Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11908 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искове, предявени от М.Л.К. ЕГН ********** и А.К.К.
ЕГН **********, /със съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в качеството им на законни наследници на починалият в хода на процеса ищец К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: *** против В.********" - гр. ******, ЕИК ******представлявано от
флотилен адмирал *** д.в.н. Б.К.М., искове с правно основание чл. 344 т. 4 от КТ и чл. 58 ал. 3 от ЗВО
1. да бъде
извършена поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение на
ищеца К.Н.К. - да се изпише чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, вместо чл. 328, ал.
1,106 от КТ и:
2. за осъждане на ответника да заплати на ищцата М.Л.К. сумата от 11417,28
лева, представляваща припадащата й се част от наследството на починалият в
хода на процеса К.Н.К., ЕГН ********** от заявената претенция в общ размер на
22 834,56 лв., представляваща обезщетение по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето
образование за 12 месеца считано от датата на издаване на Заповед № ЛС -
51/11.06.2018г., както и законната лихва върху присъденото обезщетение
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
3. за осъждане на ответника да заплати на ищцата А.К.К. сумата от 11417,28 лева, представляваща припадащата й се част от наследството
на починалият в хода на процеса К.Н.К., ЕГН ********** от заявената претенция в
общ размер на 22 834,56 лв., представляваща обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г., както и законната лихва върху присъденото
обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че на
01.03.2000 г. К.Н.К. е сключил трудов договор наименуван като „трудово
споразумение" № Д - 103/01.03.2000г. с В.****/В***/ „***". Съгласно
същия К.Н.К. е назначен за неопределено време и на пълен работен ден като
главен асистент в Катедра „Тактика на ВМС и МО".
В годините след
01.03.2000г. на професионално развитие ищецът е изпълнявал задълженията си,
като в същото време се е развивал и кариерно. Разкрита е била процедура за ***,
като същата е била спечелена от К.Н.К.. На 07.08.2015г. е сключено допълнително
споразумение № 11*/07.08.2015г. към трудов договор № 10*/01.03.2000г.
съгласно което считано от 01.07.2015 К.Н.К. заема щатна длъжност „***" в
катедра „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС" на
факултет „***" с код на длъжностно ниво ***и основно месечно
възнаграждение - 874 лв.
На 11.04.2016 г. К.Н.К.
подписва допълнително споразумение № 12/11.04.2016 г. съгласно, което кодът на
длъжностно ниво за длъжността „***" се променя от ***на ***, също така се
увеличава и основното месечно възнаграждение на 899 лв.
На 11.06.2018 г. е издадена
от Началника на В.** Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г. съгласно, която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 106 от КТ се прекратява трудовия договор сключен
между ищеца и Военно училище. Съгласно същата заповед на основание чл. 220, ал.
1 КТ е изплатено обезщетение за неспазен срок за предизвестие в размер на 1
902,86 лв. На основание чл. 224, ал. 1 КТ е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 044,58 лв. Към датата на
освобождаване на служителят К.Н.К. е на навършени 62 години, 8 месеца и 15 дни.
Твърди, че Заповед № ЛС -
51/11.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна по
следните съображения:
1. Ищецът е освободен от работа преди навършване на 65 години
пенсионна възраст съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
2. Цитираната разпоредба в заповедта за освобождаване на
служителят К.Н.К., а именно чл. 328, ал.1, 10б от КТ е не приложима, т. к. в
Закон за висшето образование има специална норма за освобождаване на членовете
на академичния състав, а именно чл.58, ал. 1 от ЗВО. По отношение на
преподавателите във висшите учебни заведения, съгласно чл. 59 ЗВО, Кодексът на
труда намира субсидиарно приложение - само за неуредените в закона въпроси. В
конкретния случай, в ЗВО има норма уреждаща прекратяването на трудовото
правоотношение - чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. По тази причина в Заповед № ЛС -
51/11.06.2018г. неправилно е посочено основанието за прекратяването на
трудовото правоотношение.
Прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, съгласно
която членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед
на ректора когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска
дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в
сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на
филиала, тъй като през учебната 2018 - 2019 на ищеца К.Н.К. не са били
разпределени часове (лекции и упражнения). В процесния случай, не е взето
решение на факултетния съвет за освобождаване на ищеца, както изисква нормата
на чл. 58, ал. 1,т. 3 от ЗВО.
В Заповед № ЛС -
51/11.06.2018г. не се съдържат никакви данни за наличието на хипотезата на
чл.58, ал.1, т.3 от ЗВО, нито за някоя от останалите хипотези на чл.58, ал. 1
от ЗВО.
3. Ищецът К.Н.К. не попада
в нито една от останалите седем хипотези на чл.58, ал.1 от ЗВО - описани в
точки 1,2,4, 5, 6, 7 и 8, за освобождаване от длъжност ***. Във връзка с
твърденията, че ищецът не попада в хипотезите на чл.58, ал.1 от ЗВО,
по-конкретно по т.7, представям Удостоверение рег.№145/01.06.2018г. на Началник
В.** „***" от който е видно, че ищецът не е извършил дисциплинарни
нарушения през последните 10 години /от 01.06.2008г. 01.06.2018г./.
Твърди, че са били налице
предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО за прекратяване на ТПО на това
основание, но не е била изпълнена процедурата, поради неправилното приложение
на чл. 328, ал.1, 10б от КТ при уволненеито.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен по следните съображения:
Със Заповед № ЛС -
51//11.06.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 106 - когато трудовото правоотношение е възникнало, след
като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Със същата заповед е
разпоредено на ищеца да бъдат изплатени обезщетение за неспазено предизвестие,
на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ са две:
първо - работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да е
упражнил правото си, и
второ - трудовото
правоотношение да е възникнало след придобиването и упражняването на правото за
получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от представеното
Удостоверение изх. № 102903-639/23.01.2018 г. от ТП на НОИ - Варна, ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.03.2000г., когато
му е прекратено служебното правоотношение като кадрови военнослужещ и е
упражнил това право, като респективно от тази дата получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Според действащото към тази
дата осигурително законодателство - чл. 69, ал. 3 от КСО в първоначалната му
редакция Обн. ДВ бр. 110/1999г./, кадровите военнослужещи и офицерите и
сержантите по ал. 1 и 2, прослужили 15 години на длъжности от летателния
състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на
пенсия при уволнение, независимо от възрастта си. По отношение на тази
категория осигурени лица, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е необходимо освен наличието на 25 години осигурителен стаж, от които
две трети като кадрови военнослужещи, е необходимо и прекратяване на служебното
им правоотношение.
Служебното правоотношение
на ищеца, като кадрови военнослужещ е прекратено, считано от 01.03.2000г. и от
същата дата е упражнил придобитото си право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, след което е сключил трудов договор с В.** „***" за длъжността
„Главен асистент" във факултет „***" на пълен работен ден за
неопределено време.
Едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на работодателя с работник или служител,
чието трудово правоотношение е възникнало след като е придобил и упражнил
правото си пенсия за осигурителен стаж и възраст, е въведено в българското законодателство
с приемането на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ /предишна т. 10а/
Обн. ДВ бр. 46/201 Ог., в сила от 18.06.2010 г., изм. ДВ бр. 100/2010 г., в
сила от 01.01.2011 г., изм. ДВ бр. 98/2015г./.
Това законово основание е
относимо за всички работници и служители, в т.ч. и по отношение на
хабилитираните преподаватели, които работят по трудово правоотношение с висшите
училища. Независимо от обстоятелството, че правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и трудовото правоотношение на ищеца са възникнали през 2000г.,
преди приемането на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, тя намира
приложение и по отношение на възникнали и съществуващи към момента на
приемането й трудови правоотношения, какъвто е и конкретния случай.
Според постоянната съдебна
практика на ВКС, специалните основания за освобождаване на преподавателите във
висшите училища по Закона за висшето образование, не изключват общите основания
за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, когато такива
основания са осъществени. В този смисъл решение № 349/18.10.2011г. на ВКС,
постановено по гр. дело № 374/2010 г., 4-то ГО/.
На последно място, считат
за неоснователно твърдението, че трудовото правоотношение на ищеца е следвало
да бъде прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, тъй като в случая
това основание не е налице. Видно от Протокол от заседание на катедрения съвет
на Катедра „Организация и управление на военни формирования на тактическо
ниво" на факултет „***" за учебната 2018/2019 г. за всички
преподаватели от катедрата, в това число и за ищеца е планирана пълна учебна
заетост.
В съдебно заседание от 21.06.2019г. е допуснато изменение на исковете по чл. 58, ал. 3 от
ЗВО размер, като същите се считат предявени както следва:
за осъждане на ответника да заплати на А.К.К. сумата
от 12137,16 лв., представляваща сума
съответна на припадащата й се квота от наследството на първоначалния ищец, а
именно половината от дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г.;
за осъждане на ответника да заплати на М.Л.К. сумата
от 12137,16 лв., представляваща сума
съответна на припадащата й се квота от наследството на първоначалния ищец, а
именно половината от дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г.
Ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковете
си и молят за уважаването им в изменения размер. Ответникът, чрез процесуалния
си представител, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори и видно от доказателствата, страните са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор - „трудово споразумение" № Д - 103/01.03.2000г. с В.****/В.**/ „***".
На 07.08.2015г. е сключено
допълнително споразумение № 117/07.08.2015г. към трудов договор № 10*/01.03.2000г.
съгласно което считано от 01.07.2015 К.Н.К. заема щатна длъжност „***" в
катедра „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС" на
факултет „***".
На 11.04.2016 г. К.Н.К.
подписва допълнително споразумение № 1*/11.04.2016 г. съгласно,
което кодът на длъжностно ниво за длъжността „***" се променя от ***на ***,
също така се увеличава и основното месечно възнаграждение на 899 лв.
Не се спори също и, че ТПО е
било прекратено по силата на Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г. съгласно, която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ се прекратява трудовия договор сключен
между ищеца и Военно училище.
Изготвена е по делото ССЕ,
съгласно която размерът на обезщетението по чл. 58 ал. 3 от ЗВО възлиза на
24274,32лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени по делото са искове с правно основание чл. 344
ал.1 т. 4 от КТ и искове с правно основание чл. 58 ал. 3 от ЗВО.
В Решение № 193 от
16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б.,
е направено отлично разграничение на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и по
чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ.
При предявен иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се
признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на
уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на
иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в
трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тази
последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата
книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно.
С иска по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ не се установяват правните възможности, при които страните по трудовото
правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да прекратят
трудовото правоотношение, а правната квалификация на действителното основание
(осъществените юридически факти), при които това е сторено. Искът за поправяне
на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника не е за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва
само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в
трудовата книжка; налице е законно прекратяване на трудовото правоотношение,
което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че фактическите
обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в
документа. При основателност на иска, съдът с решението си предписва вписването
на точното, правилно основание за уволнение.
В конкретния случай няма
твърдения за осъществяване на факти в правната действителност, които да сочат,
че трудовото правоотношение е прекратено на друго правно основание, различно от
посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО и трудовата книжка. Няма
твърдения, че действителните отношения между страните сочат на различна
квалификация на уволнението, т.е. че работодателят в действителност е уволнил
ищеца на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО /включително е провел и сложната
процедура по прекратяване на ТПО на това основание/, а по погрешка е записал в
трудовата книжка на ищеца, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 10б от КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание - правна норма,
за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато ищецът твърди, че работодателят
би могъл да го уволни на друго правно основание и желае това /поради
по-високият размер на обезщетението например/, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
се явява недопустим, защото на практика страната желае от съда да й прекрати
трудовия договор на друго основание, на което работодателят би могъл да го стори,
ако има желание за това, но не е сторил, т.е. се иска от съда да бъде подменена
волята на работодателя. В тези случай искът се явява недопустим и подлежи на
прекратяване, съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б..
По исковете с правно
основание чл. 58 ал. 3 от ЗВО:
За да възникне правото на
обезщетение по чл. 58 ал. 3 от ЗВО, е необходимо прекратяването на ТПО да бъде
осъществено на основание чл. 58 ал. 1, т. 3 от ЗВО. Видно от Заповед № ЛС -
51/11.06.2018г., на ответника, ТПО на първоначалния ищец К.Н.К. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, а не на основание чл. 58 ал. 1, т. 3 от
ЗВО /като както беше посочено по-горе е недопустимо да бъде подменяно
основанието за уволнение/. Поради това исковете на наследниците на починалия в
хода на процеса ищец се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора в полза на ответника се
следват разноските за производството, сторени от него, а именно сумата от
1900лв., представляваща заплатено от ответника в полза на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата – договор за правна защита и съдействие, инкорпорираща и
разписка в частта за заплащането на възнаграждението.
Предвид изхода на спора ответникът не дължи д.т., на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на М.Л.К. ЕГН ********** и А.К.К. ЕГН **********, /със
съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в качеството им на законни наследници на починалият в хода на процеса ищец К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: *** против В.********" - гр.
******, ЕИК ******представлявано от флотилен адмирал *** д.в.н. Б.К.М., с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ да
бъде извършена поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение
на ищеца К.Н.К. - да се изпише чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, вместо чл. 328, ал.
1, т. 10 б от КТ, на
основание чл. 130 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Л.К. ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на процеса ищец К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, против В.********" - гр. ******, ЕИК ******представлявано от флотилен
адмирал *** д.в.н. Б.К.М., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
12137,16 лв., представляваща сума
съответна на припадащата й се квота от наследството на първоначалния ищец, а
именно половината от дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г., на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
ОТХВЪРЛЯ иска
на А.К.К. ЕГН **********, /със
съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в
качеството й на законен наследник на починалия в хода на процеса ищец К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, против В.********" - гр. ******, ЕИК ******представлявано от флотилен
адмирал *** д.в.н. Б.К.М., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 12137,16 лв., представляваща сума
съответна на припадащата й се квота от наследството на първоначалния ищец, а
именно половината от дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г., на
основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
ОСЪЖДА М.Л.К. ЕГН ********** и А.К.К. ЕГН **********, /със
съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в
качеството им на законни наследници на починалия в хода на процеса ищец К.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.********"
- гр. ******, ЕИК ******представлявано от флотилен адмирал *** д.в.н. Б.К.М., сумата от 1900лв. /хиляда и
деветстотин лева/, разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: