Р Е Ш Е
Н И Е
№ 617
гр.Бургас, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1369 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Р.А.Х. с ЕГН: **********,***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2572953 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.3, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 150 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания фиш. Посочва се, че жалбоподателят е санкциониран в качеството му на
законен представител на дружеството-собственик на лекия автомобил – „***“ЕООД,
като въпросното дружество се занимава с автобусни превози. Застъпва се, че на
процесната дата автобусът е бил управляван от лице, назначено към дружеството
като „шофьор“, което обаче към датата на връчване на ЕФ вече не е служител на
дружеството, поради което и управителят няма как да представи копие от СУМПС. Посочва
се, че жалбоподателят е представил на контролните органи данни за самоличността
на шофьора, като за МВР не е представлявало никакъв проблем да издаде ЕФ срещу
него.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Р. – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на ЕФ. Претендира
присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издадения ЕФ е правилен и
законосъобразен. Пледира се потвърждаването му и присъждане на разноски, като
под евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Това е така доколкото ЕФ е бил връчен редовно на жалбоподателя на
24.02.2020г. На 02.03.2020г. той е подал декларация, заявявайки, че не той е
управлявал автомобила и представяйки копие от трудов договор. По въпросната
декларация е налице произнасяне от АНО, като с писмо от 12.03.2020г., (л. 10) наказващият орган е отказал
да анулира електронния фиш. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са
ангажирани никакви доказателства от АНО, кога въпросното писмо с отказ за анулиране
на ЕФ е било връчено на жалбоподателя, но при всички случаи жалбата е
депозирана на 19.03.2020г. – т. .е рамките на четиринадесетдневния срок,
считано от 12.03.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.02.2019г. в
11:37 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 236+800, до автосервиз „***“ в посока от
ПВ „Север“ към ул. „Транспортна“ техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта с „
В последствие
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл, установил,
че заснетият автобус „***” с рег. № *** е собственост на „***“ ЕООД с управител
Р.А.Х. с ЕГН: **********, както и че скоростта следва да се счита на 81 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2572953 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.3, т.3 ЗДвП на представляващия дружеството-собственик Р.А.Х. било наложено наказание „Глоба” в
размер на 150 лева.
Техническото
средство – мобилна система за контрол на скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен Протокол по реда на чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.28), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
На 24.02.2020г. ЕФ
бил връчен на жалбоподателя, като на 02.03.2020г. той депозирал писмо,
придружено с декларация (л.5) и копие от уведомление за прекратяване на трудов
договор (л.8), декларирайки, че на процесната дата автобусът се управлявал от шофьора Николай Попов. Изрично
в писмото било посочено, че с оглед прекратяване на трудовия договор с шофьора
на 21.02.2020г. жалбоподателят е в невъзможност да представи копие от СУМПС.
Искало се анулиране на ЕФ.
На декларацията
било отговорено с писмо (л.10), в което се посочвало, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да представи СУМПС на лицето, за което твърди че е
управлявало автобуса, поради което и ЕФ остава в негов тежест.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Атакуваният
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден
от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението и достатъчно
изчерпателно са отразени е обстоятелствата, че в този участък имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това съдът
счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е
определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188,
ал.1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата
на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно
чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми,
които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението,
а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано
нарушението.
В конкретния случай - към датата на нарушението –
27.02.2019г. собственик на автобуса е бил „***” ЕООД, чийто управител е
жалбоподателят Х.. Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден срещу
него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП”
декларация, че не той, а лицето – Никола Попов е
управлявал автобуса него ден. В подкрепа на изложеното в декларацията е приложено
и копие от известие за прекратяване на трудов договор от 21.02.2020г. Въпреки това АНО е отказал да
анулира ЕФ с мотива, че декларацията не е придружена от копие на СУМПС на
сочения за водач.
Настоящият
състав счита, че в конкретния случай и с оглед конкретиката на казуса,
решението на АНО е неправилно. Действително законът изисква ведно с
декларацията да се представи и копие на СУМПС. В някой случаи обаче, това
обективно не е възможно. Така например касационната
инстанция е имало повод да се произнесе в подобни хипотези Решение № 424/08.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 102/2018г. на АдмС-Бургас
и Решение № 715/13.04.2018г. по
к.н.а.х.д. № 154/2018г. на АдмС-Бургас, Определение №
2034/23.08.2018г. по к.а.н.х.д. № 2008/2018г. на АдмС-Бургас, като е приела, че трябва да се
подхожда индивидуално и да не се абсолютизира изискването за представяне на
копие от СУМПС, защото понякога обективно това е невъзможно. По мнение на
настоящия състав точно такъв е и процесният случай. Юридическото лице
собственик на автобуса се занимава с автобусни превози, като ноторно автобусите
се управляват от назначени за това шофьори. Когато обаче към датата на връчване
на ЕФ въпросният шофьор вече не работи при дружеството, повече от очевидно е,
че последното не разполага с каквато и да е възможност да изиска водача да
представи копие от СУМПС. Реално управителят на дружеството няма никаква
възможност да изпълни законовото изискване и то не по своя вина, поради което и
по мнение на съда, незаконосъобразно би се явило в този случай спрямо него да
се издава ЕФ. В случая Х. е представил декларация съдържаща всички необходими
данни, за да може ЕФ да се издаде на шофьора на автобуса, като АНО е
следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да
установи, кой е управлявал автобуса и да издаде ЕФ против него, а не директно
да ангажира отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
автомобила.
Поради горните
причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ, въпреки че са
били налице предпоставките за това, поради което следва да се приеме, че
издаденият електронния фиш следва да се отмени.
Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за права защита и
съдействие (л.23), в който изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 480 лева. По делото е направено възражение от АНО за
прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл.
18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.
Съобразявайки
горните правила и като взе предвид, че жалбата по делото не е изготвена от
адв. Р. – БАК, а същият се яви само в
едно съдебно заседание, в което не се проведоха никакви следствени действия и
по същество заяви, че поддържа изложеното в жалбата, то и настоящият състав
счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на минималния предвиден в
закона размер от 100 лева, които съответстват на фактическата и правно сложност
на конкретното дело.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2572953 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.3, т.3 ЗДвП на Р.А.Х. с ЕГН: ********** е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Р.А.Х. с ЕГН: **********
сума в размер на 100 (сто) лева,
представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.