Р Е Ш Е Н И
Е № 2498
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател: Дафина Арабаджиева
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 16031 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 против И.П.А., ЕГН **********,***
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 153,32 лв.-
главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 25.06.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 19.79 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 04.07.2017 г. до 24.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10524/2019 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. Пловдив.
Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***
има качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето
й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за
покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на
продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия „Нелбо“ ЕООД е разпределил топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация на стойност 153,32
лв. , която същият не е заплатил. Сочи се, че се дължи и обезщетение за забава
в размер от 19,79 лв. Твърди се, че
начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение,
но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК
съдът е указал на ищеца, съобразно
разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск
за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на
чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в
срок по чл. 415 от ГПК. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му
особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството потребител на
ответника, като сочи, че липсват
доказателства за собственост или за притежаване на ограничено вещно право на
ползване на имота. Оспорва и качеството й на клиент, като сочи, че не са
представени доказателства за откриване на партида на нейно име. Оспорва
годността и изправността на средствата за търговско измерване, като твърди, че
липсват доказателство за реално доставяне на топлинна енергия. Сочи, че липсват
сертификати, удостоверяващи обстоятелството, че средствата за търговско
измерване са от одобрен тип. Предвид
изложеното се иска да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Видно от приложеното случая
частно гр. дело № 10524/2019 г. по описа на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, като
същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради и което са дадени указания
за предявяване на установителни искове. Исковете, предмет на настоящото
производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това.
На основание изложеното следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който
по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на
задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетите по делото като доказателства и неоспорени от особения
представител на ответника справка от Служба по вписванията, информация
от Община Пловдив „МДТ“ и акт за собственост (л.95-104) се установява, че
ответникът е собственик на идеални части от апартамент *** , находящ се в ***,
от което следва и качеството й на потребител по смисъла на закона и общите
условия.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно
чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител
на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ
продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този
начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между
отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец,
чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи
условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
С оглед оспорването от страна на особения представител на ответника на
годността на измервателните устройства са приети като писмени доказателства
свидетелства за проверка на средствата за измерване, сертификат и писмо от БИМ,
които не са оспорени от особения представител от ответника. От така приетите
писмени доказателства се установява, че към процесния период средствата за
търговско измерване са съответстват на изискванията на ЗИ.
Приети са като писмени доказателства и издадените през процесния период
фактури, в които са отразени отчетените суми за заплащане на услугата дялово
разпределение, както и за сградна инсталация, като видно от същите за отчетен
период от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. за имота е начислявана единствено
дължимата сума за предоставяне на услуга дялово разпределение, както следва:
сумата от 0,34 лв. за отчетен период 01.05.2017 г. -31.05.2017 г., сумата от
0,34 лв. за отчетен период 01.06.2017 г. -30.06.2017 г., сумата от 0,34 лв. за
отчетен период 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., сумата от 1,33 лв. за отчетен
период 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., сумата от 1,33 лв. за отчетен период от 01.09.2017
г. до 30.09.2017 г. и сумата от 1,33 лв. за отчетен период от 01.10.2017 г. до
31.10.2017 г. След този период през отоплителния сезон освен сумата за
предоставяне на услугата дялово разпределение са начислявани и суми за сградна
инсталация, както следва: за отчетен период 01.11.2017 г.- 30.11.2017 г. е
начислена обща сума в размер от 6,77 лв. с ДДС, включваща сумата от 4,53 лв.
без ДДС за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и сумата
от 1,11 лв. без ДДС за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
имота и 1,13 лв.- дължим ДДС; за отчетен период 01.12.2017 г. -31.12.2017
г. е начислена обща сума в размер от
52,40 лв. с ДДС, включваща сумата от 42,56 лв. без ДДС за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и сумата от 1,11 лв. без ДДС за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имота и 8,73 лв.- дължим
ДДС; за отчетен период 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. е начислена обща сума в
размер от 25,10 лв. с ДДС, включваща сумата от 19,81 лв. без ДДС за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и сумата от 1,11 лв. без ДДС
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имота и 4,18 лв.- дължим
ДДС; за отчетен период01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. е начислена обща сума в
размер от 22,45 лв. с ДДС, включваща сумата от 17,60 лв. без ДДС за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и сумата от 1,11 лв. без ДДС
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имота и 3,74 лв.- дължим
ДДС; за отчетен период 01.03.2018 г. –
31.03.2018 г. е начислена обща сума в размер от 19,55 лв. с ДДС, включваща
сумата от 15,18 лв. без ДДС за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и сумата от 1,11 лв. без ДДС за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в имота и 3,26 лв.- дължим ДДС и за отчетен период
01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. е начислена обща сума в размер от 5,38 лв. с
ДДС, включваща сумата от 3,37 лв. без ДДС за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и сумата от 1,11 лв. без ДДС за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в имота и 0,90 лв.- дължим ДДС.
Съдът установява, че във фактура № *** от 31.05.2018 г. освен услугата
дялово разпределение е включена и сумата от 8,34 лв. без ДДС за доставена
топлинна енергия за гореща вода. Общата стойност на фактурата е 11, 34 лв. ,
като в тази стойност е включена сумата от 1,33 лв. за услугата дялово
разпределение и сумата от 10,01 лв. за топлинна енергия за гореща вода.
За периода извън гореописания отоплителен период, а именно: от 01.06.2018
г. до 30.09.2018 г. са начислявани за всеки месечен отчетен период суми от по
1,33 лв. за услугата дялово разпределение или обща сума в размер от 5,32 лв.
Особеният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва размера
на претенциите, поради и което съдът не се е произнесъл по направеното искане
за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, като същото не е поддържано от
ищеца след приемане на СТЕ и изричното изявление за липса на оспорване на
обстоятелствата, които се цели да се установят с изготвяне на заключение по
така поисканата експертиза.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД. Заключението е прието по
делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от
страните по делото. От заключението се установява, че абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е отдавала ТЕ за отопление и
БГВ. Подадена е общо 199,753753 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 4,77746 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През
процесния период 01.05.2017 г.- 30.09.2018 г. в ап. 4 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа.
Отопляемият обем на имота е 148 м3. През имота на ответника не
преминава щранг лира. В имота на
ответника всички всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната
мрежа в блока и на същите не се е
начислявала ТЕ за отопление. През процесния период в имота няма монтирани
индивидуални разпределителни устройство (ИРУ).
В имота има един брой водомер, по чийто визуален отчет е начислявана ТЕ за БГВ,
което обяснява и начислената такава във фактурата от 31.05.2018 г. Вещото лице установява, че за имота на
ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т.6.5. от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника за периода 01.05.2017 г. –
30.09.2018 г. по месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо
1,36603 МWh, от които 1,24294 МWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 МWh за отопление и 0,12309
MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
С оглед на приетите по делото като доказателства документи,
удостоверяващи правото на собственост на ответника и с оглед разпоредбите на ЗЕ
и общите условия, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за доставената топлинна
енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения
им имот за БГВ (доколкото в случая се установява, че само такава е доставяна и то
за един от отчетните месечни периоди) потребителите са длъжни да заплатят и
тази за сградна инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други
фактори, като всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част
се използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по
отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), което допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил
извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило
и самостоятелни изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се
кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Относно услугата дялово разпределение в изпълнение на разпоредбите на чл.
31, ал. 4 от ОУ същата е включена като стойност в издадените фактури, като
нейният размер не е оспорен от страна на ответника.
Конкретният размер на задълженията на абоната не се оспорва от особения
представител и се установява от приетите по делото, като писмени доказателства
фактури, в които е отразена начислената сума за месечен отчетен период,
предоставените услуги през този период и стойността има. Сборът на начислените
суми по приетите по делото и отразени по – горе фактури е 153,32 лв., което
напълно съответства на заявената претенция за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не се
установява. Относно обезщетението за забава, то същото се установява по
основание, доколкото ответникът е в забава относно заплащането на дължимите
суми, а размерът на същото не само, че не се оспорва от особения представител
на ответника, но и на основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн
калкулатор съдът установява, че напълно съответства на заявения такъв от 19,79
лв.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца. Ищецът е направил разноски в
размер на 75 лв. в заповедното производство и 525 лв. в исковото производство,
като съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. Искането за присъждане на разноски е изцяло
основателно, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят разноските,
така както са заявени, съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК в общ размер от
600 лв., от които сумата от 75 лв.- разноски в заповедното производство и
сумата от 525 лв. – разноски в исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.А., ЕГН **********,*** дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 153,32 лв.-
главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., доставена в обект на потребление, находящ се
в ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.06.2019 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 19.79 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г.
до 24.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10524/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
И.П.А., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 10524/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 525 лв.- разноски по гр.д. № 16031/2019
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ