П Р
И С Ъ
Д А
№ 69
гр.Белоградчик, 24.03.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 4-ти състав в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
и единадесета година, в състав:
Председател:
Анна Кайтазка
Съдебни
заседатели: П.Л.
А.М.
при
участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора Георги Светославов, като разгледа докладваното от председателя Кайтазка НОХД № 222 по описа за
2010 г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият С.С.Г., роден
на *** ***, обл.Видин, българин,
български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, безработен,
с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2010г.
по пътя с.Дреновец-с.Ружинци, в л.а. м.”Форд Куриер” с рег.№ М 11-95 ВА, в
съучастие като съизвършител с Д.Г.В. държал акцизни стоки - 15 бр. стека цигари м .”Карнавал”, на
стойност 300,00 лв., без бандерол, като такъв се изисква по закон, поради което
и на основание чл.234 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл.36 и чл.54 от НК
го ОСЪЖДА на "лишаване
от свобода", за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ
ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата Д.Г.В., родена
на ***г***, обл.Видин, българка, български
гражданин, със
средно образование, омъжена, неосъждана, работи, с ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че на 23.04.2010г. по пътя с.Дреновец-с.Ружинци, в
л.а. м.”Форд Куриер” с рег.№ М 11-95 ВА, в съучастие като съизвършител със С.С.Г.
държала акцизни стоки - 15 бр. стека
цигари м .”Карнавал”, на стойност 300,00 лв., без бандерол, като такъв се
изисква по закон, поради което и на основание чл.234 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2
от НК вр. чл.36 и чл.54 от НК я ОСЪЖДА на "лишаване от свобода", за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ
ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.53,
ал.2, б."а" от НК предметът на престъплението – 15
стека цигари м.”Карнавал”, без бандерол - се отнема в полза на държавата.
На осн.
чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите С.С.Г. и Д.Г.В. /с посочени по-горе самоличност/ да заплатят
солидарно, по сметка на ОД-П-Видин направените по делото разноски в размер на 15,00 лв. – възнаграждение на вещо лице на
досъдебното производство и по сметка на ВСС 35,00 лв. – възнаграждения на
вещото лице,направени в хода на съдебното производство.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 -
дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател
: Съдебни
заседатели :
МОТИВИ
към присъда № 69/24.03.2011г. по НОХ дело №222/2010г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите С.С.Г. и Д.Г.В. *** и
двамата, е повдигнато обвинение затова, че на 23.04.2010г. по път
с.Дреновец-с.Ружинци, в лек автомобил м.”Форд Куриер” с рег. № М 11-95 ВА, в
съучастие - като съизвършители, държали акцизни стоки – 15 стека цигари
м.”Карнавал” без бандерол, на стойност 300,00 лв., когато такъв се изисква по
закон - престъпление по чл.234 ал.1 НК във вр. чл.20
ал.2 НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” само, съобразно
предвиденото в закона, в размер около минималния, като се приложи и чл.66 от НК.
Подсъдимите, не признават вината си и авторството на деянието, признават частично
сочената от обвинението фактическата обстановка, и искат от съда да ги
оправдае. Защитникът на подсъдимите, също пледира за оправдаване поради липса
на деяние извършено от тях, и евентуално “маловажност” на престъплението.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. Д.Г.В. е родена на ***г***, обл.Монтана, българка, български
гражданин, омъжена, със средно образование,
неосъждана, работи, с ЕГН **********.
Подс.
С.С.Г. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, осъждан, неработи, с ЕГН **********.
Подс.С.Г. е осъждан с влезли в сила присъди, както следва: 1./ С влязло в сила решение на
11.10.2002г. по н.а.х.д. № 199/2002г. на РС-Лом, подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност и е наказан с админ.наказание "глоба" в размер на 800 за деяние
по чл.325 ал.1 НК 2./ С влязло в
сила на 12.10.2004г. определение от същата дата по н.о.х.д.№ 449/2004г. на
РС-Лом, Г. е осъден на "глоба" в размер на 200 лв. за деяние по чл.325
ал.2 вр. ал.1 НК.
На 23.04.2010г. служители на
Митница-Лом – бюро Видин, по повод информация за л.а. м.Форд Куриер, с рег. № М
11-95 ВА, който снабдявал в района на митницата търговски обекти с цигари – без
бандерол, решили да организират операция по проследяване на такова снабдяване
на обектите с акцизни стоки – цигари, без необходимият бандерол. Така в
посочения ден преди обяд, свид. Н.Т., Ю.Г., В.П. и Л.Б. /всички служители на
Митница-Лом/ отишли в с.Тополовец, със служебен автомобил – без обозначения.
Спрели на кръстовище на пътя от гр.Лом към д.Дреновец. Около обяд, пред тях
преминал точно посочения автомобил - л.а. м.Форд Куриер, с рег. № М 11-95 ВА
/“пикап”/, като той бил управляван от подс.С.Г. , а до него седяла подс.Д.В.
/негова майка/. Свидетелите почакали л.а. “Форд” да отмине и потеглили след
него. “Форд”-ът преминал през Тополовец и с.Дреновец, и се отправил в посока
с.Ружинци. На отбивка за с.Бело поле, влязъл към това село, но после го
напуснал – без да спира. Свидетелите, служители на митницата се движели
непрекъснато след него и го наблюдавали. Служителите на митницата потърсили по
телефон свид.В.И. от РУ-П-Белоградчик, с цел съдействие – за проверка на л.а.
м.”Форд” относно извършвано нарушение или престъпление с акцизни стоки, но И.
не бил в състояние да помогне. Тогава чрез служител на ОД-МВР-Видин било
съобщено на дежурния в РУ-П-Белоградчик и от там била изпратена оперативна
група.
Същевременно, пътувайки към
с.Ружинци, малко преди табелата на селото, подс.В. отворила прозореца от своята
страна и изхвърлила в движение, на два пъти кашони, от които при падането им се
изсипали стекове с цигари. Това било забелязано от свидетелите, пътуващи зад
колата на подсъдимите, при което, шофьорът на автомобила на митницата – свид.Б.
подал звуков и светлинен сигнал на водача на “Форд”-а. Последният спрял.
Служебният автомобил на Митница-Лом, Б. паркирал пред л.а.”Форд” и всички
слезли от него. От л.а м.Форд двамата
подсъдими също излезли. Свидетелите се представили като служебни лица от
митницата и ги уведомили, е са забелязали изхвърлените кашони с цигари, както и
че към местото където са прели идват служители на полицията. При това обаче,
подсъдимите реагирали гневно и се качили на автомобила си и потеглили напред.
След около 10-тина минути, на мястото пристигнали и служители на полицията –
св.В.И., след него и оперативна група. През това време свид.Г. и П. се върнали
пеша назад – до мястото където били паднали изхвърлените кашони и стекове, с
цел да ги опазят. След пристигането на служители на РУ-П-Б-чик, бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който са заснети два кашона и стекове цигари
“Карнавал” – 15 бр., като същите били иззети Стековете били без задължителния бандерол.
По описание на служителите на митницата за колата на подсъдимите, в
РУ-П-Белоградчик, на им били показани снимки на двамата подсъдими и те ги
разпознали, като лицата които спрели и
се опитали да разговарят и да ги помолят да чакат полицията, преди село
Ружинци.
Извършената по досъдебното
производство съдебно оценителна експертиза, приета и от съда, сочи, че
стойността на цигарите – предмет на деянието е общо 300,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: показанията на
свид.Н.Т., Ю.Г., В.П., Л.Б. и В.И., на приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 252/2010г. на
РУ-П-Белоградчик, вкл. справки за съдимост на подсъдимите.
Съдът намери, че тези доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин
установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи. От тях се доказва авторството на деянието и вината на
подсъдимите.
Съдът
не възприема позицията на подсъдимите, с която изцяло отричат обвинението.
Съдът намира, същата за израз на правото им на защита, т.е. тяхна защитна
позиция. Те не са длъжни да говорят истината по принцип и имат възможността по закон за
заемат именно такава.
Писмените доказателства по
делото, и показанията на разпитаните в с.з. свидетели напълно корелират с
фактическата обстановка, възприета като обективна истина по случая, от съда. Думите
на свидетелите Т., Г., П. и Б. описват по идентичен начин едно и също поведение
на подсъдимите и последиците от него. Техните показания са без противоречиви и
съдът счете, че следва да им даде вяра. Няма причина те да не бъдат
кредитирани. Чрез тях подробно се описват факти и обстоятелства, представляващи
елементи на състава на престъплението по чл.234 ал.1 от НК. Всеки един от тези
свидетели е възприел лично, как от автомобила на двамата подсъдими , от дясната
страна – се изхвърлят предмети на два пъти. Свидетелите описват тези предмети
като кашони, или стекове с цигари – разпилени във въздуха, като различията в
тези факти съдът приема за нормални – той като всеки един свидетел е имал
различна позиция за наблюдение от автомобила, следващ този на подсъдимите.
Затова е напълно възможно , някой да е видял кашоните, и от тях да се изсипват
и стекове, друг – само стековете вече. Поведението на подсъдимите явно е целяло
да се отърват от държаните в колата при тях предмети – стекове цигари, без
бандерол. Отново от думите на служителите на митница Лом, става ясно, че между
двете коли – на подсъдимите и следващата я тяхна, не е имало други превозни
средства – поне в участъка от с.Бело поле до преди с.Ружинци, не са били на
голямо разстояние двете МПС-та / всички свидетели сочат такова от около 30 м.
средно/, така че безспорен остава факта, от къде какво е изхвърлено. Не се и
отрича от подсъдимите пък, че именно те са били в л.а. м.Форд Куриер, с рег. № М 11-95 ВА
/“пикап”/. Превозването на цигарите без бандерол, несъмнено означава и тяхното
“държане”, тъй като именно по този начин се упражнява фактическа власт над
стековете с цигари. Местонахождението им в управлявания от подс.Г. автомобил,
където се е возила и подс.В., която пък е и изхвърлила стековете, показва, че
именно те двамата са упражнявали върху цигарите фактическа власт, господство,
като са могли свободно и необезпокоявано да извършват действия на фактическо
или юридическо разпореждане с тях и да възпрепятстват подобни действия на трети
лица. Законът на следващо място не
изисква спец.условия в какъв обект да е осъществено държането, респ. не е
необходимо да е търговски такъв. За
съставомерността на деянието е ирелевантно какъв е видът на помещението, в
което се съхраняват акцизните стоки, дали то е собствено или се ползва на друго
основание, дали е специално пригодено за съхраняване на тези стоки или не, а
фактът, че стековете с цигари са били поставени в кашони, говори за намерението
да бъде затруднена възможността за бързо и лесно установяване на съдържанието
на кашоните.
Изложеното мотивира съдебният състав за вземе решение, с което да признае за виновни двамата подсъдими
по престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.С.Г. и Д.В.
от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по
чл.234 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2, от НК.
От
обективна страна – Подс.Г. и В.
***-с.Ружинци, в лек автомобил м.”Форд Куриер” с рег. № М 11-95 ВА, държали
акцизни стоки – 15 стека цигари м.”Карнавал” без бандерол, на стойност 300,00
лв., когато такъв се изисква по закон.
Съдът
не приема довода за маловажност на деянието. Действително стойността на
цигарите, предмет на престъплението е малко над размера на МРЗ за страната, но
при едни по-ниски стойности и от тази – би могла да се реализира евентуално админ.нак.отговорност
само. НК обаче е предвидил и състав на престъпно деяние за подобно поведение –
продаване или държане на акцизни стоки без необходимия бандерол, и поведението
на подсъдимите безспорно осъществява един от тези състави – “държане”-то. А
отношението на подсъдимите към дейността им – не признаване вина и авторство
към държане на акцизните стоки без необходимия бандерол, редом с желанието да
прикрият тази дейност чрез “отърваване” от предмета на престъплението, при
наличието на свидетели очевидци на поведението им, предходните осъждания на
единия подсъдим, броя на кутиите с цигари все пак – говорят за не толкова ниска
обществена опасност на деянието и извършителите, за да може да се обуслови
“маловажност” на случая.
От субективна страна – подсъдимите , извършвайки деянието
си, предмет на настоящето дело, са действали при условията на пряк умисъл, тъй
като: са съзнавали, че действията им
водят до упражняване именно на фактическа власт над предмета на престъплението
– 15-те стека цигари, съзнавали са, че този предмет няма изискуемия по закон
бандерол, и накрая – съзнавали са че,
това поведение е противоправно – тъй като цигарите е следвало да имат поставен
бандерол, за да е налице платен акциз за тях. Безспорно е, че двамата подсъдими
са действали в съучастие и то във вида му на съизвършителство, тъй като и
двамата са участвали в изпълнителното деяние на това престъпление – “държане” в
автомобила, в който са пътували.
Предвид изложеното, съдът приема че подсъдимите са
съзнавали обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването
им, без да има значение /съставомерност/ целта им за това поведение – да
разпространяват цигарите сред трети лица или да ги ползват лично те.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите,
желанието им да притежават акцизни стоки – цигари, без значение дали за тях е
имало платен надлежно акзиц, респ. облепени ли са с надлежен бандерол.
По вида и размера на наказанието:
1./ За
извършеното от подс. С.С. престъпление по чл.234 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до шест
години, както и “глоба” до десеткратния размер на пазарната цена на продаваните
стоки и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК.
На
първо място, съдът намира, че не следва да определя санкции от вида “глоба” или
“лишаване от права” тъй като по казуса не е налице от една страна изпълнително
деяние “продава” акцизни стоки без бандерол, за да се определя наказание
“глоба” съобразно стойността на продавани стоки, на второ място – подсъдимият е
безработен – следователно не би могъл да бъде лишен от права в случая – да
продава такива стоки, тъй като той не упражнява подобна дейност. След като
намира подс.Г. за виновен по чл.234 ал.1 от НК, в настоящият случай съдът
следва да му определи наказание от предвидените – единствено от вида на
“лишаване от свобода” принципно.
Съдът счете с оглед
обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките на чл.55,
ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под най-ниския предел, предвиден в
чл.234, ал.1 от НК. Не се установиха по делото изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия и
на личността му. Съдът при определяне наказанието на Г. отчете като смекчаващо
вината обстоятелство младата му възраст и невисоката стойност на цигарите,
предмет на деянието. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете: не
признаването вината и авторството на деянието, и предходните наказания налагани
на дееца /административно и по НК, но и в двата случаи за прояви по НК/, както
и наличието на съучастие с друго лице.
Изхождайки от посочените
обстоятелства, съдът определи на подс.Г. наказание - "лишаване от свобода" за срок от една година, при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след
като прие, че наказание в този размер би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
Въпреки предходните санкционирания, за подс.Г. са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание "лишаване от свобода". Същият досега не е осъждан за
престъпление от общ характер на наказание “лишаване от свобода”, наложеното му
сега наказание е за срок до три години - от 1 година само, поради което съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия,
не е необходимо ефективно изтърпяване на същото. Съдът счете, че изпитателния
срок следва да бъде определен в размер - три години.
2./ За извършеното от подс. Д.В. престъпление по чл.234 ал.1 НК
вр. чл.20 ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за
срок от една до шест години, както и “глоба” до десеткратния размер на пазарната
цена на продаваните стоки и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 НК.
На
първо място, съдът намира, че не следва да определя санкции от вида “глоба” или
“лишаване от права” тъй като по казуса не е налице от една страна изпълнително
деяние “продава” акцизни стоки без бандерол, за да се определя наказание
“глоба” съобразно стойността на продавани стоки, на второ място – по делото не
бяха представени доказателства подсъдимата да извършва търговска дейност,
включваща продажба на акцизни стоки – за
да би могъл съдът да я лишава от права в случая – да продава такива стоки. След
като намира подс.В. за виновна по чл.234 ал.1 от НК, в настоящият случай съдът
следва да й определи наказание от предвидените – единствено от вида на
“лишаване от свобода” принципно.
Съдът счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че
не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на
наказанието под най-ниския предел, предвиден в чл.234 т.1 от НК. Не се
установиха по делото изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание да
се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимата и на личността й.
Съдът при определяне наказанието на Д.В. отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото й съдебно минало и невисоката стойност на предмета на
деянието. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете: не признаването вината и
авторството на настоящето деяние и съучастието – като утежняващ признак състава
на конкретното деяние.
Изхождайки от посочените
обстоятелства, съдът определи на подс.В. наказание - "лишаване от свобода" за все пак минимален срок - от една година, при съобразяване
разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че наказание в този размер би
отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно
право.
Относно подс.В. са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание "лишаване от свобода". Същата досега не е осъждана за
престъпление от общ характер въобще, наложеното й сега наказание е за срок до
три години - от 1 година само, поради което съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето на подсъдимата, не е необходимо
ефективно изтърпяване на същото. Съдът счете, че изпитателния срок следва да
бъде определен в размер от три години.
По
веществените доказателства:
В хода
на провежданото досъдебно и съдебно разследване, като веществени доказателства
са приобщени – 15 бр. стекове с цигари м.”Карнавал” без бандерол. На основание чл.53, ал.2,
б."а" от НК съдът постанови отнемането в полза на държавата на
предмета на престъплението: 15 бр. стека цигари м.”Карнавал” без бандерол, тъй
като притежаването им е забранено.
/Доколкото
не се представиха по делото доказателства за собствеността на колата, то съдът
не може да приеме за установено – че тя е на подсъдимите, за да бъде и обект на
отнемане в полза на държавата, като средство чрез което е извършено
престъплението. /
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на ОД-П-Видин
направените по делото разноски: за вещо лице, направени в хода на досъдебното
производство, в размер на 15,00 лв., и по сметка на ВСС направените по
съдебното следствие разноски: в размер на общо 35,00 лв. / 20,00 лв. за явяване
и изслушване на вещото лице , и 15 лв.
за явяване пред съда и последвало отлагане на делото не по вина на вещото лице/.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: