№ 264
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20223100502648 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:52 часа се явиха:
и при спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. Г. Н., редовно призован чрез назначения особен
представител, не се явява, не се представлява от назначения от съда особен
представител, адвокат Д. Г..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 2762/02.02.2023 г., подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат В. Г., в която е
посочено, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Посочено е, че се поддържа отговора на въззивната жалба и е изразено
становище по същество.
В условията на евентуалност е релевирано възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивника.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 165 от 16.01.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 78931/16.11.2022 г. от Д. Г. Н., против Решение №
3143/19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 14578/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, 25-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл.
422 от ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД (с актуално наименование „Угренова Естейт“
ЕООД), ЕИК *********, срещу Д. Г. Н. за признаване за установено в
отношенията между страните, че Д. Г. Н. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД
заплащането на сумите по Заповед за изпълнение № 113/08.03.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 3299/2021г. по описа на ВРС. Присъдени са в тежест на
ответника направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Посочва се, че първоинстанционният съдебен
акт не е съобразен с направените от особения представител възражения
относно това, че ответникът не е бил абонат на цесионера, както и че не е
потребил твърдяните услуги. Представителят на въззивника намира, че
събраните доказателства са неправилно преценени. При направените от
ответника оспорвания е следвало ищецът по реда на главното и пълно
доказване да установи, че е предоставил, а ответникът е потребил
количеството мобилни услуги, чието заплащане се претендира. Липсата на
доказателства в тази насока следвало да доведе до извода, че фактът на
предоставената мобилна услуга по процесните фактури е неосъществил се,
респективно до отхвърляне на иска. Предвид изложеното с въззивната жалба
отправя искане за отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с
решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна наименование
„Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) чрез
адв. В. Г. – САК, изразява становище, че инкорпорираните в подадената
въззивна жалба възражения са вече повдигнати в първоинстанционното
производство, обсъдени и мотивирано отхвърлени от съда, поради което се
смята за недопустимо едни и същи твърдения да се разглеждат отново от
2
въззивната инстанция. Сочи се, че пред първоинстанционния съд е представен
договор за мобилни услуги, който установява наличието на облигационните
правоотношения между страните. Въззиваемата страна намира, че
първоинстанционният съд, с оглед приетото заключение по СЧЕ, е достигнал
до правилен извод относно това, че задължението за заплащане на процесните
счетоводно отразени стопански операции е възникнало, а забавата на
ответника е довела до настъпилата изискуемост. Излагат се доводи за
действителността на договора за цесия, легитимиращ кредитора да търси
изплащане на предявеното вземане. Въззиваемата страна препраща към
мотивите, изложени от първоинстанционния съд, които подкрепя и споделя.
По същество, моли настоящата инстанция да отхвърли депозираната въззивна
жалба, като потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира заплащане на разноски в полза на „Угренова
естейт“ ЕООД в размер на 180 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ констатира обстоятелството, че въззиваемото дружество, не е
изпълнило разпореждане № 788/09.02.2023 г. за представяне на доказателства
за внесен депозит, в размер на 100,00 лева, определен за възнаграждение на
особения представител, поради което сумата подлежи на принудително
събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
С процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебнозаседание, което приключи в 13.54
часа.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4