежната услуга, тоест за ответника по делото. Въпросът за
знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от
отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС (в този смисъл напр. Определение №
43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС,II Т. О., Решение №
195/22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г. и др.).
Предвид изложеното, с оглед обективния характер на отговорността,
ирелеванто за изхода на спора се явява и обстоятелството, дали доставчикът на
платежни услуги е осигурил от техническа гледна точка безопасни условия за
извършване на платежните операции /макар, за пълнота, да следва да бъде
отбелязано, че по делото се установява от изготвената по делото СТЕ и
проведеното изслушване на вещото лице в ОСЗ от 11.03.2025 г., че системите
на ответника разкриват слабости, доколкото допускат изтичането на
некриптиран трафик на данни, както и с оглед обстоятелството, че в кода,
предоставен на вещото лице, се вижда изцяло изписан телефонният номер на
клиента, който се използа за авторизиране на трансакциите./
По отношение на въпроса дали процесните трансакции за
„разрешени“, съдът намира следното:
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. Достатъчно е клиентът да
твърди, че операцията не е наредена от него или е извършена без негово
съгласие, за да се приеме, че същата не е разрешена.
В случая по делото безспорно се установява /като изрично се признава
от ответника в отговора на исковата молба/, че минути след получаването на
известие за инсталиране на приложение за интернет банкиране и теглене на
сумите от сметката му, ищецът е уведомил банката чрез проведен телефонен
разговор, като е изпратил и електронно писмо до ответника, уведомявайки го,
че не той, а друго лице, извършва преводи от сметката му.
6
С оглед наличието на твърдение от страна на клиента за извършването
на неразрешени от него трансакции, в доказателствена тежест на ответника е
да установи, че именно ищецът е наредил същите, респективно, че същите са
извършени с негово съгласие.
В конкретния случай, съдът намира, че такова доказване не е успешно
проведено от ответника.
С отговора на исковата молба, както и в хода на цялото производство,
ответникът твърди, че банковите трансакции са надлежно осъществени, с
оглед обстоятелственото, че за извършването им са въведени необходимите за
това идентификационни данни на клиента, като за банката не е съществувало
съмнение в автентичността на преводите.
С решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2
от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т.2 от Директива /ЕС/
2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната
разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция
като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е
приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за
плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните
актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С
оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция,
идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и
автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН
код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика
на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение
на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност,
способствали операцията. /В този смисъл и Определение по т.д. № 2456/2022
г. на ВКС,I т.о., както и Определение № 508/17.02.2025 г. по т. д. №
1593/2024 г. на ВКС, I т.о./
Не се установява по делото на следващо място да е проявена от стана
на ищеца твърдяната от ответника груба небрежност.
В трайно установената практика / Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д.
№ 1923/2009 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г.
на ВКС,IV Г.О; Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV Г.О;
Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV Г.О; Решение №
62/2015 г. по гр.д. № 2798/2014г. на ВКС, IV Г.О.; и др./ се приема, че
небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на
дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата
7
обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо,
защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена
дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело
до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай.
Според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от ЗПУПС /ДВ бр.
23/2009 г./ рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ
бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който
може да определя задълженията и условията за откриване и водене на
платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на
извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по
сметка, предприети от обслужващата банка, без нареждане на титуляря, както
и конкретни задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за
запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при
ползването на платежната услуга (Така в Решение от 21.04.2017 г. по т. д. №
2733/2015 г., ВКС, II Т.О и Определение № 315/01.03.2023 г. по гр. д. №
3559/2022 г. на ВКС,IV Г.О.).
Приема се в практиката, че в хипотези на обикновена „фишинг атака" е
налице груба небрежност на потребителя на платежни услуги във връзка със
сигурността при ползването на тези услуги, доколкото в подобни случаи не се
касае извършени действия по разбиване на паролите и осъществен чрез
специални умения и нерегламентиран достъп до данните в мобилното
устройство на потребителите, а именно до техни съзнателни действия по
въвеждане на „чувствителни" данни в непроверен и очевидно неизходящ от
банката електронен адрес.
В конкретния случай обаче, такава фишинг атака не се твърди и не се
установява по делото, като липсват каквито и да е било данни, че ищецът сам
е предоставил личните си идентификационни данни на трето лице.
Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът
извежда единствено от факта на успешното идентифициране и
автентифициране, осъществено при нареждане на трансакциите, от което е
направен извода за груба небрежност - не е спазил препоръките на банката за
опазване на персонализиращите средства. Това обаче не е достатъчно,
доколкото самата правна норма изключва такава връзка, като изисква
ангажиране на доказателства за умисъл или груба небрежност.
Нещо повече, установява се в случая от приложеното по делото на л.
195 Постановление на прокурор при СРС от 24.02.2025 г., че е образувано
досъдебно производство № 15238/2023 г. по описа на ГДБОП, водено за
престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК във връзка с жалба на Д. И. И., явяващ
се пострадало лице по смисъла на НПК. Впоследствие е установено, че има и
други лица пострадали от същата престъпна схема, като Г. И. П. /ищец в
настоящото производство/ е едно от тези лица. Материалите по
горепосочената преписка на ГДБОП са присъединени към настоящото
досъдебно производство. Проведен е разпит в процесуалното качество на
свидетел на Г. И. П., който също е конституиран като пострадало лице.
С оглед на това, съдът намира, че по делото не се ангажираха
8
доказателства и не се установи ищецът да е проявил груба /или каквото и да е/
небрежност при съхраняването на идентификационните си данни, използвани
за авторизиране на извършените трансакции.
Същият се явява пострадал от извършено от трето лице престъпление
/технически възможно и осъществимо – с оглед дадените от вещото лице К.
разяснения при проведеното изслушване по чл. 200 ГПК в ОСЗ от 15.05.2025 г.
– л. 273/, като следва да се отбележи, че предприемането на специализирани
мерки за защита от нерагламентирани /хакерски/ атаки е извън предела на
грижа, която дължи обикновеният потребител /какъвто се явява и ищецът/.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не успя да установи
по делото при условията на пълно и главно доказване, че операциите са
наредени от ищеца, евентуално – че последният е допуснал груба небрежност,
която да освобождава банката от отговорност.
По изложените мотиви и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС съдът
намира, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер, като
ответникът дължи да възстанови на ищеца стойността на неразрешените
платежни операции в размер на 14709.80 лева.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на решението
съдът следва да вземе предвид и настъпилите в хода на процеса факти и
обстоятелства, значими за изхода на спора.
В конкретния случай, с доклада по делото съдът е отделил като
безспорно обстоятелството, че на 15.05.2024 г. /т.е. в хода на процеса/
ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 6612.80 лева, равняваща се
на сбора от стойностите на извършените на 06.05.2023 г. три броя
неразрешени трансакции.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 8097 лева като основателен, а за горницата над тази сума до пълния размер
на претенцията от 14709.80 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Върху главницата следва да се присъди и своевременно претендираната
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството, като съдът дължи произнасяне и
по сторените от страните разноски в заповедното производство.
В производството по ч.гр.д. № 65993/2023 г. на СРС, 76 с-в, заявителят
е доказал извършването на разноски в размер на общо 1694.20 лева, от които:
294.20 лева – държавна такса и 1400 лева – заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение,
което съдът, с оглед спецификата на заповедното производство, фактическата
9
и правна сложност на спора в този му етап на развитие, цената на предявените
за защита права и реално осъществената от процесуалния представител
дейност, изразила се в подаване на заявление по чл. 410 ГПК, намира за
основателно. С оглед на това, съдът намира, че размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от заявителя в заповедното производство,
следва да се намали до сумата от 600 лева.
Предвид изложеното, общият размер на разноските, дължими в полза
на заявителя за заповедното производство, възлиза на сумата от 894.20 лева.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 3594.20
лева, от които: 294.20 лева – държавна такса; 700 лева – депозити за
експертизи и 2600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение,
което съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора, цената
на предявените искове, реално осъществената от процесуалния представител
дейност, продължителността на производството и броя на проведените
открити съдебни заседания, както и множеството ангажирани и подробно
анализирани от представителя на страната доказателства, намира за
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 3594.20 лева – разноски в исковото производство пред
СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК от Г. И. П., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 8097 лева, представляваща сбор от
стойностите на извършени от сметки на ищеца неразрешени платежни
операции в периода 05.05.2023 г.- 09.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 8097 лева, считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК /30.11.2023г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и ведно със законната лихва върху платената в хода на процеса
главница в размер на 6612.80 лева за периода от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК /30.11.2023г./ до плащането /15.05.2024 г./, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 21.12.2023 г по ч. гр. д. №65993/2023 г. по
описа на 76 с-в при СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от Г. И. П., ЕГН
**********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
установителен иск правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за горницата над
10
уважения размер от 8097 лева до пълния размер на претенцията от 14709.80
лева, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 21.12.2023 г по ч. гр.
д. № 65993/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС– като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, на Г. И. П., ЕГН **********, сумата от
894.20 лева – сторени от заявителя разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 65993/2023 г. на СРС, 76 с-в, както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 3594.20 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11