Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 3923 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21.12.2018
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 03.12.2018 г. по гр. дело № 11885/2018
г. на Софийския районен съд, 168 състав в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника Й.В.З.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата над 1176,72 лв. до пълния предявен размер
от 1 343,19 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*******и за периода от м. 05.2014 г. до м.09.2014
г. като погасен по давност и 2/ за сумата над 138,36 лв. до пълния пр173,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху тази вземането за доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 17.11.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 80686/2017 г. по описа на
СРС, 69 състав.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
приел, че част от вземанията за доставена топлинна енергия са погасени по
давност, тъй като не е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ат ОУ за продажба
на топлинна енергия, в която е определен срока, в който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат стойността на същата и не е съобразил
обстоятелството, че сумите по издадената през м.07.2015 г. обща фактура за
периода от 01.05.2014 г. до м.04.2015 г., стават изискуеми едва на 15.09.2015
г. и доколкото заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено на
14.11.2017 г., процесните вземания не се явяват погасени по давност. Моли
решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
и присъждане на сторените съдебни разноски за въззивната инстанция..
Въззиваемата страна – ответник Й.В.З., чрез процесуалния си представител е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който заявява становище за
неоснователност на същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в
обжалваните от ищцовото дружество части.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД са уважени частично, не е обжалвано от ответника, поради което е
влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай
не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните части. Същото е правилно, като въззивният състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към същите. Във връзка доводите в жалбата на ищеца за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., отразена в 3 общи фактури - от 31.07.2015
г., от 31.07.2016 г. и от 31.07.2017 г., както и изравнителна сума, отразена в
документ от 30.09.2014 г. за периода от м.08.2013 г. до м.04.2014 г., т.е. за три
отчетни периода в общ размер на 1 343,19 лв. и за цена на услугата дялово
разпределение за същия период в размер на 37,16 лв. Предмет на производството
са и установителни искове за наличието на вземания за обезщетение за забава
върху главниците, както следва: 173,22 лв. върху първата главница и 6,23 лв.
върху втората главница за периода от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г.
За да отхвърли частично предявените
установителни искове, СРС е приел, че стойността на реално потребената топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г. е в размер на 1343,19 лв., но
част от вземанията, а именно за периода от м.05.2014 г. до м.09.2014 г. включително
и в размер на 163,47 лв., са погасени по давност. Приел е също така, че е
погасено по давност и вземането в размер на 3,00 лв., представляваща
изравнителна сума за периода от м.08.2013 г. до м.04.2014 г. За да достигне до
този извод СРС е съобразил действащите между страните за процесния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във
вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно
чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Съгласно чл.33,
ал.4 от същите продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 / т.е. за тези по общата фактура/, но
и върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от м.04.2014 г. до м.09.2014 г. вкл. са погасени по давност,
тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на
заявлението - 143.11.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този период се погасяват и
вземанията за обезщетение за забава върху него. Обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на общата фактура, издадена на 31.07.2015 г. чрез включването им в тази фактури,
е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на
клиентите на топлинна енергия. С оглед изложеното, неоснователен се явява
наведения в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение на материалния закон
във връзка със своевременно заявеното от ответника възражение, че част от претендираните
вземания са погасени по давност.
По отношение на вземането за
обезщетение за забава върху главницата, в жалбата не са наведени доводи за
неправилност на решението, поради което и доколкото не са нарушени императивни
правни норми, решението и в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното и поради съвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност
на въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна не
е ангажирала доказателства за сторени от нея разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.12.2018 г. по гр.
дело № 11885/2018 г. на Софийския районен съд, 168 състав в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Нелбо“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.