Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 27.04.2021 година
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на осми
април, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Ивета Павлова
при участието на секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 56 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 328-033/05.01.2021 г. директорът на ОД МВР -
Перник е наложил на жалбоподателя Ю.П.К., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 300 лева на основание на чл. 209а, ал. 1, вр.
чл. 63 от Закона за здравето.
Недоволен от така наложеното му наказание К. е обжалвал в срок издаденото
НП.
В подадената възивна жалба и в с.з. от адвокат-пълномощника на
жалбоподателя
се релевират оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния
закон от АНО при издаването му и
се моли съда да постанови
решение, с което да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се развиват доводи за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Претендират се и направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
и своевременно призована, не изпраща представител и не е изразила становище по
жалбата.
Районна прокуратура - Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от фактическа
страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно
от АУАН №33/19.12.2020г. се установява
от фактическа страна, че при изпълнение на служебните си задължения свидетелят Б.Б. на длъжност „полицай“ в РУ-Радомир в
присъствието на колегата си -свидетеля С.С., е установил, че жалбоподателят Ю.П.К. се намира на 19.12.2020 г., около 10.10 ч., в гр. Радомир,
на ул. „Дупнишка“
в магазин „Петя Ин“, а именно вътре в
сградата на магазина на закрито обществено място като не е поставил задължителна предпазна маска за
лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т. I.7
от заповед № РД-01-675/27.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването.След
изготвянето му АУАН е предявен за запознаване от жалбоподателя като същият е
отказал го подпише и да получи препис от същия, които обстоятелства са удостоверени
с имената и подписа на свидетеля по чл.43, ал.2 от ЗАНН – Н. Г. Й..
Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено и атакуваното в настоящето
производство НП.
При издаване на наказателното
постановление, административно
- наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване
на административно нарушение, и след като преценил, че случаят не
е маловажен по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН , на основание чл.209а от Закона за здравето е наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.
209а, ал. 1, вр. чл. 63 от Закона за здравето.
Така отразената в АУАН впоследствие
пресъздадена в НП фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Б. и
Йорданов, и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК , във вр.
с чл.84 от ЗАНН писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични, и се потвърждават от останалите събрани доказателства по делото. Обстоятелството,
че К. е бил в момента на проверката без поставена маска в магазина се
потвърждава и от свидетеля С.С., който е придружавал
жалбоподателя.Същият свидетел уточнява, че впоследствие жалбоподателя си е
намерил маската в джоба и я е показал на проверяващите органи.
Съдът, с оглед така установената
фактическа обстановка , предвид доводите изложени във въззивната
жалба и тези от адвокат-пълномощника на въззивника в
хода на пледоариите, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето при непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. По силата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето съобразно действащата към датата на деянието
редакция, ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно,
деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, обаче
че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които
налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най –
напред, че липсват доказателства за оправомощаване на
свидетеля Б. за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по Закона за здравето наказуеми по чл.209а, ал.1 от същия закон, както се изисква
с нормата на чл.209а, ал.3 от ЗЗ. В тази връзка, необходимо е да се има
предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата на
закона съобразно предвиденото в чл.209а, ал.4 от ЗЗ, то материалната
компетентност за актосъставителите произтича пряко от
закона само по отношение на държавните здравни инспектори, като за останалите
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, за
длъжностните лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните лица, определени от
кметовете на общини е необходимо да има изричен акт за тяхното определяне и оправомощаване. Нещо, което в случая не е установено по
отношение на актосъствителя Б.Б., за да се
прецени дали същият има качеството не просто на длъжностно лице от състава на
МВР, но и на такова, определено, съответно овластено
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, като в тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти,
свързана с надлежната материална компетентност.
На
следващо място, логически предшестващ този за правната квалификация, се явява
въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя
деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в
съставения акт за установяване на административно нарушение фактически
твърдения, жалбоподателят е санкциониран
за това, че е нарушил точка І т.7 от
Заповед № РД-01-675/27.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването като е
отразено, че същата въвежда задължението всички лица, които се намират на
закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. В тази връзка настоящият състав следва
да отбележи, че доколкото нормата на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето обаче е с бланкетно
съдържание и препраща към други актове, в случая заповед на министъра на
здравеопазването, то последната не само задължително следва правилно да се
посочи при правното квалифициране на нарушението, но и да се впише какви са
съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които се твърди, че са
нарушени. В настоящия случай от страна на актосъставителя
и наказващия орган в текстовата част и на двата акта, като констатирано
нарушение е посочено, че не се спазва Заповед
№ РД-01-675/27.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Такава заповед
на Министъра на здравеопазването обаче
не е издавана на посочената дата 27.11.2020г.,
посочената за нарушена норма е част от Заповед
№ РД-01-675 издадена на 25.11.2020 г.,
като въведените със същата заповед
противоепидемични мерки на територията на РБългария
имат действие от 27.11.2020г.Тъй като заповедите на министъра уреждат действащите към инкриминираната дата
противоепидемични мерки, то това са относимите актове
към извършеното от жалбоподателя деяние и именно те е следвало да намерят
отражение в издадения акт за административно нарушение и атакуваното
наказателно постановление коректно. Затова и неправилното или непълно посочване
на заповедта на министъра на здравеопазването, която се твърди, че е нарушена
води до неяснота относно административното нарушение, вменено на нарушителя, поради бланкетния
характер на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
отговорността за неспазване на противоепидемични мерки. Посочването на
коректната заповед на министъра на здравеопазването, въвеждаща
противоепидемични мерки, а оттам и правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Затова,
макар в случая да е налице необходимата конкретизация какво точно фактически е
било поведението на лицето, липсва конкретизация какви конкретни противоепиодемични мерки са нарушени, тъй като е цитираната некоретна
заповед на Министъра на здравеопазването.
Предвид гореизложеното и с оглед и строго изразения формализъм на
административно наказателния процес горното се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като
го е поставило в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен, така че
адекватно да организира и упражни правото си на защита и атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по
делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Петров въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на К. сумата от 300 лева направени
разноски по делото.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 328-033/05.01.2021
г., издадено от директора на ОД МВР - Перник, с което е наложил на Ю.П.К., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 209а, ал.
1, във вр. с чл.63 от Закона за здравето
административно наказание „Глоба“ в
размер на 300,00
лева/триста лева/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Перник ДА ЗАПЛАТИ на Ю.П.К., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на сумата в размер на 300.00
лева /триста лева/ направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на съда
подлежи на обжалване по реда на
Административно–процесуалния кодекс пред
Пернишкия административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: