№ 17977
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110136950 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу В. Д. Г. за сумата от 971,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за имот на
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 87, вх.Д, ап. 37, аб.№ 86610 за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.12.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сума в размер на 129,84 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2018г. до 01.12.2020г., за сумата от 33,96 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 11.12.2020г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и
за сумата от 7,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 31.12.2017г. до 01.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62229 по описа за 2020г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Не били представени доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Възразява, че е платил задълженията за периода м.05.2018г. – м.04.2019г.,
доказателства за което представил още с възражението по чл.414 ГПК. Вземанията за периода
м.05.2017г. – м.10.2017г. били погасени по давност при приложение на тригодишен давностен
срок. Оспорва да е изпадал в забава относно плащане на задълженията, защото клаузите по чл.33,
ал.1 и ал.2 ОУ били нищожни като неравноправни. Евентуално, нямало доказателства за
1
публикуване на задълженията в интернет страницата на ищеца. Не оспорва, че цената на
доставената в имота топлинна енергия за процесния период отговаря на претендираната стойност,
поради което се противопоставя на искането на ищеца за изслушване на заключения на вещи лица.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 03.10.1990г. се установява, че процесният имот е придобит от
ответника. По делото няма твърдения, нито данни след посочената сделка ответникът да се е
разпореждал с вещни права върху имота или на друго основание да е загубил правото си на
собственост върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот. Установените собственически права обуславят качеството на
ответника на потребител на топлинна енергия, доставена в процесния имот за процесния период -
арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Като доказателства по делото са приети съобщения към фактури, издадени за двата отчетни
периода, включени в общия процесен период, като възникването на задълженията по тях не се
оспорва. От тях се установява, че за отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. в процесния имот е
потребена топлинна енергия в размер на 569,96 лева и за отоплителния период м.05.2018г. –
м.04.2019г., вкл. в процесния имот е потребена топлинна енергия в размер на 786,61 лева.
Ответникът възразява, че е платил задълженията за цена за топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2019г. В подкрепа на така направеното възражение по делото са приети
платежни нареждания, от които се установяват следните плащания : 1/ на 12.02.2019г. е платена
сумата от 274 лева с посочено основание „парно и топла вода за периода м.05.2018г. –
м.12.2018г.“; 2/ на 22.04.2019г. е платена сумата от 93 лева с посочено основание „отопление за
м.01.2019г.“; 3/ на 10.05.2019г. е платена сумата от 100 лева с посочено основание „отопление за
м.02.2019г.“ и 4/ на 30.12.2019г. е платена сумата от 230 лева с посочено основание „отопление и
топла вода за м.03. – м.07.2019г. След като при извършените плащания по банков път ответникът е
посочил точно кое от главните задължения за цена за топлинна енергия плаща, този избор
обвързва кредитора съобразно правилото чл.76, ал.1 ЗЗД при липса на уговорен между страните
друг ред за погасяване на задълженията – в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2017г. по
тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това съдът приема, че с първите три изброени по –
горе плащания са погасени задължения през отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г, вкл., а с
последното плащане на сумата от 230 лева, отнасящо се задълженията за м.03. – м.07.2019г., от
задълженията за процесния период се погасяват тези за м.03.2019г. и за м.04.2019г., които според
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г., възлизат по фактурирана стойност по
прогнозна консумация в размер на 132,91 лева (73,25 лева за м.03.2019г. + 59,66 лева за
м.04.2019г.). Предвид изложеното за отчетен период м.05.2018г. – м.04.2019г, вкл., е налице
плащане на цената за топлинна енергия в общ размер от 599,91 лева. При това непогасеният
остатък от вземането за цена за топлинна енергия за отчетен период 05.2018г. – м.04.2019г., вкл.,
възлиза на сумата от 186,70 лева (786,61 – 599,91).
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
2
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. Предвид уговорения срок за плащане на
задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР,
следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45
дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и
погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в
която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 11.12.2020г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При това погасени по
давност са задълженията за м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл. Неправилно се поддържа от ответника,
че и задължението за м.10.2017г. е погасено по давност, защото изискуемостта му настъпва на
15.12.2017г. (45 дни след края на месец 10.2017г.), като делото е заведено преди изтичане на три
години от последната дата, а именно на 11.12.2020г. На основание чл.162 ГПК и предвид приетите
и неоспорени стойности на топлинна енергия, отразени в представените общи фактури за
задълженията, включени в процесния период, съдът приема, че непогасеният по давност размер на
задълженията, а именно за периода м.10.2017г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от 1229,94 лева. От
тази сума следва да се приспадне извършеното плащане на задължения за периода в общ размер на
599,91 лева, като така непогасеният чрез плащане размер на задължението за периода м.10.2017г. –
м.04.2019г., вкл. възлиза на сумата от 630,03 лева.
Предвид горното искът за главницата следва да се уважи до сумата от 630,03 лева за периода
м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на завеждане на делото до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33,
ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3
ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45
дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията,
което е станало с издаване на общата фактура за отоплителния период, поради което следва да се
приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. В
случая общата фактура за отоплителен период м.05.2017г. - м.04.2018г. е издадена на 31.07.2018г.
и общата фактура за отоплителен период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена на 31.07.2019г. При
това за процесния период клиентът е бил изпаднал в забава за плащане на задълженията. Следва да
се съобрази, че погасени по давност са вземанията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху погасени по давност главни задължения – чл.119 ЗЗД, а също така, че са извършени и
частично плащания на задълженията. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът
приема, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху задълженията,
непогасени поради изтекла давност и чрез плащане, за процесния период възлиза на сумата от
3
84,23 лева, определен от съда по реда на чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 84,23
лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. По възражението, че ищецът не е
летигитимиран да получи цената за извършената услуга дялово разпределение следва да се посочи,
че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) ответникът да е бил канен да плати сумата за
дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа
ответникът да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди
завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 125 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25,
ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да му се присъдят разноски за настоящото производство в
размер на 83,94 лева и за заповедното производство – разноски в размер на 49,13 лева.
На ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете от направени разноски в размер
на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение следва да се присъди сумата от 103,48 лева –
разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. Д. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 14, партер – адв. И. Д., дължи на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” №
23 Б, на основание по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 630,03 лева - цена
на доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 87, вх.Д, ап. 37,
аб.№ 86610 за периода м.10.2017г. до м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 11.12.2020г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
сумата от 84,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2018г. до 01.12.2020г., сумата от 33,96 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 11.12.2020г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
4
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
971,10 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл., иска по чл.86, ал.1 ЗЗД върху цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 129,84 лева и изцяло иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 01.12.2020г.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „П. Парчевич“ №
14, партер – адв. И. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
83,94 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 49,13 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на В. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 14, партер – адв. И. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 103,48 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5