РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 1*****. между ищцовото дружество в
качеството изпълнител и ответното дружество в качеството възложител е сключен договор
за СМР. Излагат се твърдения, че СМР са извършени в срок от изпълнителя, приети от
възложителя, но не са заплатени издадените за тях фактури №8/21.07.2021г. за сумата
3322лв. и фактура №9/21.07.2021г. за сумата 1231лв. Сочи се, че по изрична уговорка между
страните се дължи неустойка в размер на 10% върху неизплатената сума, т.е. 455,30лв.
Ищецът заявява, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжникът депозирал възражение. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 5008,30лв., представляваща сбор от сумите по двете
фактури и 455,30лв.-неустойка при забава на плащането в размер на 10% върху
неизплатената сума, сумата 65,39лв.-лихва за забава, за периода 25.07.2021г.-до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва частично предявения иск. Не оспорва възникването на договорното
правоотношение. Заявява, че процесните протоколи за СМР-та не са подписани, тъй като
били установени значителни несъответствия в отчетените количества дейности, които
посочва в отговора на исковата молба. Ответникът оспорва и исковата претенция за
1
неустойка, като заявява, че уговорената такава е 5%. Счита, че дължи само парична сума за
СМР от 14.06.2021г. в размер на действително изработеното по договора като количество и
стойност, уговорено между страните. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за СМР, на 14.06.2021г. ответното
дружество в качеството възложител и ищцовото дружество в качеството изпълнител са
сключили договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши строително-монтажни и ремонтни работи/СМР/, а именно частичен ремонт на
фасада на обект, представляващ многофамилна жилищна сграда намираща се в гр.***** по
представени от възложителя, одобрени за изпълнение проекти и в съответствие с приложена
оферта. В договорът е посочено, че стойността на договора е 15 00лв., по договорени
единични цени в КСС в Приложение 1 към договора. Посочено е, че срокът на цялостното
изграждане е 60 дни. В раздел II от договора е отразено, че изпълнението на СМР се доказва
с двустранен протокол по действително извършени количества и съобразно единични цени,
утвърдени в Образец №19. В т.4 от същия раздел е посочено, че в три дневен срок след
подписване на протокола за съответния месец и издаване на фактура възложителят ще
превежда по банкова сметка на изпълнителя сума, посочена в протокола и фактурата. В
раздел V „Санкции“ страните са договорили, че при неспазване на сроковете за изпълнение
по договора, виновната страна ще заплаща неустойка на изправната страна в размер на 5%
върху стойността на неизвършените в срок работи, съгласно Образец №19 или
неизплатените по договора суми, но не повече от 10%.
По делото е представена фактура №9 от 21.07.2021г. на стойност 1231лв.,
представляваща стойност на извършени СМР съгласно протокол-образец 19 от 21.07.2021г.
Издател по фактурата е ищцовото дружество, а получател ответното дружество.
По делото е представена фактура №8 от 21.07.2021г. на стойност 3322 лв.,
представляваща стойност на извършени СМР съгласно протокол-образец 19 от
21.07.2021г./външна мазилка/. Издател по фактурата е ищцовото дружество, а получател
ответното дружество.
По делото е представени два протокола образец 19 за извършени СМР от
21.07.2021г., като в единия са отразени СМР на стойност 3322лв., а в другия СМР на
стойност 1231 лв. Протоколите са двустранно подписани от възложител и изпълнител.
С отговора на исковата молба са представени фактури № 5 от 28.06.2021г. и фактура
№6 от 07.07.2021г. ,както и протоколи/ акт обр.19 от 28.06. и от 05.07. 2021г. за извършени
СМР, посочени в протоколите, както и КП, съставен и подписан от възложителя, в който е
отразил реално извършени СМР и некоректни според него СМР. В протоколът е посочено,
че разликата в действително извършените СМР и необходимите материали е на стойност
3 653лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П Д К, който
2
разпитан каза, че на обекта бил назначен във връзка с извършваните ремонти, като бил
упълномощен от управителя на ответното дружество да наглежда какво се случва. Работата
била по изолация на фасадата на сградата на местата, където имало проблеми по предишно
положена от друга фирма изолация. Следвало да се грундират площите, да се шпакловат и
да се постави външна мазилка, както и на места боядисване. Свидетелят каза, че не е
присъствал на уговорки за ремонтните дейности. Относно материалите свидетелят каза, че
се съхраняват на самия обект ,като изпълнителят поръчвал материали, а възложителят ги
заплащал.
По делото е допусната съдебно-графическа експертиза във връзка с откритото
производство по чл.193 от ГПК, от заключението на която се установява, че в протокол
обр.19 за извършени СМР за сумата 3322 лв. от 21.07.2021г. и в протокол обр.19 за
извършени СМР за сумата 1231 лв. подписът за възложител е положен от И Ж Д.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява площта на фасадите на сградата, както и площта на панорамното остъкляване и
на прозорците с врати на ремонтираната част от фасадата. В допълнителното заключение
вещото лице е дало отговор на задачата да посочи има ли разлика между реално
извършената работи и актуваната такава, което е отразило в таблица към заключението.
На 09.09.2021г. ищецът подал до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против "С****“ЕООД. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
13.09.2021г. по ч.гр.д.№2645/2021г. на Великотърновски районен съд против "С****“ЕООД
гр.В.Търново за заплащане на сумата от 5 008.30 (пет хиляди и осем лева и тридесет ст.)
лева, представляваща задължение по договор за СМР от 14.6.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 9.9.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 65.39
(шестдесет и пет лева и тридесет и девет ст.) лева – мораторна лихва за периода от 25.7.2021
г. до 9.9.2021 г., както и сумата от 561.47 (петстотин шестдесет и един лева и четиридесет и
седем ст.) лева - разноски, от която 101.47 лева за държавна такса и 460.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
3
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
По делото не се спори, че между страните – търговци по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ е
сключен договор за строително-монтажни и ремонтни дейности. Възникването на
договорното правоотношение, по което ответникът е възложител, а ищецът изпълнител не
се оспорва от страните и се установява от представения по делото писмен договор за СМР от
14.06.2021г., по силата на който ищецът е поел да извърши СМР, възложени от ответника в
обект, представляващ многофамилна сграда в гр.В.Търново. В договорът са посочени СМР,
които е следвало да бъдат извършени. От сключения между страните търговски договор
възникват права и задължения за всяка една страна. Изпълнението на задълженията от
страна на ищеца – извършване на уговорените СМР-та поражда задължение за ответника да
изпълни своето насрещно задължение за заплащане стойността им. В чл.3 от договора
страните са уговорили, че изпълнението на СМР-та се доказва с двустранен протокол по
действително извършени количества дейности по единични цени, утвърдени в Образец №19.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е изправна
страна по договора и е извършил СМР, които претендира за заплащане като стойност в
настоящото производство. Това се установява от представените по делото протоколи обр.19
от 21.07.2021г., в които са описани извършените СМР, единичната стойност и общата
стойност на извършеното по всеки от двата протокола, които се отнасят до процесните
вземания. Протоколите са подписани от възложителя, който е приел изпълнението и от
изпълнителя. Протоколите бяха оспорени относно тяхната истинност в частта на положил
подпис на „възложител“, поради което съдът откри производство по реда на чл.193 от ГПК.
Видно от заключението на съдебно-графическата експертиза, подписите върху оспорените
протоколи обр.19 от 21.07.2021г. са положени от И Ж Д, който е управител на ответното
дружество. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено,
като вещото лице изрично заяви, че независимо, че единият от оспорените протоколи е бил
копие същото е било годно за сравнително-графическо изследване. Съдът като взе предвид
заключението на вещото лице намира, че оспорването на истинността на протоколи обр.19
от 21.07.2021г. е недоказано и същите следва да се ценят заедно с останалите събрани по
делото доказателства. Съдът намира, че въпреки наведено от ответната страна възражение
срещу изпълнение на задълженията на ищеца по договора, събраните доказателства не
опровергават извода, че от страна на ищеца са извършени дейностите, които претендира за
заплащане. Същите са отразени в протоколите обр.19 , които са подписани от двете страни
по договора и доколкото възложителят ги е подписал, то съдът прави извод, че същият е
приел изпълнението на отразените в тях СМР. Заключението на допусната по делото
4
съдебно-техническа експертиза не установява неизпълнение на дейностите посочени в
протоколите обр.19, които ищецът претендира за заплащане. Показанията на разпитания
свидетел П К също не установяват неизпълнение на задълженията на ищеца по договора.
Свидетелят заяви, че не е присъствал на уговорки между страните какво следва да се
извърши, а само е наглеждал работата на обекта. Възраженията на ответната страна
досежно преразход на материали са неотносими към правния спор в настоящото
производство, а освен това не са доказани предвид заключението на вещото лице. За
извършените дейности, посочени в протоколи от 21.07.2021г ищецът е издал два броя
фактури от 21.07.2021г.- едната на стойност 3322лв., а другата на стойност 1231лв., които са
двустранно подписани. Не е спорно, че фактурите са оформени и надлежно подписани от
издателя и получателя. След като ищецът е изпълнил своите задължения за него е
възникнало правото да получи изпълнение от страна на ответника на неговото насрещно
задължение – заплащане на извършените СМР. От страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства за факта, че исковата сума е била заплатена от него към датата на
приключване на устните състезания, поради което съдът приема, че исковата сума по
издадените и посочени по-горе фактури не е изплатена, т.е. ответникът не е изпълнил
своето насрещно задължение по договора, което обуславя ангажирането на неговата
договорна отговорност при установеното неизпълнение, като размера на задълженията се
установява от приложените фактури. С оглед гореизложеното предявения иск за
установяване дължимост на главница по процесните фактури в размер общо 4553 лв. се
явява основателен и доказан.
По иска за договорна неустойка за забавено изпълнение.
Съгласно чл.309а от ТЗ, при забавено изпълнение на парично задължение кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, ако не е
уговорено друго.
В настоящия случай, в раздел V от процесния договор страните са уговорили, че при
неспазване на сроковете за изпълнение по договора, виновната страна ще заплаща неустойка
на изправната страна в размер на 5% върху стойността на неизвършените в срок работи,
съгласно Образец №19 или неизплатените по договора суми, но не повече от 10%.
Съдът намира, че след като ответникът не е заплатил на ищеца в срока посочен в
договора-три дни след подписване на протокола и издаване на фактурата сумите посочени в
процесните фактури, то същият е изпаднал в забава от неизпълнение на това си договорно
задължение и за ищецът възниква правото да претендира уговорената в договора неустойка
за забавено плащане. По отношение размерът на неустойката съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение. Страните са уговорили 5%, но не повече от 10%. В
настоящото производство ищецът не доказва вреди в по-висок размер, които да бъдат
основание за начисляване на неустойка в размер на 10% върху неизплатената сума за
главница стойност на извършени СМР, поради което съдът намира, че следва размерът на
договорната неустойка да бъде определен в договорения 5%, като неустойката възлиза на
сумата 227, 65лв. до който размер искът за договорна неустойка е основателен, а за
5
разликата над 227,65лв. до пълния претендиран размер от 455,30лв. искът следва да се
отхвърли в тази част.
По иска за мораторна лихва.
Ищецът претендира дължимост и на лихва за забава в размер на 65,39лв., за периода
25.07.2021г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК., който иск съдът намира за
неоснователен по следните съображения:
По правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение.
В съдебната практика се приема, че ако страните единствено са включили клауза за
неустойка в договора, но без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод
за съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, то последиците от
неизпълнението се уреждат съобразно със законовите норми. Обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се
присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и
неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка
заедно с претенцията си за обезщетение, като в тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.
В настоящият случай обаче, размерът на договорната неустойка е по-висок от размера на
законната лихва, поради което не следва да се присъжда обезщетение за забава наред с
договорна неустойка за забавено плащане.
Върху главницата от 4553лв., следва да се признае за дължима законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.09.2021г. до окончателно изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 101,47лв., за държавна такса и 460лв.
да адвокатско възнаграждение. В исковото производство направените от ищеца разноски са
180,65 лв. за държавна такса, 100лв. за възнаграждение за вещо лице и 650 лв. за адвокатско
възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното
и исково производство възлиза на 1492,12 лв., като на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 1405,94лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част
на исковите претенции.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, като направените от него
разноски са 600лв. за адвокатско възнаграждение, 400лв. за възнаграждение за вещо лице по
СТЕ и 200лв. за възнаграждение за вещо лице по СГЕ. С оглед изхода на производството и
6
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 57,76лв., изчислени съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Разноските в размер на 200лв. за възнаграждение за вещо лице по СГЕ следва да останат в
тежест на ответника, предвид изхода на производството по чл.193 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С*******”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище г*****, представляван от управителя И Ж Д ДЪЛЖИ на
„Е******” ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. *****, представляван от управителя А М И
сумата от 4 553лв./четири хиляди петстотин петдесет и три лева/ - главница по фактури №8
и №9 от 21.07.2021г., по договор за СМР от 14.06.2021г., сумата 227,65лв./двеста двадесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки/-договорна неустойка за забавено плащане, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК /09.09.2021г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.09.2021г. по ч.гр.д.№**** на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за договорна неустойка в частта за разликата над 227,65лв. до пълния претендиран
размер от 455,30лв., както и иска за сумата 65,39лв., представляваща лихва за забава, за
период от 25.07.2021г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като неоснователни и
недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193,
ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответника „С*****” ЕООД оспорване авторството на
подписа, положен на „възложител“ в Протокол/акт обр.19- 2 броя от ****.
ОСЪЖДА „С*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. *****, представляван от
управителя И Ж Д ДА ЗАПЛАТИ на „Е****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр.
***** представляван от управителя А М И сумата от 1405,94лв./хиляда четиристотин и пет
лева и деветдесет и четири стотинки/ за разноски в заповедното производство по частно
гр.дело №2645/2021г. по описа на ВТРС и в настоящото производство, изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Е****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. *****, представляван от
управителя А М И ДА ЗАПЛАТИ на „С****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. *****,
представляван от управителя И Ж Д сумата от 57,76 лв./петдесет и седем лева и седемдесет
и шест стотинки/ за разноски в настоящото производство, изчислени съразмерно на
отхвърлената част на исковите претенции.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№*****г.по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8