№ 398
гр. Варна, 18.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500271 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Образувано е по две въззивни жалби – първата на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г,
а втората на „Международни превози Канотранс“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Игнатиево, УПИ 044002 срещу решение
№ 98/31.01.2025г., постановено по гр. д. № 1940/2023г. на ОС – Варна.
Жалбата на „Електроразпределение Север“ АД е насочена против решението
на ОС – Варна в частите му, с които е осъдено да заплати на
„Международни превози Канотранс“ ООД сумите представляващи
обезщетения за унищожаването, както следва: 1) 1 521.63 лв. – на влекач
марка ***; 2) 1 252 лв. – на полуремарке ***; 3) 4 167.33 лв. – на полуремарке
***; 4) 78 195.29 лв. – на влекач марка ***, без рег. номер; 5) 9 945.90 лв. – на
полуремарке ***, вследствие на пожар, започнал на 11.08.2022 г. в 06:43 ч. на
територията на базата на ищеца „Международни превози Канотранс“ ООД в
гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, причинен от скъсване на проводник
от въздушен далекопровод на електропреносната мрежа, поради неизпълнение
на нормативни задължения по чл. 69 и чл. 89 ЗЕ от работници на ответника
„Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху присъдените суми от 11.08.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 10 153.20 лв., представляваща разноски по
списък, съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата са изложени пространни оплаквания за неправилност на
решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалния закон и за неправилни крайни изводи по съществото на спора
1
от страна на първоинстанционния съд (т. е. необоснованост). Въззивникът
счита, че е необоснован извода на съда, че е собственик на мрежа за пренос и
разпределение на електрическа енергия, преминаващ над имота на насрещната
страна, при положение, че посоченото обстоятелство не е било доказано.
Твърди, че в действителност трето за спора лице – „Каолин“ АД е собственик
на авариралия далекопровод и съответно е призван да го поддържа в
техническа изправност, видно от приложено, но необсъдено удостоверение на
РДНСК. Изразено е становище, че е първоинстанционният съд е достигнал до
неправилен извод за противоправно деяние, извършено чрез бездействие –
пропуск от страна на служители на ответното дружество да извършат
своевременно обслужване и рехабилитация на трасето на електропреносната
мрежа в изследвания участък, което довело настъпване на аварията. Изтъкнато
е, че нарушаването на нормативно установена забрана да се паркират
превозни средства в сервитутната зона на енергопреносното дружество в
действителност е довело до настъпване на инцидента, в който са погинали
вещите на ищеца. В тази връзка не следва да бъде намален размера на
присъдените суми по исковите претенции, поради съпричиняване, а следва да
бъде изцяло изключена отговорността на ответника. Повторно застъпва
тезата, че вредите са причинени вследствие на случайно събитие, изразяващо
се въздействие на вятър, довел до скъсването на проводника, причинил
пожара. Посочено е, че вятър, чиито пориви са със скорост от порядъка на 16
м/сек. или 17 м./сек. не са нормално явление. Съгл. скалата на Бофорт в случая
се касаело сила на вятъра от 7-а или 8-а степен (над 60 км./час). Счита се, че
влошените метеорологични събития до степен на непредвидимост,
категорично изключват извод за противоправно бездействие на служителите
на ответното дружество. Позовава се на чл. 51, ал. 7 от ОУДПЕЕЕМ в
подкрепа на становището, че не следва да носи отговорност за щети,
причинени от повреди в електрическата мрежа по независещи от страната
причини.
Във въззивната жалба на „Международни превози Канотранс“ ООД е
изразено становище за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, в
частта, в която страната е съпричинила чрез поведението на служителите си
вредоносния резултат в размер на 50%. Позовавайки се на показания на
свидетелите Д.Д., Б.С. и Ж.Т., обосновава тезата, че причината за пожара
повторното подаденото електричество по прекъснатия далекопровод,
извършено след скъсването на проводника. Изтъква, че титуляря на правото на
собственост на далекопровода е насрещната страна, което е установимо от
показанията на свидетелите, изтъкнали, че са спрели напрежението на възлова
станция след избухването на пожара. Освен бездействие на служителите на
„Електроразпределение Север“ АД, изразяващо се в неизвършване на
профилактика на електропреносната мрежа, в случая е налице и
противоправно действие от тяхна страна, с което е гарантирано настъпване на
вредоносния резултат – повторно подаване на електричество след прекъсване
на електрическия проводник, установил контакт с имуществото на въззивника
2
„Международни превози Канотранс“ ООД. По тези съображения, последният
счита, че вредоносния резултат се дължи изцяло на действия на служители на
насрещната страна. Наведени са доводи за обективна невъзможност за
съхраняване на поразените превозните средства и полуремаркета извън
сервитутната зона на „Електроразпределение Север“ АД, а освен това в СП –
гр. Варна ПИ, в който се намира базата на ищцовото дружество е с
предназначение „за автогараж/автомобилен парк“. Освен това
предназначението на поземлените имоти се утвърждава с ПУП, който по
естеството си представлява индивидуален административен акт. По горните
съображения е мотивиран довод за наличие на колизия между последното,
определено съобразно разпоредбите на ЗУТ и соченото нарушение на
приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти. Тази колизия обуславя приложението на
нормативния акт от по-високия ранг, изключващ извод за съпричиняване на
вредоносния резултат. При липсата на съпричиняване, не следва да бъде
редуцирано присъденото обезщетение. Освен това, „Електроразпределение
Север“ АД в нарушение на чл. 11 от горепосочената наредба не е поискало
обозначаване, заснемане и отразяване на сервитутните зони в съответните
специализирани карти и регистри, както и в КККР в случаите по чл. 34, ал. 1
от ЗКИР. Предвид гореизложеното е поискано отмяна на атакуваното решение
в частите, в които са отхвърлени исковите претенции на „Международни
превози Канотранс“ ООД и постановяване на друго такова, с което да бъдат
уважени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби, в
които страните насрещно изразяват становища за неоснователност на
съответната въззивна жалба по подробно развити съображения, съответно за
законосъобразност и правилност на атакуваното съдебно решение в
обжалваните части. Страните насрещно претендират присъждане на разноски
сторени във въззивното съдебно производство
При преценка на редовността на настоящото производство съдът
констатира, че въззивните жалби са депозирани в срок, от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са
процесуално допустими.
Искането на въззивника „Международни преводи Канотранс“ ООД да
бъдат допуснати Справка чрез отдалечен достъп по данни за имот за
вписвания, отбелязвания и заличавания в СП – гр. Варна и Скица на ПИ № 15-
330513/25.02.2025 г. е преклудирано и следователно недопустимо съгл. чл.
266, ал. 3 ГПК, предвид липсата на отправени искания за допускане на
визираните писмени доказателствени средства пред първоинстанционния съд.
Отчитайки наведените в жалбата оплаквания, предмета на спора и
дадените разрешения по т.1 от ТР № 1/2013г., настоящият състав намира, че не
са налице основания за даване на указания на страните за събиране на нови
доказателства.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Международни
преводи Канотранс“ ООД да бъдат допуснати Справка чрез отдалечен достъп
по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в СП – гр. Варна и
Скица на ПИ № 15-330513/25.02.2025 г. пред въззивната инстанция.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.09.2025 г. от 9,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с връчване препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4