Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15.10.2020
г. Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.09 2020 година
В публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
в.т.д. № 1157 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 636/17.06.2020г., постановено по
гр.д. № 425/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което “Е.” ЕАД е осъден
да заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на 92.07 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033, за периода 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно
със законната лихва от 28.01.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 630 лв., представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба въззивникът “Е.” ЕАД излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред
двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на основание чл.78,
ал.5 ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законния срок
е постъпил писмен отговор от въззиваемия „В.” ЕООД, с който се взема становище,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени
искания. Претендират се разноските по делото, като е представен списък с
разноските и договор за процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждението на другата страна. Посочва банкова сметка, ***.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда
да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „Е." ЕАД да заплати сумата 92.07 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение – Помпена станция „К.”, ИТ № 2939033, за периода 23.12.2014 г. до
22.01.2015 г.., ведно със законната лихва. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Е.” ЕАД Пловдив
представя писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който взема становище, че
оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939033
– Помпена станция „К." е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, след изпращане на писмо изх.
№1748/23.10.2008г., по отношение на обекти: подстанция „Т.”; извод „Венеция”
/т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - В. -Зимница; ПС Ханчето,
била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се
измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на обекта Помпена станция „К.“,
общ.Т., което обстоятелство не се оспорвало от ответника. Обектът бил включен в
капитала на дружеството от 1995г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета на Община Т., Акт за приемане и предаване на основни средства от Община Т.
на В. – С.З. на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С.
Д., Трафопост 1х400 към П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т. до П.С. Д.
с отклонение към П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от съответния
трафопост; извадка от инвентаризационен опис, Протокол образец 16, Разрешение
за ползване №261/09.08.1995г., от които се установява, че ищецът е собственик на
Помпена станция „К.“, общ.Т., на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV.
По делото е представена и кореспонденцията
между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и
процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо с изх.
№6053-30/24.09.2008г., Писмо с изх. №1784/23.10.2008г., Писмо с изх.
№2013/05.12.2008г., Писмо с изх. №01/09.01.2009г., се установява, че ответникът
е информирал ищеца, че предвид
Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, при ответника тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа,
свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за
дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът
е отговорил с писмо, относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. – извод
„Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Т. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Д. – ел. провод и
трафопостове на В. – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на
дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16,
разрешение за ползване. Ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене
от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т.
на ИТ №2939033 В. с. К. /процесния/ и на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О., които се
захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. С отговор ЕВН ЕС
изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция”
п/с Т..
Представеното
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, установява, че през процесния период
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „К.“, ИТ №2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „К.“. Вещото лице сочи, че ако
се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Т.“, е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно
напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в
подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са
за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по
достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми
за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при
сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена
мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от
КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което
става измерването на ел. енергията. И при измерване на страна ниско напрежение
в ПС „К.“ и на страна средно напрежение в подстанция „Т.“, тя би била еднаква, в
случай че ЕВН ЕР Юг има собственост и задължения върху подстанция „Т.“,
електропровод „Венеция“ или ПС „К.“.
Заплащането
за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването на
непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа
е собственост на ищеца, включително оборудваната с електроприсъединителни
съоръжения килия в подстанция „Т.", към която е присъединен ел.провод
„Венеция" и кабелните електропроводи, с които помпените станции на ищеца
са присъединени към мрежата НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и
ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Освен това ЕВН ЕР
ЕАД няма никакви задължения и права по осигуряването на непрекъснато
електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения на ищеца, тъй като подстанция „Т."
е собственост на ЕСО и всички задължения и права по нея също. ЕВН ЕР ЕАД няма
достъп до подстанция „Т." с изключение на дейността по отчитане и
поддържане на електромерите си. Тогава електроразпределителното предприятие
ответник по делото няма разходи по достъпа до ел.разпределителната мрежа, в
конкретния случай не би имало разходи по достъпа на електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума
за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на
напрежението, на което става измерването на ел.енергията за обекта на ищеца.
Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за
достъп. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от
нормативно определеното, този елемент на цената на електрическата енергия е
недължим.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
се установява, че процесната фактура е издадена от ответника, заплатена е от
ищеца. В нея е начислена такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект ПС
„К.“ в
размер 92,07лв. без ДДС.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е
краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на
договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл.
98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са
задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай
отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.); НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия
/ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платената
от него такса "ниско напрежение" и такса "средно
напрежение", каквато според него е дължима при положение, че собственият
му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният
съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г.,
ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези
съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното
количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75
от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на
чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на
изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение,
като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя
задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004
г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му
от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена
за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество
не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което
платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на
връщане.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД
е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл.
ДДС.
Въззивникът „Е.” ЕАД е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл.
ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. В настоящия случай
адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените
разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е
в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв.
В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде
намалено. Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв.
Въззивникът
“ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
С
оглед цената на иска в размер на 92,07 лв., настоящето решение, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 636/17.06.2020г., постановено по гр.д. №
425/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37,
представлявано от Робърт Дик, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева
да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. „Христо Ботев” № 62 направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.