Определение по дело №3417/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3100
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20221000503417
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3100
гр. София, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева

Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503417 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от С. Н. Т., чрез адв. Н. П. от САК, с надлежно учредена по
делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 4 от кориците на изп. д. №
239/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я.), срещу Определение № 10391/19.10.2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 7661/2022 г. по описа на СГС, III бр. с-в, с което е оставена без разглеждане
жалбата на взискателя по изпълнителното производство С. Н. Т. срещу отказа на ЧСИ С. Я.
по изп. д. № 20198440401731 за извършване на поисканото изпълнително действие – опис на
имот на длъжника по изпълнението (поради неговата несеквестируемост).
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като, дори и предходен отказ за извършване на това изпълнително действие,
обективиран в Постановление от 25.11.2019 г., да е влязъл в сила (жалбоподателят оспорва и
това правно съждение на първоинстанционния съд), този акт на съдебния изпълнител не се
ползва със сила на пресъдено нещо, поради което жалбата срещу повторния отказ за
извършване на поисканото изпълнително действие е допустима.
Ответникът по частната жалба А. Н. Т. е подал в законоустановения срок писмен
отговор, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което тя е процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, частната жалба се явява и основателна.
За да постанови обжалваното преграждащо Определение, първоинстанционният съд е
достигнал до правния извод, че, тъй като първият отказ за извършване на изпълнително
действие по отношение на възбранения имот поради неговата несеквестируемост е влязло в
сила поради необжалването му от взискателя, срокът за обжалване на последяващия отказ за
1
извършване на това изпълнително действие е преклудиран. И понеже междувременно не са
настъпили нови факти, които да променят този извод на съдебния изпълнител, вкл.
длъжникът да се е разпоредил с възбранения имот или да придобие нов, обжалването на
отказа е преклудирано с първото искане и съответно разпореждане от 25.11.2019 г. на ЧСИ.
Настоящият съдебен състав не споделя правните съждения на първоинстанционния
съд.
Изпълнителните действия представляват законоустановени процесуални способи
(правомощия на съдебния изпълнител) за принудително удовлетворяване на изпълняемото
право – парично или непарично. При паричните притезания изпълнителните действия са
насочени към подготовка и извършване на осребряването на имуществените права на
длъжника или събиране на притежаваните от него парични вземания, като тези парични
суми ще служат за удовлетворяване на изпълняемото право. Тези действия са посочени
примерно като изпълнителни в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Действие по изпълнението са и разгласяването,
приемането на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и пр. до влизането в
сила на постановлението за възлагане; предаване на запорираното вземане за събиране или
вместо плащане – чл. 510 ГПК.
Отказите на съдебния изпълнител да осъществи тези изпълнителни действия
подлежат на обжалване относно тяхната процесуална незаконосъобразност, тъй като
възпрепятстват осъществяването на дължимата престация - на изпълняемото право, предмет
на изпълнителното дело.
Както е изяснено в мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, съответният изпълнителен способ се изгражда с извършването на всяко
изпълнително действие, докато той не бъде изцяло осъществен – в конкретния случай,
докато не бъде осребрен възбраненият имот за удовлетворяване на изпълняемото право.
Следователно, съдебният изпълнител може да предприеме определено действие по
изпълнението по съответния изпълнителен способ, а да откаже да извърши на друго
действие по изпълнението, което ще възпрепятства осъществяването на предприетия
изпълнителен способ, поради което взискателят може да обжалва всеки отказ за
извършване всяко едно изпълнително действие, за да се достигне до осъществяване на
изпълнителния способ и удовлетворяването на изпълняемото право.
Но тъй като при извършване на съответното изпълнително действие, изграждащо
изпълнителния способ, съдебният изпълнител не правораздава, дори и неговият отказ за
извършване на конкретно изпълнително действие да не е обжалван в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК, неговият акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не възпрепятства
процесуалното право на взискателя впоследствие да поиска отново извършване на
изпълнителното действие, което е било предмет на предходния отказ на органа по
изпълнението. В този случай ирелеванто е обстоятелството дали не са настъпили нови
2
обстоятелства след влизане в сила на първия отказ („при непроменена фактическо
обстановка, при липса на разпореждане с възбранения имот или съответно придобиване на
нов такъв“ – част от мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК). Единствено
при влязло в сила решение по чл. 437 ГПК се поражда сила на пресъдено нещо относно
процесуалната незаконосъобразност на отказа да бъде извършено определено
изпълнително действие, поради което би била недопустима жалба срещу повторен отказ на
съдебния изпълнител да извърши това изпълнително действие при ненастъпване на нов
факт, обуславящ провеждането на това изпълнително действие.
Не е такъв настоящият случай. Както бе изяснено, първият отказ на съдебния
изпълнител да извърши опис на възбранения имот поради преценката на изпълнителния
орган, че тази недвижима вещ е несеквестируема, не е обжалван от взискателя.
Следователно, не е формирана сила на пресъдено нещо относно процесуалната
законосъобразност на отказа за извършване на искания опис, оценка и публична продан на
процесния възбранен имот, поради което повторният отказ подлежи на обжалване пред
съда.
Въз основа на тези правни съображения частната жалба като основателна трябва да
бъде уважена, а обжалваното Определение като неправилно трябва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10391/19.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 7661/2022
г. по описа на СГС, III бр. с-в
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3