№ 19584
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110130176
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени документи, които са относими, необходими и
приемането им като доказателства е допустимо.
Направено е искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, което е
относимо към предмета на спора, необходимо e за правилното решаване на делото и e
допустимо, поради което такава следва да се назначи по въпросите, поставени в исковата
молба и отговора на исковата молба.
Искането на ответника ищецът да бъде задължен по реда на чл. 183 ГПК да представи
в оригинал приложения към исковата молба препис от ДКП следва да се остави без
уважения, тъй като същият e достатъчно четлив.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и отговора задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й.;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 250 лв., от които 150 лв.,
вносими от ищеца, и 100 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2022 г. от
10,50 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
от 6814,92 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. по застраховка
„Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 17.02.2020 г. на главен път за гр. Ч. след
разклона за с. П., поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /07.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за л. а. „Б..“,
рег. № .. Посочва, че на 17.02.2020 г. на главен път за гр. Ч. след разклона за с. П., е
настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и лек автомобил „Ф. с рег. № .,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди се, че
произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ф., който поради
недостатъчен контрол навлиза в лентата за насрещно движение и удря странично попътно
движещия се автомобил „Б..“, рег. № ., застрахован при ищеца. Вследствие от
произшествието, застрахованото при ищеца МПС претърпяло вреди на обща стойност
18599, 84 лв., която сума била изплатена от ищеца на 01.06.2020 г. Поддържа се, че били
начислени и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. Ищецът поканил ответника да
възстанови заплатеното обезщетение ведно с ликвидационните разноски, като последният
заплатил сума в размер от 11 799,92 лв. Ищцовата страна счита, че ответникът, в качеството
му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, управлявал лек
автомобил „Ф. с рег. № ., следва да заплати и процесния остатък от застрахователното
обезщетение в размер на 6814,92 лв.
Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва иска, при възражения, че ищецът неоснователно е извършил ремонт на
застрахованото при него МПС и уговорките между него и застрахования относно реда за
определяне на застрахователно обезщетение му били непротивопоставими. Ответната
страна поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение не отговаря на действителния
размер на вредите и не е съобразено с Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г.
Ответникът счита, че изплатеното от него обезщетение в размер на 11799,92 лв. отговаря на
действителния размер на вредите, поради което не дължи плащане на допълнителна сума.
Моли искът да бъде отхвърлен и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже,
че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и
вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника
по ГО МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е заплатил обезщетение в размер
на действителната стойност на уврежданията.
Ответникът следва да докаже плащане на претендираната сума, респ. всички свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
С оглед отговора на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че
ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за л. а. „Б..“, рег. № .,
която е била в сила към датата на процесното ПТП, а ответникът е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф. с рег. № . –
също в сила към датата на процесното ПТП, като по извънсъдебна регресна претенция на
ищеца ответникът му е заплатил сумата от 11799,92 лв. във връзка с процесното ПТП от
2
17.02.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3