Р Е Ш Е Н И Е
№340 03.12.2019 г. град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Диана
Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1191 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя – Ц.А.К., срещу
наказателно постановление № 24-002482/08.08.2019 г. на директора на дирекция
„Инспекция на труда“ – гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за извършено
нарушение на чл. 152 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Жалбоподателят
излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Оспорва установената от административнонаказващия орган
фактическа обстановка, обективирана в протокол от проверка, като твърди, че не
му е предоставена възможност за излагане на възражения, както и че протоколът е
съставен при допуснато процесуално нарушение – отсъствие на свидетел. Сочи се
необоснованост на обжалваното постановление, както и материална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, като
определено в противоречие с принципите на чл. 27 от ЗАНН. Твърди се отсъствие
на компетентност за административнонаказващия орган и се излагат съображения за
приложение към настоящия случай на чл. 28 от ЗАНН. При изложените доводи се
моли за отмяна на наказателното постановление, евентуално – намаляване размер
на наложеното наказание и определянето му на законовия минимум.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от управителя – лично и упълномощен адвокат,
като поддържа депозираната жалба и ангажира допуснатите му гласни доказателства.
Насрещната страна по жалба – д. „И.п.т.”***, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата
си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на
обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния
съдебен акт като законосъобразно и правилно. Ангажира ново писмено
доказателство.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
В периода от 08.07.2019
г. до 30.09.2019 г., със заповед № 3-0634 от 02.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” е била възложена териториална компетентност на служители
на ДИТ – Стара Загора, включително на свидетеля Б.Ш., за извършване на проверки
по спазване на трудовото законодателство в обекти на контрол на територията на д.
„И.п.т.”***. Вследствие на оправомощаването, на 15 и 18.07.2019 г., в бистро „Астра”,
находящо се в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, кв. К.**, стопанисвано от жалбоподателя „А.“ ЕООД, била извършена проверка от служители на ДИТ - гр. Стара
Загора, сред които и свидетелката Ш. – главен инспектор, като били изискани от
работодателя „А.“ ЕООД график за работа и правилник за вътрешния трудов ред, а
на установените на място работници били предоставени за попълване декларации
относно полаганата от тях трудова дейност. При проверката на място в обекта на
15.07.2019 г. служителите на ДИТ - гр. Стара Загора установили М.Х.С.да
осъществява трудовата функция на готвач, А.А.Х.– също на готвач, а Е.М.С.– на
сервитьор. След извършена проверка по представени от жалбоподателя-работодател
писмени документи, в частност график за работа за м. юли 2019 г., е установено,
че работодателят не е осигурил непрекъсната междудневна почивка, не по-малка от
12 часа, за трите служителки, като М.Х.С.е
работила на 05.07.2019 г. до 23,30 ч., а на 06.07.2019 г. започнала работа в
09,00 часа; А.А.Х.е работила на 02.07.2019 г. до 23,30 ч., на 03.07.2019 г. започнала
работа в 09,00 часа; а Е.М.С.е работила на 16.07.2019 г. до 23,30 ч., на 17.07.2019
г. започнала работа в 09,00 часа. Въз основа на извършените констатации,
свидетелката Ш. съставила АУАН № 24-002482/18.07.2019 г. за допуснато нарушение
на чл. 152 от КТ, получен от законния представител на жалбоподателя на
18.07.2019 г. без вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за извършена
проверка № ПР 1923447 от 15.07 и 18.07.2019 г.; АУАН № 24-002482/18.07.2019 г.; писмено обяснение от 18.07.2019 г.; график за
месец юли 2019 г.; заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“; заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”;
заповед № З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”; служебна
карта на актосъставителя Ш./. Фактическата обстановка се потвърждава и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели Ш., Емилия Стоянова и Мелиха
Стоянова.
Във връзка с
формиране на фактическите изводи на съда, следва да се има предвид, че не се
приемат възраженията на жалбоподателя за недоказаност на установените в хода на
проверката факти. Най-общо възраженията на жалбоподателя са насочени срещу
доказателствената стойност на протокола от извършената проверка. На първо място
следва да се има предвид, че в КТ са предвидени различни задължения за
работодателя и контролните органи, които имат за цел да обезпечат надлежното
събиране на доказателства за целите на контрола по спазване на трудовото
законодателство /чл. 402, чл. 403, чл. 403а от КТ/. Анализът на посочените
разпоредби води до извод, че контролните органи имат възможност да събират
данни чрез писмено деклариране от работниците и служителите, които са задължени
да посочват истината, както и чрез писмени доказателства, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа, които
работодателят е задължен да представи съгласно чл. 403а от КТ. При така
очертаните правомощия на контролните органи и задължения на работодателя,
несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че проверяващите не са
събрали доказателства за установяване на нарушението, доколкото констатациите
им се основават предимно на представен от самия него график за работа. Именно
чрез това вътрешнослужебно изявление на работодателя се създават задължения за
работниците и служителите за спазване на определено работно време,
неизпълнението на които са скрепени с предвидена от законодателя дисциплинарна
отговорност. Следва да се отбележи, че изявленията на свидетелките Емилия
Стоянова и Мелиха Стоянова за неспазване на изготвения от работодателя график
за работа сочат на нарушение на трудовата дисциплина, явяват се изолирани, с
оглед събраните писмени доказателства, и не следва да се кредитират от съда с
доверие в тази част, доколкото същите се намират в икономическа зависимост от
работодателя. Дори да се приемат за достоверни показанията им в тази част,
следва да се отбележи, че наред с изявленията за неспазване на представения от
работодателя график за м.юли 2019 г. не се въвеждат нови за регламентиране на
работното време в конкретни подневни часови диапазони, които да подлежат на
съдебна преценка за законосъобразност.
Несъстоятелни
се явяват и оплакванията за незаконосъобразно извършена проверка, в отсъствие
на свидетел. Представеният от наказващия орган протокол от проверка, видно от
реквизитите му, съставлява самостоятелен и обжалваем административен акт.
Същият е връчен лично на законния представител на жалбоподателя, като по делото
не се съдържат данни да е обжалван или отменен от по-горестоящ орган или съд. В
този ред на мисли, несъстоятелни се явяват релевираните оплаквания за лишаване
на жалбоподателя от възможността да изложи възражения срещу протокола. От друга
страна, следва да се отбележи, че релевантен за административнонаказателното
производство е АУАН, който се съставя въз основа на преките възприятия на
актосъставителя. Законодателят със ЗАНН не въвежда изисквания за съставяне в
хода на производството по налагане на административно наказание на
предварителен акт или протокол, още по-малко за качеството на свидетеля, в
присъствието на който е извършена констатация. Предвид изложеното,
несъстоятелни се явяват и оплакванията за нарушения на процедурата по съставяне
на констативния протокол по делото, а с оглед изтеклия срок за обжалването му и
преклудирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ” и заповед № З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и
съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи надлежното
оправомощаване на служители от ДИТ – гр. Стара Загора да съставят актове на
територията на ДИТ – гр. Бургас /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз
основа на заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“/. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението.
Наред с това от
фактическа страна по делото безспорно се установява, че работниците М.Х.С.-
готвач, А.А.Х.– готвач и Е.М.С.– сервитьор, установени на работа в провервания
обект, стопанисван от жалбоподателя, съгласно съставен и предоставен от
работодателя график за месец юли 2019 г., са полагали труд през същия месец,
както следва: М.Х.С.е работила на 05.07.2019 г. до 23,30 ч., а на 06.07.2019 г.
е започнала работа в 09,00 часа; А.А.Х.е работила на 02.07.2019 г. до 23,30 ч.,
а на 03.07.2019 г. е започнала работа в 09,00 часа; а Е.М.С.е работила на
16.07.2019 г. до 23,30 ч., а на 17.07.2019 г. е започнала работа в 09,00 часа. Тези
факти се установяват от събраните по делото доказателства, анализирани по-горе.
Същевременно, с разпоредбата на чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Законодателят
по императивен начин е вменил задължение на работодателите да осигуряват на
работниците си междудневна почивка от минимум 12 часа. В случая, на Мелиха
Стоянова е осигурена почивка от 9 часа и половина за времето от 23,30 часа на
05.07.2019 г. до 09,00 часа на 06.07.2019 г.; на Анифе Хасан – почивка от 9
часа и половина за времето от 23,30 часа на 02.07.2019 г. до 09,00 часа на
03.07.2019 г.; а на Емилия Стоянова - почивка от 9 часа и половина за времето
от 23,30 часа на 02.07.2019 г. до 09,00 часа на 03.07.2019 г., като по
отношение трите работнички безспорно е осъществено нарушението на чл. 152 от КТ.
По повод
оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната маловажност на случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на
трудовото законодателство, съдът намира, че процесното нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност, още повече, че същото е
осъществено едновременно по отношение на три отделни субекта на трудовото
законодателство. Фактът, че по делото не са събрани данни на жалбоподателя да
са налагани предходни наказания за нарушения на трудовото законодателство, не
може да се приеме като достатъчно смекчаващ, за да е налице маловажен случай.
При изложените съображения, за съда се налага извод, че деянието не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от
същия вид, предвид което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към
процесния случай.
За извършеното
нарушение на чл. 152 от КТ законодателят, с разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева.
В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000
лева. При определяне на наказанието, при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
съдът достигна до извод, че определеното от наказващия орган наказание
„имуществена санкция“ е справедливо, като такова към минимума, предвиден със
санкционната норма, а именно – сумата от 2000 лева. Така наложената санкция е
обоснована с оглед факта, че с наказателното постановление е ангажирана
отговорността на работодателя за осъществени едновременно отделни нарушения на
трудовите права на трима работници, като всяко от тях съставлява самостоятелно
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. С така наложеното наказание в размер на 2000 лева ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Така определеният от наказващия орган близък до минималния размер е достатъчно
висок и при липсата на данни за други предходни нарушения на трудовото
законодателство от страна на жалбоподателя-работодател, ще отговори на целите
на административното наказание.
По изложените
съображения обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 24-002482/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на директора на дирекция
„Инспекция на труда“ – гр. Стара Загора, с което на „„А.“ ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя – Ц.А.К., на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за
извършено нарушение на чл. 152 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: