№ 4165
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря К.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110146449
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А“
срещу „Б.И.“ АД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на дружеството сума в размер на 2653,76 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва върху
посоченото главно вземане в размер на 807,94 лева, начислена за периода
02.06.2020 г. – 02.06.2023 г. Ищецът извежда съдебно предявените
субективни права при твърдения относно настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ на 15.01.2019 г., около 20:30 часа, в гр. В, при движение
от гарата в посока към кв. „А“. Излага доводи, че ПТП е реализирано по вина
на водача на лек автомобил /л.а/ „Р.М.“ с рег. № ******, който се е движил по
булеварда с несъобразена скорост, поради което е изгубил контрол над
управлението на автомобила и е навлязъл в насрещното пътно платно, където
се е сблъскал челно с насрещно движещия се л.а. „А***“ с рег. №
**********. Отбелязва, че за настъпилото събитие бил съставен протокол за
ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП била налице тотална щета по
отношение на л.а. „А***“, застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“, с уговорена клауза „П – Пълно каско“, обективирана в
застрахователна полица № ********, с период на застрахователно покритие
12.02.2018 г. – 11.02.2019 г. Във връзка с процесното събитие, пред
дружеството била образувана ликвидационна преписка по щета № ********,
като след извършени оглед и опис на щетите от експерти при дружеството
било определено застрахователно обезщетение на стойност 13 808 лева, което
било изплатено на собственика на увреденото имущество на 23.05.2019 г.
Ищецът твърди наличието и на осъществени ликвидационни разходи в размер
на 15 лева. Навежда доводи, че към датата на застрахователното събитие
отговорността на делинквента била застрахована при ответника по
1
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че с
изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата
на увреденото лице срещу застрахователя, осигурил застрахователно
покритие на отговорността на делинквента, поради което с писмо с изх. № Л-
4214/04.06.2019 г., получено от ответника на 05.06.2019 г., дружеството
отправило регресна покана за възстановяване на стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че с получено уведомление за
прихващане от ответника на 16.12.2019 г. регресната претенция била погасена
за сума в размер на 11 169,24 лева, като стойността на незаплатения остатък
от вземането възлизал на 2653,76 лева. Излага доводи, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на дълга, поради което били налице основания
за начисляване на мораторна лихви върху главницата за периода 02.06.2020 г.
– 02.06.2023 г., в размер на 807,94 лева. За посочените вземания ищецът
разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 30008/2023 г. по описа на СРС, 177 с-в, срещу която ответникът
възразил. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи възстановяването на непогасения остатък от заплатеното
застрахователно обезщетение, в размер на 2653,76 лева, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и 807,94 лева - мораторно
обезщетение, начислено върху главницата за периода 02.06.2020 г. –
02.06.2023 г. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че към датата на настъпилото
застрахователно събитие е осигурявал застрахователно покритие по
отношение на отговорността на водача на л.а. „Р.М.“ с рег. № ******. Не
оспорва механизма на ПТП, както и причинно – следствената връзка между
настъпилото събитие и нанесените щети по л.а. „А***“, застрахован при
ищеца. Твърди, че претенциите на ищеца са погасени по давност, съгласно
чл. 378, ал. 5 КЗ. Счита, че с изплащането на обезщетение в размер на 11
169,24 лева е покрил разходите, необходими за възстановяването на щетите
по увреденото имущество. Поддържа, че общата стойност на претендираното
от ищеца обезщетение е силно завишена и не отговаря на действителния
размер на щетите. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение
ищецът не е приспаднал стойността на запазените части на автомобила, които
били в размер на 25 % от действителната му стойност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК. Обективира искане за конституиране като трето лице – помагач в
производството на Д. М. Д, управлявал л.а. „ Р.М.“ с рег. № ******.
С отговора на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответникът
е предявил обратен иск за стойността на претендираните от ищеца вземания
срещу водача на л.а. „Р.М.“ с рег. № ****** – Д. М. Д. Твърди, че според
представения по делото протокол за ПТП № 1656707/15.01.2019 г., същото е
било реализирано по вина на Д. Д. Излага доводи, че според данните в
протокола, ответникът по обратните искове е отказал да се подложи на
проверка за алкохол от органите на „Пътна полиция“ Поддържа, че са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на делинквента във
връзка с настъпилото събитие, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Моли съда,
в случай че уважи предявените от ЗАД „А“ искове, да осъди ответника по
обратния иск за заплащането на вземанията, предмет на главните искове, на
обща стойност 3461,70 лева, ведно със законната лихва за забава от
25.09.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, както и за сторените в
2
производството разноски.
С Определение № 34965/04.10.2023 г. съдът е конституирал в
производството Д. М. Д като трето лице – помагач на ответника. По силата на
посоченото определение, настоящият съдебен състав е приел за съвместно
разглеждане в производството на предявения обратен иск по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК от „Б.И.“ АД срещу третото лице – помагач.
В срока за отговор по обратния иск не е постъпил такъв от третото лице
–помагач Д. Д, като същият не е взел становище и по предявените от ЗАД „А“
главни искове.
В последното по делото заседание страните са редовно призовани.
Ищецът и ответникът, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. Третото лице-помагач не се явява, не изпраща представител и
не взема становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на л.а. „Р.М.“ с рег. № ******, наличието на застраховка „Каско“
по отношение на л.а. „А***“ с рег. № **********, изплащането на
обезщетение от страна на ищеца във връзка с настъпилото застрахователно
събитие на 15.01.2019 г., механизма на процесното ПТП, причинно –
следствената връзка между реализираното ПТП и нанесените вреди по
застрахования при ищеца л.а. „А***“ с рег. № **********, както и
частичното погасяване на регресната претенция от страна на ответното
дружество с изплащането на обезщетение в размер на 11169,24 лева.
По делото е представено наказателно постановление № 19-0442-000095
от 12.02.2019 г. на РУ – В (л. 110 от делото), с което на третото лице-помагач
са наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС поради това, че на
процесната дата е управлявал автомобила си с несъобразена с пътните
условия скорост и освен това е отказал проверка за наличие на алкохол в
кръвта си. Постановлението е влязло в сила на 23.05.2019 г. Представено е и
писмо-покана (л. 37 от делото) изпратено от ищеца и получено от ответника
на 05.06.2019 г., с което ищецът е поканил ответника да изпълни своето
задължение. Всички останали писмени доказателства, събрани в хода на
производството установяват факти, които не се спорят от страните, поради
което съдът не намира за необходимо да ги анализира по същество.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните авто-
техническа експертиза. Установява отново наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и причинените на л.а. „А***“
вреди. Стойността за възстановяването им възлиза на 37167,55 лева с
оригинални резервни части и 32175,98 лева с резервни части от алтернативни
източници. Налице е т.нар. тотална щета по отношение на този автомобил,
като след приспадането на запазените части, застрахователната му стойност е
била 13456 лева.
Като свидетел по делото е разпитан К Б. Г. – водач на л.а. „А***“.
Заявява, че си спомня процесния инцидент. Шофирал процесния автомобил,
на 15.01.2019 г. между 20.00 ч. - 20.30 часа в посока към дома си. На път за
натам преминал през местност, наречена „Г“, от където се вижда цяла В.
Пътувал от Галата – местност „Г“ към А. Шофирал, когато срещу него се
появил друг автомобил, който започнал да се движи срещу него и навлязъл в
3
пътното платно на свидетеля, което се явявало насрещно за другия водач.
Двата автомобила се сблъскали и настъпило ПТП. Ударът бил отпред, челно
и дясно по отношение на автомобила на свидетеля. Той се опитал да избегне
удара, но не успял. Слязъл веднага от колата, бил в съзнание и отишъл да
провери как е другия водач. Маркировката там била непресечена, по спомени
на свидетеля. Движел се със скорост между 50 км/ч. – 55 км/ч. Там имало
завой, който бил под наклон; свидетелят слизал, а другият автомобил се
качвал. Нямало други автомобили по пътя, а само 3-4 човека – очевидци,
случайни пешеходци. Свидетелят останал до край, докато дойдат органите на
КАТ. Другият водач бил във видимо нетрезво състояние, не слязъл от
автомобила. След като дошли органите на реда, го поканили да отиде до
патрулният автомобил, за да даде тест за алкохол, но той бил толкова пиян, че
не успял да слезе от колата, а паднал от нея. Двамата полицаи го носели до
техния патрулен автомобил. Отказал да даде проба. Свидетелят дал такава,
била отрицателна. Не си спомня какви са конкретните увредени части по
автомобила му. След удара този автомобил не бил годен за движение и за
употреба. Ударът настъпил в неговата лента. Не си спомня дали настилката
била мокра или заснежена.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на
обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни
правоотношения, механизмът на ПТП, заплащането на обезщетението от
страна на ищеца и частичното плащане на обезщетение от страна на
ответника са безспорни. От представеното наказателно постановление и от
показанията на свидетеля се установява, че към момента на ПТП третото
лице-помагач е управлявало лекия си автомобил „Р.М.“ с несъобразена
скорост и е навлязъл неправомерно в насрещното платно, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Причинно-следствената връзка между това
поведение и вредите се доказва от експертизата и не се спори между страните.
С оглед на изложеното съдът намира, че главният иск е доказан по основание.
По отношение на размера му – от приетата експертиза се установява, че
застрахователната стойност на процесния автомобил след приспадане на
запазените части възлиза на 13456 лева. До този размер е ограничена
отговорността на ищеца към собственика на автомобила, следователно до
този размер е ограничена и регресната отговорност на ответника. По делото е
безспорно направеното от ответника частично плащане за сумата от 11169,24
лева. Останала за плащане е сумата от 2286,76 лева, като до тази сума
предявеният главен пряк иск е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен за разликата над този размер до сумата от 2653,76 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна
претенция е приета от ответника на 05.06.2019 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ ответникът е следвало да изплати размера на претенцията в 30-дневен срок
от получаване. Тъй като това не е сторено, към 06.07.2019 г. същият е бил в
4
забава и следва да заплати мораторна лихва за пълния претендиран от ищеца
период от 02.06.2020 г. до 02.06.2023 г. върху основателния размер от 2286,76
лева. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху
главницата и установи, че той е 710,03 лева. До тази сума предявеният
акцесорен пряк иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлен за разликата над този размер до сумата от 807,94 лева.
По отношение на обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
съдът намира следното: съгласно тази разпоредба заплатилият
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
застраховател има правото да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол в кръвта. За да
възникне тази отговорност на застрахования, следва да бъдат установени
всички факти от които произтича деликтната отговорност – противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между двете, вина – както и някои
допълнителни факти: наличие на застраховка Гражданска отговорност по
отношение на управлявания от виновния водач автомобил, заплащане от
страна на застрахователя на обезщетение на пострадалото лице и отказ от
страна на застрахования да се подложи на проверка за наличие на алкохол в
кръвта. Възникването на деликтната отговорност беше установено при
разглеждането на главния пряк иск; наличието на застраховка Гражданска
отговорност по отношение на управлявания от виновния водач автомобил не
се оспорва между страните, заплащането от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение е предмет на настоящото производство, а
отказът от страна на застрахования да се подложи на проверка за наличие на
алкохол в кръвта се установява от наказателното постановление. Всички
факти освен направеното от ищеца по обратния иск и ответник по преките
искове плащане, са установени, поради което съдът счита, че следва този иск
да бъде уважен, при условие, че Б.И. АД заплати на ищеца сумите, до които
двата иска са основателни.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по
преките искове. От ищеца по преките искове са заплатени 69,23 лева –
държавна такса, 250 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. Съобразно с уважената
част от преките искове на ищеца се дължат 406,22 лева, които да бъдат
заплатени от ответника по преките искове и да му бъдат присъдени в тежест
на ответника по обратния иск, отново под условие. От ответника по преките
искове във връзка с тях са заплатени 250 лева – депозит за експертиза, 150
лева – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150 лева. Съобразно с отхвърлената част от преките искове, на
ответника се дължат от ищеца 73,87 лева. По отношение на обратния иск от
ищеца по този иск са заплатени 138,47 лева – държавна такса, от които
съобразно с уважената част от него, следва да се заплатят 119,87 лева. От
ответника по обратния иск не са сторени разноски и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище
гр. София, бул. ДЖ.Б. № 87, дължи на А АД, ЕИК ******* с адрес гр. София,
ул. СТ.К., № 2 на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2286,76 лева –
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и
обичайните разноски за неговото определяне, в размер на 15 лева, в резултат
на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 15.01.2019 г., в гр. В, с
участието на лек автомобил „Р.М.“ с рег. № ****** и лек автомобил „А***“ с
рег. № **********, ведно със законната лихва върху сумата от 2286,76 лева,
считано от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 2286,76 лева до пълният
претендиран размер от 2653,76 лева като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И. АД, ЕИК ***** дължи на А
АД, ЕИК ******* на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 710,03 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.06.2020 г. до 02.06.2023 г.
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 710,03 лева до
пълният претендиран размер от 807,94 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Д. М. Д, ЕГН: ********** с адрес гр. В, ул. П № 44 да
заплати на Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище гр. София, бул. ДЖ.Б. № 87 на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2996,79 лева – застрахователно
обезщетение в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на
15.01.2019 г., в гр. В, с участието на лек автомобил „Р.М.“ с рег. № ****** и
лек автомобил „А***“ с рег. № **********, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
при условие, че Б.И. АД, ЕИК ***** заплати тази сума на А АД, ЕИК *******
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 2996,79 лева до
пълният претендиран размер от 3461,70 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК ***** да заплати на А АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 406,22 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от преките искове.
ОСЪЖДА А АД, ЕИК ******* да заплати на Б.И. АД, ЕИК ***** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 73,87 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от преките искове.
ОСЪЖДА Д. М. Д, ЕГН: ********** с адрес гр. В, ул. П № 44 да
заплати на Б.И. АД, ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
406,22 лева – разноски по разглеждането на главните искове, при условие, че
същите бъдат заплатени от Б.И. АД, ЕИК ***** на А АД, ЕИК *******, както
и сумата от 119,87 лева – държавна такса съобразно с уважената част от
обратния иск.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – Д. М.
Д, ЕГН: ********** на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6