№ 12
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20215001000275 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 260001 от 07.01.2021 година, постановено по т. дело
№ 1/2021 година по описа на Хасковския окръжен съд, е отменен отказ №
20201216173637/17.12.2020г. на длъжностно лице при А.В., постановен по
заявление вх. № 20201216173637 от 16.12.2020г. за вписването на
персонални промени по партидата търговско дружество „Б.п.“ АД, ЕИК ...,
касаещи седалището и адреса на управление, свързани с изменение на устава
на дружеството ,като незаконосъобразен. Указано е на А.В. да впише в Т.р.
поисканите със заявление вх. № 20201216173637 от 16.12.2020г. персонални
промени по партидата търговско дружество „Б.п.“АД, ЕИК ..., касаещи
седалището и адреса на управление, свързани с изменение на устава на
дружеството. Осъдена е А.В., гр.С., ул. „Е.Б.“ №20 да заплати на „Б.п.“АД,
ЕИК ..., направените по делото разноски в общ размер на 257,50лв., от които
250лв. платено адвокатско възнаграждение и 7,50лв.-платена ДТ.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба от А.В. чрез
С.К. – главен експерт в отдел АМО, Главна дирекция „...Р.“. В жалбата се
1
поддържа, че решението на ОС – Хасково е незаконосъобразно. Твърди се,
че при постановяването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неосигуряване на възможност на А.В. да защити
своите права и интереси по делото пред ОС – Хасково. Твърди се, че не е
кредитирано искането на АВ да представи становище по обжалвания отказ и
не й е дадена възможност да ангажира допълнителни доказателства по спора.
Другото оплакване в жалбата е за неправилно прилагане на материалния
закон. Твърди се, че при служебната проверка, която извършва длъжностното
лице по регистрацията съгласно чл. 21 т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛН то е длъжно да
провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи,
редовни ли са от външна страна и дали от тях следва извод, че исканото
вписване, респ. обявяване се е съществуващо. В тази връзка са изложени
доводи, че съгласно чл. 45 ал. 1 от Устава на дружеството-заявител, за
изменение на Устава било необходимо мнозинство от 2/3 от капитала на
дружеството, а не от тези на представените акционери, каквото в случая,
видно от представения протокол, не било налице. Освен това нямало данни да
е изпълнена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Устава, изискваща провеждане
на поименно гласуване. С жалбата изрично е посочено също, че се обжалва
решението на ОС – Хасково и в частта за разноските, като се твърди, че
сумата от 250 лева адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като по
делото липсвали доказателства за плащането й. В договора за правна защита
и съдействие не боли посочено какъв е уговорения начин на плащане – в брой
или по банков път и не било посочено, че той служи като разписка за плащане
в брой, нито било представено извлечение от банковата сметка на адвоката.
По тези съображения се иска отмяна на решението на ОС – Хасково и
постановяване на ново по същество, с което да се потвърди като правилен и
законосъобразен отказа на длъжностното лице по регистрацията и се
присъдят на АВ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева за производството пред настоящата инстанция.
С жалбата не са представени нови доказателства.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от „Б.п.“ АД с изразено
становище за нейната неоснователност.
Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по
2
делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу
решение на Окръжния съд по чл. 25 ал. 4 от ЗТР, за което законът е
предвидил обжалване пред Апелативния съд, включително и от А.В. след
допълнението на разпоредбата с ДВ бр. 105/2020 година. Спазен е и
предвидения в цитираната разпоредба седемдневния срок. Съобщението за
решението на Хасковския окръжен съд е получено от жалбоподателя на
11.01.2021 година, а жалбата срещу него е с вх. № 260434 от 18.01.2021
година.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Неоснователни са първата група доводи на АВ за допуснати
процесуални нарушения, свързани с нарушаване на правото й на защита пред
първата инстанция, изразяващо се в неосигуряване на възможност да изрази
становище по подадената жалба и да представи допълнителни доказателства.
В ДВ бр. 105 от 11.12.2020 година е обнародвано изменение и
допълнение на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Ал. 2 на чл. 25 е допълнена, като към
първоначалния текст, според който жалбата срещу отказа на АВ се подава
чрез А., която изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с
приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към
него, както и доказателства за връчването му, е добавено второ изречение.
Според него А. може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства
по нея. Законът не предвижда задължение за съда, който ще се произнася по
жалбата, да уведомява АВ за постъпила жалба и да й осигурява срок, в който
да подаде отговор срещу нея и евентуално да ангажира доказателства. Към
момента, в който е подадена жалбата от „Б.п.“ АД – 22.12.2020 година, въз
основа на която е образувано производството по т. дело № 1/2021 година на
ОС – Хасково, изменението на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вече е в
сила и АВ е разполагала с процесуалната възможност да приложи към
жалбата и останалите документи своя отговор и евентуално допълнителни
доказателства, преди да ги изпрати на компетентния Хасковски окръжен съд,
от която тя не се е възползвала. Пропускът на самата А. да реализира
процесуалните си права не дава основание да се приеме, че има допуснати
нарушения от съда. Отделен е въпросът, че към жалбата срещу решението на
Окръжния съд, с която е отменен отказа на А. не се сочат нови доказателства,
не се представят такива и не е обосновано по никакъв начин какви биха били
3
те и какво би било тяхното значение за изхода на делото. По тези
съображения съдът намира за неоснователно оплакването за допуснати
процесуални нарушения на съда, довели до нарушаване правото на защита на
АВ.
Неоснователни са и оплакванията за незаконосъобразност на
решението на ОС – Хасково, с което е отменен отказа на длъжностното лице
по регистрацията.
Видно от материалите по делото и справката в ТРРЮЛНЦ, „Б.п.“ АД,
ЕИК ..., е сезирало АВ със заявление А5 вх. № 20201216173637 за вписване
на промяна в седалището и адреса на управление на АД въз основа на
решение на Общото събрание на акционерите, 04.12.2020 година, като към
заявлението е приложен и Устав, съдържащ тази промяна.
Отказът на длъжностното лице по регистрацията е мотивиран с това,
че от представения протокол за проведеното Общо събрание на акционерите
се установявало, че при вземането на решението не е спазено изискването на
чл. 41 ал. 1 б. „А“ от устава за минимално мнозинство 2/3 от капитала. Освен
това представеният протокол не съдържал данни за проведените поименни
гласувания съгласно изискването на чл. 45 ал. 1 от Устава. В мотивите си
длъжностното лице изрично е посочило, че тези пропуски са свързани с
незаконосъобразност при провеждане на Общото събрание, което водело до
невъзможност за вписване на взетите решения.
Настоящият съдебен състав намира на първо място, че длъжностното
лице по регистрацията е постановило отказа си с мотиви, от които е видно, че
е излязло извън обхвата на проверката, която следва да извърши съгласно чл.
21 от ЗТРРЮЛНЦ. В самите мотиви е посочено, че към заявлението е
приложени необходимите документи, включително протокол от проведеното
Общо събрание на акционерите, в който е отразено взетото решение за
промяна на седалището и адреса на управление. Достатъчно е представеният
документ, в случая протокол на ОС, установяващ съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство да отговарят по външните си белези на
изискванията на закона / чл. 21 т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ/. Законосъобразността на
вписаното в протокола от ОС решение е извън рамките на дължимата от
длъжностното лице по регистрацията проверка. Към заявлението, видно от
4
справката в Т.р. са приложени всички изброени в чл. 24 ал. 3 от Наредба № 1
от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ
документи, което е отразено и в мотивите на обжалвания отказ, което
съобразно очертания в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е достатъчно, за да се извърши
вписване на исканата промяна по партидата на заявителя.
В допълнение на това следва да се посочи, че изводите на
длъжностното лице по регистрацията, свързани с незаконосъобразност на
взетите решения на ОС на акционерното дружество –заявител са неправилни,
несъобразени с разпоредбите на закона и на устава.
Съгласно чл. 45 ал. 1 от Устава на „Б.п.“ АД решенията на ОС се
вземат с поименно гласуване и обикновено мнозинство на гласовете на
присъстващите и представени акционери, освен в изброените случаи,
включително по чл. 41 ал. 1 б. „А“, когато решенията се вземат с мнозинство
от 2/3. В случая е упражнено правомощие на Общото събрание на
акционерите по чл. 41 ал. 1 б. „А“ от Устава, доколкото става дума за промяна
на седалището и адреса на управление на дружеството. Седалището и адресът
на управление са сред необходимото съдържание на Устава на АД съгласно
чл. 165 т. 1 от ТЗ и за тяхната промяна е необходимо квалифицираното
мнозинство, посочено в чл. 45 ал. 1 от Устава. Съобразявайки начина, по
който е формулирана разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от Устава и съпоставяйки я
със законовата уредба, съдържаща се в чл. 230 от ТЗ, уреждаща мнозинството
при вземане на решения, съдът намира, че в случая става дума за
квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите и
представени акционери, а не на целия капитал, както е приело длъжностното
лице по регистрацията. Както цитираната разпоредба на Устава, така и тази
на закона / чл. 230 ал. 2 от ТЗ, според която за решенията по чл. 221, т. 1,2 и 3
/ само за прекратяване/ от ТЗ се изисква мнозинство от 2/3 от представения
капитал/, съдът приема, че в случая изискването за мнозинство е спазено,
доколкото решението за промяната на седалището и адреса на управление е
взето с 100% от гласовете на представения на събранието капитал,
представляващ 57% от общия капитал на АД. В мотивите на длъжностното
лице по регистрацията са смесени изискванията за мнозинство при вземането
на решения с изискванията за кворум, който е необходим за провеждането на
Общо събрание, а не за вземането на решения. В чл. 227 ал. 1 от ТЗ е
5
посочено, че в устава може да се предвиди изискване за кворум от капитала.
В случая в Устава на „Б.п.“ АД няма предвидено каквото и да било изискване
за кворум. В чл. 227 ал. 2 от ТЗ се съдържа императивно изискване за кворум
при вземане на решенията по чл. 221 т. 1-3/ сред които по т. 1 е изменението
и допълнението на устава/ и то е да е представен поне половината от
капитала, което е спазено.
Неправилно е прието от длъжностното лице по регистрацията, не е
спазено изискването на чл. 45 ал. 1 от Устава за поименно гласуване. На
първо място, това е обстоятелство, което е извън проверката по чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ, която длъжностното лице извършва. Освен това при положение,
че е спазено изискването на чл. 24 ал. 3 т. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007
година и към заявлението е представен списък на акционерите /
пълномощниците/, присъствали на Общото събрание и че в протокола от ОС,
проведено на 04.12.2020 година също са посочени присъстващите акционери
/ притежаващи общо 285 броя акции от всички 500 броя/, както и че всички
те са гласували за взетото решение и то е прието с единодушие, липсва
каквото и да е основание да се откаже вписване.
По изложените съображения съдът намира, че отказът на
дължностното лице по регистрацията е незаконосъобразен, а решението на
ОС – Хасково, с което той е отменен и е указано на АВ да впише исканите
промени на обстоятелствата, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, касаещи недължимост на
разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС – Хасково. На стр. 12 от делото на ОС – Хасково е
приложен договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на
жалба срещу процесния отказ на АД, в който изрично е посочено, че
договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е 250 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика / т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013
година на ОСГТК на ВКС/ в тази си част договорът за правна защита и
съдействие има характер на разписка за реалното получаване на сумата от
упълномощения адвокат, поради което правилно съдът ги е присъдил като
разноски на жалбоподателя „Б.“ АД.
6
За настоящата инстанция ответникът по жалбата „Б.п.“ АД е
претендирал разноски в размер на 250 лева адвокатско възнаграждение. Тези
разноски следва да му бъдат присъдени съобразно изхода на делото и на
основание чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 81 от ГПК. Представен
е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореният и
реално заплатен в брой размер на адвокатското възнаграждение е 250 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 07.01.2021 година,
постановено по т. дело № 1/2021 година по описа на Хасковския окръжен
съд, с което е отменен отказ № 20201216173637/17.12.2020г. на длъжностно
лице при А.В., постановен по заявление вх. № 20201216173637 от
16.12.2020г. за вписването на персонални промени по партидата търговско
дружество „Б.п.“ АД, ЕИК ..., касаещи седалището и адреса на управление,
свързани с изменение на устава на дружеството, указано е на А.В. да впише в
ТРРЮЛНЦ поисканите със заявление вх. № 20201216173637 от 16.12.2020г.
промени на обстоятелствата по партидата търговско дружество „Б.п.“АД,
ЕИК ..., касаещи седалището и адреса на управление, свързани с изменение
на устава на дружеството и е осъдена А.В., гр.С., ул. „Е.Б.“ №20 да заплати
на „Б.п.“АД, ЕИК ..., направените по делото разноски в общ размер на
257,50лв., от които 250лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 7,50лв.
заплатена ДТ.
ОСЪЖДА А.В., гр.С., ул. „Е.Б.“ №20, да заплати на „Б.п.“АД, ЕИК ...,
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на А.В. град С..
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8