Р Е Ш Е Н И Е
№ 3169
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16962 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.Д.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв. Д.Б. – АК *** срещу
„К.И.И.БГ“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която
е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е
погасена по давност в периода след ***г. по отношение на следните вземания на ответника,
за които в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед №
1530/05.07.2010г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1917/2010г. по описа на Районен съд гр.Ямбол:
Сумата
от 454,39 лева, мораторна лихва в размер на 212.33 лева, считано от
15.05.2006г. до подаване на заявлението – 30.06.2010г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението -30.06.2010г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева – платена
държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че през м.***г. на ищеца било връчено съобщение от неговия работодател, от което той разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ И.Л.Е. Към съобщението било приложено копие от изпълнителен лист от ***г. на Районен съд гр.Ямбол, издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение № 1530/05.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1917/2010г. От приложените към документите уведомление изх.№ ***г. за прехвърляне на вземане, „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на ***г. прехвърлило с Договор всички свои вземания към ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** на ответното дружество.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № *** на ЧСИ Д.Д. По молба на ответника делото било изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ И.Л.Е.
Ищецът поддържа, че не дължи на ответника посочените в изпълнителния лист от ***г. вземания, като се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасителната давност за вземането за мораторна лихва била 3 години, а за главницата и присъдените в изпълнителния лист разноски 5 години и изтекла в периода след ***г. Изпълнителното дело било образувано първоначално през 2018г. – след изтичане на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
На ***г. между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, „БНП П.П.Ф.“ ЕАД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и се снабдило с изпълнителен лист издаден на ***г. по ч.гр.д.№ 1917/2010г. по описа на Районен съд гр.Ямбол.
Въз основа на него било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** Д.Ц.
На ***г. ответното дружество придобило от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД процесните вземания с договор за цесия.
Ответникът поддържа, че погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, съгласно задължителната тълкувателна практика на Върховния съд, обективирана в Постановление № 3 от 18.12.1980г., Пленум на ВС, която била в сила към датата на образуване на изпълнително дело № ***. Постановките от това постановление следвало да се прилагат до 26.06.2015г. - датата на постановяване на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл в периода от датата на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Д.Ц. – 05.01.2011г. до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, независимо дали има или няма извършвани изпълнителни действия.
В условията на евентуалност, при несподеляне на тези доводи изложени в отговора на исковата молба, ответникът посочва следните действия, с които твърди да е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесните вземания:
На 05.01.2011г. по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД било образувано изпълнително дело и приведен в изпълнение процесния изпълнителен лист.
На 29.06.2011г. до длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнени на установения адрес, съгласно направена справка по делото.
На 19.09.2011г. било инициирано извършване на справка в НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество. На 17.04.2012г. и 13.09.2019г. отново били инициирани такива справки.
На 20.09.2012г. били изпратени множество запорни съобщения до множество банки.
На 14.12.2012г. било изпратено съобщение до ОД на МВР, КАТ Пътна полиция гр.Ямбол с искане да се наложи запор върху притежавано от ищеца моторно превозно средство.
На 28.01.2013г. била наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.
На 29.08.2014г. било изпратено запорно съобщение до КАТ – Пътна полиция Варна, с което бил наложен запор върху притежавано от длъжника моторно превозно средство.
На 22.05.2015г. било инициирано извършване на справка НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество.
На 15.05.2015г. ответното дружество придобило процесните вземания по силата на сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД договор за цесия.
На 07.10.2015г. от страна на ответното дружество била депозирана молба за конституиране като взискател. Със същата молба, взискателят е възложил на ЧСИ Д.С. правомощия по чл.18 ЗЧСИ.
На 15.11.2016г. отново било инициирано извършване на справка НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество.
На 17.10.2018г. по молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.Д. В молбата за образуване, взискателят възложил на ЧСИ Д.Д. правомощия по чл.18 ЗЧСИ.
На 26.10.2018г. било инициирано извършване на справка НАП за наличие на валидно сключени трудови договори и декларирано движимо и/или недвижимо имущество.
След извършена справка в НБД бил установен актуален адрес на длъжника в гр.Варна, поради което по молба на ответното дружество изпълнителното дело било изпратено в оригинал за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ *** И. – Л.К.Е. Наложен бил запор на трудовите възнаграждения, получавани от длъжника, както и върху МПС-та собственост на длъжника.
Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество с писмена молба, постъпила преди заседанието, молят за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно
определение от 15.06.2020г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване образуването на ч.гр.д. № 1917/2010г. по описа на Районен съд
гр.Ямбол по заявление на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, издаването на Заповед № 1530/05.07.2010г. за изпълнение на
парично вземане срещу ищеца за процесните суми, както и влизането в сила на
издадената в полза на праводателя на ответника заповед за изпълнение за
процесните вземания, с изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. Безспорно между
страните също издаването на изпълнителен лист в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 29.10.2010г.
и сключването на договор за цесия на 05.05.2015г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответното дружество, по силата на който
последното е придобило процесните вземания.
Към
доказателствата по делото е приобщено заверено копие на изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ Д.Ц., от което се установява следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от 05.01.2011г., с която молба на съдебния изпълнител са възложени всички
действия по чл.18 ЗЧСИ /л.92/.
На 20.09.2012г. е изпратено запорно
съобщение до „О.б.б.“ АД, с което е наложен запор на банковите сметки на ищеца,
разкрити в банката /л.107/.
На 14.12.2012г. е наложен запор върху
превозно средство на ищеца с регистрационен номер *** /л.111/.
На 29.01.2013г. е вписана възбрана в
Служба по вписванията – Ямбол върху недвижим имот на ищеца /л.115/.
На 29.08.2014г. е наложен запор върху лек
автомобил на ищеца с ДКН *** /л.119/.
С писмо от 07.10.2015г. ответното дружество е
уведомило съдебния изпълнител за сключения договор за цесия и на основание чл.18 ЗЧСИ му е
възложило да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство /л.121/.
На 15.09.2016г. ответното дружество е
поискало от съдебния изпълнител насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи на длъжника /л.128/.
На 26.10.2016г. ответното дружество е
поискало от съдебния изпълнител извършване на справки за регистрирани трудови
договори на ищеца и при наличие на такива предприемане на действия по
принудително изпълнение /л.132/.
На 12.09.2018г. ответното дружество е
поискало от съдебния изпълнител връщане на оригинала на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист /л.135/.
С молба от 12.10.2018г. ответното дружество е
поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ 832 Д.Д., възложило е на
съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия по чл.18 ЗЧСИ,
като е поискало също принудително изпълнение чрез насрочване на опис на движими
вещи в дома на ищеца /л.58/.
На 07.03.2019г. е
съставен протокол за предаване на изпълнително дело, с който изпълнително дело
№ *** е предадено на ЧСИ *** И. – Л.К.Е. /л.59/.
На 18.03.2019г. е наложен запор върху лек
автомобил на ищеца с ДКН *** /л.61/.
На същата дата е
наложен запор и върху трудовото възнаграждение на ищеца получавани в „С.с.“ ООД
и „И.Д.В.“ ООД /л.63-64/.
На 13.05.2017г. ищецът е предал в център
за разкомплектоване своя собствен лек автомобил с ДКН *** /л.84/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него
изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след ***г. – датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение издадена по ч.гр.д. №1917/2010г. по описа на ЯРС в полза на праводателя
на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Давността
по отношение на процесните вземания, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е прекъсвана с извършвани от праводателя на ответника и от самия
ответник изпълнителни действия на 05.01.2011г., 20.09.2012г., 14.12.2012г., 29.01.2013г.,
29.08.2014г.,
07.10.2015г., 12.10.2018г. и 18.03.2019г.
Всяко
от предприетите от ответното дружество и от праводателя му действие по
принудително изпълнение е прекъсвало давността, след което е започвал да тече
нов давностен срок. Съдът не споделя доводите на ищеца, че във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение, всички предприети действия се
обезсилват по право. Прекратяването на изпълнителното производство има за
последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД обаче давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980
г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато
с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила, като след
тази дата погасителната давност продължава да тече по време на изпълнителното
производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.
След
образуването на изпълнително дело № ***, при висящност на изпълнителния процес,
прекъснатата вече давност е спряла да тече до 25.06.2015г. и прекратяването на
изпълнителното дело не заличава с обратна сила действието на прекъсването на
давността, текла до образуване на изпълнителното производство, защото в закона
такава последица не е предвидена.
В
този смисъл е и трайната практика на ВСК, включително Решение № 10 от 16.02.2016
г. по гр. д. № 3231/2014г. на ВКС, III г.о., Решение 451 от 29.03.2016 г. по
гр. д. № 2306/2015г. на ВКС, IV г.о., Решение № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д.
№ 6730/2013г. на ВКС, III г.о. и др.
В
този смисъл по отношение на процесните вземания давността е прекъсната на
05.01.2011г., спряла е да тече до 25.06.2015г., а след това е прекъсвана с
извършвани от ответното дружество изпълнителни действия на 07.10.2015г.,
12.10.2018г. и 18.03.2019г. и твърдението на ищеца, че възможността за
принудително изпълнение е погасена по давност в периода от 05.07.2015г. до
05.01.2016г. се явяват опровергани от събраните по делото писмени
доказателства.
По
изложените съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение определено от съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след 29.10.2010г. по отношение на следните вземания на ответника, за които в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 1530/05.07.2010г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1917/2010г. по описа на Районен съд гр.Ямбол:
Сумата от 454,39 лева, мораторна лихва в размер на 212.33 лева, считано от 15.05.2006г. до подаване на заявлението – 30.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението -30.06.2010г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Д.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.БГ“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: