РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Пловдив, 27 март, 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и третата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г.
и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Марин Пелтеков като
разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административнонаказателно дело № 293 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП
обжалва
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Решение № 156 от 22.11.2022 г., постановено по АНД № 339/2022 г. по описа на Районен съд Карлово. С обжалваното решение е било отменено изцяло Наказателно
постановление № 638029-F641012 от 27.05.2022 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Кърнаре фууд“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в с.Кърнаре, са били наложени три имуществени санкции от по 500 лева на основание
чл.185, ал.2,
вр.с ал.1 от ЗДДС за три отделни нарушения на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като
се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, предвид неправилна
преценка на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на наказателното постановление. Моли се за отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационна жалба „Кърнаре фууд“ ЕООД,
редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е взел
становище по касационната жалба, нито е депозирал отговор по същата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез
прокурор Пелтеков, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е отчасти
основателна.
Районен съд Карлово, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря.
На базата на установените факти,
първоинстанционният съд е направил извод относно установено по несъмнен начин
осъществяване на
всяко от вменените на дружеството – ответник по касация три отделни нарушения, както и неговото правилно квалифициране и съотнасяне на нарушението към съответната
санкционна разпоредба. Касационната съдебна
инстанция споделя така направените изводи, като в тази насока препраща на
основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния съд.
Според настоящата съдебна инстанция обаче,
неправилен е изводът на районния съд за наличие на съществено по характера му
нарушение на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразило се
според първоинстанционния съд в липса на отразяване в наказателното
постановление и акта, въз основа на който то е издадено, на това продажби на
какви точно стоки са отчетени в данъчни групи А, В и Г, вместо в данъчна група
Б, както е отразил наказващият орган, което според съда е било необходимо, за
да може да се направи категоричен извод за извършено нарушение по чл.27, ал.2
от Наредба Н-18 от 2006 г. В тази насока
съдът е отразил в решението си, че предвид вида на обекта – магазин за
хранителни стоки – се предполага, че в него се продават само такива стоки, но
АУАН и НП следва да съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, като същите не могат да бъдат предполагани и
непълнотата на фактите ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице
следва да се защитава срещу фактите.
Според настоящия съд, в рамките на акта и
наказателното постановление е налице достатъчно широко и ясно посочване на
фактите и обстоятелствата, относими към определяне на съставомерните признаци
на всяко от трите вменени на дружеството-ответник нарушения, като изрично е
отразено, че се касае до магазин за хранителни стоки, в който е установен
оборот, отразен в различни данъчни групи, а именно, както в данъчна група Б, така
и в групи А, В и Г, като съответно е отчетено, че погрешно е регистрирането на
част от продажбите в данъчна група А, която се отнася до продажби, освободени
от данък за стоки и услуги, продажбите от които се облагат с 0% ДДС по
отношение на първото нарушение, погрешно е регистрирането в данъчна група В,
която е за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива за второто нарушение и погрешно е регистрирането на продажби в
група Г, която пък е за стоки и услуги, които се облагат с 9 % ДДС по отношение
на третото нарушение, при условие, че в обекта е установено, че не се предлагат
изобщо стоки, които могат да бъдат съотнесени към данъчни групи А, съответно В
и Г. Изрично е посочено, че продажбите на всички стоки в обекта на контрол –
магазин за хранителни стоки са облагаеми сделки с 20 % ДДС и затова и следва да
се отразят в данъчна група Б. Доколкото е била посочена за всяко нарушение
правилната група, в която е следвало да се регистрират продажбите и съответно
данъчната група, в която погрешно са регистрирани същите, съответните ставки по
всяка от групите и вида стоки, продажбите на които се отчитат по тях, налице е
достатъчно пълно описание на осъщественото нарушение, което да изпълни
изискването на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2016 г. В тази насока и общото
посочване в акта и наказателното постановление, че всички продажби в обекта е
следвало да се регистрират в данъчна група Б е достатъчно, като отделното посочване
на какво точно основание съответната продажба следва да се регистрира в
съответната група вече е извън състава на нарушението, като се явява
несъставомерен негов признак. Непосочването на това какви точно стоки са били
регистрирани погрешно под съответните различни данъчни групи в конкретния случай
не ограничава правото на защита на дружеството, което е било санкционирано,
доколкото същото, като търговец и лице по чл.3 от Наредбата следва да знае
ставките за всяка една продажба. В случая посочването на обстоятелството,
установено от контролните органи, че е налице продажба в обект за хранителни
стоки и че всички предлагани стоки
следва да се отчитат при продажбата им в данъчна група Б, се явява достатъчно
ясно описание на обстоятелствата, спрямо които дружеството е могло да
организира и правото си на защита, като например представи доказателства,
оборващи констатацията на данъчните органи, че всички продажби на стоки
предполагат регистрирането им в данъчна група Б – 20% ДДС. Впрочем, дружеството не е оборило изобщо тези
констатации, които са обусловени от извършената проверка, обективирана в
протокол от проверката, в който се съдържа описание на видовете стоки, които се
предлагат в обекта на контрол и по чиито констатации не е било възразено от
присъствалия на проверката и подписал лично протокола управител на дружеството.
Очевидно е, че то е участвало от началото на извършената му проверка и е наясно
относно нейния предмет и констатации, включително и тази, че стоките, които
предлага дружеството в обекта на контрол се облагат при продажбата с данъчна
ставка от 20 %. Не е оспорено от дружеството установеното при проверката, че в
обекта, който е за хранителни стоки, не се продават течни горива, нито в същия
се извършват освободени от облагане сделки. Що се касае до общите възражения на
дружеството, които са били изтъкнати още пред първоинстанционния съд досежно
евентуалното наличие в обекта на стоки, чиито продажби следвало да се отчетат в
данъчна група Г, като напр. бебешки храни, памперси, то следва да се има
предвид, че действително от страна на ответника са били представени фактури за
придобиване на такива по вид стоки, но липсват доказателства относно това, че
те именно са били предназначени за разпространение в обекта на контрол -
въпросният магазин за хранителни стоки, респективно, че такива стоки са били
реализирани в процесния проверен период в този именно обект на дружеството. В
насока на това, че за същото е било ясно за какво бива санкционирано са и
обясненията на управителя относно знанието му за погрешно подадени групи в
отчетите от касовия апарат.
При това положение и според съда неправилен е
бил изводът на първата инстанция относно наличието на съществен пропуск при
издаване на наказателното постановление, довел до засягане правото на защита на
санкционираното дружество, доколкото се установява, че същото е могло съвсем
адекватно да реализира правото си на защита. В тази насока не всяка липса на
допълнително посочени обстоятелства по извършване на нарушението е съществен по
характера му пропуск, а винаги следва да се изхожда от обстоятелството дали и
доколко тази липса се е отразила върху възможността за адекватното реализиране
правото на защита на санкционирания субект, която в случая не е засегната.
При това положение и настоящата съдебна
инстанция намира, че като е отменил изцяло наказателното постановление на основание това, че е приел
съществено нарушение на процесуалните правила, без такова да е било налично,
районният съд е постановил незаконосъобразен акт. При наличието на установени
нарушения и при съобразяване на принципа по чл.18 от ЗАНН правилно принципно е
било пристъпено към реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството от страна на наказващия орган, като е съобразена и съответната на
всяко от нарушенията санкционна разпоредба и то е било правилно квалифицирано.
Същевременно обаче, като взема предвид характера и вида на всяко от извършените
нарушения поотделно, както и изходните данни, посочени от наказващия орган
относно общия реализиран оборот в проверения период, както и разпределянето на
съответния размер на оборота по данъчните групи, съответно за погрешно
регистрираните в неправилната данъчна група продажби, съдът намери, че по
отношение на второто от визираните в НП нарушения, а именно за погрешно
регистриране на продажби в група В, вместо в група Б, са налице обстоятелства,
които определят случая като маловажен случай на нарушение. Това е така,
доколкото е видно на фона на общия реализиран оборот от 867 982,81 лв., че
погрешно регистрираните в група В, вместо в група Б продажби на стоки са с
отразен общ оборот от 38,15 лева, сиреч твърде незначителен на фона на общо
реализирания оборот. Поради това и при сравнение с останалите две нарушения,
свързани с погрешно регистриране в група А и съответно в група Г, вместо в правилната данъчна група Б, съдът
намира, че това второ посочено в наказателното постановление нарушение може да
се определи именно като маловажен случай, доколкото е такова сочещо на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид. Ето защо и в тази му част според съда наказателното
постановление ще следва да остане отменено, какъвто резултат е посочен и в
решението на районния съд. Същевременно обаче, в допълнение на това, предвид
различното прието от настоящия съд основание, поради което наказателното
постановление ще следва да остане отменено за второто от нарушенията,
нарушителят ще следва да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Изложеното налага отмяна на съдебното решение на РС
Карлово отчасти, а именно в частта му, с която е отменено наказателното
постановление по т.1 и т.3 от същото и вместо това постановяване на друго
решение, с което наказателното постановление да се потвърди досежно тези две
нарушения, както и оставяне в сила на съдебното решение на РС Пловдив в частта
му, с която е отменено наказателното постановление за второто от нарушенията,
визирани в него, с издаване на предупреждение към нарушителя.
При това положение и ще следва да се присъдят разноски в
полза на касационния жалбоподател, както за първата, така и за настоящата
съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата, като се присъди за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение от по 53,33 лева, определено на
основание чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, или общо за двете инстанции
юрисконсутско възнаграждение от 106,67 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.1
от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 156 от 22.11.2022 г., постановено по АНД № 339/2022 г. на Районен съд – Карлово в частта му, с която е било отменено
Наказателно постановление № 638029-F641012/27.05.2022
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП по отношение на т.1 и т.3 от същото, като
вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 638029-F641012/27.05.2022
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, в частта му, с която са наложени
имуществени санкции от по 500 лева на „Кърнаре фууд“ ЕООД с.Кърнаре с ЕИК
*********, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушенията по т.1 и т.3 от наказателното постановление, всяко
по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г . на МФ във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 156 от 22.11.2022 г., постановено по АНД № 339/2022 г. на Районен съд – Карлово в частта му, с която е отменено
Наказателно постановление № 638029-F641012/27.05.2022
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП за нарушението по т.2 от наказателното
постановление по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, извършено от „Кърнаре фууд“ ЕООД с.Кърнаре с ЕИК
********* и ПРЕДУПРЕЖДАВА „Кърнаре фууд“ ЕООД
с.Кърнаре с ЕИК *********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА „Кърнаре фууд“ ЕООД
с.Кърнаре с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Кърнаре, ул.
„6-та“ №1 да заплати в полза на НАП сумата от 106, 67 лева, съставляваща
определено по съразмерност възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.