РЕШЕНИЕ
№
град Шумен, 20.12.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД ШУМЕН, в публичното заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 218 по описа за 2021 година на
Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1'45 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е въз основа на жалба от С.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №923/15.06.2021г. на кмета на община Върбица. С обжалвания акт, издаден на основание чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи VI категория, кметът на Община Върбица е разпоредил С.Г.Д. да премахне доброволно извършените незаконни строежи: 1. Пристроен „Навес 1“ (постройка на допълващото застрояване) към сграда Складова база, склад - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 за отглеждане на домашни животни с размери 2,80/42,80м и височина 1,90м на по-високата северна и 1,80м на по- ниската южна част, едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа;
2. Пристроен „Навес 2“ (постройка на'допълващото застрояване) към сграда Складова база, склад - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 за отглеждане на домашни животни с размери 12,40/4,25м и височина 2,50м на по-високата източна и 2,15м на по-ниската западна част, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на запад, покрита с профилирана ламарина. Оградена отчасти с оградна мрежа; 3. Пристроен „Навес 3“ (постройка на допълващото застрояване) към западната част на „Навес 2“, също за отглеждане на домашни животни, с размери 11,40/4,25м и височина 2,1 Ом, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на север, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа.
Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея обекти нямат стени и не съставляват „строежи“ по смисъла на ЗУТ. В тази насока сочи, че същите се използват за гледане на животни - кучета, прасета и кокошки, затова ограждението е с мрежа. За направата им са използвани леки елементи. Няма отделяне от външната среда на организирано вътрешно пространство, поради липсата на стени. Въз основа на изложените в жалбата аргументи отправя искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен процесуален представител адв.Д.Р.от ШАК, заявява, че поддържа жалбата. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на обжалвания акт сочи, че неправилно е определен неговият адресат - физическото лице С.Г.Д., тъй като от представеното по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект е видно, че собственик на същия е „М.**- С.Д.“ ЕООД. В пледоарията по същество и в представени писмени бележки релевира доводи за несъответствие на атакуваната заповед с материалния закон и настоява същата да бъде отменена. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната страна - кмет на Община Върбица, чрез процесуалния си представител адв. Б.Г.. от ШАК, оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посоченото в нея материално - правно основание, а именно наличие на незаконни строежи, подлежащи на премахване. Твърди, че визираните в заповедта навеси съставляват стопански постройки по смисъла на чл.41 от ЗУТ, които са изградени без строителни книжа, поради което се явяват „незаконни строежи“ и подлежат на премахване от кмета на общината. Аргументира становище, че административният орган правилно е определил категорията на процесиите навеси като строежи от VI категория, но дори да се възприеме становището на вещото лице по първоначалната експертиза, според което същите са от V категория, това не съставлява съществено нарушение на процесуалния или материалния закон, т.к. заповедта е издадена за констатирано нарушение, изразяващо се в изграждане на постройки без разрешение за строеж, а не заради изграден строеж. В процесния случай изобщо липсва разрешение за строеж, което според ответната страна е необходимо. Въз основа на изложените доводи в съдебно заседание и в писмени бележки отправя искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендира и направените деловодни разноски.
Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От Скица на поземлен имот № 15-477233-05.05.2021г. (л.16-17) е видно, че в КККР е вписан поземлен имот с идентификатор 12766.79.73, находящ се в местност Боаза, с площ 427881кв.м., с трайно предназначение на територията - горска, НТП - за курортен хотел, почивен дом, собстеници по данни от КРНИ - МЗГАР - Държавно лесничейство. Върху имота попадат следните сгради: 1. Сграда с идентификатор 12766.79.73.1 със застроена площ 12 кв.м., брой етажи
- 1, предназначение „сграда за енергопроизводство“; 2. Сграда с идентификатор 12766.79.73.2 със застроена площ 662 кв.м., брой етажи - 1, предназначение „Складова база - склад“; 3. Сграда с идентификатор 12766.79.73.3 със застроена площ 461 кв.м., брой етажи - 1, предназначение „Складова база - склад“; 4. Сграда с идентификатор 12766.79.73.4 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи
- 1, предназначение „сграда за енергопроизводство“.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110/12.07.2007г„ том VI, рег.№ 1687, дело № 1208/2007г. на съдия по вписванията при PC - гр.В.П., С.Г.Д. е собственик на построените в горепосочения имот обекти: „Сграда с друго предназначение“ с площ 663 кв.м., а по данни от СГКК - Шумен, сграда „Складова база, склад“ с площ от 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 и „сграда с друго предназначение“ с площ от 462 кв.м., а по данни от от СГКК - Шумен, „складова база, склад“ с площ от 461 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.3.
На 17.05.2021г. С.Б.Б.- главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол“ в община Върбица и длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ, в присъствието на С.Г.Д. в качеството му на собственик на построени в имота обекти, осъществил проверка на място в ПИ 12766.79.73, обл.Шумен, общ.Върбица, гр.Върбица, местност Боаза, вид собственост - Държавна частна, вид територия - горска, при която установил, че е извършено строителство, както следва:
1. В южната част, към обект с ид. 12766.79.73.3 - „Складова база - склад“, с площ по кадастрална скица - 461 кв.м, е пристроен „Навес 1“ (постройка на допълващото застрояване) за отглеждане на домашни животни с размери 2,80/42,80м и височина 1,90м на по-високата северна и 1,80м на по-ниската южна част, едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина. Сградата е с бетонен под с неустановена армировка. Дървените покривни елементи (греди) са положени в по-високата си част върху съществуващата южна тухлена стена и .преминават под покритата с керемиди дървена покривна конструкция на обект „Складова база - склад“ с ид.
12766.79.73.3, а в по-ниската част са закрепени върху надлъжна дървена греда, която от своя страна е закрепена върху вертикални метални тръби с планки и измазани с вароциментов разтвор тухлени стени с дължина 1,15м в югозападната, 1,10 м в югоизточната и 3,25м в средната южна част. Металните тръби са закрепени трайно към бетонови основи с височина от 0,1 Ом до 0,20м. За ограждане на южната част са използвани още метални парапети и оградна мрежа. Източната и западната тухлени стени, измазани с вароциментов разтвор, са с височини по-ниската на 1,80м и по-високата част 1,90м и с дължина по 2,60м. Вътрешното пространство е преградено на клетки с 4 броя междинни преградни стени с дължина 2,60м и височини 1,80м и 1,90м и с метални парапети и оградна мрежа.
2. До западната част към сграда „Складова база - склад“ - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2, е пристроен „Навес 2“ (постройка на допълващото застрояване) за отглеждане на домашни животни с размери 12,40/4,25м и височина 2,50м на по-високата източна и 2,15м на по-ниската западна част, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на запад, покрита с профилирана ламарина. Сградата е с бетонен под с неустановена армировка. Дървените покривни елементи (греди) са разположени в по-високата си част върху дървени колони, закрепени към измазана тухлена стена на съществуващата сграда, която се явява *и ограждаща към изток. В по-ниската част покривната конструкция е захваната чрез метални планки и гвоздеи върху дървени и метални колони, трайно закрепени към бетонирана площадка. Оградена отчасти с оградна мрежа.
3. В западната част на „Навес 2“ е пристроен „Навес 3“ (постройка на допълващото застрояване), също за отглеждане на домашни животни, с размери
1 1,40/4,25м и височина 2,1 Ом (поради леката денивилация на терена двете височини са еднакви), между двата навеса са използвани общи дървени и метални колони, като двата строежа са свързани конструктивно, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на север, покрита с профилирана ламарина. Сградата е с бетонен под с неустановена армировка. Дървените покривни елементи са захванати чрез метални планки и гвоздеи върху дървени и метални колони, трайно закрепени- към бетонен под. Без оградни стени. Оградена е с метални парапети и оградна мрежа. Северната част открита към бетонова площадка.
Направените констатации са отразени в Констативен акт № 3 от 17.05.2021 г. (л.12-13).
Проверяващият орган приел, че строителните дейности са извършени от собственика на обектите в поземления имот в периода 2012 - 2020г., като се е позовал на информация от заснемане оД Google Maps, Приложение №1 към КП, видно от което през 2012г. въпросните постройки ги няма.
В Констативния акт е посочено също, че за извършване на строителните дейности не са представени строителни книжа.
Въз основа на установеното при проверката актосъставителят приел, че строежите следва да се определят като такива от VI категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Извършено е строителство в чужд имот в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и без разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ, респективно спрямо тях следва да се инициира производство по чл.225а от ЗУТ.
Констативният акт е връчен на С.Г.Д. на 21.05.2021 г., видно от приложения по делото протокол за връчване (л.11).
Въз основа на констатациите от извършената проверка кметът на община Върбица издал Заповед № 923/15.06.2021 г., с която на основание чл.225а от ЗУТ наредил С.Г.Д. да премахне доброволно извършените незаконни строежи в ПИ 12766.79.73,' обл.Шумен, общ.Върбица, гр.Върбица, честност Боаза, както следва: 1. Пристроен „Навес 1“ (постройка на
допълващото застрояване) към сграда Складова база, склад - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 за отглеждане на домашни животни с размери 2,80/42,80м и височина 1,90м на по-високата северна и 1,80м на по-ниската южна част, едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа; 2. Пристроен „Навес 2“ (постройка на допълващото застрояване) към сграда Складова база, склад - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 за отглеждане на домашни животни с размери 12,40/4,25м и височина 2,50м на по-високата източна и 2,15м на по-ниската западна част, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на запад, покрита с профилирана ламарина. Ограден отчасти с оградна мрежа; 3. Пристроен „Навес 3“ (постройка на допълващото застрояване) към западната част на „Навес 2“, също за отглеждане на домашни животни, с размери 11,40/4,25м и височина 2,1 Ом, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на север, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа.
В обстоятелствената част на заповедта са възприети и описани фактите, отразени в констативен акт № 3/17.05.2021г., въз основа на които е направен извод за наличие на строежи по смисъла на §5, т.38 от Др на ЗУТ, изградени в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без представено становище на инженер - конструктор с указания за изпълнението им съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ и разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ.
В заповедта е указано да бъде изпълнена в двадесетдневен срок от влизането й в сила.
Същата е връчена на нейния адресат на 23.06.2021г.
С жалба вх.№ 11-00-160/07.07.2021г. по описа на община Върбица С.Г.Д. оспорил пред Административен съд - гр.Шумен заповедта за премахване на незаконен строеж.
В хода на съдебното производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания акт.
По искане на страните по делото е допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза и тройна съдебно - техническа експертиза.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ четиринадесетдневен срок за оспорване на заповедта, доколкото последната е съобщена на 23.06.2021 г., а жалбата срещу нея - депозирана на 07.07.2021 г.
Същата е подадена от адресата на заповедта - заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното оспорване.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от .АПК, административният съд приема следното:
Оспореният административен акт, с който е разпоредено премахване на строежи, квалифицирани като незаконни строежи от V и VI категория, е издаден от компетентен орган, тъй като съобразно разпоредбата на чл.225а от ЗУТ кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Заповедта за премахване на незаконен строеж е мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването й. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на община Върбица е посочил констатациите, обективирани в съставен при проверка на място Констативен акт №3 от 17.05.2021г., като е приел, че се касае за строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изградени без представено становище на инженер - конструктор с указания за изпълнението им и без разрешение за строеж. Установените факти са отнесени-към правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е завършващият акт на провелото се по правилата на чл.225а от ЗУТ административно производство - процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, С.Б.Б.- главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол“ в община Върбица и длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ, съгласно заповед №85/09.01.2020г. на кмета на община Върбица (л.80 от делото), е съставил констативен акт за установяване състоянието на строежите, липсата на издадени строителни книжа и документи и данни за извършителя. Проверката е извършена в присъствие на оспорващия, на същия е връчен екземпляр от съставения акт, който съдържа указание за реда и срока, в който могат да бъдат подадени възражения.
Предвид изложеното съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Такива не се констатират и с оглед вмененото на административния орган задължение по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и в частност при установяване данните за извършителя на строежите. Видно от обстоятелствената част на заповедта, кметът на община Върбица е отчел, че съгласно вписванията в КККР поземлен имот с идентификатор 12766.79.73, гр.Върбица, местност Боаза, е държавна частна собственост, вид територия - горска, с НТП за курортен хотел, почивен дом, както и наличието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110/12.07.2007г., том VI, рег.№ 1687, дело № 1208/2007г. на съдия по вписванията при PC - гр.В.П., по силата на който С.Г.Д. е собственик на находящи се в ПИ 12766.79.73 обекти: „Сграда с друго предназначение“ с площ 663 кв.м., а по данни от СГКК - Шумен, сграда „Складова база, склад“ е площ oi 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 и „сграда с друго предназначение“ с площ от 462 кв.м., а по данни от от СГКК - Шумен, „складова база, склад“ с площ от 461 кв.м. с идентификатор
12766.79.73.3. Установените при проверката строежи - три броя навеси, подробно описани в КА и издадената заповед, са изградени в посочения ПИ, непосредствено до обектите, които са собственост на настоящия оспорващ. В т.1 от мотивационната част на обжалвания акт е отразено, че „Навес 1“ е пристроен в южната част към обект „Складова, база, склад“. От окомерната скица на строежите - Приложение 2 към КА (л.15), както и от констатациите на вещите лица, се установява, че навесът е изграден непосредствено пред съществуващата сграда, като стената на сградата съставлява стена и на навеса. „Навес 2“ също е изграден непосредствено до съществуващ обект - „Складова база, склад“ с идентификатор 12766.79.73.2, а „Навес 3“ е пристроен в западната част на „Навес 2“. Досежно трите навеса липсват строителни книжа. При това положение правилно административният орган е приел, че С.Г.Д. е собственик на постройките, изградените непосредствено пред съществуващите в ПИ сгради. От значение е и фактът, че оспорващият е присъствал по време на проверката и същият се е запознал с констатациите, отразени в КА № 3/17.05.2021г. и по никакъв начин не е отрекъл собствеността върху процесиите постройки, както и не е представил доказателства, че друго лице е извършител или собственик на строежите. Представеното по делото Удостоверение за регистрация на- животновъден обект № ЗЖ 18- 2741/18.10.2021 г., в което като собственик на животновъдния обект е посочен „М.**- С.Д.“ ЕООД, не разколебава извода, че
административният орган е положил необходимата грижа за изясняване собственика на сградите. Освен това, в посочения документ липсва отразяване на процесиите постройки, както и че същите са собственост на юридическото лице. Напротив, вписана е констатация, че животновъдният обект се намира в гр.Върбица, местност „Минерани бани“, имот с кадастрален номер 294, в който имот са разположени собствените на оспорващия постройки, придобити с приобщения по делото нотариален акт. .
В допълнение към изложеното съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Съгласно §3, ал.1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на заповедта следва да е лице - физическо или юридическо, което може да бъде собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Спрямо тези лица възниква задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл.225, ал.1 или ал.2 от ЗУТ. Възможните адресати на заповедта за премахване могат да бъдат изведени и от разпоредбата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ. В случая на основание установеното право на собственост върху съществуващите сгради в ПИ, към които са пристроени навесите, съдът намира, че правилно жалбоподателят е посочен като адресат на заповедта за премахването им. Следва да се посочи, че целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство, обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за извършителя начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. За изпълнението на посочената цел премахването на незаконното строителство е без значение дали ще бъде осъществено от собственика или от извършителя на строежа, след като и двете лица могат да бъдат адресати на заповед за премахване. Дори и да е налице неточност при определяне на субекта на заедължението за премахване на незаконния строеж, същата не съставлява съществен порок във формата на акта, който да води до неговата отмяна. По изложените мотиви съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради неправилно определяне на нейния адресат.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед представлява валиден административен акт, издаден в установената писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
При направената преценка за съответствие на Заповед № 923/15.06.2021г. на кмета на община Върбица с материалния закон, съдът намира следното:
Правомощието на административния орган да издаде заповед по чл.225а от ЗУТ, с която да разпореди премахването на строеж, е обусловено от установяването на уредените в ал.2 на чл.225 от ЗУТ материалноправни предпоставки, квалифициращи строежа като незаконен. Съобразно посочената от административния орган разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото не се спори, че за* обектите, посочени в заповедта, няма строителни книжа. За евентуално тяхно наличие от страна на жалбоподателя нито се правят твърдения, нито се ангажират доказателства.
Спорен е въпросът дали визираните в заповедта три броя навеси съставляват строежи, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж. Отговорът предпоставя на първо място да се изясни какво представят процесиите постройки, определени като незаконни строежи. В тази насока, въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема следното:
С т.1 от оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж „Навес 1 “ (постройка на допълващото застрояване) към сграда - складова база, за отглеждане на домашни животни с размери 2,80/42,80м и височина 1,90м на по-високата северна и 1,80м на по-ниската южна част, едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа. Административният орган е дал изчерпателно описание на въпросния обект, като същото се потвърждава и от констатациите на вещите лица. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че навесът е пристроен в южната част на съществуващ обект - Складова база. Основата е бетонова с дебелина 10-20 см поради денивилацията на терена. От двете (къси) страни на навеса има тухлени зидове. От задната (дълга) част опира в тухлената стена на съществуващата сгради. Отпред е преграден с мрежа, метални парапети, като в средната част има обособено затворено помещение. От южната страна на навеса има носещи колони - метални тръби с Ф 50, запънати в бетоновата основа. Над колоните са закрепени надлъжни греди и върху тях стъпва покривната конструкция. Покривната конструкция е едноскатна. Изградена е от дървени надлъжни и напречни греди, покрити с профилирана ламарина. Покривната конструкция в северната част е захваната към носещите греди на съществуващата сграда и се носи от тухлената стена на Складовата база. Във вътрешното пространство са обособени клетки с 4 броя преградни тухлени стени с дължина 2,60м и височина 1,80 - 1,90м. В средната част от навеса е изградено с тухлени стени закрито помещение с размери 8,00/2,60м. В своето заключение вещото лице Р.А дава подробно описание на покривната конструкция на въпросния навес. Същата сочи, че покривната конструкция на навеса е прикрепена към покривната конструкция на Складовата база. При „Навес 1“ има конзолно издадени части от прокрива с широчина 20 см, а покривната конструкция се носи от метални колони от южната част и зида на Складовата база от северната част и е с широчина 2,80м. Всички експерти са категорични, че навесът има самостоятелна покривна конструкция. Към момента на посещението вещите лица са констатирали, че „Навес 1“ се използва за отглеждане на кокошки и прасета.
Вторият обект, чието премахване е разпоредено с процесната заповед, е „Навес 2“ (постройка на допълващото застрояване), пристроен към сграда Складова база, склад - 662 кв.м. с идентификатор 12766.79.73.2 за отглеждане на домашни животни с размери 12,40/4,25м и височина 2,50м на по-високата източна и 2,15м на по-ниската западна част, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на запад, покрита с профилирана ламарина. Ограден отчасти с оградна мрежа. От доказателствата по делото съдът установява, че навесът има бетонова основа с дебелина 10-20 см. Носещите колони в западната част са частично дървени греди, частично метални греди с Ф50, запънати в бетоновата основа. В източната част носещите колони са дървени греди, захванати за тухления зид на Складовата база и стъпващи върху бетоновата основа. Върху носещите колони са закрепени носещи надлъжни греди и върху тях стъпва покривната консктрукция. Покривната конструкция е едноскатна, дървена, от надлъжни и напречни греди, покрита с профилирана ламарина. Няма ограждащи стени. Към датата на посещението на вещите лица навесът се използва като склад за фураж.
С т.З от Заповед № 923/15.06.2021г. е разпоредено премахването на „Навес 3“, пристроен към западната част на „Навес 2“, с размери 11,40/4,25м и височина 2,1 Ом, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на север, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа. Според констативно - съобразителната част на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р.А, основата на навеса е бетонна с дебелина 10-20см. Носещите колони са метални тръби с Ф50 и са запънати в бетонната основа. Между Навес 2 и Навес 3 са използвани общи дървени и метални колони, като двата навеса са свързани конструктивно по начин, който се установява от приложения към експретизата снимков материал - снимка 2 (л.68 от делото). Над колоните са монтирани надлъжни дървени греди, върху които стъпва покривната конструкция. Покривната конструкция е едноскатна, с надлъжни и напречни дървени греди, покрита с профилирана ламарина. Навес 3 се използва за отглеждане на крави и телета.
Въз основа на събраните по делото доказателства и дадените описания на трите броя навеси, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, приети по делото, съдът приема, че спорните обекти представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. И трите навеса имат бетонова основа, носещи колони - дървени и / или метални тръби с Ф 50, които са запънати в бетонната основа; носещи надлъжни греди, изградена покривна конструкция, стъпваща на носещите греди. Действително по отношение на Навес 2 и Навес 3 се установява, че същите нямат оградни стени, но това обстоятелство не води до извод за липса на „строеж“ по смисъла, вложен в цитираната по-горе разпоредба. В тази насока съдът съобрази и дадените разяснения в съдебно заседание от вещите лица, изготвили тройната СТЕ. Според вещото лице Й. дефиницията за „груб строеж“, дадена с §5, т.46 от ДР на ЗУТ, а именно „сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи“ е относима към строежи, които са от V и по-висока категория. Същата не е приложима към процесиите навеси предвид техните характеристики. В този смисъл, независимо от липсата на оградни стени, навесите, извършени в резултат на реализирани строителни дейности, съставляват „строежи“.
Този извод произтича и при направена съпоставка на процесиите обекти със законовата дефиниция за „преместваем обект“ по смисъла на §5, т.80 от ДР ан ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Съдът намира, че описанието на въпросните обекти не съответства на това определение, тъй като е невъзможно който и да е от навесите да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи. Т.е. при демонтирането навесите ще загубят своята индивидуалност. В тази връзка не е натице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на даден навес, то не се установява да е възможно обектът да може да бъде преместен, без да губи своята индивидуализация. С оглед изложеното съдът намира, че навесите представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Наред с това съдът намира, че по своите параметри и предназначение (навесите се изполват за отглеждане на животни и съхранение на фураж), същите не могат да бъдат отнесени към посочените в чл.151, ал.1, т.З от ЗУТ „леки постройки за отоплителни материали и инвентар“, като не споделя направения от вещите лица по тройната СТЕ извод в обратна насока. Видно от описанието на навесите, същите са с размери съответно 2,80/42,80м; 12,40/4,25м и 11,40/4,25м и площ от 119,84 кв.м., 52,7 кв.м. и 48,49 кв.м. Всеки от тях има бетонова основа, метални колони, запънати в бетоновата основа и покривна конструкция. Извършените строителни дейности трайно променят субстанцията и начина на ползване на земята. Според техническото им изграждане - трайно прикрепени върху земята, бетонова -основа с дебелина 10-20 см., носещи метални колони, надлъжни греди и самостоятелна покривна конструкция, както и предвид размерите / площта им, обектите не биха могли да бъдат определени като „леки постройки“. Същите не попадат в дефиницията на чл.151, ал.1, т.З от ЗУТ и с оглед конкретното преназначение, за което се използват - за отглеждане на животни и съхранение на фураж. Предвид изложеното за процесиите постройки е необходимо издаване на строителни книжа - разрешение за строеж, каквото не е налице. Досежно липсата на строителни книжа по делото липса спор, като жалбоподателят не излага твърдения в обратна насока, както и не представя доказателства, оборващи констатацията за неиздаване на строителни разрешения за процесиите навеси. При това положение е налице и хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, обуславяща незаконността на строежите, описани в атакуваната заповед.
Следва да се посочи, че не са налице предпоставките, определящи постройките като „търпим“ строеж,' при наличието на които същите не подлежат на премахване. За да се определи един строеж като „търпим“ е необходимо да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. строежът да е изграден до 31 март 2001г. (съгласно §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, като това е най-късната дата, до която законодателят е предвидил възможността строеж, изграден без строителни книжа, да се определи като „търпим“) и 2. същият да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или пб действащите разпоредби съгласно този закон. В случая не е налице втората предпоставка - строежът, за който няма строителни книжа да е бил допустим по подробни градоустройствени планове, правила и нормативи, в сила през алтернативно определени периоди - към момента на извършване на строежа или към настоящия момент. От събраните по делото доказателства е видно, че навесите са изградени в ПИ с идентификатор 12766.79.73, гр.Върбица, местност Боаза. От заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице Р.А се установява, че за имота няма данни да е налице одобрен подробен устройствен план, както и не са издавани виза за проектиране или схема за поставяне на навеси, както и разрешение за строеж или разрешение за поставяне на навеси за отглеждане на животни. Съгласно Скица № 15-477233-05.05.2021г., издадена от СГКК - Шумен, предназначението на поземления имот е горска територия с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом. Имотът се намира извън урбанизирана територия и за него няма одобрен ПУП. С оглед на това в случая е без значение обстоятелството кога са изградени навесите, доколкото същите не могат да бъдат квалифицирани като „търпим“ строеж. За да бъде един незаконен строеж търпим, той трябва да бъде допустим по действащите устройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или към настоящия момент. След като за имота, в който са изградени процесиите постройки, не е имало подробен устройствен план, същите не съответстват на устройствените планове, правилата и нормативите, действали преди приемането на ЗУТ. След 31.03.2001 г., при действието на чл.59, ал.1 от ЗУТ, застрояване извън границите на урбанизираните територии се допуска само въз основа на действащ план за застрояване на поземления имот, какъвто за процесния имот няма. При липса на ПУП строежът не може да бъде търпим според изискванията, поставени от ЗУТ.
Както посочи по-горе, правомощието на административния орган да издаде заповед по чл.225а от ЗУТ, с която да разпореди премахването на строеж от четвърта до шеста категория, е обусловено от установяването на уредените в ал.2 на чл.225 от ЗУТ материалноправни предпоставки, квалифициращи строежа като незаконен. Хипотезата на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт сочи, че строежи, изградени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж са незаконни строежи. В процесния случай, като е квалифицирал строежът като незаконен, административният орган е приложил правилно материалния закон към установените в хода на административното производство факти.
Наред с това, компетентността на органа е поставена взависимост от категорията на строежите, чието премахване е разпоредено. Административният орган е приел, че процесиите навеси съставляват постройки на допълващо застрояване, поради което е квалифицирал същите като такива от VI категория. Съдът намира, че визираните в атакуваната заповед строежи са такива от V категория, като изцяло споделя становището на вещото лице Р.А в тази насока. В заключението по изготвената и приета по делото СТЕ, експертът сочи, че обектите са изградени в поземлен имот, за които няма одобрен ПУП. Съгласно чл.41 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Целият раздел
VII от ЗУТ, отнасящ се за допълващото застрояване, третира урегилирани поземлени имоти. Поземленият имот, в който са изградени навесите не е урегулиран, за него няма одобрен ПУП. С оглед на това строежите не съставляват допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ. С оглед конкретното предназначение на навесите - за отглеждане на животни, същите попадат в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗУТ и следва да се квалифицират като строеж от V категория. Съдът намира, че посочването в заповедта, че строежите са от VI - категория не съставлява съществено нарушение, тъй като същото не рефлектива както върху материалната компетентност на административния орган, така и по отношение на фактическите предпоставки, обуславящи издаването на заповедта, а именно - незаконност на строежите поради липса на разрешение за строеж.
Изложените аргументи налагат извода, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи процесиите отношения и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Г., който е поискал присъждане на сторените разноски съгласно представен списък. При този изход на спора съдът намира, че направено искане следва да бъде уважено, като оспорващият бъде осъден да заплати на Община Върбица разноски по делото в общ размер на 1280,00 лева, в това число 1080,00лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита и депозит за СТЕ в размер на 200,00лв.
Водим от горното Шуменският административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №923/15.06.2021г. на кмета на община Върбица.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община Върбица направените по делото разноски в размер на 1280 (хиляда двеста и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд - Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: