Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 209 от 05.12.2024 г., постановено по НАХД № 569/2022 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е отменил наказателно постановление № 638552-[рег. номер] от 31.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПРИМА ФУУДС“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], вх. В, ет. 3, ап. 30, представлявано от В. Ц., Н. П., С. С., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание ч. 278б, ал. 1 от ДОПК, като незаконосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, който чрез юрк. Х., е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като правилно административнонаказващият орган е приложил чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се, че обжалваното пред РС наказателно постановление е законосъобразно, като се иска отмяна на решението на Ловешки районен съд и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Постъпило е и допълнение към касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез юрк. Х., с което се поддържа касационната жалба, като се претендират разноски за юрисконсулт в размер а 200 лв., като се прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита на ответника по касация.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като не ангажира становище.

Ответникът по касационната жалба – „ПРИМА ФУУДС“ АД, чрез адв. С. С. е изпратил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и допълнението към нея, като моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на ЛРС.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че решението на РС е законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна, но по различни съображения.

Районният съд /независимо от лисата на изрично посочване с разпореждането от 03.08.2022 г., с което е насрочено делото/ е конституирал като ответник ТД на НАП – Велико Търново, което е видно както от списъка на призовани лица на л. 71-гръб и л. 80-гръб от делото, така и от протоколите от съдебни заседания от 10.10.2022 г. и 21.11.2022 г.

От една страна, издател на наказателното постановление е Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, който няма общо с конституираната като ответна страна пред РС - ТД на НАП – Велико Търново, а от друга страна, районният съд е разгледал и приключил делото като е конституирал ненадлежен ответник.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по т.д. № 5/2022 г. на ВКС и ВАС, което е задължително за съдилищата, във връзка с конституирането на надлежни страни в производствата по ЗАНН е прието в т. 1 - Надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган.

„Това налага извод, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Това разрешение кореспондира и с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и в частност с чл. 153, ал. 1, определящ кои са страните в съдебния административен процес, а именно: „Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.“. В случая с изменението на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, предвид спецификата на делата с административнонаказателен характер по оспорване на актовете с административнонаказателен характер, е предвидено и участието на наказващия орган (съответния административен орган в административнонаказателните производства) и в съдебната фаза по оспорването на такива актове. Това съответства и на разпоредбите, определящи правилата за разпределение на доказателствената тежест и по-конкретно на чл. 170, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, според който: „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването.“. В случая при участие на наказващия орган и в съдебното производство по оспорване на издаден от него акт се гарантира в по-голяма степен възможността му за защита на издадения от него акт.

Във връзка с изложените по-горе съображения при граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбите, нормата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания следва да се тълкува в смисъла, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д., т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания е само и единствено наказващият орган.“

Съгласно т. 2 от същото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по т.д. № 5/2022 г. на ВКС и ВАС - Разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

„Независимо че касационното производство може да започне въз основа на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, в предмета на касационната проверка задължително се включва и преценката на контролиращия (административен) съд за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, която следва да се обективира в мотивната част на решението на касационната инстанция – съответният административен съд. Аргумент за това е императивният характер на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и систематичното място на тази процесуална правна норма в Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Бланкетният характер на разпоредбата на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания предопределя запълване на съдържанието й с конкретните и по своето естество императивни правни норми от Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс относно контролно-отменителните правомощия на касационната инстанция, към които безспорно принадлежи и това по чл. 221, ал. 3 от Административнпроцесуалния кодекс – да обезсили проверявания съдебен акт. Необходимото условие за упражняването на това правомощие, съгласно хипотезата и диспозицията на тълкуваната правна норма, е предхождащата го положителна преценка на касационния съд, че съдебното решение е „недопустимо“, а не „неправилно“ или „нищожно“ по смисъла на чл. 221, ал. 2 и ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го прати на компетентния съд или орган). Това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство.

Упражняването на това правомощие, но и задължение на съда по аргумент от чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, е гаранция за спазването на правата на засегнатите от административнонаказателен акт лица, съответно осигуряването възможността за упражняване на правото им на защита, включително в контекста на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, защото провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Т. е. в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение“

Ето защо обжалваното в настоящото производство решение № 209 от 05.12.2024 г., постановено по НАХД № 569/2022 г. на Ловешкия районен съд, втори състав, следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Отделно от горното, следва да бъде съобразено, че при постановяване на обжалваното решение Ловешкият районен съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, т.к. не е снета самоличността на свидетеля Р. М. Д., който е разпитан като свидетел в съдебно заседание на 10.10.2022 г., видно от л. 77-гръб и л. 78 от делото на РС, като на същия свидетел не е и разяснена отговорността по чл. 290 от НК.

Отделно от горното, следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото, че касационната инстанция не споделя единствените мотиви на РС за отмяна на наказателното постановление, изразяващи се в допуснато само едно съществено нарушение на процесуалните правила, посочено в мотивите на обжалваното решение. Независимо че на около три страници, мотивите на съдебното решение на ЛРС /л. 90-л. 91 от делото/ говорят за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на обжалваното НП, по същество - се касае за констатирано от РС едно процесуално нарушение, което РС е посочил подробно на около 3 страници в мотивите, че се изразява в следното: извършени две отделни нарушения по ДОПК и съгласно чл. 18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни санкции, поради което РС приема, че с налагането само на една санкция – имуществена санкция от 3000 лв. е допуснато процесуално нарушение, което според РС е дало единствен повод за отмяна на наказателното постановление, без да се излагат други мотиви, включително и по същество и то при положение, че РС е разпитал общо шест свидетели, като на свидетеля Р. М. Д., разпитан като свидетел в съдебно заседание на 10.10.2022 г., не е снемана самоличност и разяснена отговорността по чл. 290 от НК.

Видно от съдържанието на обжалваното пред РС наказателно постановление № 638552-[рег. номер] от 31.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в описателната част на същото на л. 25-гръб от делото на РС изрично е посочено от издателя на НП, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган приема едно извършено административно нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, като изрично е посочено: „В АУАН е отразено като нарушена и нормата на чл. 13, ал. 3, т. 3, но при преглед на приложените документи и изследване на фактите и обстоятелствата, относими към проверката, се установява, че е нарушен само чл. 13, ал. 3, т. 2, а т. 3 на същия е следвало да бъде посочена като връзка, но не и като самостоятелно нарушение“.

По-нататък в НП отново с думи е посочено: „нарушение именно на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.“

По-нататък НП отново е акцентирано: „Поради горепосоченото намирам, че вмененото във вина на дружеството нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК е установено по един безспорен и категоричен начин“, като по-нататък изрично се сочи: „Непротиворечиво е доказано, че не е било изпълнено задължението от страна на дружеството да осигури явяване на представляващия го или на упълномощено лице на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката, с което е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.“

Ето защо най-малко пет пъти в сочените по-горе места на обстоятелствената част на НП е посочено кое е извършеното административно нарушение, като същото е ясно посочено както с цифрова квалификация, така и с думи, поради което незаконосъобразни са единствените мотиви на РС за отмяна на НП - поради неяснота според РС при две административни нарушения, за кое конкретно е наложена имуществената санкция.

В допълнение липсват други мотива на РС за отмяна на наказателното постановление, включително и по същество, каквито районният съд е дължал с оглед служебното начало в производството по ЗАНН.

При този изход не делото предвид обезсилване на решението и връщането за ново разглеждане от друг състав на РС, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане следва да се съобразят разноските на страните за водене на настоящото производство.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛА решение № 209 от 05.12.2024 г., постановено по НАХД № 569/2022 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия районен съд.

Решението е окончателно.