№ 15012
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20221110108915 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
************ срещу В. А. Е., ЕГН **********, с която Кредит Инс АД е
предявило срещу В. А. Е. обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. А. Е. дължи на Кредит Инс
АД суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г.,
сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК ********* /понастоящем ************,
след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/,
в качеството на заемодател и В. А. Е., в качеството на заемател, ведно със законна
лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 72,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г.; 3/
сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“; 4/ сумата от
702,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до
23.02.2021 г. /съгласно заявения в исковата молба петитум на иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК/, за част от които
суми на 10.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на СРС, II, ГО,
1
160 състав.
С разпореждане № 17110/23.02.2022 г., постановено по гр.д. № 8915/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането, да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен
иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 645,00 лева,
представляваща договорна такса „Гарант“, за която сума не е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г.
по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
С молба вх. № 47975/11.03.2022 г., подадена от името на ищцовото
дружество, чрез адвокат Р. Д., е направено изявление, че с оглед обстоятелството,
че за сумата от 645,00 лева, представляваща договорна такса „Гарант“, не е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, то за дружеството
липса правен интерес от предявяванена положителен установителен иск, по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за горепосочената сума.
С оглед изявленията, съдържащи се в молба вх. № 47975/11.03.2022 г.,
подадена от името на ищцовото дружество, чрез адвокат Р. Д., съдът с
определение № 22643/05.09.2022 г., постановено по гр.д. № 8915/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, е прекратил производството по гр.д. № 8915/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за сумата от 645,00 лева, представляваща
договорна такса „Гарант“. Определение № 22643/05.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта, с която частично
се прекратява производството по гр.д. № 8915/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, е влязло в законна сила.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А.
Е., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
"Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК
********* /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез
промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А.
Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 72,00 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г.; 3/ сумата от 645,00 лева,
2
представляваща договорна такса „Гарант“; 4/ сумата от 702,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 24.02.2021 г. На
10.05.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, с
изключение на сумата от 645,00 лева, представляваща договрна такса „Гарант“, за
която заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГКП, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на 21.01.2022
г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си. Исковата молба е подадена на 21.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит "Екстра"
№ 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК *********
/понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез промяна на
правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А. Е., в
качеството на заемател, Кредит Инс ООД, ЕИК ********* /понастоящем
************, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма
на дружеството/ е предоставило на В. А. Е. заем в размер на 1500 лева, който
следвало да бъде върнат на 4 ежемесечни вноски, вносими в периода 25.10.2017 г.
– 25.01.2018 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя
за връщане на заетата сума бил 25.01.2018 г. Поддържа, че освен главницата,
ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна
лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 36,00 % и годишен процент на
разходите в размер на 49,70 %. Поддържа, че общият размер на задължението по
процесното заемно правоотношение бил 2217 лева. Посочва, че ответникът не е
заплатил нито една от погасителните вноски по договора.
Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда,
ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1500,00 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
"Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК
********* /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез
промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А.
Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 72,00 лева за периода от
25.10.2017 г. до 25.01.2018 г., както и лихва за забава в размер на 702,00 лева за
периода от 26.10.2017 г. до 23.02.2021 г. /съгласно заявения в исковата молба
петитум на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6,
3
ал. 2 ГПК/
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените
суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника В. А. Е..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените исков, в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на
валиден договор за потребителски кредит "Екстра" № 70733/25.09.2017 г.,
сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК ********* /понастоящем ************,
след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/,
в качеството на заемодател и В. А. Е., в качеството на заемател, чрез средствата за
комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР
/предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е
предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и
техният размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Настоящият състав намира, че вземането на ************ /с предишна
правна форма на дружеството Кредит Инс ООД/, произтича от сключен на
25.09.2017 г. с В. А. Е. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 70733.
Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на
който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите –
намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
4
потребителския кредит.
В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори,
съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му
за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./.
За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за
кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се
подава от сайта на кредитора /www.creditins.bg/.
На първо място съдът намира, че представеното и прието като
доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно
изявление на В. А. Е., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има
доказателствена стойност /в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.
т. д. № 672/2017 г. на ВКС, I т. о./. Електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180
5
ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.
д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Ищецът е представил електронно изявление на хартиен носител /, което е
прието като писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното
изявление е направено от ответника, като обстоятелството, че същото е изпратено
от платформата www.creditins.bg не променя този извод. Като заявител в
документа е посочен В. А. Е., т. е. налице е електронна информация, електронно
изявление за установяване на авторството на документа, следователно налице е
електронен подпис /обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По отношение така генерираният електронен документ,
възпроизведен върху хартиен носител и представен в заверен препис по делото, не
е искано представянето му на електронен носител. Поради това преписът има
значението на носител, обективиращ частен документ, подписан при условията на
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите изявления са с
неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна доказателствена
стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за
неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние с № 70733 от 25.09.2017 г. между страните
със съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит
от ищеца.
Представените с исковата молба документи съдът цени и с останалите
представени писмени доказателства по делото – разписка за извършено плащане
№ 2000000135302927 от 25.09.2017 г. за сумата от 1500,00 лева с наредител
Кредит Инс ООД /понастоящем ************, след извършено преобразуване,
чрез промяна на правната форма на дружеството/, получател В. А. Е. и основание
Договор № 70733/25.09.2017 г. От горепосочения документ се установява, че на
25.09.2017 г. /дата, която съвпада с датата на сключване на договора/ ответникът
лично е получил заетата сума в размер на 1500 лева, което обстоятелство не се и
оспорва от ответника. Това извънсъдебно поведение на ответника – получаването
на определена сума чрез паричен превод, в която изрично като основание за
превода е отразено „договор № 70733/25.09.2017 г.“, с наредител Кредит Инс,
освен доказването на получаването на сумата, представлява отново признание на
неизгоден факт – сключения договор за потребителски кредит. Ответникът е
6
получил сумата на основание договор за заем № 70733, който съвпада със
сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит с №
70733 от 25.09.2017 г. От страна на ответника не са наведени други основания за
получаване на сумата от 1500 лева. Платецът черпи правото си от извършеното
плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от
основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже /в този
смисъл Решение № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на ВКС, IV г. о./.
При това положение в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е
получил сума на друго основание от кредитора, каквито твърдения липсват по
делото.
Ето защо, съдът приема, че от обсъдените в тяхната съвкупност
доказателства се установява наличието на соченото в исковата молба
правоотношение и получаването на сумата по договора от ответника, поради
което предявеният иск за сумата 1500,00 лева се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер.
Съгласно сключения договор и погасителния план към него ответникът е
следвало да заплати и възнаградителна лихва в общ размер 72,00 лв. за срока на
договора, като кредитът е следвало да бъде издължен на четири месечни вноски
от по 554,25 лева. Начинът и условията, при които се олихвява дългът по кредита,
са уговорени в чл. 3 от договора – с фиксиран годишен лихвен процент от 36,00
%. Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в договора
както в процентно изражение, така и като парична сума, поради което липсва
необходимост от уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение.
Същевременно като се вземе предвид вида на кредита, неговия размер, срок и
липса на обезпечение, фиксираният годишен лихвен процент от 36,00 %, не се
явява в противоречие с добрите нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност
между размера на предоставената главница и този на уговореното за кредитора
възнаграждение.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 72,00 лева, дължима за периода от 25.10.2017 г.
до 25.01.2018 г. Доколкото е настъпил падежът на всички погасителни вноски
/което обстоятелство следва да бъде взето предвид по аргумент от разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК/, които включват както главница, така и договорна лихва, то
искът за признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 72,00 лева и за
7
заявения с исковата молба период от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г.
По делото не е спорно и се установи от събраните в производството
доказателства, че от кредитополучателя по договора не извършено плащане на
нито една от вноските по процесния договор за кредит, поради което е налице
забава в изпълнението на задълженията по кредита от страна на
кредитополучателя и същият дължи лихва за забава върху дължимата по договора
главница за периода 26.10.2017 г. – 23.02.2021 г . /съгласно заявения в исковата
молба петитум на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при спазване
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК/., която съдът определя в размер на 507,12 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на
НАП/, до който именно размер предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Както се посочи по-горе, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу В. А. Е., ЕГН ********** за сумата от 702,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 24.02.2021 г. На
10.05.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочената сума.
Същеременно в настоящото исково производство е предявен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. А. Е., ЕГН
********** дължи в полза на Кредит Инс АД сумата от 702,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 23.02.2021 г. С
оглед спазването на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е разгледал и се е произнесъл
именно по предявения с исковата молба иск за сумата от 702,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 23.02.2021 г.
Доколкото в срока по чл. 415 ГПК не е предявен иск за сума, представляваща
мораторна лихва за деня 24.02.2021 г., за който е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24103/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, то издадената в същото производство на
10.05.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
следва да бъде обезсилена в горепосочената част.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
8
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 45,48
лева /съразмерно на допустимите и разгледани по същество искове, предявени с
исковата молба/, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ******************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III № 85, сумата от 727,31 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото исково производство
и не е представил доказателства за извършването на такива, поради което и не
следва да му бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ответникът В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ******************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ************, със седалище и
адрес на управление: ************, сумата от 276,57 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
респективно такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 6 ЗПФУР, предявен от ************, със седалище и адрес на управление:
9
************ срещу В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ******************, че
В. А. Е., ЕГН ********** дължи на ************ сумата ОТ 1500,00 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
"Екстра" № 70733/25.09.2017 г., сключен между "Кредит Инс" ООД, ЕИК
********* /понастоящем ************, след извършено преобразуване, чрез
промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и В. А.
Е., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 01.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума на 10.05.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
24103/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 6 ЗПФУР, предявен от ************, със седалище и адрес на управление:
************ срещу В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ******************, че
В. А. Е., ЕГН ********** дължи на ************ сумата от 72,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г., за
която сума на 10.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от ************, със
седалище и адрес на управление: ************ срещу В. А. Е., ЕГН **********, с
адрес: ******************, че В. А. Е., ЕГН ********** дължи на ************
сумата от 507,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2017
г. до 23.02.2021 г., за която сума на 10.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 24103/2021
г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 507,12
лева до пълния предявен размер от 702,00 лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 10.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24103/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, в частта относно периода, за който се
претендира мораторна лихва в заповедното производство по ч.гр.д. № 24103/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за деня 24.02.2021 г.
ОСЪЖДА В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ****************** да
заплати в полза на ************, със седалище и адрес на управление:
10
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 727,31 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ****************** да
заплати в полза на ************, със седалище и адрес на управление:
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 276,57 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11