РЕШЕНИЕ
гр. С., 14.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1395/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от С.В.И.,
действащ чрез неговата майка и законен представител А.А.М.,
срещу З. „Б.И.“ АД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 40 000
лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 03.08.2020 г. по вина на водач на МПС
л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума.
В исковата и уточнителната молба от 23.02.2021
г. са изложени твърдения, че на 03.08.2020 г., около 17 ч. ищецът бил заедно
със своя дядо на тревната площ пред къщата, в която последният живеел, находяща
се на ул. „******в гр. Сливница, когато е ударен от л. а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ******, управляван от А.И.. Твърди се, че водачът е нарушил
правилата за движение по пътищата, управлявайки го с несъобразена с конкретните
пътни условия скорост, в резултат на което изгубил управлението, навлязъл в
насрещното платно и излязъл извън платното за движение.
В резултат от ПТП ищецът бил хоспитализиран по
спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му били направени изследвания, при
които са установени телесни увреждания, изразяващи се в травма на черния дроб,
травматичен пневмоторакс, охлузвания по лицето, рана на долната устна и наличие
на плеврален излив. В резултат на ПТП получил киста с хеморагия в нея на десен
бъбрек с размер 19х32 мм., формирана е малка емфизематозна була парасептална
вляво дорзално. Установено е разкъсване на стената на оралната кухина, поради
което е била извършена риноскопия, налице е било изтичане на кръв от долния
десен носов ход. Ищецът получил множество охлузвания на колената и
подбедриците, които били обработени хирургически, раните на долна и горна устна
били обработени с хирургически шев. Имал мозъчно сътресение. Тежкото му
състояние налагало непрекъсната чужда помощ. Влошило се психическото му
състояние, изпитвал страх при вида на автомобили, започвал да плаче, спял
неспокойно, сънувал кошмари. Към настоящия момент здравословното му състояние
не е подобрено, продължава да търпи неимуществени вреди, които ще продължат и
занапред.
Сочи се, че процесният л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“ е бил със сключена застраховка гражданска отговорност с
дружеството-ответник, валидна до 02.12.2020 г. Въпреки отправената на
20.10.2020 г. претенция за извънсъдебно уреждане на спора, застрахователят е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение, поради което ищецът счита,
че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящата искова
претенция за заплащане на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 03.08.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете като
неоснователни. При условията на евентуалност е заявено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на законните представители на
малолетния ищец, които са го оставили да си играе без родителски надзор на
пътното платно. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение за л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******, но оспорва
механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че е причинено в резултат
на противоправно поведение на водача на автомобила. Липсвали представени
писмени документи, които да подкрепят описания в исковата молба механизъм на
произшествието, не е налице акт с действието по чл. 300 от ГПК и не е
приключило административнонаказателно-производство, с което да е установена вината
и противоправното поведение на водача. Вина за настъпване на ПТП имали
родителите на ищеца, които го оставили да играе сам на улицата без родителски
надзор.
Оспорва причинените в резултат на ПТП
увреждания, като сочи, че при направените контролни образни изследвания на
20.08. 2020 г. не се установили данни за травматични изменения в гръден кош и
бял дроб или на коремните органи. Била е описана овална течна зона в областта
на десен надбъбрек с бенигнена (доброкачествена) характеристика, т.е. без данни
за травматични изменения или следи от травми в корема, като намерената находка
нямала травматичен произход. Нямали травматичен произход и описаните в
епикризата находки в десен бял дроб, за които е записано и пояснение, че се
дължат на възпалителен процес с деструкция с или без подлежаща вродена аномалия
на белия дроб. Вън от релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от самия ищец, ответникът счита, че размерът на предявената претенция е твърде
завишен и не отговаря на критериите за справедливост, въздигнати в чл. 52 от ЗЗД. Според него справедливото обезщетение се равнява на сумата от 20 000 лв., което
след намаляването му поради съпричиняване следвало да се редуцира до сумата от
10 000 лв.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Фактическият
състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност като автомобилист към датата на деянието е застрахована
при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които е
претърпял неимуществени вреди.
С
доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството относно наличието
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за сочения в исковата
молба делинквент към датата на настъпване на ПТП.
Свидетелят
А.М.А., дядо на ищеца, сочи, че в деня на инцидента е излязъл с внука си да
играе на улицата до къщата му, като са се намирали на тясна тревна ивица до
асфалта. Заявява, че е чул автомобила, но е бил с гръб към улицата и не е видял
откъде завива и накъде се движи. Твърди, че автомобилът е минал през десния му
крак със задната си гума, като същевременно е блъснал детето, но не си спомня с
коя част от автомобила внука му е бил ударен. Сочи, че завоят е остър около 45
градуса и има малка видимост към тях, като улицата е леко стръмна. Инцидентът е
настъпил между 17:00 ч. – 17:30 ч., а времето е било слънчево и светло.
Свидетелят
А.Р.И., водач на процесния лек автомобил, сочи, че на
03.08.2020 г. е шофирала по ул. „Работник“, и на кръстовището е погледнала първо
надясно, след което наляво, и завивайки в посока наляво, в последния момент е
усетила, че е ударила нещо, като е възприела, че там са били дядото, клекнал с
детето. Твърди, че дядото е бил седнал на самия завой на улицата, която е еднолентова,
без знаци, и тясна - по нея не могат да се разминат два автомобила. След удара е
слязла и забелязала, че детето е било от лявата ѝ страна, имало е кръв на
носа и устата, като дядото го е взел и се е прибрал в тяхната къща. Пътният
участък е познат за свидетелката, тъй като живее на тази улица, но не е видяла
дядото и детето, когато е започнала да завива наляво, тъй като улицата е
стръмна и е под наклон. Сочи, че е управлявала автомобила на първа скорост и с
не повече от 15 км/ч.
Относно
установяване механизма на ПТП са приети първоначална и повторна автотехнически
експертизи, изготвени съответно от вещите лица Т.Т. и
Д.Х.. И двете заключения са еднозначни, че л. а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ****** се е движил по ул. „Работник“, като ударът
е настъпил на завоя на неурегулирано Т-образно кръстовище с ул. „Кооператор“, в
близост до левия край на пътното платно, на около 1,50 м. – 1,90 м. от него, при
предприемане на маневра завиване наляво към ул. „Кооператор“. Според дадения и
в двете експертизи отговор на задача №5 шофьорът е имал обективна възможност да
възприеме детето преди то да навлезе на пътното платно в зоната на завоя, което
разстояние се равнява на 7 м. (или 9 м. ако детето е било застанало на пътя при
приближаване на автомобила) според първоначалната САТЕ и 12,95 м. според повторната
САТЕ.
Относно
предотвратимостта на ПТП от страна на водача и двете вещи лица в отговора на
задача №6 са единни, че не е налице техническа възможност за аварийно спиране
при вариант, в който ищецът е бягал бързо, което за неговата възраст от 2 г. и
7 м. се равнява на 5,8 км/ч.
Становищата
им се разминават при варианта, в който детето се е движело ходом със скорост от
2,8 км/ч., тъй като според изчислителния анализ на в.л. Т. ударът е бил непредотвратим,
а според в.л. Х. водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара. Според
първоначалната СМЕ дължината на опасната зона за спиране е по-малка от
отстоянието на автомобила преди удара, но вещото лице е приело, че водачът не е
имал техническа възможност да възприеме своевременно пешеходеца, когато той е
станал опасност за движението, навлизайки на пътното, и да реагира с аварийно
спиране в рамките на опасната зона.
Според
повторната САТЕ шофьорът не е имал визуална възможност да възприеме пешеходеца в
мига на навлизането му на пътното платно при движение ходом, но е могъл да го
възприеме през стъклото на предна лява врата на автомобила, когато автомобилът
се е намирал на отстояние, равно на стойността на опасната зона за пълно
спиране. В повторната САТЕ е разгледан и трети вариант, при който детето се е
движило с осреднена скорост между движение ходом и с бърз ход, равняваща се на
4,3 км/ч, като при този вариант ударът също би бил непредотвратим. Също така е
посочено, че автомобилът се е движел в близост до лявата граница на платното за
движение, като в мястото за навлизане в платното за движение на разстоянието от
траекторията на задната лява гума на автомобила до закръглението на лявата
граница се равнява на 0,6 м. Посочено е, че площта на кръстовището позволява навлизане
от ул. „Рабоник“ в ул. „Кооператор“ по траектория с по-голям радиус и по-далече
от затревената площ, на която са се намирали хората, което мотивирало вещото
лице да направи извод, че водачката е могла да предотврати удара, ако е
преминала по-далеч от лявата граница на пътното платно. Като причина за
настъпване на ПТП е посочено и поведението на пешеходеца, на който е било
позволено безконтролно да навлезе на пътното платно, въпреки малката си
възраст.
Вещото
лице Т.Т. е извел като причини за настъпване на ПТП
поведението на пешеходеца при вариант на движение със скорост от 5,8 км/ч., а
при допускане, че се е движил ходом или е бил в покой на мястото на удара,
освен неговото поведение, е посочено, че причина за удара е и липсата на
постоянен визуален контакт на водачката към детето.
По
делото липсват събрани данни за местоположението на детето преди то да е
навлязло на кръстовището, нито за неговата скорост, тъй като и дядо му, и
водачът, нямат възприятие за това обстоятелство, а и експертизите също не са
изключили чрез изчислителен анализ еднозначно определен ход на движение. Трудно
биха могли да се приложат логическите и опитните правила, тъй като се касае за
пострадало дете на две години и седем месеца, чието поведение в тази много
млада възраст е ноторно известно, че се отличава с некоординираност и
непредвидимост в посоката и скоростта на движението, много ниска степен на
развит инстинкт за самосъхранение и несъобразяване с потенциалните опасности на
заобикалящата го среда, поведение неприсъщо за възрастните индивиди.
Неустановяването на тези обстоятелства обаче сами по себе си не са основание за
отричане отговорността на един водач на МПС, тъй като при преценката за
причините за настъпване на ПТП предотвратимостта на удара следва да се
преценява с оглед не само поведението на пешеходеца, но и предвид поведението
на шофьора и особеностите на пътната обстановка. Аргумент за това е изискването
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По силата на същата норма водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Тези засилени
задължения към водача да предвижда потенциалните опасности на пътя намират
своето отражение и в нормите на чл. 116 ЗДвП (водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата) и особено чл. 117 ЗДвП, според която при приближаване към място, където
на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Съдът
намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което е в
причинна връзка с реализирането на ПТП. Еднозначно се установява, че ударът е
настъпил на пътното платно и в близост до левия му край, на разстояние около
1,3-1,9 м., а от двете скици към САТЕ, както и от снимките (лист 114), представени
от в.л. Т.Т. в о.с.з. от 13.12.2021 г., е видно, че
мястото на сблъсъка е в края на извивката на левия завой и в близост до
пресечната точка на двете улици, където те започват да образуват зоната на
кръстовището.
Движението
на автомобила в непосредствена близост до левия край на пътното платно е създало
предпоставки при внезапна поява на пешеходец същият да бъде блъснат, като водачът
е ограничил в значителна степен времето си за реакция в подобна хипотеза, каквато
и на практика е била реализирана. Аргумент за това е заключението на повторната
САТЕ, че ширината на ул. „Работник“ е 4,60 м., а тази на МПС-то около 1,75 м.,
като изчисленията в задача №6 сочат че, разстоянието от траекторията на задната
лява гума на автомобила до закръглението на лявата граница се равнява на 0,6
м., т.е. шофьорът е избрал да се движи в непосредствена близост до лявата
граница на пътното платно, въпреки че е имал обективна възможност да започне
маневрата значително по-вдясно, тъй като са оставали свободни не по-малко от
около 2,25 м. отстояние на дясната страна на автомобила до дясната граница на
пътя (4,60-1,75-0,60=2,25 м.), още повече че площта на самото кръстовище, видно
от скиците, приложени и към двете експертизи, в тази част се разширява. Нещо
повече, самата А.Р.И. заявява в показанията си, че улицата е стръмна и под
наклон, и че е ударила детето, защото няма видимост, което сочи, че не е
действала съобразно правилото на чл. 20, ал. 2 ЗЗД, като е следвало да отчете
особеностите и състоянието на пътя и да започне маневрата в дясната част на
пътното платно, като по този начин би увеличила ъгъла на видимост към завоя и
възможността да възприеме поведението на ищеца.
Отделно
от горното, показанията на същата свидетелка: „усетих, че ударих нещо – там беше дядото, клекнал с детенцето. Дядото
беше седнал на самия завой на улицата...“ и последващо заявеното „Дядото не го видях точно в първия момент“,
навеждат на извод, че преди удара тя не е видяла пешеходците от лявата страна
на пътното платно. Както се посочи, и според двете вещи лица при приближаване
на лекия автомобил до кръстовището водачката е имала обективна възможност да
възприеме детето, което се е намирало на тревната площ. Възраженията в о.с.з.
от 14.02.2022 г. на адвоката на ответника, че покрай пътя е имало храсти и
дървета, препятстващи видимостта към детето и дядо му, са неоснователни, тъй
като е видно от снимките на л. 64, 65, 105, 106 и 114, че високата растителност
е до и зад оградата, пред която е разположена тревната площ. Житейски нелогично
е да се приеме, че при откриване на пряка видимост на водача към детето, то е
било застанало на пътното платно, защото в тази хипотеза шофьорът би следвало
да спре или отклони автомобила вдясно, за да избегне удар с ищеца, а обратното
би обосновало извод, че водачът не е наблюдавал пътя пред себе си, с което е
създал опасност за движението и пешеходците. Ето защо и съдът намира, че
несвоевременно възприемане на ищеца като пешеходец не се дължи на обективни
пречки на пътната обстановка – времето е било ясно, в светлата част на деня и
от техническа страна е имало обективна видимост към тревната площ, а на
субективните действия на водача, който не е следял в достатъчна степен пътя
пред себе си, тъй като би възприел предварително дядото и детето. Дори да се
приеме обратното, че шофьорът е видял ищеца от лявата страна на пътното платно
върху тревната площ, но не и в момента на навлизането му на пътното платно, то водачът
е следвало да отчете факта, че се касае за много малко дете, която ситуация изисква
да се осигури по-голяма дистанция от него (обективно скоростта е била
технически достатъчно ниска около 15-20 км/ч.) или дори да спре с цел да се
увери за местоположението на детето, ако не е имал пряк визуален контакт с него,
преди да започне да предприема маневра завой наляво. Този извод се налага от
вече посоченото съдържание на нормите на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП, изискващи
силно повишено внимание към тази възрастова група пешеходци.
По
изложените съображения съдът намира, че независимо от скоростта на детето и
възприемането на което и да е от двете заключения относно предотвратимостта на
удара, с вече изясненото поведение на водачката на застрахования автомобил
преди настъпване на сблъсъка, тя е способствала за изпадането в обективна невъзможност
да предприеме аварийно спиране.
За
пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че съдът кредитира
заключението на повторната САТЕ относно предотвратимостта на удара при движение
на пешеходеца с бавен ход от 2,8 км., тъй като, за разлика от първоначалната
САТЕ, вещото лице Х. е отчело при съобразяване линиите на видимост от мястото
на водача по лявата и дясната стени на предната лява колона на челното стъкло,
че водачът е могъл да възприеме ищеца през стъклото на предната лява врата на
разстояние по-голямо от опасната зона за спиране. Такова поведение шофьорът е
дължал, от една страна, поради вече изяснената обективна възможност
предварително да забележи детето, докато е било на тревната площ, а от друга
страна, с оглед факта, че е завивал наляво и е било логично да насочи погледа
си именно в тази посока.
Според
приетата по делото без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Контузия
на лявата теменна област и мозъчно сътресение; Разкъсно - контузии рани на
горната и долна устна (по вътрешната, орална повърхност); Двустранен
пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната клетка); Контузия в горния и средния
дял на десния бял дроб; Фисура (цепване) на черния дроб в областта на 8-ми
сегмент; Хематом в областта на десния бъбрек; Охлузвания на колената и
подбедриците.
За
лечението на описаните травми първоначално С.И. е бил настанен в детска
реанимация и интубиран. На раните е извършена първична хирургична обработка
като тези в областта на устната кухина са били зашити. Поради натичане на кръв
от долен десен носен ход е поставена предна тампонада. На 04.08.2020 г. в 00:27
ч., по повод наличния пневмоторакс вляво е вкаран оперативно интеркостален
катетър за дренаж. На 04.08.2020 r. в 14:02 ч. по повод наличния пневмоторакс
вдясно е поставен интеркостален катетър. Проведено е медикаментозно лечение с
антибиотици, обезболяващи, вливания на солеви разтвори. Амбулаторно лечението е
продължено с Профикс (широкоспектърен антибиотик) за 5 дни.
Според
вещото лице проведената на 20.08.2020 г. рентгеноскопия и графия на бял дроб и
сърце сочат за една нормална белодробна находка. От абдоминалната ехография,
проведена на същата дата 20.08.2020 г. се установявало, че черният дроб е
неуголемен и с хомогенна структура, вътречернодробните жлъчни пътища са
недилатирани, а жлъчния мехур е неуголемен, с хомогенна структура. Слезката
също е неуголемена. Бъбреците са със запазени размери, паренхимна зона, запазен
дренаж. Описана е овална течна зона 32/15мм в областта на десен бъбрек, по
структура нерезорбиран травматичен хематом (кръвонасядане). Липсвала свободно
подвижна течност в абдомена, както и плеврални изливи. В областта на корема
остатъчна находка от травмата е описаната формация в областта на десния бъбрек.
При
извършения личен преглед на ищеца на 16.11.2021 г. вещото лице е установило в
тилната област на главата две зони с размери 3/3 см. в които липсва коса,
водещи до козметичен дефект, като няма данни за остатъчна увреда в органите и
тъканите на пострадалия. Към момента не са налице оплаквания и не се очаква и
за в бъдеще да има такива.
Характерът
на травмите е причинил на С.И. болки и страдания за период от около два месеца,
като за първия месец те са били с интензивен характер.
Според
показанията на свидетеля В. И.П., баща на ищеца, в резултат на процесното ПТП
синът му е получил охлузвания по главата, ръцете, краката, но най-тежка е била
травмата на белия дроб с изливи, налагащи необходимостта детето да бъде
интубирано. Твърди, че вечерта след инцидента ищецът е спрял да диша и се
наложило двукратно да бъде реанимиран. Болничното му лечение продължило около
10 дни, от които 6 дни в реанимацията, а в общо 3 от дните е бил интубиран.
След изписването на пострадалия от болницата трудно е приемал предписаните му
лекарства предвид малката му възраст от две години и седем месеца. Страхувал се
да остане сам, събуждал се и плачел нощно време, като вследствие на тази травма
е имало моменти, в които детето се е напикавало. Сочи че тези по-сериозни
психически проблеми са продължили около един месец, като и към днешна дата се
случвало детето да се буди нощно време и да не иска да спи само. Свидетелят
сочи, че макар и да няма наблюдения синът му понастоящем да изпитва страх от
автомобили, е забелязал, че когато ищецът се движи по тротоара и види лек
автомобил се дърпа назад, което не можело да се свърже еднозначно с процесния
инцидент, но допускал, че е възможно да има връзка с него.
Предвид
гореизложеното съдът намира за установено по делото, че поведението на
застрахования при ответника водач на лекия автомобил е виновно и в причинна
връзка с него са настъпили описаните в СМЕ травматични увреждания за ищеца, с
което предявеният иск се явява доказан по основание.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда
в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема
предвид получени травматични увреждания, изразяващи се в: Контузия на лявата
теменна област и мозъчно сътресение; Разкъсно - контузии рани на горната и
долна устна (по вътрешната, орална повърхност); Двустранен пневмоторакс
(наличие на въздух в гръдната клетка); Контузия в горния и средния дял на
десния бял дроб; Фисура (цепване) на черния дроб в областта на 8-ми сегмент;
Хематом в областта на десния бъбрек; Охлузвания на колената и подбедриците.
Общият възстановителен период от около два месеца не е много дълъг, но интензивен
през първия един месец и особено през първите десет дни, в които ищецът е бил
на болнично лечение, при което се е наложило по повод наличния двустранен пневмоторакс
на белите дробове вляво и вдясно да му бъде поставен интеркостален катетър на
04.08.2020 г., като според заключението гръдните дренове са отстранени на
08.08.2020 г. и 10.08.2020 г. Останалите контузии няма медицински данни да са
предизвикали сериозни болки и страдания, за което свидетелства и липсата на
проведено специално лечение или манипулации (извън зашиването на раната в
областта на устната кухина), каквито е изисквал получения двустранен пневмоторакс
на белите дробове. Съдът отчита обаче, че болничният престой и самото ПТП са от
естество да причинят по-висока степен на емоционален дискомфорт у пострадалия,
предвид неговата възраст от 2 г. и 7 м., като намира за житейски логични
показанията на неговия баща, че детето трудно е приемало предписаните му за
лечение лекарства, нощните събуждания и плач през първия един месец след
изписването и епизодичните му събуждания и притеснения и след това. Отделно,
следва да се имат предвид козметичния дефект в двете зони в тилната област на
пострадалия, с размер 3х3 см., в които липсва коса. Същевременно е необходимо
да се има предвид и че възстановяването на ищеца е било сравнително бързо и пълно,
без констатирани остатъчни проявления на травматичните увреждания, като към
момента на прегледа от вещото лице (16.11.2021 г.) не са налице оплаквания и не
се очаква такива за в бъдеще.
С
оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищеца, както и
социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата
от 21 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
Според
постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство,
въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия следва
да се има предвид вече изясненото съдържание на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която предполага завишена отговорност на водачите на моторните превозни
средства за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците,
включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща
скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при
поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.
В
случая възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е
основателно, тъй като се установява еднозначно, че пострадалият ищец е бил
оставен без надзор от своя дядо, като детето е излязло на пътното платно, на
необозначено за пресичане място. В процесния случай следва да се приеме с оглед
на чл. 125, ал. 3 СК, че родителите са предоставили грижите и надзора на детето
върху дядото А.А., който е имал обективна възможност
да следи поведението на детето, но не го е сторил – разпитан като свидетел
самият той заявява, че е чул приближаващ автомобил, но е бил с гръб към него и
към детето, поради което и не е възприел механизма на ПТП. Отделно от това, съдът
намира, че избраното от дядото място за игра на детето също е допринесло за
инцидента – на тясна тревна ивица, на стръмен участък в непосредствена близост
до завой, който поначало ограничава зрителното поле на водачите, като в
показанията си дядото признава тези особености на пътната обстановка,
намаляващи видимостта.
Предвид
гореизложеното и при отчитане, че законът изисква по-висока степен на дължима
грижа на водачите на МПС при движението им на пътя и осигуряване безопасност на
пешеходците, особено към най-уязвимата група – тази на децата, настоящият
съдебен състав приема, че приносът на ищеца за настъпване на ПТП е в размер на
1/3, а този на водача – 2/3. Необходимо е да се отбележи и, че появата на
детето не е било поначало непредвидимо за водачката, защото тя се е движила в
населено място и като съсед на дядото на ищеца (според показанията ѝ) е
знаел за присъствието на последния в къщата му, респективно е следвало да се
предполага евентуалната поява на дете в този район.
Следователно,
определеният за справедлив размер на обезщетението от 21 000 лв. трябва да
бъде редуциран с процента съпричиняване, поради което на ищеца ще бъде
присъдена сумата от 14 000 лв., като за разликата над този размер, до
претендираните 40 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
В
чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на застрахователната сума)
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и неизплащането в
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018
г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ
т. о. на ВКС).
Видно
от приложената на л. 11 от делото извънсъдебно предявена претенция до застрахователя
от 20.10.2020 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху присъденото
обезщетение е дължимо именно от 20.10.2020 г., като за периода от 03.08.2020 г.
- 19.10.2020 г. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на
ищеца в общ размер на 525,00 лв., от които 157,50 лв. – за СМЕ и по 183,75 лв.
за първоначална и повторна СМЕ.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С.К. Н. – К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер
на 908,25 лв.
На
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер на 978,50 лв., от които 28,50 лв. – депозит за
свидетел и 950 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Размерът на последното с
включен ДДС е под минималният, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ (2076 лв. с
ДДС), поради което съдът намира релевираното от ищеца възражение за
прекомерност за неоснователно.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 840 лв. за предявения от ищеца иск.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД с ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв.
М. Г., да заплати на С.В.И. с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител А.А.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***-К., суми, както следва:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 14 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 03.08.2020 г. по вина
на водач на МПС л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020 г. до пълното
изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата за
разликата над 14 000 лв. до 40 000 лв. и акцесорния иск за периода
03.08.2020 г. - 19.10.2020 г., като неоснователни.
- на основание чл. 78, ал. 1 КЗ съдебни разноски в общ
размер на 525,00 лв.,
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адв. С.К. Н. – К., с адрес ***, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, в размер на 908,25 лв.
ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител А.А.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***-К., да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. М. Г., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 978,50 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетна
сметка на съда, държавна такса от 840 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: