№ 52316
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110115022 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и пета от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от Е. С. Ш. срещу “ФИРМА” АД, с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Ответникът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 28.01.2025г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи в цялост трудовото досие на ищеца, като го предупреждава, че
1
при неизпълнение съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването,
разписани в чл. 161 ГПК.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора писмени доказателства по описа,
обективиран в същия.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. С. Ш. срещу
“ФИРМА” АД, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че заемал длъжността „организатор складов екип“ по трудов договор с
ответника. Твърди, че бил подлаган на на унизително и безчовечно отношение от
регионалния мениджър Е. С., което на 11.02.2024 ескалирало до степен, която мотивирала
ищеца да подаде предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. След
подаване на предизвестието ищецът бил уволнен дицзиплинарно, което било
незаконосъобразно. При така изложените твърдения отправя исканията си към съда за
признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди увлолнението длъжност и за присъждане на обезщетение в размер от 2 500
лв. за всеки месец, в който е останал без работа. Претендира законан лихва и разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като несонователни. Признава, че между страните е било налице твърдяното трудово
правотоношение, като в тази връзка излага, че първоначално бил сключен трудов договор
№****/03.06.2021г., по силата на който ищецът заемал длъжността „работник, товаро-
разтоварна дейност, сортировач“ с основно трудово възнаграждение от 700 лв. По силата на
допълниелно споразумение от 01.05.2023г. ищецът бил преназначен на длъжността
„Отговорноик складов екип“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1964 лв.
Твърди, че на 15.01.2024г. директорът на „Човешки ресурси“ получил сигнал от служител,
заемащ длъжността „организатор складова дейност“ за това, че ищецът не се явявал на
работа в периодо от 12.01. до 15.01.2024г., за което дал устно обяснения, че не желае да
работи повече и не се интересува от последствията. В тази връзка със заповед от 19.01.2024г.
била назначена комисия, която да изготви проверка за явяването на работа и спазването на
работното време от страна на Е. Ш.. Излага, че с покана от 22.01.2024г. на ищеца бил
предоставен тридневен срок за даване на обяснения, но такива не били депозирани в
следващите 10 дни. Ето защо със заповед № **** от 15.02.2024г., издадена от пълномощник
на изпълнителния директор, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено поради
наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че цитираната заповед била
връчена на ищеца на 26.02.2024г., при което на следващия ден постъпило писмо от същия, с
което заявявал, че прекратява трудовото си правоотношение с едностранно предизвестие,
мотивирано с твърдения за това, че трудовото му възнаграждение за м. 12.2024г. не било
изплатено и че бил обиждан от мениджъра Е. С., поради което преустановил явяването си на
работа от 11.01.2024г. В тази връзка ответникът излага, че по никакъв начин не е бил
уведомен за твърдяното унизително отношение по отношение на ищеца преди получаване
2
на предизвестието. По отношение на дължимото се трудово възнаграждение сочи, че същото
било начислено, но не и изплатено, защото се следвало в брой на работника, който с
неявяването си на работа се поставил сам в невъзможност да го получи. Подчертава, че едва
след получаване на заповедта за дисциплинарното му уволнение ищецът депозирал
предизвествието си за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
атакуваната заповед не страдала от твърдения порок. Иска от съда да отхвърли исковете,
като му присъди разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от твърдяно незаконно уволнение.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на трудово правотоношение между страните с източник трудов договор по силата
на което ищецът е заемал длъжността „Отговорник складов екип“ за неопределено време
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за спазването на формалните
изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и
издаването й от лице с работодателска власт, виновното извършване на твърдените
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както и съразмерността на
наложеното наказание.
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа за сочения период, както и че оставането без работа е в причинна връзка
с уволнението.
Ищецът не сочи доказателства за уговореното трудово възнаграждение между
страните по трудовия договор и за оставането си без работа.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3