РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20214500100455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът Й. Й. Й., с постоянен адрес Р Чехия, гр.Прага, твърди, че на
15.06.2017г. е бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно
производство № 215/13г. по описа на РОП, за престъпление по чл.255, ал.3,
вр.ал., т.2, предл.1, т.6 и т.7 от НК за това, че на 13.07.2007г., в качеството на
управляващ и представляващ търговско дружество „КАСПАР - 1“ ЕООД,
е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в
размер на 111 326.17 лева, дължими от „КАСПАР - 1“ ЕООД, като потвърдил
неистина в подадена справка - декларация за ДДС от 13.07.2007г.; използвал
документ с невярно съдържание 3 бр.данъчни фактури ; приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер 111 326.17 лева.По така повдигнатото
обвинение, на 24.07.2018г. ответникът Окръжна прокуратура – Русе внесъл
Окръжен съд – Русе обвинителен акт срещу Й. за престъпление по чл.255,
ал.З, вр. ал.1. т.2. пр.1, т.6 и т.7 от НК и е образувано НОХД №472 /2018 г.
по описа на ОС - Русе.В първоинстанционното производство по делото били
проведени 8 съдебни заседание.С Присъда от 10.09.2019г. ищецът бил
оправдан. Присъдата е протестирана от Окръжна прокуратура – Русе пред
1
Великотърновския апелативен съд, който потвърдил присъдата. По
касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново, било
образувано НД №1021/20г. по описа на ВКС. С Решение№69/ 10.05.2021г. на
Върховния касационен съд е оставено в сила Решението на Апелативен съд -
Велико Търново.Ищецът твърди, че от 2013г. постоянно живее и работи в Р
Чехия. От 2013г. не се е връщал в България, тъй като семейството му било с
него в Р Чехия и в България почти нямал останали близки и познати. Твърди,
че до м.юни 2017г. никой не го е уведомявал, че срещу него е образувано и се
води наказателно разследване.Във връзка с това разследване и последвалите
съдебни дела, се наложило да се връщам в България повече от 10 пъти в
рамките на 4 години. Всяко едно връщане в страната единствено за явяване по
насрочени съдебни заседания по делата било свързано с отсъствието му от
работа за по 4-5 дни, с разходи за самолетни билети, разходи за престой в
България. След заминаването му в Р Чехия, в България останала само майка
му. Въпреки това, в повечето случаи, когато трябвало да се връща за явяване
по делата, предпочитал да отседне в хотел, защото когато тя разбрала , че е
подсъдим и то за такова престъпление, много се притеснила и при всяка
среща с него се разстройвала, че ще влезе в затвора и че няма да има кой да се
грижи за семейството му.
Ищецът твърди, че наказателното преследване, водено срещу него по-
вече от 5 години, му причинило сериозни неудобства както в личната , така и
в професионалната сфера. Поради честите отсъствия от работа, и то през
кратки периоди, на 31.12.2018г. бил уволнен и се наложило да търси нова
работа.Полагал грижи за съпругата си и синът си и ги издържал. Когато му
било повдигнато обвинението, синът му бил само на месец и половина и
стресът покрай раждането и привличането на ищеца като обвиняем създало
огромно напрежение между него и майката на детето, с която живеели на
семейни начала.Започнал нова работа, но при по-лоши финансови условия. И
там отсъствията му от работа, за да се явява пред съда по продължаващите
дела, довели до негативно отношение на работодателя му към него.Освен
това, за дните, през които отсъствал, не му се полагало възнаграждение. През
2017г. отсъствал общо 14 дни и не е получил възнаграждение в размер на
856лв /по 61лв дневно/.През 2018г. отсъствал общо 16 работни дни, поради
което бил лишен от получаване на сумата от 979 лв. През 2019 г.отсъствал
28 работни дни, поради което не му е изплатено трудово възнаграждение в
размер на 1712лв., за 2020г. неприсъствените му работни дни били 14 и
възнаграждението от което бил лишен е 1071лв/76лв/ден. За да се явява по
делата ищецът направил разходи за самолетни билети в общ размер на
2524лв. Твърди, че резервирал полети в „последния момент, но по-висока
цена“, поради кратките срокове между заседанията. Във връзка с престоя си в
България през процесния период, направил разходи за настаняване и храна в
общ размер на 1500лв.За воденото срещу него наказателно производство
заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 3900лв.
В исковата молба са наведени твърдения, че образуваното и водено
срещу ищеца наказателно производство се отразило негативно върху живота
2
му – фактът, че е за тежко престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на имущество, довел до
едно постоянно притеснение за това кой ще се грижи за семейството му, ако
влезе в затвора. Получил проблеми със кръвното налягане и със зъбите. Лекар
му казал, че това се дължало на нервното напрежение и стреса, които
изживява от водените дела и от евентуалните негативни последици, които
могат да настъпят при евентуално осъждане. Наложило се да проведе дълъг и
скъп курс на зъболечение. Твърди, че и до настоящия момент не са
отстранени проблемите с кръвното трябвало през целия си живот да пие
лекарства за нормализиране на кръвното налягане. Стресът се отразил и на
отношенията му с близките – станал раздразнителен и неспокоен, а когато
наближавала дата на съдебно заседание изпадал в нервни кризи.Трудно
изпълнявал служебните си задължения, трудно поддържал отношения с
колегите си, които имали негативно отношение към него, тъй като мислели,
че той наистина е престъпник.
Ищецът заявява, че точно в този период трябвало да кандидатства за
постоянен адрес в Чехия, но не кандидатствал заради делото – не знаел кога
ще приключи, не знаел как воденото срещу него наказателно производство
ще се отрази на кандидатурата му за постоянен адрес, тъй като му било
известно, че се правят проучвания. Постоянният адрес е необходим за работа,
за социалните услуги. Ищецът имал право на постоянно пребиваване в Р
Чехия, но за да продължи да живее там, трябвало да мине през процедура по
постоянно местоживеене /постоянен адрес/.
Наказателното производство, което ответникът неоснователно водил
срещу ищеца, продължило повече от 5 години, заседанията по делото и
престъплението, в което бил обвинен, станало достояние на широк кръг от
хора. Това довело до уронване на престижа, честта и достойнството на ищеца,
тъй като не можел да обясни на всички познати, че не е извършил
престъпление. Изслушването на исканите от страна на прокуратурата
наказания и очакванията на съдебните актове тормозели и притеснявали
ищеца, нарушавали нормалното му ежедневие.Налагало се да провежда
продължителни разговори със сина си и съпругата си, за да ги уверява, че
всичко ще бъде наред. Синът му- дете в невръстна възраст, му задавал
въпроса ще влезе ли в затвор и ще може ли да го вижда.Ищецът продължавал
и понастоящем да живее с притесненията за накърненото си име, тъй като
информацията за това грозно обвинение винаги щяла да предизвиква някаква
степен на недоверие на другите хора към него.
Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение, в размер на 70000 лв, както и обезщетение за
претърпените имуществени вреди в общ размер на 12542лв, ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на исковата
молба, до окончателното им изплащане. Претендира и разноски по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, изразява становище,
че предявените искове са допустими, но по същество – неоснователни, тъй
като исковите претенции са недоказани по основание и размер. Твърди, че
досъдебното производство по прокурорска преписка №215/2013г. по описа на
Окръжна прокуратура – Русе – ДП №153/2013г. по описа на ОСлО в ОП-Русе,
е образувано на 22.07.2013г. срещу неизвестен извършител за престъпление
3
по чл.255,ал.3 вр. ал.1, т.2 от НК, извършено през м.юни 2007г. в гр.Русе.С
постановление на разследващия орган от 15.06.2017г., предявено на
02.08.2017г. ищецът Й.Й. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.255,ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.т. 6 и 7 от НК , като по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение „Подписка“, без да е наложена друга мярка
за процесуална принуда или обезпечение.След приключване на
разследването, Окръжна прокуратура е изготвила обвинителен акт срещу Й.
за горепосоченото престъпление и на 24.07.2018г. го е внесла, заедно с
материалите по делото, в Окръжен съд – Русе. Въз основа на обвинителния
акт е образувано НОХД №472/18г. по описа на РОС, приключило с влязла в
сила оправдателна присъда.Счита, че прокуратурата не следва да носи
отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, където друг
орган се явява ръководно-решаващия и продължителността и интензитета на
процеса зависят от него.
Ответникът твърди, че не са ангажирани доказателства, които да
установяват действително претърпените от ищеца вреди, като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение по воденото
наказателно производство. Твърди, че в хода на наказателното производство
ищецът Й.Й. не е бил задържан, като спрямо него е била взета най-леката
мярка за неотклонение „Подписка“ при отсъствието на други мерки за
процесуална принуда, поради което воденото наказателно производство по
никакъв начин не се е отразило и не е възпрепятствало воденето на обичайния
начин на живот, трудова и социална активност, възможност за
придвижване.Според ответника, твърденията в исковата молба, че по повод
предявеното обвинение ищецът е станал обект на обсъждане в негативен план
от близките, приятелите и колегите му, са недоказани, а доколкото
прокуратурата не е разпространявала официално и публично информация за
воденото производство, същата не следва да носи отговорност за реакциите
на околните спрямо ищеца.Намира за недоказани и твърденията за влошено
здравословно състояние. В отговора на исковата молба и в хода на делото
ответникът поддържа становище, че е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ и Й.
сам е допринесъл за настъпилите последици, тъй като в качеството си на
управител на „Каспар – I“-ЕООД при купуване на гориво бензин А-95 по 4 бр
фактури от „Р 6 Инвест“-ЕООД и „Норд груп“-АД /последните две свързани
лица по смисъла на §1, т.3, б „г“ и „ж“ от ДР на ДОПК/ не изготвя
4
съпътстващи изискуеми документи, които да обосноват действителността на
сделките.Счита, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишен, предвид обстоятелството, че
продължителността на наказателното преследване и съответно – удължаване
на срока на висящност на делото и евентуално обусловените във връзка с това
неимуществени вреди, не могат да се квалифицират като неразумен срок, тъй
като досъдебното производство е продължило 11 месеца – срок, който се
вмества в понятието за разумен. Ответникът оспорва претенциите за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за самолетни билети за пътуване и настаняване, с оглед явяване в
съдебно заседание, тъй като Й. е нарушил взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „подписка“ и е напуснал страната.Изразява становище,
че претенцията за заплащане на сумата от 3900лв-заплатено адвокатско
възнаграждение по наказателното дело, е недоказана.Моли съдът да отхвърли
исковете, като неоснователни, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД № 472/18г. по описа на ОС-Русе и данните по
ДП №153/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Русе, се установява, че с
Постановление от 15.06.2017г., предявено на 02.08.2017г., ищецът Й. Й. Й. е
бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№153/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Русе за това, че на 13.07.2007г. в
гр.Русе, като управляващ и представляващ „КАСПАР-1” ЕООД- гр.Русе,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – Данък върху
добавената стойност в размер на 111 326,17 лева ,дължими от „КАСПАР-1”
ЕООД - гр.Русе като:
- потвърдил неистина в подадена справка - декларация за данък върху
добавената стойност с вх. № 1800-0923684/13.07.2007г. по описа на ТД на
НАП - гр. Варна офис Русе – отразил стойности по извършени доставки и
начислил ДДС по общо 3 бр. сделки, по които е „получател”,отразени в
данъчни фактури, издадени от „изпълнител” „Р 6 Инвист“ ЕООД-гр.Русе с
номера №32/12.06.2007г., №33/13.06.2007г., №35/19.06.2007г.
- използвал документи с невярно съдържание - горепосочените
5
данъчни фактури с номера:№32/12.06.2007г., №33/13.06.2007г.,
№35/19.06.2007г., в които били отразени стойности по извършени доставки и
начислен ДДС върху тях с „получател” „КАСПАР-1” ЕООД-гр.Русе и
„изпълнител” „Р 6 ИНВЕСТ“ЕООД-гр.Русе, които били отразени и като
стойности в горепосочената декларация за данъка върху добавената стойност,
ведно с приложеният към нея дневник за покупки за данъчен период месец
Юни 2007г- при упражняване на стопанската си дейност, при водене на
счетоводството си и при представяне на информация пред органите по
приходите – ТД на НАП- Варна, офис Русе.
- приспаднал неследващ се данъчен кредит в горепосочения размер за
данъчен период м.Юни 2007 г. - като данъчните задължения са в особено
големи размери - престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от
НК – вж.Постановление на л.94папка №7 от ДП № СлО-215/2013г. по описа
на РОП.По отношение на Й.Й. била взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
След приключване на разследването по досъдебното производство
Русенската окръжна прокуратура внесла делото за разглеждане в Русенския
окръжен съд с обвинителен акт. Образуваното съдебно производство
протекло като НОХД № 472/18г., приключило с постановяване на Присъда №
23/10.09.2019г., с която Й. Й. Й. бил признат за невинен в това, че на
13.07.2007г. в гр.Русе, като управляващ и представляващ „КАСПАР-1” ЕООД
- гр.Русе, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения –
Данък върху добавената стойност в размер на 111 326,17 лева, дължими от
„КАСПАР-1” ЕООД - гр.Русе и на основание чл.304 от НПК е оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение, квалифицирано с обвинителният акт
като престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК.
По делото не се спори, че към момента на воденето и приключването на
наказателното производство пред РОС, ищецът е живеел в Р
Чехия.Свидетелят К.А.К. заявява, че познава Й. от 1997г.-имали общи
приятели още от ученическите си години.Повече от 6години ищецът живеел
в Чехия и затова поддържали връзка он-лайн, почти всяка седмица
комуникирали по вайбър. Според този свидетел повече от 6 години ищецът не
е идвал в България. Когато си идва в страната, Й. му се обаждал и ходел у тях
вечер-да се видят. Преди 8-10 години ищецът споделил с К., че е подсъдим
6
по някакво дело. Не е казвал за какво е делото и свидетелят не го е
разпитвал, но той от душа на компанията и голям шегаджия, се превърнал в
затворен човек, трудно се говорело с него. От 2-3 години пиел лекарства за
кръвно.Разказал, че е сменил работата си в Чехия, защото колегите му
разбрали за воденото срещу него дело и променили отношението си към
него.Свидетелят предполага, че майката на ищеца е знаела за делото. Когато
пребивавал в България заради делото, Й. отсядал при приятели или в хотел,
за да не я притеснява.Свидетелят твърди, че е срещал майката на ищеца във
връзка с работата си и при тези срещи тя го питала как е синът й, чуват ли се.
От своя страна самият ищец не бил споделял дали се вижда с майка си, като
се връща в Русе.Свидетелят заявява, че не си спомня кога за последен път е
видял Й. Й., не по Вайбър, а „на живо, тук в Русе“.
Свидетелят Г.Г. също познава ищеца още от ученическите им години и
са в близки приятелски отношения.Твърди, че ищецът „със сигурност от 7-8
години е в чужбина“. Откакто е в чужбина, не се е прибирал допреди 3-4
години. Когато се прибрал, казал на Г., че това е, защото има наказателно
дело срещу него. Той в началото не знаел подробности за делото, но и
свидетелят не попитал – виждал, че е притеснен и изчаквал ищецът сам да
сподели, когато реши.Г. заявява, че от момента, в който разбрал за делото,
ищецът се е връщал в България 7-8 пъти.Според свидетеля Й. отсядал в
хотели, престоявал в града 2-3 или 4 дни.Казвал, че не отсяда при майка си,
защото тя като разбрала за делото много се притеснила, разстройвала се,
баща му вече бил починал, не искал да я притеснявал. Водените дела много
променили ищеца, говорел за притесненията си; по принцип бил отворен
човек, но…станал различен. Свидетелят установява, че ищецът бил убеден, че
„няма за какво да го обвинят, но имал притеснение“.Споделял пред Г., че
заради „прекъсванията за по няколко дни, които били непредвидени, се
налагало да сменя работа“.Освен това жена му, от които има дете на име Й.,
се притеснявала от делата и това създало напрежение между тях.През
пролетта на 2021г. ищецът идвал в България със сина си и жена си и казал, че
„делата са приключили“ и че са го оправдали.Пред свидетеля Г. Й. споделял,
че има проблеми със сърцето, с кръвното налягане и е започнал да ходи на
зъболекар.Специално зъболекарят му бил казал, че проблемите със зъбите са
„на нервна почва“. Свидетелят заявява, че не му е известно дали при
идванията си в България ищецът се е виждал с майка си.
7
В производството по делото като свидетел е разпитана и майката на
ищеца – А.Й..Същата заявява, че „съвсем бегло“ знае за воденето на
наказателно производство срещу сина й. Не си спомня със сигурност, но
вероятно през 2017 г. синът й се обадил, че идва в България. Когато го
попитала по какъв повод, й казал, че е командировка, но когато се видели,
обяснил, че всъщност се води дело срещу него. Обяснил още, че делото е във
връзка със средства и във връзка с документи, които са подписани.
Свидетелката много се притеснила, не разбрала дали става въпрос за
документи, подписани от него или от други хора.Не казал подробности, не е
споменавал в какъв размер са тези средства. Явно било, че я щади, защото
тежко преживяла смъртта на съпруга си, започнала да вдига кръвно. При
идванията си в България й казвал, че е дошъл за дело, но едва след като
делото /заседанието/ е минало.Споменал е, че е възможно да получи присъда.
През този период, ищецът бил по-затворен, по-лаконичен, раздразнителен,
напрегнат, избягвал разговори. Споделил е със свидетелката, че вдига кръвно
и пие лекарство, както и че има проблеми със зъбите. Известно й е, че се е
лекувал в Чехия.Свидетелката счита, че е ползвал хотели, защото от момента,
в който заминал за Чехия - в края на 2013г., когато се върнал в България по
повод смъртта на баща си, само тогава е нощувал в дома им.Твърди, че не си
спомня с точност, но може би преди година синът й съобщил, че „всичко е
минало“. Оттогава не се бил връщал в България.
С исковата молба е представено удостоверение за раждане, издадено от
Община Сливен въз основа на Акт за раждане № 1224 от 07.06.2017г., от
което се установява, че ищецът Й.Й. е баща на дете от мъжки пол, на име
Й., роден на 01.05.2017г. от майка Ивелина Илиева в Чешка република.
Представен е трудов договор, сключен в Прага на от 01.04.2015г., Й.Й.
е заемал длъжността „помощник-шофьор“ с основна месечна заплата
5000CZK.Работодателят е представляван от лице на име В.К.. От
удостоверение за продължителност на заетост и осигурителен стаж, издадено
от същия работодател, се установява, че Й. е работил при него от 01.04.2015г.
до 31.12.2018г.Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
споразумение /взаимно съгласие/.В удостоверение, издадено на 25.06.2021г.
от В.К., е посочено, че през периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. работникът
Й.Й. е отсъствал общо 84работни часа „по причина явяване в съда“, като за
8
тези часове не му е изплатена заплата в общ размер на 5712 CZK. За периода
01.01.2018г.-01.12.2018г. Й. е отсъствал 96 работни часа, по причина „явяване
в съда“, като за тези часове не му изплатена заплата в размер на 7104 CZK.
Представен е и трудов договор от 01.01.2019г. сключен между В.К., като
работодател и Й.Й., по силата на който Й. заема длъжността „куриер“ при
намалено работно време – 20 часа седмично.От удостоверение от
28.06.2021г., издадено от работодател В.К., се установява, че за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. работникът Й.Й. е отсъствал от работа 168часа по
причина – явяване в съда, и не му е изплатена заплата в общ размер на 14112
CZK, а през периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. по същата причина – явяване в
съда, е отсъствал 84часа и не му е изплатена заплата в размер на 8064 CZK.
Съдът не коментира копията от касови бележки за изплатени суми, тъй
като не е удостоверено на какво основание са заплатени и от кого.
Във връзка с претенциите на ищеца за заплащане на транспортните
разходи, направени във връзка с явяването си пред разследващия орган и в
съдебни заседания, с исковата молба са представени копия от разписки за
електронни самолетни билети / в превод на български език/, издадени за
полети Прага – Букурещ и Букурещ – Прага, за пътник на име Й.Й., както
следва : разписка от 27.09.2018г.; Разписка за електронен билет от
24.01.2019г.; Разписка за електронен билет от 20.03.2019г.; Разписка за
електронен билет от 02.05.2019г.; Разписка за електронен билет от
23.06.2019г.; Разписка за електронен билет от 02.10.2020г.; Разписка за
електронен билет от 09.10.2020г. ; Протокол за електронен билет от
23.08.2020г.; Фактура за електронен билет от 23.08.2020г.
Представена е справка от АИС „Български документи за самоличност“,
в която е удостоверено, че Й. Й. Й., ЕГН ********** е с регистриран
постоянен адрес с.Бистренци, община Бяла, обл.Русе, ул.“Н.Й.В.“ и настоящ
адрес Чешка Република.
От извлечение от деловодната програма на Окръжен съд – Русе, което
представлява хартиен носител на електронното досие на НОХД № 472/2018 г.
по описа на РОС, е видно, кога е образувано наказателното производство –
25.07.2018г., какви открити и закрити заседания са проведени, постановените
съдебни актове. От същото се установява, че присъдата е прочетена в съдебно
заседание проведено на 10.09.2019 г., като датата на предаване на мотивите е
9
24.04.2020г.От извлечението се установява и обстоятелството, че
производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт на
10.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
предявения петитум, съдът квалифицира иска за обезщетение за причинени
неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на
чл. 2. ал.1 ,т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. По Закона за отговорността на държавата за вреди,
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги
неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу
обвиняемия е приключило с постановена оправдателна присъда досежно
фактът дали е извършено престъпление и авторството му. Законът не е
предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Отнася се до специално установена от закона отговорност за
вреди от непозволено увреждане, която възниква не по повод на извършени
от ответната страна в производството незаконосъобразни действия, а по
силата за законова разпоредба и при наличието на посочените в нея
предпоставки. От събраните в по делото доказателства се установява, че в
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ - привличане в качеството му на обвиняем и
повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление, включително и
вземане на мярка за неотклонение и постановена оправдателна присъда на
съд. По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви
доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане
на незаконно обвинение в Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ
е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените
10
вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване / вж.Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК/.Когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца. Неимуществените вреди се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест и достойнство, добро име в обществото. В
практиката си ВКС приема още, че обезщетението за неимуществени вреди се
дължи и при липсата на доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са търпени, което следва от естеството на упражнената спрямо
лицето наказателна репресия.
От показанията на свидетелите К., Г. и Й. се установява, че ищецът е
бил притеснен,потиснат, избягвал разговори. Променил поведението си – от
душата на компанията станал напрегнат и раздразнителен.Притеснявал се за
издръжката и грижите на семейството си при неблагоприятно за него
развитие на наказателния процес. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г. и Й. относно настъпилите негативни промени в психическото
състояние на ищеца, тъй като същите са житейски логични и
непротиворечиви.Подкрепят се от други данни по делото.Така свидетелят Г.
коректно сочи, че от 7-8 години Й. живее в Чехия, но отпреди 3-4 години
11
започнал да се прибира в България, като казал, че има наказателно дело
срещу него, както и че във връзка с наказателното производство Й. е идвал в
България общо 7 или 8 пъти.Твърденията на свидетеля К., че още преди 8-10
години ищецът споделил, че срещу него има дело и че повече от 6 години
ищецът не е идвал в България, се опровергават както от показанията на
другите двама свидетели, така и от обективните данни по НОХД №472/18г.
по описа на ОС-Русе /самият ищец твърди, че е разбрал за воденото
наказателно производство от момента, в който е привлечен като обвиняем –
15.06.2017г., т.е. 4 г. преди завеждане на настоящата искова молба и разпита
на св.К. в с.з. на 21.10.2021г./.
По делото не е представена никаква медицинска документация, от
която да се направят безспорни изводи за изложеното и от тримата свидетели,
че ищецът пие лекарства за регулиране на кръвното налягане, предписани от
лекар, нито писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че провежда
дентално лечение и в какво се изразява това лечение.
Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС №
4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, множество
решения- напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.,
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение №
60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На
обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения, дали обвинението е в сферата
на професионалната му реализация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на
конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът на обезщетението
следва да се определи според стандарта на живот и обществено-
12
икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, съдът съобразява чистото
съдебно минало на ищеца, обема на извършените с негово участие
процесуални действия, както и обстоятелството, че му е било повдигнато
обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
НК.Продължителността на процеса в двете фази е около 3г. и 10м, като има
известно забавяне на предаване на мотивите към присъдата. Тази
продължителност не надхвърля разумния срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС.
Настоящият състав съобразява също така факта, че ищецът е бил оправдан
още на първа инстанция като оправдателната присъда е потвърдена от
горната инстанция. По отношение на него не е била наложена тежка мярка за
процесуална принуда - била е взета мярка "подписка". Тази процесуална
принуда не е засегнала правото му на лична свобода и придвижване, нито пък
го е ограничавала в правото му да работи.
Като съобразява интензитета и продължителността на преживените от
ищеца стрес, емоционални и психически сътресения и неудобства и като взе
предвид икономическата конюнктура, съдът намира, че на ищеца следва да се
определи обезщетение в размер от 6 000 лв. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 70 000 лв. искът следва да се отхвърли. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че
по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е
търпял вреди, надхвърлящи обичайните, доколкото в хода на воденото срещу
него наказателно производство не са били ограничени гражданските му
права, не е променен социалния му и семеен статус, не са били наложени
обезпечителни мерки върху негово имущество; изцяло недоказани са
твърденията, че колегите му по месторабота са узнали за воденото дело и са
го коментирали, което наложило Й. да променя местоработата си. От
писмените доказателства е установено, че сключеният на 1.04.2015г. трудов
договор с работодател, който е представляван от В.К., е бил прекратен по
взаимно споразумение между страните, като продължителността му е била от
1.04.2015г. до 31.12.2018г., като още на 1.01.2019г. Й. сключва нов трудов
договор, с работодател, който отново се представлява от В.К..Във връзка с
доводите на процесуалния представител на ищеца, че ответникът е образувал
13
и поддържал наказателното производство срещу него за престъпление по
чл.255 НК въпреки че още през 2013г. ищецът, в обяснения пред
разследващия орган, е заявил, че друго лице е управител на „Каспар-1“-
ЕООД, следва да се отбележи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
деяние, извършено в предходен период – на 13.07.2007г., когато той е
управител.
Възражението на ответника по чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е извършил престъпление е
неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се
намалява. Обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен
резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия;
когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени
неистински признания; въвеждането на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление. По делото не се установи
процесуалното поведение на ищеца в наказателния процес да е било с
подобна насоченост, нито пък единствен фактор, обуславящ образуваното и
водено наказателно преследване. При това положение не може да се приеме,
че ищецът с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение.Ето защо не е налице основание определеното
обезщетение да бъде намалено.
По отношение на претърпените имуществени вреди. Основателна е
претенцията за сумата, която е заплатена като адвокатско възнаграждение по
наказателното производство. От договора за правна защита и съдействие на
л.93 от том 7 от ДП № ОСлО-215/2013г. на РОП, приложено към НОХД
№472/18г. е видно, че заплатеното възнаграждение за процесуално
представителство по досъдебното производство е 1500лв.Не са налице
доказателства, за заплащане на сума в претендирания размер от 3900лв и тази
претенция следва да се уважи до сумата от 1500лв.
По отношение претенциите на ищеца за заплащане на претърпени
14
имуществени вреди, които се изразяват в разходи за настаняване в хотели
гр.Русе и транспортни разходи - заплатени самолетни билети, ответникът е
изразил становище, че същите са неоснователни, тъй като ищецът е нарушил
взетата мярка за неотклонение „Подписка“, която му вменява процесуално
задължение постоянно да бъде на разположение по време на цялото
наказателно производство и да не напуска местоживеенето си – постоянния
си адрес в с.-Бистренци, обл.Русе. Съдът намира доводите неоснователни.
Взетата мярка за неотклонение подписка, макар и най-леката възможна,
спрямо гражданите означава, че те не могат да променят местоживеенето си и
постоянното си местопребиваване, без да уведомят съответните органи и да
получат разрешение. В Постановлението за привличане на обвиняем е
посочено,че Й. Й. Й. е „живущ в с.Бистренци, обл.Русе, ул.“Н.Й.В.“. С
постановлението за привличане по отношение на Й. е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Не е посочено изрично на кой адрес ще се
изпълнява същата. При разпита му като обвиняем Й. е заявил пред
разследващия орган, че от 2013г. е заминал за Р Чехия, където „постоянно“
живее и работи“.В Постановлението за приключване на досъдебно
производство с мнение за предаване на съд от 28.02.2018г., като адрес за
призоваване на обвиняемия Й.Й. е посочен адрес в гр.Прага – 5,
кв.“Хлубочепи“, както и телефонен номер – вж. л.33 от т.8 от ДП №
215/2013г. по описа на ОП-Русе. В разпоредбата на чл.60 НПК е предвидено,
че „Подписката“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма
да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Мярката
за неотклонение - Подписка, задължаваща обвиняемия да не напуска
местоживеенето си и е различна от мярката за процесуална принуда - Забрана
за напускане на пределите на страната. Местоживеенето на обвиняемия не
съвпада непременно с неговия постоянен адрес, както е в настоящия
случай.Обвиняемият е посочил местоживеенето си - в Р Чехия и адрес и
начин за призоваване, което е съобразено от разследващия
орган.Претенциите за заплащане на разходи за настаняване в хотел с оглед
явяване на ищеца пред органите на досъдебното и съдебното производство,
следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. В исковата молба се твърди, че
е отсядал или в хотел, или при приятели. Не се представят никакви
доказателства за заплащане на престой в хотел. Претенцията за заплащане на
транспортни разходи е основателна. Както беше посочено по-горе, самият
15
разследващ орган не е посочил изрично адрес, на който да се изпълнява
мярката за неотклонение, а в Постановлението за приключване на
досъдебното производство разследващият орган е посочил адрес за
призоваване на обвиняемия в чужбина. С исковата молба са представени
самолетни билети, издавани на обвиняемия. От датите на полетите и датите
на съдебните заседания се установява, че Й. е направил следните транспортни
разходи за явяване в някои от съдебните заседания – за явяване в съдебно
заседание на 29.10.2018г. е заплатен билет на стойност 4552чешки крони; на
18.02.2019г.-4594крони; 18.04.2019г.-5434крони; 05.06.2019г.-4991крони и за
явяване в съдебно заседание на 09.09.2019г. – 4378чкр. За пътуване до Р
България вероятно за явяване на 05.10.2020г.- пред Апелативния съд, са
представени само бордни карти. Съдът не коментира платежния документ от
23.08.2020г., който удостоверява заплащането на три самолетни билета,
описан в исковата молба като приложение №16 – фактура за електронен
билет, тъй като е неотносим към обстоятелствата, релевантни за настоящото
производство.От представените доказателства се установява, че ищецът е
направил транспортни разходи за явяване в съдебни заседания в общ размер
на 23949чешки крони или 1882,22лв.В този размер претенцията следва да
бъде уважена, а в останалата част – за разликата до 2524лв. да се отхвърли.
Съдът намира, че искът за сумата 4618лв неполучени трудови
възнаграждения за дните, в които е отсъствал от работа за явявания по
заседания, е изцяло недоказан. На първо място, самото явяване пред
досъдебните и съдебни органи се удостоверява по съответния ред от
документи, съставени и издадени от съдебния орган, а не чрез бележки и
удостоверения от работодател. Така например, в протоколите за проведените
съдебни заседания е удостоверено в кои заседания ищецът се е явил
лично.Освен това, в представения трудов договор от 01.04.2015г. е уговорена
основна работна заплата 5000CZK месечно. Според данните в представеното
Удостоверение за продължителността на заетост и осигурителен стаж,
ищецът е бил страна по трудово правоотношение по този договор до
31.12.2018г. В удостоверението е посочено, че средната нетна месечна
заработка за този период е 5872 CZK. В удостоверението, издадено от
работодателя на 25.06.2021г. е отразено, че заради отсъствия на Й. за явяване
в съда, за 2017г. му е удържана сумата 5712 CZK, т.е. размер на месечна
заплата. По делото не се твърди, и не се установява, че например през през
16
2017г. е имал повече от едно явяване пред досъдебния орган – на 03.08-2017г.,
което предпоставя отсъствие от работа по този повод в продължение на
няколко дни, а не цял месец, за да се удържа от заплатата му възнаграждение
в размер на месечна работна заплата за 2017г. Това се отнася и за отсъствията
от работа през 2018г. и 2019г.През 2020г. ищецът е се е явил само в едно
съдебно заседание – на 05.10.2020г. и не може да се приеме за житейски
достоверно, че по тази причина не се е явил на работа в продължение на 84
работни часа, повече от 4 седмици, предвид обстоятелството, че според
трудовия договор в сила от 01.01.2019г. работи при намалено работно време
– 20 часа седмично.
Искането за присъждане на лихва върху главниците е основателно,
считано от момента на влизане в сила на постановената оправдателна
присъда, но в настоящия случай се претендира от по-късен момент – от
завеждане на исковата молба.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за
производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая
ищецът е направил разноски в размер на 10 лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение 2 500 лева. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ с оглед цената на
исковете, минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е
3006лв, а ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 2500лв.Съразмерно с
уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
286 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на Й. Й. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Бистренци, обл.Русе, настоящ адрес Чешка
Република сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сумата 3382,22лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, при законната лихва, считано от 09.07.2021г. до
17
окончателното изплащане на главниците, както и 286лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в
останалата част в размера над 6000лв. за разликата до 70000лв. и иска за
обезщетение за имуществени вреди в размера над 3382,22лв. за разликата до
12542лв., като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
18