№ 329
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 14.10.2020 г. по н.о.х.д. № 4242/2019 г. по описа на Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, подсъдимият ДР. Г. Р. е признат за
виновен в това, че на 29.10.2019 г. в гр. София управлявал моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на 1
година и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на
подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 18 месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от срока на наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил фактически лишен от това право по
административен ред. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати направените по делото разноски в размер на 175,57 лева по сметка на СДВР,
както и сумата от 120 лева по сметка на СРС.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба, в която се
твърди, че присъдата е неправилна и се прави искане на бъде отменена, като бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Твърди се, че в хода на
съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
се конкретизират, като се изтъкват и декларативни доводи за необоснованост на
присъдата и явна несправедливост на наказанието. Не се правят искания за събиране на
нови доказателства.
1
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният
съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и на вещи лица.
В хода по съществото в откритото заседание пред въззивния съд представителят
на Софийска градска прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и
моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Приема, че от доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Счита, че обвинението е доказано безспорно от обективна и
субективна страна и че няма съмнение в заключението на назначената експертиза.
Излага доводи, че наложеното наказание е изцяло съобразено със степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Защитата на подсъдимия пледира за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно за
изменение на присъдата с намаляване на размера на наложеното наказание. Твърди, че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин в пълен обем. Поддържа,
че неправилно първата инстанция е приела за достоверни, еднопосочни и
непротиворечиви показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като те не
кореспондират с останалите налични по делото доказателства. Заявява, че съществува
съмнение относно правилното вземане на пробата за наркотични вещества на
подсъдимия и изтъква, че е имало изключително дълъг времеви интервал за
осъществяване на това действие от полицейските служители. Посочва, че неправилно
първата съдебна инстанция е игнорирала факта, че единият полицейски служител в
показанията си е заявил, че няма спомен за данните от теста. Приема за неправилно
кредитирането на показанията на свидетелите в частта, в която подсъдимият лично е
заявил пред тях, че е употребил марихуана и те забелязали, че зениците му били
разширени, а той самият бил притеснен. Навежда наличие на противоречие, тъй като
съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза подсъдимият Р. имал
правилна фактическа ориентация и адекватно отреагиране, а в същото време се
констатира употреба на наркотично вещество към момента на проверката. Заявява, че
неправилно не е приет анализът на данните от съдебната токсикохимична експертиза,
която посочва, че не се установява наличие на наркотични вещества от предоставеното
за експертизата техническо средство: „DRAGER DRUG CHECK 3000“. На последно
място защитата излага доводи за неправилни изводи на районния съд относно с
високата степен на обществена опасност на подсъдимия Р. като водач на МПС въз
основа на предишни нарушения на правилата по ЗДвП.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал
всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства чрез обясненията на подсъдимия (л. 40, съд. д), показанията на
свидетелите: Ч.Г.Ч. (л. 40, 41 от съд. д, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от досъдебното производство – л.7), С.Г. С. (л. 41 от съд. д,
както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от
2
досъдебното производство – л. 8), св. Б.К.И. (л. 81 – 82 от съд. д, както и прочетените
на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от досъдебното производство – л. 9
и 10); М.Я.Д. (л. 41, гърба от съд. д), Б.Е.Ф. (л. 42 от съд.д.); писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване
на административно нарушение № 429814/29.10.2018г. (л. 23 от ДП), заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-4332-007363/29.10.2018г. (л.
24 от ДП), талон за медицинско изследване № 0013483 (л. 25 от ДП), протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество от
29.10.2018 г. (л. 26 от ДП), справка за съдимост (л. 44 от ДП), справка-картон на водача
(л.28-30 от ДП), протокол за обиск (л. 53 от ДП), веществените доказателства: един
брой тестова касета от техническо средство „Drugcheck 3000“ (прикрепена на задната
корица на ДП); чрез експертните способи за събиране и проверка на доказателствата:
заключенията на съдебно-химическа (токсикологична) експертиза (л. 74-79 от ДП) и
съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза (л. 14-20 от ДП), приобщени по
реда на чл. 282 НПК.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е
обоснована и почива на правилна интерпретация на събраните по делото
доказателства. Поради това я възприе без съществени корекции по отношение на
главния факт на доказване, но я допълни за яснота и изчерпателност.
Обосновано районният съд е приел, че подс. ДР. Г. Р. е роден на ******* г. в гр.
Стара Загора, със средно образование е, работи като търговски представител на
„И.Д.Г.“ ООД, не е осъждан, има множество санкции за нарушения на правилата за
движение.
На 29.10.2018 г., около 12:45 ч. в гр. София подс. Д.Р. управлявал лек автомобил
с марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ******* по ул. „Мара Бунева“ с посока на
движение от ул. „Одеса“ към бул.„Лазар Михайлов“. В колата заедно с него бил св. Б.
Ф.. По същото време свидетелите М. Д. и Б. И., полицейски служители при 2 РУ –
СДВР, били назначени на смяна за времето от 7:00 ч. до 19:00 ч. на 29.10.2018 г. В
изпълнение на своите функции те спрели за проверка управлявания от подсъдимия
автомобил и поискали документите на водача. Подсъдимият бил притеснен и признал
на полицаите, че е употребил марихуана. Същевременно поведението му било
адекватно, нямал забавени реакции, говорел нормално и не се опитал да осуети
проверката. Случаят било докладван на оперативно дежурната част. На място бил
изпратен екип от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, включващ св. Ч. Ч. и св. С. С.. Те
извършили изпробване на подсъдимия Р. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство – полеви тест „DRAGER DRUG CHECK 3000“, който отчел
положителен резултат за съдържание на наркотично вещество тетрахидроканабинол.
Въз основа на този резултат св. Ч. Ч. съставил на подсъдимия Р. акт за установяване на
административно нарушение № 429814/29.10.2018г. за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП били иззети СУМПС №
********* и контролен талон № **********, издадени на името на подсъдимия, както
и свидетелството за регистрация на моторно превозно средство № ********* и двата
броя регистрационни табели на автомобила. При предявяването на АУАН
подсъдимият записал, че има възражения, които не конкретизирал. Св. Ч. Ч. съставил
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества.
Св. С. издал талон за медицинско изследване на подсъдимия с № 0013483 /
29.10.2018 г., който му бил връчен в 16:00 часа с указание да посети болнично
заведение – Военномедицинска академия, до 16:45 часа. Полицейските служители
придружили подсъдимия до Клиника по спешна токсикология към Военномедицинска
3
академия, където в 16:30 часа на 29.10.2018 г. той отказал да предаде доброволно
биологични проби от кръв и урина за изследване, което било удостоверено в протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество,
подписан от подсъдимия и дежурния лекар – Б.Д.П..
Със заповед № 7189/28.10.2018 г. на подс. Р. била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Подсъдимият не боледува от психически заболявания. Към датата на
разглежданото събитие бил в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ръководи действията си. Няма данни за зависимост към
алкохол или наркотични вещества.
Въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил добросъвестен
анализ на събраните доказателства, като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал
превратното им тълкуване. От приетата за релевантна фактология на събитието са били
изпуснати фактите относно видимото състояние и възможности за контрол на
подсъдимия, както и събраните доказателства за психичния му статус. Поради това в
тази част съдът допълни фактическата обстановка. От показанията на св. Б. И. от
досъдебното производство (л. 10) се изяснява, че поведението на подсъдимия е било
адекватно, т.е. самото то не е станало причина за полицейската проверка. Показанията
на този свидетел очевидец, които са пълноценно доказателствено средство, защото са
събрани със съгласието на подсъдимия и защитата по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, не се
опровергават от никакви други доказателства. От тези показания правилно районният
съд е изяснил, че подсъдимият е признал пред полицейските служители, че е
употребил марихуана. Показанията на св. Б. И. относно адекватното поведение на
подсъдимия се подкрепят от показанията другия полицейски служител, участвал в
проверката – св. М. Д.. Той не си спомня подробности от случая, показанията му от
досъдебното производство не са приобщени, но и това не се налага да бъде сторено от
въззивния съд, доколкото показанията изцяло кореспондират на показанията на св. Б.
И.. Св. М. Д. обаче в показанията си в хода на съдебното следствие потвърждава, че
подсъдимият е не възпрепятствал проверката. Гласните доказателства съответстват и
на данните в изготвения от св. Ч. протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, в който е отбелязано, че не са забелязани отклонения в
поведението, в частност в движението, походката, управлението на моторното
средство, говора на подсъдимия. Първостепенният съд е приел, че зениците на
подсъдимия са били разширени, но доказателства в този смисъл не са приобщени.
Напротив, в споменатия протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества, в частта относно описанието на зениците, не е отбелязано да са
констатирани особености или отклонение от нормата. Поради това въззивният
съд намери тази констатация на районния съд за необоснована и я изключи от
окончателно установената фактология на събитието.
Настоящата съдебна инстанция намира за обоснована оценката на
първостепенния съд, въз основа на която са кредитирани показанията на свидетелите
М. Д., Б. И., Ч. Ч. и С. С.. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да
поставят под съмнение тяхната добросъвестност, обективност и незаинтересованост от
изхода на делото. Същевременно тези свидетели са очевидци на разглежданото
събитие и са формирали непосредствени впечатления, които пресъздават
последователно и безпротиворечиво. По отношение на съществените етапи от
полицейската проверка и извършения тест на подсъдимия показанията не показват
значими противоречия, като същевременно кореспондират на събраните писмени
доказателства.
4
Въззивният съд не констатира недостатъци в аналитичната дейност на районния
съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от
експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или
допълвани. Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят
на поставените им въпроси, а вещите лица, разпитани в съдебното следствие, в устните
си уточнения са дали допълнителна уточняваща информация относно изясняване на
предмета на задачата.
Въззивният съд внимателно обсъди показанията на св. Ф. и обясненията на
подсъдимия за въздействието на напръскан бензин в областта на лицето и очите на
подсъдимия. От заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза се
изяснява, че бензинът е течност, в чиито състав преобладават алкани, нафтени
(циклоалкани), ароматни въглероди и олефини. Бензинът обаче не съдържа наркотични
вещества, поради което и напръскването в лицевата част на главата не е възможно да
доведе до грешен резултат при извършеното тестване с техническото средство. От
същото заключение се установява и това, че ако длъжностните лица са спазили
методическите указания по тестване, то резултатът е валиден. В процесния случай
показанията за прилагането на полевия тест „DRAGER DRUG CHECK 3000“ не будят
съмнение, че правилата за извършване на проба са били нарушени. Подсъдимият е
могъл да оспори резултата, като даде кръвна проба за изследване, но не се е възползвал
от тази възможност. Същевременно по делото е установено, че полевият тест е годно
средство за отчитане на наркотични вещества в слюнка.Неоснователно е твърдението
на защитата на подсъдимия, че първоинстанционният съд не е отчел посоченото от св.
Д., че не си спомня ясно данните от теста. В своите показания св. Д. завява, че макар да
не си спомня конкретните данни, той помни, че тестът е бил положителен за употреба
на наркотици. Освен това не св. Д., а св. Ч. и св. С. са извършили теста за употреба на
наркотични вещества чрез техническото средство „DRAGER DRUG CHECK 3000“,
което еднопосочно се извежда освен от техните показания и от съставения от св. Ч.
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо
вещество от 29.10.2018 г. (л. 26 от ДП) и съставения от св. С. талон за медицинско
изследване № 0013483 (л.25 от ДП).
Настоящият съдебен състав не може да сподели и довода на защитата, че
възприетата от районния съд фактология за установена употреба на наркотично
вещество се опровергава от заключението на съдебната химико-токсикологична
експертиза. Действително, при извършеното изследване, около 3 месеца след деянието,
върху техническото средство не е открито наличие на наркотични вещества. Научно
ясно и аргументирано е обосновано обаче, че от това не следва отхвърлянето на
резултата от първоначалното изследване. Изяснено е, че неотчитането на наркотични
вещества върху техническото средство при изготвянето на експертизата може да се
дължи на три причини: 1. количеството на пробата, доколкото при този тип технически
средства не е предвидено запазване на остатъчна проба за последващо лабораторно
изследване; 2. съхранението на теста след извършване на предварителното изследване
– доколкото се касае за биологична проба, която не е стерилна и 3. времето на
съхранение – доколкото за този период от време наркотичното вещество
тетрахидроканабилол може да претърпи разложителен процес по гореспоменатите
причини. В заключението изрично е посочено вече споменатото – резултатът от
полевия тест може да бъде опроверган чрез изследване на кръвна проба, каквато
подсъдимият е отказал да даде.
При това положение, след като нито техническото средство, нито употребата му
от приложилите го служители са компрометирани, категоричността на резултата от
първоначалното изследване не е опровергана. Същевременно методологията на теста е
такава, че е годно средство за установяване на наличие на наркотично вещество.
5
Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа в чл. 6, ал. 9 Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, според чиято разпоредба употребата на
наркотични вещества се приема за установена въз основа на показанията на
техническото средство.
На тази фактическа основа следва да бъдат разгледани оплакванията във
въззивната жалба по отношение на доводите за неправилно приложение на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Въззивният съд установи, че първоинстанционният съд законосъобразно е
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
по чл. 343б. ал. 3 от НК.
От обективна страна подс. Р. на 29.10.2018 г., около 12:30ч., в гр. София, по ул.
„Мара Бунева“, с посока на движение от ул. „Одеса“ към бул. „Лазар Михайлов“
управлявал моторно превозно средство с марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. №
******* след употреба на наркотични вещества, а именно: тетрахидроканабинол,
включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, като същото е установено чрез показанията на техническо средство
„DRAGER DRUG CHECK 3000“.
Развитите съображения на първоинстанционния съд за наличието на всеки един
съставомерен признак са убедително аргументирани, поради което въззивният съд не
констатира основание за тяхното допълване или коригиране. За съставомерността на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно да се установи употребата на
наркотични вещества, не е необходимо приемът на наркотичните вещества да е довел
до промени в съзнанието на водача, които да са го направили опасен за движението.
Това произтича от факта, че българската правна система приема подхода на нулев
толеранс при употребата на наркотично вещество при управление на МПС.
Престъплението по чл. 343б, ал.3 НК е формално и е необходимо да се установи
единствено употребата на наркотично вещество. Затова и нормата на чл.343б, ал.3 НК
не поставя изискване да бъде установено какво е влиянието на употребеното
наркотично вещества върху поведението на водача (в тази насока – Р- 116 -16- III НО
на ВКС, Р- 81-18- III НО, Р- 4-18- III НО на ВКС, Р- 79-18- III НО г. на ВКС). Нормите
на НК следва да бъдат тълкувани стриктно, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението, поради което, след като във фактическия
състав не е поставено изискване за изследване на въздействието на наркотичните
вещества върху способността за управление, то това означава, че този въпрос е приет
за ирелевантен от законодателя. Действително, налице е и съдебна практика, че освен
употребата на наркотични вещества е необходимо да е налице и повлияване на водача
от приетите вещества (цитираното в жалбата решение на ВКС- Р- 483- 15- I НО). Това
решение обаче е изолирано и не е задължително за настоящия съд.
От субективна страна в процесния случай първоинстанционният съд
законосъобразно е определил форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК. За субективната съставомерност на деянието е достатъчно да се установи
употреба на наркотични вещества от дееца, тъй като това поведение обективира и
наличието на осъзнаване на всички обективни признаци на деянието, предвиждане
неговите общественоопасни последици и желание за тяхното настъпване (В този
смисъл и решение № 79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318/2018 г. на ВКС, II НО). При
6
наличие на обективно установена употреба наркотични вещества, несъмнено се
извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. В случая подсъдимият е
съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества –
тетрохидроканабинол в марихуаната, но въпреки това съзнателно е управлявал лекия
автомобил с марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Въззивният съд съобрази на първо място, че при индивидуализацията на
наказателната отговорност на всеки подсъдим следва да се извърши обстойна преценка
на всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализиране на наказанието,
така че то да постигне целите си без да е безсмислено жестоко. Основният принцип при
определяне на справедливото наказание е то да бъде наложено с минималната тежест,
която е годна да реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за
да спазва законите и добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Иначе казано, ако наказанието
бъде определено с тежест, по-голяма от достатъчната, за да постигне
законоустановените цели, то е прекомерно и несправедливо. В този ред на мисли
следва да бъде съобразено, че от първостепенен обществен интерес е наказанието да
цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол,
овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други
престъпления в бъдеще. Генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната, защото положително въздействие върху
обществото се постига само когато наказанието е стриктно съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното
деяние. Действително, при всяко санкциониране, логиката на държавната дейност по
прилагане на наказателна репресия изисква да се съобрази личната история на
подсъдимия от гледна точка на ефективността на въздействието на наложените до този
момент наказания. Ето защо несъмнено следва да бъдат взети предвид извършените
предишни нарушения на ЗДвП, но в същото време и чистото съдебно минало на дееца,
което означава, че процесната проява е инцидентна. Необходимо е едновременно с
това да се съобрази, че всички гласни и писмени доказателства изясняват, че
поведението на подс. Р. не е възприето от полицейските служители като повлияно от
психоактивни вещества, от което се извежда по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за същия вид прояви. Наред с това въззивният съд съобрази естеството на
всички останали доказателства за личността на подсъдимия – образователен, семеен,
социален и икономически статус. Подсъдимият е трудово ангажиран, с правилна
семейна и социална реализация. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да се отчете и фактът, че подсъдимият е оказал съдействие при извършване на
полицейската проверка. В същото време въззивният съд не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
На тази основа въззивният съд намира, че в присъдата е подценена тежестта на
смекчаващите обстоятелства, съответно – тяхното значение за определяне на размера
на наказанието лишаване от свобода. Съобразявайки тяхното естество и брой,
въззивният съд намира, че те отговарят на критериите за многобройност по смисъла на
чл. 55 НК, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като и най-лекото наказание, предвидено за престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК – лишаване от свобода за срок от 1 година, се явява несъразмерно
тежко. Преценявайки относителната тежест на всички изброени индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд счете, че справедливото
наказание е 3 (три) месеца лишаване от свобода – в размер на предвидения минимум за
7
този вид наказание. Въззивният съд прие, че наказание с тази продължителност ще
постигне адекватното възпиращо и превантивно въздействие спрямо подсъдимия.
Първоинстанционният съд правилно е приложил и института на условното
осъждане по чл. 66 ал. 1 НК, тъй като са налице всички изискуеми предпоставки за
това. Доколкото няма протест, а съдът е наложил минималният изпитателен срок, е
безпредметно обсъждането на присъдата в тачи част.
По отношение на второто кумулативно наказание глоба въззивният съд намира,
че справедливият му размер при условията на чл. 55, ал. 2 НК е в размер на 300 лв.,
тъй като той постига баланс между трудовите доходи на подсъдимия и укоримостта на
извършеното от него.
Ето защо проверяваната присъда следва да бъде изменена в посочения смисъл
относно основанието за индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия и размера на наложените му две наказания.
По отношение на оразмеряването на наказанието по чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 НК
въззивният съд изцяло споделя оценката на първоинстанционния съд и намира крайния
му правен извод за напълно обоснован и заканосъобразен. Наложеното
наказание на подсъдимия лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 година и 6 месеца (18 месеца) се основава на правилно изведен
баланс между индивидуалната и генералната превенция, като са отчетени предходните
нарушения на правилата на движение и на основание чл. 59, ал. 4 НК е бил зачетен
периодът, през което подсъдимият е бил лишен от свидетелство за правоуправление по
административен ред.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
други основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че в останалата
част следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. 334, т. 3 и чл.338 вр.
чл.334, т. 6 от НПК въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 14.10.2020 г. по н.о.х.д. № 4242/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 97 състав, като:
– ИЗМЕНЯ правното основание за налагане на наказанието на подсъдимия ДР.
Г. Р., ЕГН: **********, от чл. 54 НК на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК;
– НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия ДР. Г. Р. от една година на ТРИ (3) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА;
– НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба на подсъдимия ДР. Г. Р.
от петстотин на ТРИСТА (300) ЛЕВА;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9