Р Е Ш Е Н И Е
№ 1457, 15.04.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 13.02.2020 г. в публично заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11031 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЛАЙТ КРЕДИТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – у.
„Полет” № 1, ет. 2,
представляван ****, а също и от
пълномощника му адвокат ****, твърди, че
на 21.09.2016 г. сключил с Й.Т. Договор за заем № ****, изпълнението на задълженията по който е обезпечено с
договорна ипотека, по който на последната е предоставен кредит в размер на
5624.21 евро, равняващи се към 21.09.2016 г. на 11000 лева , който е следвало
да бъде върнат на 18 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 813.95
лева, в срок до 21.03.2018 г. ведно с възнаградителна лихва в размер на 3.21%
месечно, при което годишният процент на разходите е в размер на 46.150%.
Ответницата извършила само едно плащане по договора в размер на 390 лева към
05.03.2019 г., поради което за непогасените задължения по договора за кредит в размер
на 11000 лева - главница и 3251.10 лева - възнаградителна лихва за периода
21.09.2016 г. - 21.03.2018 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3990по описа на Районен съд
- Пловдив, VIII гр. с. за 2019 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба,
с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
05.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал.
2 ЗЗД.
Ответницата Й.Т.Т. с
ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Д.Б., не оспорва,
че е сключила с ищеца договор за кредит
и уговорките по него, както и че е извършила само едно плащане със сума в
размер от 390 лева, с която е погасена възнаградителната лихва, но твърди, че
уговорката за плащането й е недействителна поради противоречието й на добрите
нрави, тъй като размерът на
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 2/7
лихвата надвишава трикратния размер на законната лихва, с
оглед на което е направено и възражение за прихващане на вземането на
ответницата за връщане платената сума в размер на 390 лева при начална липса на
основание срещу задължението й за връщане на главницата по кредита. Претендира
присъждане на разноски, а пълномощникът на ответницата е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч.
гр. д. №3590 по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с. за 2019 г. на 06.03.2019 г. е издадена Заповед № ****за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Й.Т.Т. да заплати на кредитора „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД : сумата от 11000
лв. – главница ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда – 05.03.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 3251.10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 21.03.2018 г. и сумата от
985.22 лв. разноски по производството, в това число 285.22 лв. държавна такса и
700 лв. адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на
частен диспозитивен документ, наименуван : „Договор за заем № ****“ с дата 21.09.2016 г., в
който като страни са посочени „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, от една страна като
„заемодател” и от друга – Й.Т., в качеството й на „заемател”, имащ за предмет
предаване в собственост от заемодателя на заемателя на 5624.21 евро, равняващи
се на 11000 лева, срещу поемане на задължение от последния да върне заетата
сума в срок до 21.03.2018 г. и да заплати възнаграждение – месечна лихва в
размер на 3.21 %, при което годишният процент на разходите по заема е в размер
на 46.150%, изпълнението на които задължения е обезпечено с договор за ипотека,
сключен във формата на Нотариален акт № ****. на Нотариус с рег. № ****, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив Акт № ****
Ответницата не оспорва, че е
страна по договора за заем с ищеца и че е получила заемната сума в размер на
11000 лева, но възразява относно дължимостта претендираната възнаградителна
лихва с оглед на наведеното с отговора на исковата молба правоизключващо
възражение, основаващо се на твърдението, че уговорката относно плащането й
противоречи на добрите нрави.
Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на пари срещу поето от ответницата задължение да върне
сума в същия размер в посочения в договора
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 3/7
срок, както и от страните по него - физическо
лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, то съдът приема, че процесният договор има характеристиките
на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия
Закон за потребителския кредит /ЗПК/, който предявява строги изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава
Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.
11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е
форма за действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „...1.
датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния
и настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци
и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на
договора за кредит; 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата
на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;
9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1
начин; 11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 4/7
бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; 14.
всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки,
предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако
откриването на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и
неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за
кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16.
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17.
наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит,
ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл.
27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на
предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.
32, както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на
договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите
клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията за защита на
потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон; 27.
подписи на страните...”, като неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК изисквания водят до
недействителността му – чл. 22 ЗПК.
В случая се твърди да е налице
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й
на добрите нрави.
В разрез с виждането на
пълномощника на ответната страна настоящият състав намира клаузата за
възнаградителна лихва за действителна. В съответствие императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 на ЗПК
страните са договорили лихвен процент и условията за прилагането му,
като в договора е посочен и годишният
процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 5/7
последният е функция на
постигнатите между страните договорености относно общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, на база на които се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към посочената
разпоредба, като с цел защита на потребителя в чл. 19, ал. 4 ЗПК е
регламентирано ограничение, че той не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен с Постановление № 426 на Министерски съвет
от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г., съобразно което същият е в
размер на основния лихвен процент на Българска народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Съобразно извършената от съда служебно справка в официалния сайт на БНБ : www.bnb, за всеки от месеците на
периода 01.07.2016 г. – 21.09.2016 г. основният лихвен процент на БНБ е 0.00 на
сто, при което положение при сключване на договора годишният процент на
разходите по него не е следвало да превишава 50 %. Установи се по-горе в
настоящото изложение, че посоченият в договора ГПР е в размер на 46.150 %,
поради което същият не противоречи на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно
изискване.
В действителност съществува съдебна практика, според която уговорка за
плащане на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва при необезпечени и петкратния размер на законната лихва при обезпечени
вземания се явява нищожна поради противоречието й на добрите нрави, но същата е
неотносима към настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща горепосочените размери на законната лихва
бяха релевантни преди изменението на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35/23.07.2014 г., в
сила от 23.07.2014 г. със Закон за изменение и допълнение на ЗПК, с § 6 на който е предвидено, че в чл. 19 се добавят нови алинеи
4 и 5, предвиждащи съответно, че : „Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. /ал. 4/ Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни. /ал. 5/“ Доколкото преди приемането на законоустановен
размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити не
съществуваше норма, регулираща оскъпяването на кредита, съдът следваше да
изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към датата на сключване на
процесния договор, обаче, са налице законови разпоредби – чл. 19, ал. 4 и ал.
5 ЗПК, които точно и ясно определят
предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и
размерът й подлежи на преценка от
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 6/7
кредитодателя, като
единственото условие е същата наред с другите общи разходи по кредита,
формиращи ГПР да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което в процесния случай е спазено.
Предвид неоснователността на
наведеното от ответницата правоизключващо възражение неоснователно се явява и
предявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане, поради което
същото следва да бъде отхвърлено.
И тъй като не е налице спор
относно уговорките по договора в обобщение настоящят състав приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е
сключеният помежду им на 21.09.2016 г. договор за паричен заем, по силата на
който в правната сфера на всяка от тях са възникнали редица права и задължения,
в това число и задължения за ответницата да върне заетата сума ведно с
уговорената по договора възнаградителна лихва, чийто размер за срока на
договора възлиза на 3651.10 лв. До датата на приключване на съдебното дирене
ответницата не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта
на погасяване на главницата по договора, както и претендирания непогасен
остатък от договорната лихва след извършеното от нея частично плащане, възлизащ
на 3251.10 лв., поради което в съответствие с твърденията на ищеца съдът
намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което
предявените искове за установяването им като доказани по основание и размер
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 284.82 лв. разноски
по производството за довнесена държавна такса.
На основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/13 г. ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в
размер на 985.22 лв.
По изложените мотиви
съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от Й.Т.Т. с ЕГН **********,***, възражение за прихващане на вземането й за
връщане на сумата от 390 лева, платена за погасяване на възнаградителна лихва
по сключения на 21.09.2016 г. с „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – у. „Полет” № 1, ет. 2, Договор за заем № **** и получена от последното при начална липса на
основание поради недействителността на клаузата за възнаградителна лихва срещу
задължението й за връщане на главницата по договора за кредит в размер на 11000
лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Продължение
на решение по гр. д. № 11031/19 г. на РСПд – стр. 7/7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Т.Т. с ЕГН **********,***, дължи на „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – у. „Полет” № 1, ет. 2, представлявано от *****, по сключен помежду им на
21.09.2016 г. Договор за заем № ****, изпълнението на
задълженията по който е обезпечено с договор за ипотека, сключен във формата на
Нотариален акт № *****, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив Акт № ***** : сумата от 11000 лева – главница ведно със
законната лихва от 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от
3251.10 лева – възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 21.03.2019 г.,
за които вземания „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД се е снабдило със
Заповед № **** г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3590 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.
с. за 2019 г.
ОСЪЖДА Й.Т.Т.
с ЕГН **********,***, да заплати на „ЛАЙТ
КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
у. „Полет” № 1, ет. 2,
представлявано от ***** : сумата от 284.82 лева разноски по
производството по гр. д. № 11031 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 985.22 лева разноски по
производството по ч. гр. д. № 3590 по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с. за 2019 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
Р.М.