РЕШЕНИЕ
№ 266
Плевен, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от председателя адм. дело № 852
по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от „ТУБИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ №110Б, офис 5, представлявано от управителя Х.Е. М.Б., чрез адв. М.П. от САК, против Заповед №ДК-09-Пл-1/20.09.2021 г.,
издадена от началника на РДНСК гр.Плевен, с която се нарежда спирането на незаконен
строеж „Инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове” находяща се в недвижим имот с
ид. 56865.139.200, м. Депото, с. Победа, общ. Долна Митрополия. Сочи, че заповедта
е връчена по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, а е следвало съгласно
чл.225, ал.1 от ЗУТ да бъде връчена по реда на АПК. Излага доводи, че връчването
на заповедта по посочения ред прави незаконосъобразно издаването и връчването
й. Твърди, че заповедта е издадена и при съществено нарушение на материалния
закон, че още във възражението срещу констативния акт /КА/ е посочено от
дружеството, че в ПИ няма да се рециклират полиетиленови отпадъци EPS, че монтираните
съоръжения представляват част от експериментална база и център за
научно-развойна дейност и служат за направата на реактори за рециклиране на
полиетиленови отпадъци EPS. Твърди
се, че след изграждане на реактор, неговото изпробване ще се извършва с
Полиетилен с малка плътност LDP (термопластичен
материал), което по съществото си не представлява отпадък, че след като
произведения реактор достигне предвидения капацитет и показатели ще бъде
демонтиран и доставен на клиент. Твърди, че на площадката ще се произвеждат
реактори, те няма да бъдат експлоатирани и в този смисъл строежът не е незаконен
по смисъла на закона.Твърди, че липсват доказателства, че строежът е извършен в
нарушение на изискванията на подробния устройствен план /ПУП/, че допуснатите
отклонения от инвестиционния проект не нарушават устройствените показатели за
строителство, установени с действащия план, както и че липсват както твърдения,
така и доказателства, които да установяват предпоставките по чл.154, ал. 2, т.2,
3 и 4 ЗУТ.Моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна, алтернативно да
се прогласи за нищожна поради липса на предмет.
Ответникът не е подал писмен отговор, въпреки дадената
му възможност с Определение № 1641/08.12.2021 г. /л.63/. В придружителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда, е изразено е становище от органа, че
жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, но е неоснователна.
В о.с.з., жалбоподателят „ТУБИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез
представляващ Х.Е. М.Б. – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не
се представлява.
В съдебното заседание, ответникът в
настоящето производство – Началник на РДНК ПЛЕВЕН – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт Г.Л. с пълномощно по делото, който моли
съда да отхвърли жалбата срещу заповедта на Началника на РДНСК – Плевен като
неоснователна. Представителя на ответника изразява становике, че от събраните
по делото доказателства и двете заключения на вещите лица безспорно е доказана
законосъобразността на оспорената даповед. Излага, че в обекта има изградена
при съществено отклонение от разрешението за строеж инсталация, която по своите
характеристики представяла инсталация и съоръжение на химическата промишленост,
строеж първа категория, несъответстващ на предвижданията на ПУП за имота, в
който е разположена и без строителни книжа за нея. Пиролизата представлява
термохимичен процес на химично разлагане при отсъствие на кислород и при висока
температура. В случая се преработва полиетилен и се получават горива и газове.
Самият процес е химичен, в самите продукти има химични съединения и крайният
резултат също е такъв, поради което инсталацията е именно на химичната
промишленост и правилно е категоризирана от административния орган. Твърди, че
при съобщаване на актовете от страна на РДНСК Плевен не са допуснати процедурни
нарушения. Специално за да се изясни проблема с разбирането на български език са
поканили лично г-н Х.Е. М.Б. в дирекцията в гр. Плевен за да разговарят с него
и да му връчат на място всички книжа и протоколи, да попитат има ли нужда от
превод и да обсъдят бъдещото премахване. Същият е дошъл в дирекцията, отзовал
се е на поканата, бил е придружаван от
лице, което го представлява и владее български език. Заявил е, че разбира
съдържанието на заповедта, казуса, последиците, които се очертават. Счита, че след
като има защита по същество не може да се говори за нарушено право на защита.
Важна цел в случая е спирането именно на тази инсталация, която се изгражда,
тъй като тя предвид категорията си е с висок риск от аварии при ползването
ѝ, замърсявания, пожари и други подобни. Излага доводи, че твърдението,
че се изгражда именно такава инсталация, работен проект за тази инсталация, е
видно от представени документи, изходящи от „Тубис България“ ЕООД и е ясно, че
именно такова съоръжение се изгражда. Целта е била то да не бъде изградено и да
не бъде ползвано без строителни книжа и без процедура по въвеждане в
експлоатация, тъй като освен, че е незаконен строеж крие и рискове от аварии. Това
е постигнато, заповедта за спиране започва да действа незабавно и спира строителството
или фактически довършването на инсталацията докато влезе в сила заповедта за
премахване, тъй като обжалването й може да продължи години и през това време да
се инсталират нови, допълнителни съоръжения.Твърди, че впоследствие е издадена
заповед за премахване, която е обжалвана и е влязла в сила.Претендира разноски
съгласно представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена
на представляващия дружеството на 15.10.2021 г., видно от разписката на л.14,
като същият се е подписал и е написал имената си на български език. Жалбата е подадена
чрез органа, като е приета с вх.№ от 29.10.2021 г. /л.4/.
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.215, ал.4 ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на
съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От представените
доказателства се установява следното:
Видно от
представения по делото Нотариален акт № 189, том I, дело 112, peг. № 2514/2019
собственик на имот с ид. 56865.139.200 и Възложител на „Склад за
селскостопански инвентар” е „Тубис България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” № 110 Б, офис 5, представлявано от Х.Е. М.Б. -
управител
Предмет на
делото е Заповед №ДК-09-Пл-1/20.09.2021 г., издадена от началника на РДНСК
гр.Плевен /л.л.8-10/, от която е видно, че при извършена проверка от служители на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Плевен на строеж „Склад за
селскостопански инвентар”, находящ се в землището на с. Победа, община Долна
Митрополия, м.”Депото”, имот с ид. 56865.139.200, е съставен Констативен акт №
ДМ-1157/10.08.2021 г. /обр.1/, с което е започнато административно производство
за спиране на строеж по реда на чл. 224, ал. 5 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и за премахване по реда на чл. 225, ал.1 от ЗУТ.
С
констативен акт № ДМ-1157/10.06.2021г., въз основа на извършения оглед и
събраните писмени и други доказателства, е установено, че въз основа на влязло в сила разрешение за строеж № 44/
25.09.2020 г., издадено от Главния архитект на община Долна Митрополия, е
започнато изпълнение на „Склад за селскостопански инвентар” с. Победа, общ.
Долна Митрополия, м.”Депото”, имот с ид. 56865.139.200.
Установено
е, че към момента на проверката, сградата на склада е изпълнена, като не е
монтирана външна противопожарна стълба. Установено е, че в сградата на склада и
прилежащият терен от ПИ с ид. 56865.139.200, е изградена до голяма степен
Инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове чрез процес на пиролиза.Установено е, че възложил
изграждането и на Инсталацията за рециклиране е „Тубис България” ЕООД.
Посочено е, че сградата е изпълнена
по неодобрен технологичен проект, който е предоставен на РДНСК Плевен от
пълномощник на възложителя. Изградени към момента на
проверката са компоненти от № 1 - № 20 от проекта, а именно: факел; водоохлаждаща
кула; ректификационна колона; тръбна естакада с Н -5,5 м.; азотно
стопанство-2бр. резервоара по 30 m3 инертен газ; изпарители; комин изгорели
газове; кало-маслоуловител; надземни резервоари ГТ; помпи, дозатор наливно
устройство и площадка за товарене на ГТ на автовоз; подземен резервоар за
пропан-бутан 20 m3; изпарител пропан-бутан; изгребна яма; контейнер ГЕТ; ел.
генератор; докинг станция. Установено е, че към момента на проверката не са
изпълнени все още контейнер-охрана и пропускателен пункт, басейн противопожарни
нужди, контейнер-помпена станция, трафопост. Установено е, че не са представени
договори за доставка на вода и електричество с експлоатационните дружества.
Инсталацията е изпълнена без одобрени проекти, извън обхвата на издаденото PC № 44/25.09.2020 г. и без
осъществен надзор по време на строителството.
Установено
е, съгласно характеристиките си, същата се отнася към „инсталация, съоръжения,
прилежаща инфраструктура и др. на химическата промишленост” и представлява
строеж от I-ва категория, съгласно чл. 137,
ал.1, т.1 „к” от ЗУТ и чл. 2, ал. 6 „е” от Наредба № 1 за номенклатурата на
видовете строежи. Констатирано е, „че същата не е допустима и не съответства на
предвижданията на действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД- 09-142/31.07.2020
г. на Кмета на Община Долна Митрополия, определящ за ПИ с ид. 56865.139.200
конкретно предназначение „за предимно складови функции” и допустима дейност -
„за складова база”. Констатирано е, че изграждането на инсталацията в обема на
„Склад за стопански инвентар“ и прилежащият терен от ПИ с ид. 56865.139.200,
представлява недопустимо отклонение от одобрените инвестиционните проекти към PC № 44/25.09.2020 г., противоречащо
на действащият ПУП, съгласно чл. 154, ал.2, т. 1 от ЗУТ и я прави незаконен
строеж, подлежащ на премахване.
Видно от
протокола е, че проверката е извършена в присъствието на О. И. М., пълномощник
на „Тубис България” ООД, съгласно нотариално заверено пълномощно, per. № 18713/02.10.2019 г., на когото
е връчен екземпляр от констативния акт.
По
Констативен акт № ДМ-1157/10.08.2021 г. е постъпило възражение от възложителя,
в която се твърди, че инсталацията ще представлява част от експериментална база
и център за научно-развойна дейност за направа на реактори за рециклиране на
полиетиленови отпадъци. Същите няма да се ползват на площадката, а ще се
доставят на клиенти.
При
издаване на заповедта, Началника на РДНСК е посочил, че възражението не следва
да бъде уважено, че при довършването си, съгласно представения неодобрен
технологичен проект, инсталацията ще дава възможност за рециклиране на
полиетилен EPS в горими течности и газове чрез
процес на пиролиза, което е недопустим строеж за ПИ с ид. 56865.139.200 и не
следва да бъде допускано реализирането му. Посочил е, че дори да се промени идеята и да се създават
само реактори за рециклиране на полиетиленови отпадъци, каквато е защитната
теза във възражението, това не променя съществено характеристиките на
инсталацията и тя също ще противоречи на действащия ПУП като предназначение.
Във връзка
с гореизложеното, на основание чл. 224, ал. 5 и ал.6 от ЗУТ, във вр. е чл. 222,
ал.1, т. 1, т.3 от ЗУТ и Заповед № РД-13-171/ 13.06.2019 г. на Началника на
ДНСК, е спряно изпълнението на строежа, определен е срок за доброволно
изпълнение, и е забранен достъпът до строежа. Посочено е, че жалбите и
протестите на основание чл.217, ал.1, т.2 от ЗУТ не спират изпълнението й.
По преписката по издаване на заповедта са представени:
Писмо от кмета на община Долна Митрополия до РДНСК /л.л.18-19/, в което се сочи,
че инвестиционно предложение на дружеството е посочено в решение на РИОСВ като
недопустимо спрямо целите на опазване на околната среда. Сочи се също, че се
извършва строителство на съоръжение, различно от посоченото в РС – склад за
селскостопански инвентар. Служители на общината не са били допуснати до обекта
за извършване на проверка. Смятат, че предвиденото в инвестиционното
предложение съоръжение е от втора категория по ЗУТ, с оглед на което проверка
на същото е в компетентността на РДНСК.
По делото е представен псоченият в заповедта КА
/л.л.20-23/, който е с посоченото в заповедта съдържание. Към същия е приобщен неодобреният
инвестиционен проект на дружеството /л.л.24-27/.
Представено е и подаденото възражение на дружеството
срещу КА /л.29/.
От представения Нотариален акт /НА/ №189, том първи,
рег.номер 2514, дело 112/2019 г. /л.л.30-31/, съгласно който дружеството е
собственик на ПИ ид.
56865.139.200. с трайно предназначение на територията: земеделска. По отношение
на същия ПИ е налице заповед на кмета на общината №РД-09-142/31.07.2020 г. /л.л.35/, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на
имота, като същият е с предназначение Пп – „За предимно складови функции“ и
допустима дейност „За складова база“. Към същата са приобщени предходна заповед
за допускане да се изработи ПУП-ПРЗ, както и скици на имота и на други имоти,
предмет на същата заповед за одобряване на ПУП /л.л.36-43/.
Представено е и разрешение за
строеж №44/25.09.2020 г. /л.л.44-45/, с което на дружеството е разрешено да
построи склад за селскостопански инвентар.
От представеното нотариално
пълномощно на Х.Е. М.Б., в качеството му на управител на дружеството, с което
упълномощава О. И. М. да го представлява /л.л.49-50/. Балцер е изписал имената
си на български език. Видно от същото е, че нотариусът изрично е посочил, че
„При удостоверяване на подписа, лично се убедих, че молителят владее български
език и не се нуждае от преводач в нотариалното производство“.
Дружеството представя писмо от
ОДЗ–Плевен /л.56/, според което относно предназначението на земята на имот с
ид. 56865.139.200 е приложима хипотезата на чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ.
По преписката, изпратена от
органа, и делото са представени документи и относно производство по премахване
на същия строеж, включително заповед от 19.11.2021 г., с която се нарежда
премахването му /л.л.70-72/.
По делото е назначена
съдебно–техническа експертиза /СТЕ/ с ВЛ – строителен инженер от което е видно
че съобразявайки представения неодобрен технологичен проект, на място в
имот 56865.139.200 са изпълнени всички компоненти по позиции от №1 до
№21, съгласно легенда на сградите и съоръженията на л.26 от делото, от които
само основна сграда №1- метално хале, е изпълнена съгласно издадените и
одобрени строителни книжа. Всички останали компоненти, а именно: факел,
водоохлаждаща кула, ректификационна колона, тръбна естакада с Н 5,5 м., азотно
стопанство-2 бр. резервоара по 30 куб.м., азотно стопанство изпарители, комин
изгорели газове, кало-маслоуловител, надземни резервоари ГТ, помпи, дозатор,
наливно устройство и площадка за товарене на ГТ на автовоз, подземен резервоар
за пропан-бутан 20 куб.м., изпарител пропан бутан, изгребна яма, контейнер ГЕТ,
ел.генератор, докинг станция, контейнер охрана и пропускателен пункт са
изпълнени без одобрени проекти и не съответстват на предназначението на ПИ 56865.139.200,
съгласно действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-09-142/31.07.2020 г. ВЛ е
отговорило, че само изпълнената основна сграда №l- метално
хале е изпълнена съгласно издадените и одобрени строителни книжа. Всички
останали компоненти на „Инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими
течности и газове“, които са изпълнени на място са без одобрени проекти и без
да е издадено разрешение за строеж.
Заключението
на ВЛ е оспорено от жалбоподателя, поради което е назначена допълнителна СТЕ с ВЛ – архитект, от
което е видно че поземленият имот, в който е изграден строежът - Поземлен имот
с идентификатор 56865.139.200 е с отреждане за ПП /предимно производствена
зона/ - „За складове за селскостопанска техника” съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед №РД-09-142/31.07.2020 г. При огледа на място е бил забранен достъпът
вътре в изградения склад и по данни от упълномощените технически лица към
фирмата „Тубис България” ЕООД, които са придружавали ВЛ, построеното на място
отговаря на записаното в легендата на неодобрения технологичен проект позиции
от №1 до № 20, приложен в лист 26 по делото, а именно: факел, водоохлаждаща
кула, ректификационна колона, тръбна естакада с Н-5,5м, азотно стопанство -
2бр. резервоара по 30 куб.м инертен газ, изпарители, комин изгорели газове,
кало-маслоуловител, надземни резервоари ГТ, помпи, дозатор, наливно устройство
и площадка за товарене на ГТ на автовоз, подземен резервоар за пропан бутан 20
куб.м, изпарител пропан бутан, изгребна яма, контейнер ГЕТ, ел.генератор,
докинг станция. Не са изградени компонентите от №21 до №24, а именно: охрана и
пропусквателен пункт, открит воден басейн-противопожарни нужди, контейнер
помпена станция и трафопост. Същото е констатирано и при проверката от РДНСК. Складът
е V категория, а изградените съоръжения в него и в прилежащата територия са на
химическата промишленост и са I категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, буква „к”
от ЗУТ. Поземленият имот с идентификатор 56865.139.200 е с отреждане за ПП /предимно производствена зона/ - „За
складове за селскостопанска техника” съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-09-142/31.07.2020
г. В него могат да се изграждат складове за селскостопанска техника, каквото е
записано в ПУП-ПРЗ. Може да се изгради такъв строеж след като се проектира и
одобри нов ПУП-ПРЗ с конкретно отреждане - за разполагане на съоръжения за
третиране на отпадъци, представляващи химично производство.
В
о.с.з. ВЛ в отговор на поставен въпрос сочи, че това, което е изградено, не е съобразено
с ПУП.
Съдът
кредира залючението по назначената съдебно техническа и допълнителна съдебно
техническа експертиза, като вярно, обективно и
кометентно.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл.
225, ал. 5, изр. 2 ЗУТ при констатиране на строеж от първа до трета
категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, заповедта за спиране на
незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен
контрол или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от
изтичането на срока за възражения. Със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г.
Началникът на ДНСК е предоставил свои функции по ЗУТ на началниците на
регионални дирекции, включително да издават заповеди за спиране на незаконни
строежи от първа до трета категория или части от тях. Заповед №ДК-09-Пл-1/20.09.2021 г. е издадена от началника на РДНСК Плевен, поради което
същата е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е издадена в
законоустановената писмена форма. Посочен е издателят на заповедта, адресата,
строежа, по отношение на който е разпоредено спиране на изпълнението и забрана
на достъпа, изложени са фактическите и правни основания за издаване на
заповедта.
Безсъмнено изградената в ПИ с ид. 56865.139.200, м. Депото,
с. Победа, общ. Долна Митрополия „Инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в горими течности и газове”
съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът чието спиране е
разпоредено съставлява изграждане на именно такава инсталация, като и двете СТЕ
/първоначална и допълнителна/ посочват, че само изградения склад №1-
метално хале, е изпълнен съгласно издадени и одобрени строителни книжа. Всички
останали компоненти, а именно: факел, водоохлаждаща кула, ректификационна
колона, тръбна естакада с Н 5,5 м., азотно стопанство-2 бр. резервоара по 30
куб.м., азотно стопанство изпарители, комин изгорели газове,
кало-маслоуловител, надземни резервоари ГТ, помпи, дозатор, наливно устройство
и площадка за товарене на ГТ на автовоз, подземен резервоар за пропан-бутан 20
куб.м., изпарител пропан бутан, изгребна яма, контейнер ГЕТ, ел.генератор,
докинг станция са изпълнени без одобрени проекти и не съответстват на
предназначението на ПИ 56865.139.200, съгласно действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № РД-09-142/31.07.2020 г. Следва да се посочи, че допълнителната СТЕ
посочва, че е възможно да се промени ПУП-ПРЗ, но с оглед липсата на такава
промяна към датата на издаване на заповедта същата правилно посочва, че
строежът не съответства на ПУП. Предвидената дейност на строежа е съгласно
представения от самия жалбоподател инвестиционен проект с план-технологична
инсталация /л.24 и сл./, с оглед на което същият строеж попада в хипотезата на производствени
сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други на металургичната
и химическата промишленост, доколкото представлява инсталация, в която от полиетилен
EPS се получават горими течности и газове.
Това означава, че административният орган правилно е квалифицирал строежа, като
такъв по чл.
137, ал. 1, т. 1, б "к" ЗУТ - инсталация, съоръжения,
прилежаща инфраструктура и други на
химическата промишленост.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Съгласно
чл.
224, ал. 5, изр. първо ЗУТ при констатиране на строеж от първа до трета
категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за
национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В
случая е съставен Констативен акт от служители в РДНСК Плевен. В оспорената
заповед е прието, че възражението срещу него е неоснователно, като са изложени
мотиви, че това твърдение не съответства на представения от самото дружество
неодобрен технологичен проект, както и че дори ако в строежа се създават само
реактори за рециклиране на полиетиленови отпадъци, това не променя съществено
характеристиките на инсталацията, и отново ще е налице противоречие с ПУП.
Съдът констатира, че жалбоподателят е надлежно уведомен за началото на
административното производство, като негов упълномощен представител е
присъствал на проверката и се е подписал на
констативния акт.
По отношение на твърденията, че заповедта е връчена по реда на
§4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, същото е неоснователно. Както констативния акт,
така и заповедта са връчени не чрез залепване, а лично на упълномощен
представител на дружеството /КА/ и на управителя /заповедта/. Но дори да беше
допуснато нарушение при връчването на заповедта, същото не би могло да се отрази
на нейната законосъобразност, доколкото връчването е последващо действие.
Управителят на дружеството е гражданин на Германия
съгласно УАС на л.61, но същият, видно както от нотариалното пълномощно, така и
от саморъчно изписаните си имена на пълномощното знае български език,
включително го владее писмено. Не е било необходимо назначаването на преводач,
с оглед на което липсва нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
неназначаването на преводач в хода на административното производство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в ПИ няма да се рециклират
полиетиленови отпадъци EPS, както и че монтираните съоръжения представляват
част от експериментална база и център за научно-развойна дейност и служат за
направата на реактори за рециклиране на полиетиленови отпадъци EPS. Това твърдение противоречи на представената от самото дружество план-схема
в неодобрения инвестиционен проект. Освен това, посочването на строежа като експериментална
база и център за научно-развойна дейност не означава, че се променя същността на
строежа, който представлява „Инсталация за рециклиране на полиетилен EPS в
горими течности и газове”. Дори тази инсталация да бъде използвана като експериментална
база и център за научно-развойна дейност, същата си остава инсталация на химическата
промишленост, за изграждането на която е необходимо съответно РС.
В приетата по делото план-схема
на инвестиционния проект липсва посочената във възражението дейност - направа
на реактори за рециклиране на полиетиленови отпадъци EPS. Липсва каквото и да е
посочване, че се изграждат реактори, които се изпробват с Полиетилен с малка
плътност LDP (термопластичен материал), който
не представлява отпадък, и след като произведения реактор достигне предвидения
капацитет и показатели ще бъде демонтиран и доставен на клиент, като
произведените реактори няма да бъдат експлоатирани. Това твърдение, освен че
противоречи на проекта, не води и до извод за законността на строежа. Видно от
представеното разрешение за строеж, на дружеството е разрешено да построи
„Склад за селскостопански инвентар“. Изграждането вместо на посочения склад, на
предприятие за производство на реактори, както и изграждането на инсталация на
химическата промишленост не е разрешено с представеното разрешение за строеж, с
оглед на което строежът е незаконен по смисъла на закона.
Строежът е извършен и в нарушение
на изискванията на подробния устройствен план, в какъвто смисъл са заключенията
и на двете СТЕ. Твърдението, че допуснатите отклонения от инвестиционния проект
не нарушават устройствените показатели за строителство, установени с действащия
план, са неоснователни. Видно от допълнителната СТЕ, УПИ е с отреждане ПП /предимно
производствена зона/ - „За складове за селскостопанска техника“, а строеж като
процесния може да се изгради след нов ПУП-ПРЗ с конкретно отреждане – „За
разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, представляващи химично
производство“. С оглед на това е налице посоченото в заповедта хипотеза на чл.154,
ал.2, т.1 от ЗУТ - съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект,
които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. Разпоредбите
на чл.154, ал. 2, т.2, 3 и 4 ЗУТ, посочени като спазени в жалбата, не са
посочени като правно основание за издаването на заповедта, самият орган не
сочи, че са нарушени, поради което спазването им не следва да бъде обсъждано,
доколкото не са посочени като нарушени.
Следва да се посочи, че фактът,
че не е необходима промяна на предназначението на земята, въпреки че в НА трайното
предназначение на територията е „Земеделска“, не означава, че в УПИ може да се
строи инсталация на химическата промишленост. За извършване на строителство в
УПИ не е необходимо извършване на процедура по реда на ЗОЗЗ, но това не
означава, че може да не се спазват предвижданията на ПУП.
Изграденият строеж не е предвиден и изпълнен в
съответствие с одобрени архитектурни проекти. Само металното хале е изпълнено
съгласно издадените и одобрени строителни книжа, видно от заключението на
първоначалната СТЕ. Останалите съоръжения не са предвидени в РС, и същите
заедно с халето представляват съвсем различен строеж – „Инсталация за рециклиране на
полиетилен EPS в горими течности и газове”, за
чието изграждане разрешение за строеж не е издавано.
С оглед на гореизложеното,съдът приема, че строежът е
незаконен, като заповедта има предмет спиране на същия и забрана на достъпа до
него, с оглед на което твърденията за нищожност поради липса на предмет на
заповедта са неоснователни.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона,
който допуска изграждането на строежи само когато са законно разрешени.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
следва да се присъдят разноски на ответника съгласно представения в о.с.з.
списък на разноските /л.129/. Същите са реално извършени, доколкото са
заплатени 350 лева за СТЕ /л.80/, а упълномощеният юрисконсулт /пълномощно на
л.51/ е взел активно участие в делото, с оглед на което следва да се присъди и
поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, която сума е в
рамките на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът
взема предвид, че са проведени четири о.с.з. и са изслушани две експертизи. Общо
разноски в размер на 590 лева. Доколкото Дирекцията за национален строителен контрол е юридическо лице съгласно чл.221, ал.1 от ЗУТ,
разноските следва да се присъдят на нея.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТУБИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, против Заповед №ДК-09-Пл-1/20.09.2021 г., издадена от Началника на РДНСК
гр.Плевен.
ОСЪЖДА „ТУБИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ №110Б, офис 5, да заплати на Дирекция за Национален
строителен контрол гр.София разноски по делото в размер на 590 /петстотин и
деветдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: /П/