ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна, 13.12.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №20390 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
С протоколно определение от открито съдебно заседание по адм. д. № №1678/2019 г., проведено на 17.09.2019 г. на Варненския административен съд производството по посоченото дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд. В мотивите си административният съд се е позовал на т.7 от ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2/2014 от 19 май 2015 год. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл.1 ЗОДОВ.
Производството по адм.д. №1678/2019 г. на АдС-Варна е образувано по искова молба на „Е.“ ООД, ЕИК ********* срещу Изпълнителна Агенция „Агенция по вписванията“, БУЛСТАТ 13128355 за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 157.50
/сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното и изплащане.
В исковата молба се излага, че ищцовото дружество, чрез процесуален представител е обжалвал отказ № 20190326135906-2/01.04.2019г., постановен от длъжностно лице по вписванията при Агенция по Вписванията, пред Окръжен Съд-Варна. Отказът бил отменен с Решение 342/22.04.2019 г. по т.д. №549/2019
г. по описа на ВОС. За изготвяне на жалби срещу отказа ищецът заплатил адвокатски хонорар в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на адвокат Марияна Василева Котари от ВАК на 01.04.2019 г., както и държавна такса по сметка ОС-Варна в размер на 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лв. Въпреки че разноските били изрично поискани, съдът оставил без уважение молбата с мотив, че производството по обжалване на неоснователни откази на Агенция по Вписванията е с охранителен характер и разноски по него не се присъждат, а „репарирането на направените от молителя разходи може евентуално да се репарира по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че не е компетентен да разгледа така изпратената му от Административен съд – Варна искова молба, поради следното:
Вярно е, че съгласно т. 7 от ТП №2/2015 г. от 19 май 2015 год. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл.1 ЗОДОВ. Същото ТП обаче е постановено на 19.05.2015 г. След постановяването му е добавена нова ал.2 в чл. 28 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Или с въвеждането на изрична норма, определяща, че е приложим именно ЗОДОВ по дела за обезщетяване на вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията цитираната точка 7, на която се е позовал административен съд Варна постановявайки акта си е загубила действие. Следователно към конкретния казус е приложим именно ЗОДОВ. Тъй като в настоящия случай се иска обезщетение за вреди от незаконосъобразен отказ на Агенция по вписванията, то приложение към спора следва да намери чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно ал. 2 на същия член исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на АПК. От изложеното до тук настоящият състав стига до извода, че компетентен да разгледа настоящия спор е административния съд. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Доколкото седалището на ищеца се намира в гр. Варна, то компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна.
За пълнота на изложението следва да спомене, че съгласно чл.2, ал.1 и от Устройствения правилник на Агенция по вписванията Агенцията е администрация към министъра на правосъдието, поради което и издаваните от нея актове във връзка с дейността на държавната администрация, независимо от реда, по който подлежат на обжалване.
По горните съображения съдебният състав приема, че съобразно чл.135, ал.4 от АПК са налице предпоставките за сезиране на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора като първа инстанция съд.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Варненския районен съд и Варненския административен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа и реши спора по адм.д.№ 1678/2019 г. ВАдмС, респ. по гр.д.№20390/2019 г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№20390 по описа за 2019 г. на ВРС, XХХ-ти състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД гр.д.№ 20390/2019 г. на ВРС, ведно с приложеното към него адм.д.№ 1678/2019 г. на ВАмдС.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: