№ 72
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Д. П. Д. чрез процесуалния му представител адв. В.В.
против решение №1540/15.10.2021г., постановено по гр.д.№1002/21г. по
описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Д. П. Д. против
Ч.Т. Д. и М. ЦВ. Ч. искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от
ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за замяна на идеални части от
недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт №164, том 4, рег.
№11583, дело №700/17.12.2018г. на нотариус О.С., рег.№196 на НК, с район
на действие ВРС, с който Ч.Т. Д. прехвърля на М. ЦВ. Ч. собствеността върху:
1/ ½ ид.ч. от апартамент №6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на
гр.Варна, с площ от 37, 05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет,
коридор и тераса, при граници: обекти с идентификатори с №№
10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23, 10135.1030.265.1.2,
10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и 10135.1030.265.1.11, от
прилежащата му изба №3, с площ от 5, 48 кв.м., при граници: изба №13,
калкан, ул.„Юрий Венелин“, от припадащите му се 3, 7348 % ид.ч. от общите
части на сградата, ведно с всички свои 4, 25 кв.м. ид.ч. от ПИ
№10135.1030.265 по КК на гр.Варна, в който е изградена сградата; 2/ ¾ ид.ч.
от гараж №5 с идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на гр.Варна, с
площ от 21, 67 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№
10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9, 10135.2563.106.1.1, от припадащите
се 2, 1384% ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж,
1
ведно с всички свои 6, 45 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2563.106 по КК на
гр.Варна, а в замяна М. ЦВ. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху
следните движими вещи: ламиниран паркет 126, 611 кв.м. на стойност 2
271лв. по фактура №177/14.12.2018г., издадена от „Монтажи 2016“ООД и
телевизор NEO LED-3229 на стойност 299лв. по фактура
№**********/23.07.2017г., издадена от „Техномаркет България“ АД, като
страните се споразумяват, че за уравняване на стойностите В. В.а М., като
пълномощник на М. ЦВ. Ч., ще заплати по банков път на Д. сума в размер на
6 000 евро след подписване на настоящия договор и преди вписването му в
Агенция по вписванията, като привиден, прикриващ договор за продажба и да
се обяви за действителен между страните прикритият договор за продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот. акт №164, том 4, рег. №11583, дело №
700/17.12.2018г. на нотариус О.С., рег. №196 на НК, с район на действие ВРС,
като неоснователни, както и се осъжда Д. П. Д. да заплати на Ч.Т. Д. и М. ЦВ.
Ч. сумата в размер на 2 600 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Въззиваемите Ч.Т. Д. и М. ЦВ. Ч. в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.Б.Ф. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такава към нея от 25.05.2021г. и
08.06.2021г. ищецът Д. П. Д. излага, че той и ответницата Ч.Т. Д. са
наследници по закон на П. Д. Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на 11.01.2015г.,
съответно низходящ и преживяла съпруга.Наследодателят им е бил
собственик по силата на договор за дарение, обективиран в н.а.
№179/25.06.2009г., на следния недвижим имот - апартамент №6, находящ се в
гр.Варна, ул.“Пейо Яворов“№13, ет.2, с площ от 37, 05 кв.м., при съответни
граници, съставляващ по КККР, одобрени 2011г., самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1030.265.1.22.По време на брака си П. и Ч.Д. са
придобили собственост чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№92/14.10.2013г., върху недвижим имот - гараж №5, находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Бриз“, ул.“8-ма“№20, с площ от 21, 67 кв.м., при съответни граници,
съставляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2563.106.1.15.След смъртта на наследодателя си са се
легитимирали като собственици при равни квоти на първия недвижим имот и
при квоти ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата на втория.С цел да ощети
ищеца, ответницата Ч.Т. Д. е сключила с втория ответник М. ЦВ. Ч.
привиден/относително симулативен и като такъв нищожен/ договор за замяна,
2
обективиран в н.а.№164/17.12.2018г., според който му е прехвърлила своите
ид.ч. от горепосочените недвижими имоти в замяна на движими вещи/паркет
и телевизор на стойност 2 570лв./ и доплащане на парична сума в размер на
левовата равностойност на 6 000 евро, който привиден договор прикрива
сключения между ответниците действителен договор за покупко-продажба,
имащ за предмет прехвърляне на собствеността върху тези ид.ч. срещу
насрещна престация - продажна цена в размер цената на движимите вещи
плюс договорената за доплащане парична сума /левова равностойност на 6
000 евро/.
Предвид изложеното, претендира да се признае за установено по
отношение на ответниците, че сключеният между тях договор за замяна,
обективиран в н.а.№164/17.12.2018г., като привиден е нищожен, както и да се
обяви за действителен прикритият с него договор за покупко-продажба с
горепосочения предмет. В случай, че горната претенция бъде уважена, се
претендира на осн. чл.33, ал.2 от ЗС да се допусне Д. П. Д. да изкупи
продадените от Ч. Т. Д. на М. ЦВ. Ч. ½ ид.ч. от обект с идентификатор
10135.1030.265.1.22 и ¾ ид.ч. от обект с идентификатор 10135.2563.106.1.15
за продажна цена в размер цената на движимите вещи/2 570 лв./ плюс
договорената за доплащане парична сума/левова равностойност на 6 000
евро/.
Ответниците Ч. Т. Д. на М. ЦВ. Ч. в депозираните отговори в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и
молят да бъдат отхвърлени. Твърдят, че между тях е бил сключен
действителен договор за замяна, по който волята на страните е била да се
прехвърли правото на собственост от Ч.Д. върху недвижимите имоти, а в
замяна на горното М.Ч. да прехвърли собствеността върху посочените в н.а.
движими вещи, като за уравнение на стойностите се доплати левовата
равностойност на 6000 евро. Движимите вещи, предмет на замяната, са
надлежно предадени на приобретателката, за което между страните е съставен
приемно-предавателен протокол. Дори и да се приеме, че левовата
равностойност на 6000 евро е продажба на друга остатъчна ид.ч. от вече
съсобствения недвижим имот по силата на извършената замяна в полза на
външно за съсобствеността лице, то към момента на предаване на тази
стойност М.Ч. вече е бил собственик на ид.ч. от имота и за Ч.Д. не е
съществувало задължение да предложи на другия съсобственик да изкупи
останалите й ид.ч.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 от ЗЗД и
чл.33, ал.2 от ЗС.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства - договор за дарение, обективиран в н.а.№179/25.06.2009г.,
3
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№92/14.10.2013г.,
удостоверение за наследници и удостоверение № АУ107793ВН/01.11.2018г.,
издадено от община Варна, се установява, че ищецът и ответницата са
единствените наследници по закон на П. Д. Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на
11.01.2015г., съответно низходящ и преживяла съпруга, наследодателят им е
бил собственик по силата на посочения договор за дарение на недвижим
имот-апартамент №6, представляващ по КККР самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1030.265.1.22, по време на брака си П. и Ч.Д. са
придобили собственост чрез посочения договор за покупко-продажба върху
недвижим имот-гараж №5, представляващ по КККР самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2563.106.1.15, като след смъртта на наследодателя им и
съответно прекратяване на СИО за втория имот са се легитимирали като
съсобственици при равни квоти на първия недвижим имот и при квоти ¼
ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата на втория.
Съгласно представения договор за замяна на ид.ч. от недвижими имоти с
движими вещи, обективиран в н.а.№164/17.12.2018г., Ч.Д. прехвърля на М.Ч.,
представляван по сделката от В. В.а М./негова майка/, собствените си ½ ид.ч.
от апартамент №6 и ¾ ид.ч. от гараж №5, като в замяна на прехвърлените
ид.ч. от недвижими имоти М.Ч. прехвърля собствеността върху следните
движими вещи: ламиниран паркет 126, 611 кв.м. на стойност 2 271 лв. по
фактура №177/14.12.2018г., издадена от „Монтажи 2016“ООД и телевизор
NEO LED-3229 на стойност 299лв. по фактура №**********/23.07.2017г.,
издадена от „Техномаркет България“АД. За уравняване на стойностите М.Ч.
ще заплати по банков път на Ч.Д. сума в размер на левовата равностойност на
6000 евро след подписване на договора от участниците пред нотариуса и
преди вписването му в Агенция по вписванията.
Твърди се от ищеца, че така сключеният договор за замяна е
привиден/относително симулативен/, прикриващ действителен договор за
продажба, като страните не са имали воля собствеността върху
притежаваните ид.ч. от недвижими имоти да бъде прехвърлена срещу
прехвърлените в замяна в собственост движими вещи и доплатена сума за
уравнение, а срещу заплащане на продажна цена в размер цената на
движимите вещи/2 570 лв./ плюс договорената за доплащане парична
сума/левова равностойност на 6 000 евро/.
Като трето за договора лице ищецът не е обвързан от допълнителните
изисквания на чл.165, ал.2 от ГПК и може да се ползва от свидетелски
показания за установяване на твърдяната привидност.
Съгласно показанията на св.М.Стоянова същата познава ищеца,
ответницата и техния наследодател.Съсед е, живее на адрес гр.Варна, ул.Пейо
Яворов“№13, ет.1.Знае, че ответницата е съпруга на П. Д., познава я по
физиономия, тя пребивавала и в България, и в Полша, но когато П. Д. се
разболял останала при него.Тя не общувала с никого от входа, минавала и
заминавала, когато П. Д. починал заминала за Полша.В жилището живее
4
Д.Д..От него знае, че имала претенции за апартамента. Чувала е Д. да говори
по телефона с нея през лятото на 2018г., той имал намерение да наплати дела
й и да стане едноличен собственик. Оплакал се, че иска много пари и не могат
да се разберат. Свидетелката не е разговаряла с ответницата и не знае какви
намерения е имала.
Съгласно показанията на св.С.Д. същият познава ищеца, ответницата и
техния наследодател. Основно се познава с Д., а покрай него с баща му и с
новата му жена. Присъствал е на няколко разговора между Д. и ответницата
по телефона, Д. бил много изнервен, защото тя искала непосилни суми за
наплащане на нейната част от апартамента, казала и, че ще намери друг начин
да го продаде. Доколкото чул/Д. му предавал какво е казала/, тя му искала
около 60 000 лева.Не познава М.Ч. и не го е виждал.
Показанията на разпитаните свидетели установяват, че между ищеца и
ответницата/живуща в Полша след смъртта на съпруга й/ са водени разговори
по телефона през лятото на 2018г. по повод желанието на ищеца да закупи
притежаваната от Ч.Д. ½ ид.ч. от апартамента, бил съсобствен между тях.
Свидетелите обаче не са виждали и не познават ответника М.Ч., нито имат
наблюдения, лични или опосредени, върху това какви са били отношенията
им и какви са били намеренията им по повод сключения между тях договор.
Няма пресъздаване от тяхна страна например на направени изявления от Ч.Д.
по повод така сключения през м.декември 2018г. договор, преди и след
сключването му.По делото няма данни за заплащане от ответника на
ответницата на сума, различна от посочената в н.а. за уравняване на
стойностите на заменените вещи. Касателно движимите вещи при изготвяне
на н.а. са били представени двете фактури, удостоверяващи закупуването им
от М.Ч.. Макар, че договорът е консенсуален/предаването на вещите касае
изпълнението му/, между страните е подписан нарочен приемно-предавателен
протокол за удостоверяване получаване на заменените вещи от Ч.Д.. Сама по
себе си не може да установи твърдяната привидност разликата в цената на
заменените вещи. Общата данъчна оценка на прехвърлените ид.ч. от двата
имота, посочена в н.а., възлиза на 33 702лв. Сумарно стойността на
прехвърлените движими вещи и на уравнението възлиза на 14 304, 98лв. или
не е налице твърдяната във въззивната жалба значителна разлика в
стойностите от порядъка на 10-15 пъти. Извън горното, дори и да е налице
подобна разлика, тя може да бъде само индиция в подкрепа твърденията за
симулативност, но не може самостоятелно да служи за пълно и главно
доказване на тези твърдения, без да е подкрепена от останалия събран
доказателствен материал, доколкото и при наличието на такава разлика
волеизявленията на страните по договора може да са продиктувани от други
отношения между тях, различни от договор за продажба.
По изложените съображения съдът приема, че чрез така ангажираните в
производството доказателства, ищецът, чиято е доказателствената тежест
/указана му надлежно/, не установи твърдяната привидност на сключения
между ответниците договор за замяна, както и, че този договор прикрива
5
сключен между тях действителен договор за покупко-продажба. т.е., че между
тях не е имало съглашение за замяна на собствеността между недвижите
имоти и движимите вещи и доплащане на уравнителна сума/като вторична
уговорка/, а само съглашение за прехвърляне на собственост върху
недвижимия имот срещу заплащане на продажна цена. Ако и да се приеме, че
сумата от 6000 евро не представлява уравнителна сума, а представлява
продажна цена за останалата ид.ч., то факт е, че според неопроверганите
начални изявления на страните в н.а. дадена ид.ч. се прехвърля в собственост
именно срещу замяна с движими вещи, в която хипотеза съдебната практика-
напр. Решение №54/18.03.2013г. по гр.д №627/12г., ВКС, IV гр.о. приема, че
намират приложение разрешенията по ТР № 5/2012 от 28.11.2012г. на ОСГК
на ВКС.
Като неоснователни исковете с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 и чл.17 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени. Предвид съвпадане крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. Ищецът е предявил и иск с пр.осн. чл.33,
ал.2 от ЗС, посочвайки, че претендира неговото разглеждане в условие на
евентуалност, а именно, ако бъдат уважени главните искове с пр.осн. чл.26,
ал.2, пр.5 и чл.17 от ЗЗД, то да се разгледа и уважи и искът с пр.осн. чл.33,
ал.2 от ЗС. Поради несбъдване на това посочено от ищеца условие не е
разгледан от ВОС искът с пр.осн.чл.33, ал.2 от ЗС. Принципно съединяването
при тези фактически твърдения и искания би следвало да е кумулативно, а не
евентуално, но при липса на произнасяне от ВОС и липса на искане за
допълване, настоящата инстанция не може да се произнася.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответниците следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на по 1 300лв. за
всеки, съгласно представените договори за правна защита и съдействие от
21.04.2022г., заплатено в брой. Направено е възражение за прекомерност от
насрещната страна. Съобразно материалния интерес по делото в размер
цената на исковете - 33 524, 55лв. минималното предвидено възнаграждение
в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възлиза на 1 535, 74лв., т.е.
заплатеното от всеки от ответниците, необходими другари в производството,
възнаграждение за защитата му не надвишава минималното предвидено
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1540/15.10.2021г., постановено по гр.д.
№1002/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, да заплати на Ч. Т. Д., родена на
20.07.1952г., гражданин на Република Полша, ЛЧН **********, сумата от 1
6
300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, да заплати на М. ЦВ. Ч., ЕГН
**********, сумата от 1 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7