Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр. Сливен 14.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 142/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ю.Й. *** подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-942 от 15.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ /„АА”/ – Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр е приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство Фолксваген Каравел от категория Ml с peг. № ……………, собственост на Д.М.М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ………….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 06.01.2017 г. и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5328666 на Д.М.М. с ЕГН **********, издадено на 08.04.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява че : на 12.03.2021 г. със собствения си автомобил пътувал от с.А. за К. Б., като по пътя за гр. Русе натоварил няколко пътници с багажа да пътуват заедно с него; не бил се уговарял да им взема пари за транспорта, както и да му заплащат гориво. Автомобилът бил спрян за проверка на ГКПП „Дунав мост“ в гр. Русе от служители на „АА”; по време на проверката оспорващият дал обяснения, че всички пътуват за Белгия, но транспортните разходи са за фирмата, за която работи. Въз основа на обясненията му е бил съставен АУАН и оспорената заповед. Оспорващият моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Й. ***, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита оспорената заповед за законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2021 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Д. Д. - и. в Отдел „К.” към РД „АА” - Русе, приел, че Д.М.М. извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници срещу заплащане с лек автомобил Фолксваген Каравел от категория Ml с peг. № ……….., негова собственост, с маршрут на движение от Република България до К. Б., като било установено, че превозът се извършва без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. За констатираното, на Д.М.М. е бил съставен АУАН Серия А-2020 № 287661 от 13.03.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 15.03.2021 г. от Директора на РД „АА“ – Русе, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № РД-14-942 от 15.03.2021 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”, т. 4, б. „б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр, са приложени следните ПАМ : 1 По чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на моторно превозно средство Фолксваген Каравел от категория Ml с peг. № ……….., собственост на Д.М.М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ………….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 06.01.2017 г.; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5328666 на Д.М.М. с ЕГН **********, издадено на 08.04.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, длъжностните лица – Директори на РД „АА”, са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.
В административната преписка се съдържа Обяснение от 13.03.2021 г. на оспорващия М., който посочва, че фирмата в която работи, поема разходите за транспорт и му е превела сумата от 300 евро по банковата сметка.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства– показанията на свидетеля Х. И. А., според който оспорващият работи в Г., в н. фирма, която поема транспортните разходи, а хората които се возят не плащат нищо на шофьора.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия М. на 15.03.2021 г. Жалбата против заповедта е подадена чрез административният орган на 23.03.2021 г.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от АПК – надлежно упълномощено длъжностно лице.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения. По приложените хипотези на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтПр, се налага съответно ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да има издадено заверено копие към лиценза на Общността, и ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр, „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във връзка с т. 4, б. „б” от ДР на ЗАвтПр, налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз” и „превозът за собствена сметка” е възмездният характер на дейността /Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о./. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа облага, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е установено по делото.
Към преписката не са приложени писмени обяснения на пътуващите лица, такива не са й цитирани в процесната заповед и дори да бяха, то те не могат да допълват липсващите в нея мотиви.
От изложеното до тук, макар че заповедта не почива върху писмени обяснения, те не се цитират в нея и тя не е мотивирана с тях, съдът намира, че не става въпрос за осъществяване на таксиметров и/или обществен превоз на пътници. Няма данни, че М. е извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг път пътници, нито че е правил това срещу възнаграждение.
Няма нито твърдения, нито доказателства, че М. е превозвал пътниците "за чужда сметка", нито че е договорил с тях заплащане на услугата "превоз" или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, "за чиято сметка" осъществява превоза. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане "с нетърговска или нестопанска цел", какъвто е безспорно случаят. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните в заповедта разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В този смисъл: Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о..
При така събраните доказателства настоящият съд намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че Д.М.М. като водач на описаното в Заповедта МПС, е извършвал превоз именно на 8- броя пътници, както и че превозът е бил срещу заплащане, за да се обоснове по несъмнен начин извода, че превоза на пътници е "обществен".
С оглед гореизложено, съдът намира Заповед № РД-14-942/15.03.2021 г. издадена от Директора на РД "Автомобилна администрация"-Русе за незаконосъобразна и като такава следва същата да бъде отменена.
При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Й., за възлагане в полза на тази страна на направените от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10. 00 заплатена държавна такса и 500. 00 /петстотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар, който е оспорен от ответника по размер като прекомерен, но съдът намира, че не се явява такъв, предвид чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-942 от 15.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”, т. 4, б. „б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр, са приложени следните ПАМ : 1 По чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на моторно превозно средство Фолксваген Каравел от категория M1 с peг. № ……….., собственост на Д.М.М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ………….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 06.01.2017 г. и 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5328666 на Д.М.М. с ЕГН **********, издадено на 08.04.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе да заплати на Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, направените от него по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: