Решение по дело №2682/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 808
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20212120102682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102682 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ***, чрез адв. М.М., със съдебен адрес: гр. П., *** против
„Микро Кредит“ АД,л ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от В. В. и Г. А., чрез адв. Г.М. - САК, със съдебен адрес: гр. С., *** за
прогласяване нищожността на договор за допълнителни услуги от 29.05.2020г. към
договор за заем Microcredit № 9012-00024458 от 29.05.2020г. на основание чл.26 ЗЗД,
вр. с чл. 22, вр. с чл. ЗПК, вр.с. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Твърди се от ищцата, че на 29.05.2020г. в качеството си на кредитополучател -
потребител е сключила договор за заем Microcredit № 9012-00024458 със заемодателя
“МИКРО КРЕДИТ“ АД за сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/ със срок
на договора 18 месеца, платим на 18 равни погасителни вноски. Съгласно така
подписания договор лихвата по същия е в размер на 40.48 %, а ГПР е 48.90 %. Общата
сума, която се дължи съобразно договора за кредит, включваща главница и лихва при
описаните по-горе показатели е в размер на 3 376.08 лева /три хиляди триста
седемдесет и шест лева и осем стотинки/. Към описания договор за заем ищцата е
сключила и договор за допълнителни услуги в размер на 2 439 лева /две хиляди
четиристотин тридесет и девет лева/ за срок от 18 месеца, платими на 18 месечни
вноски от по 135.50 лева всяка, като по този начин задължението й по кредита
възлизало на 5 815.08 лева. Исковата претенция се основава на нищожност на така
сключения договор за допълнителни услуги към договора за заем. Изложени са
подробни съображения. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Счита, че поради
1
накърняване принципа на добрите нрави се достига до нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение. Излагат се доводи, че процесният
договор е нищожен и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, който предвижда, че всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Договорът за допълнителни услуги е
неравноправен по смисъла на чл. 143, ат.5 ЗЗП, защото същият предвижда
заплащането на необосновано висока сума, тъй като в полза на кредитора се уговаря
заплащането на още едно допълнително възнаграждение в размер равен на размера на
отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги заобикаля и разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК като с уговорките за заплащане на разходите за допълнителни
услуги се нарушава изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и евро. Твърди се, че процесният договор е
недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като в
него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, без да става ясно по какъв начин е
формирано годишното оскъпяване на кредита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който се изразява становище за недопустимост на иска поради липса на процесуална
легитимация на ищеца. Твърди, че представените с исковата молба договор за правна
защита и пълномощно са неавтентични, че не са подписани от ищеца, поради което на
основание чл. 193, ал. 1 ГПК оспорва тяхната истинност. На следващо място счита
иска за недопустим поради липса на правен интерес у ищцата, тъй като последната не е
сключвала процесния договор с ответното дружество и такъв договор не съществува.
В допълнително становище твърди, че договорът за допълнителни услуги е
напълно самостоятелен спрямо договора за заем и няма характер на договор за
потребителски кредит, тъй като има за предмет предоставяне на услуги, поради което
спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД.
Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че
допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за
кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима. Посочва примери в тази
насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни
услуги на "Микро Кредит" АД. Твърди, че ищецът реално се е възползвал от
допълнителните услуги от пакета "Комфорт", а именно: "Разглеждане до минути" и
"Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД", с което е
спестила време и парични средства. Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не
всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че
договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за заплащане на обезщетение или
2
неустойка, нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2
от ЗЗП. Твърди, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по
своя воля се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни
услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва.
Сочи, че ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по пакет "Комфорт",
определена в Тарифата за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД.
Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на
чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори и ищецът да е бил заблуден по някакъв
начин, то това не означава, че друг потребител или потребителите в по-голямата си
част биха сторили същото. Сочи, също така, че за да бъде развален договорът, следва
подобна търговска практика да бъде установена с акт на КЗП и да бъде забранена със
заповед на председателя й. Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за
допълнителни услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че
липсва легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това
твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в
Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към договора за допълнителни
услуги към заем и в Тарифата за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД. Твърди,
че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора
за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и усвояването на кредита.
Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за кредит, счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които
кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на
кредитополучателя, каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава
се на по-високия риск за кредитора при отпускане на кредити от финансови
институции в сравнение с банките. Твърди, че възнаграждението за допълнителни
услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се основана на отделно
облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит. Въпреки това
посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по
договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети
предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че
не са относими, тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на
размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване
на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула, съдържаща се в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово задължение същата да бъде
посочена в договора за кредит. По изложените съображения моли за прекратяване на
3
производството по делото като недопустимо, а при условията на евентуалност – за
отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона, който е с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото
писмени доказателства – договор за заем, погасителен план, договор за допълнителни
услуги към договора за заем, искане за заем, искане за допълнителни услуги към заем,
общи условия към договор за заем и тарифа за допълнителни услуги на „Микро
Кредит“ АД към договора за заем, че на 29.05.2020 г. между тях е сключен договор за
заем Microcredit № 9012-00024458, по силата на който ответникът "Микро Кредит" АД
в качеството на заемодател се е задължил да предостави на Д.Г., в качеството на
заемател, заем в размер на 2500 лв., а ищцата се е задължила да върне заетата сума на
18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 187,56 лв., при фиксиран
лихвен процент в размер на 40.48 %, ГПР в размер на 48.90 % и обща сума за
погасяване в размер на 3376,08 лева.
На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9012-00024458 от 29.05.2020 г., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя пакет от допълнителни услуги "Комфорт",
включващ: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
"Микро Кредит" АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро
Кредит" АД; 4. Безплатно внасяне на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути; 7.
Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции срещу
заплащане, платим на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 135,50 лв.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебно - икономическата експертиза, което съдът кредитира, тъй като е изготвено
компетентно и безпристрастно и кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал, ищцата е използвала следните услуги от пакет „Комфорт“
към Договора за заем: „Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска“;
„Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка
на „Микро кредит“ АД“; „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
4
кредит“ АД“ и „Разглеждане до минути“. Услугите „Посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, „Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД“ и „Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро кредит“ АД“ са използвани при погасяване на месечните
вноски от ищцата, като вноските са събирани от консултант на ответника и внасяни по
банковата сметка на ответното дружество или директно в негов офис. Експертът
предоставя информация в табличен вид, от която е видно, че ищцата е направила 5
месечни вноски по кредита: на 09.07.2020г. – 323,06 лева, на 04.08.2020 – 325 лева, на
15.09.2020г. – 330 лева, на 16.10.2020г. – 100 лева и на 27.10.2020г. - 50 лева. Първата
вноска от 323,06 лева е платена по електронен път чрез системата „ePay” , а
следващите четири вноски са платени чрез консултант на ответника. Вещото лице
констатира, че за извършените плащания от страна на ищцата не са начислени такси
или възнаграждения. Според експерта, в случай, че ищцата не беше закупила пакет
Комфорт, би следвало да плати такса в размер на 10 лева всяка за осъществено
събиране на вноски чрез посещение от страна на кредитен консултант на ответника
или общо 40 лева, съгласно т. 12 от Тарифата на „Микро Кредит“ АД.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Основателността на исковете за нищожност на договора за допълнителни услуги
към договора за заем предполага наличие на сочените от ищеца основания за
нищожност на договора, които следва да бъдат установени от него при условията на
пълно и главно доказване по делото.
Сключеният между страните по делото договор за заем MicroCredit № 9012-
00024458 от 29.05.2020 г. има правната характеристика на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а договорът за допълнителни услуги към
договор за заем MicroCredit № 9012-00024458 от 29.05.2020 г. има своето правно
основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и заемателя
въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги,
които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит.
Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да
съществува без предварително сключен между същите страни договор за
потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора
със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от
ищеца основания.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор
за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но същите следва да са
5
уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Договорът за допълнителни услуги, който е сключен между страните, вменява в
тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна
(възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и
възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на
кредитирането и би следвало да са безплатни за заемателя. Поради това същият
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в
противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една
от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се
установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет,
както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. В този смисъл
клаузите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от съдържанието на договора за допълнителните услуги същият е пряко
свързан с договора за заем. Клаузите му са били известни на кредитора към момента на
сключване на договора за заем, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен
едновременно с договора за заем. Поради това дължимите за тях възнаграждения
представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така
реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими
по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта
на задължението на заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в
договора за заем ГПР е в размер на 48.90 %, като в тази стойност не е включено
възнаграждението за допълнителните услуги.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
6
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя да
заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява
бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата,
"предоставени" с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят
разполага и без изричното им уговаряне – например да внася вноските в офис на
кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по
кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 2500 лв. потребителят се задължава
да заплаща възнаграждение в размер на 1З5. 50 лв. Касае се за потребителски договор,
при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за
посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на
добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща
такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично
ползване на такава, както е уговорено в случая. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП
неравноправната клауза се преценява към датата на сключване на договора, поради
което последващото ползване на една или повече от допълнителните услуги е
ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в равноправна. В случая
възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени
допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали
и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки
заплащането на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например
по делото няма доказателства за това заемателят да е бил посещаван в дома му за
събиране на месечните вноски, нито да е предоговарял и разсрочвал кредита. По делото
са налице данни ищцата да се е възползвала реално от предоставената допълнителна
услуга за безплатно внасяне на вноски по банковата сметка на "Микро Кредит" АД, но
това не променя факта, че се касае за право, предоставено на потребителя със самия
факт на сключване на договора за заем. Освен това липсата на стойностно изражение
на тази конкретно използвана от потребителя услуга прави невъзможно
7
разграничението й от останалите предоставени само като възможност услуги.
Самата Тарифа за допълнителни услуги на "Микро Кредит" АД, която е
съставена едностранно от търговеца и предвижда заплащане на такса за предоговаряне,
разсрочване или друга промяна по условията на кредит в размер на 5 % от размера на
кредита, но не по-малко от 50 лв. и други, накърнява основните принципи в
гражданските и търговските отношения и съдържа неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е съставена във вреда
на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. На практика тарифата лишава потребителя от възможността да изпълни
задължението си за погасяване на месечните вноски без да заплати допълнителна
такса. При това добросъвестността изисква таксата да се заплаща за реално извършено
от търговеца действие и стойността й да съответства на разходите, които търговецът би
понесъл за извършването му. В случая не става ясно заплащането например на таксата
за внасяне на вноска по кредит в офис на търговеца, чиито размер е обвързан с размера
на внасяната сума, за какво точно действие от страна на търговеца се дължи и каква е
неговата себестойност, при положение, че двустранният характер на заемното
правоотношение задължава кредитора да получи от длъжника надлежно престираната
сума под угрозата от забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договора за допълнителни услуги са
нищожни, тъй като по делото не е установено да са индивидуално уговорени, а и
липсват твърдения в тази насока. Напротив от начина, по който е представено
съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен
предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя. Поради
това, когато е сключвал договора, потребителят не е имал реална възможност да влияе
върху съдържанието му.
С оглед изложеното съдът приема, че договор за допълнителни услуги към заем
MicroCredit № 9012-00024458 от 29.05.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради противоречие с
императивни законови разпоредби, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 143, ал. 1 поради неравноправност.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което предявените
искове да бъдат уважени изцяло, като договор за допълнителни услуги към заем
MicroCredit № 9012-00024458 от 29.05.2020 г. бъде обявен за нищожен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 98 лева за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
8
400,37 лева.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Д. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., *** и „Микро Кредит“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано от В. В. и Г. А., сключения между тях
договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9012-00024458 от 29.05.2020
поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с 10а, чл.
11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА Микро Кредит“ АД,л ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на Д. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., *** сумата в размер на 98 лева (деветдесет и осем лева), представляваща
направените разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Микро Кредит“ АД,л ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия –
Пловдив със служебен адрес: гр. П., *** адвокатско възнаграждение в размер на 400,73
лв. (четиристотин лева и седемдесет и три стотинки).
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9