МОТИВИ по Присъда № 3 от 08.02.2018
г. по нохд № 194/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
П.Т.С. е на кадрова военна служба в БА от 27.09.1988 г. Завършил средно
образование ***“ гр. София специалност флейта. Във военно звание „***“ е от 01.05.1996
г. Заемал длъжността „*** (ПДО) на ВВС на военно формирование (в. ф.) *** – ***.
*** Със заповеди № № ЛС-62 от
16.09.2014 г. и ЛС-66 от 26.09.2014 г. на командира на в. ф. *** – *** е
прекратен договора за военна служба, освободен от длъжност и отчислен от
списъчния състав на формированието, считано от 26.09.2014 г. поради придобито
право на пенсия по чл.69 от КСО (т.2, л.62 д.п.). По време на службата не бил награждаван.
Бил наказван по дисциплинарен ред на четири пъти в периода 10.05.1989 г. –
17.03.1993 г. (т.2, л.63 д.п.). ***
По време на службата си, извършил следното :
До месец ноември 2012 г. подсъдимият *** П.С. бил на служба във в. ф. ***
– Пловдив в Представителен духов оркестър на ВВС, което със Заповед № 769 от 21.12.2007
г. на Командир на ВВС, било на финансово доволствие във в. ф. *** – Пловдив.
След като в. ф. *** - Пловдив било ликвидирано в края на 2012 г., *** С. заел
длъжността „***” в ПДО на ВВС на в. ф. *** – *** до прекратяване на договора му
за военна служба на 16.09.2014 г., поради придобито право на пенсия по чл.69 от КСО.
В периода от месец януари 2012 г. до месец януари 2013 г., *** С. живял
на свободен наем в гр. Пловдив, ул. „****** в жилище, собственост на св. гр.л. Т.
Т., от което ползвал само една стая. На наемодателя си, *** С. заплащал наем в
размер на 100 лева месечно, съгласно сключения договор за наем. Сумата за наема
била предавана на ръка и разписки не били оформяни за това.
От месец февруари 2013 г. до месец септември 2014 г., *** С. живял на
свободен наем в гр. Пловдив, ул. „***” №
*** в жилище, собственост на св. гр.л. Л. В.. На наемодателя си, *** С.
заплащал наем в размер на 150 лева месечно, съгласно сключения договор за наем
на 28.01.2013 г. Сумата за наема била предавана на ръка и разписки не били
оформяни за това.
От месец януари 2012 г. до месец септември 2014 г. Действително *** С.
живял под наем на посочените по-горе адреси, бил картотекиран като нуждаещ се
от жилище и получавал компенсационни суми за живеене при условията на свободно
договаряне.
На 08.11.2011 г. *** С. продал свой недвижим имот лична собственост,
представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***, *** на гр.л. В. Ж. А.,
което е видно от нотариален акт рег. ***24/2011 г., за покупко-продажба на недвижим
имот. Горната сделка обаче, *** С. не
отразил в заявления-декларациите, които подавал до жилищните комисии на в. ф. ***
– Пловдив и в. ф. *** – ***. Това била причината той да продължава да бъде
картотекиран като нуждаещ се от жилище и при определяне на жилищните нужди да
бъде определен във втора група и да получава компенсационни суми за това, че
живее при условията на свободно договаряне. Същият имал право да бъде
картотекиран, като нуждаещ се от жилище и да получава компенсационни суми за
живеене под наем, едва след 5 години, от датата на сделката, т.е. от месец ноември 2016 г. При полагане
на подпис в заявления-декларациите гр.л Т. С. – *** на *** С., не е знаела, че
същите ги подавал до жилищните комисии, с цел получаване компенсационни суми за
живеене при условията на свободно договаряне.
Редът
за картотекиране и изплащане на компенсационни суми на военнослужещите, живеещи
при условията на свободно договаряне, е бил определен в „Наредба № Н-22 от 16.07.2010
г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на
отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне” – на Министъра на
отбраната. Съгласно тази наредба, право да се картотекират като жилищно
нуждаещи се, имали само тези военнослужещи, които отговаряли на следните
условия: имат нужда от жилище, ателие или гараж, в населеното място, където
служат (работят) - чл.7, ал.1, т.1; не притежават в населеното място, където
служат (работят) собственост или вещно право на ползване върху жилище или вила,
годни за постоянно обитаване - чл.7, ал.1, т.2; не са
прехвърляли жилищен имот или вила, през последните пет години преди подаването
на заявлението – декларация - чл.7, ал.1, т.3. Според наредбата,
картотекирането се е извършвало веднъж годишно до 20 ноември и три пъти годишно
– до 20 февруари, до 20 юни и до 20 септември се извършвало допълнително
картотекиране, в случаите на промяна на местослуженето, ново назначаване,
промяна в семейното и/или имотното състояние, в договора за наем, или промяна в
показателите, имащи отношение към определяне на жилищната нужда. Тези
военнослужещи, които са нямали промени в гражданското, служебно, семейно и
имотно състояние, са подавали декларация, с която са декларирали, че нямат
промени, ведно с копие от договора за наем, а тези, които са имали, съгласно
чл.7, ал.4 от Наредбата, в 15-дневен срок от промяната, били длъжни да уведомят
жилищната комисия на военното формирование за настъпилата промяна. Самото
картотекиране ставало въз основа на подадена в два екземпляра
заявление-декларация до жилищната комисия на военното формирование, предложение
за определяне степента на жилищната нужда, а военнослужещите, които били
картотекирани във втора група - живеещи при условията на свободно договаряне,
следвало да представят и копие от договора си за наем. След събирането на
необходимите документи, се изготвял списък в два екземпляра с картотекираните
военнослужещи, като единият оставал във военното формирование, а другият се
изпращал на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната”, откъдето списъкът е
отивал за утвърждаване от Министъра на отбраната или оправомощено от него лице,
след което по етапен ред, бил връщан в съответното военно формирование.
Спазвайки
гореописания ред за картотекиране, *** С. от месец февруари 2012 г. до месец
ноември 2012 г. подал във в. ф. *** – Пловдив необходимите документи за
картотекиране пред жилищната комисия на формированието, които били с невярно
съдържание, както следва:
- 3 бр. заявления-декларации по
чл.7, ал.3 (Приложение № 2) от дати: 03.02.2012 г., 04.06.2012 г. и 04.09.2012
г., съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти
от жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни
суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на
свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в
сила от 10.08.2010 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че няма
промени в семейното и/или имотното
състояние, както и в наемното правоотношение, а в действителност на 08.11.2011 г.
Прехвърлил, чрез покупко-продажба свой собствен недвижим имот, представляващ
жилище – апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „*** ***” ***, *** на гр.л. В. Ж.
А.;
- 1
бр. заявление - декларация по чл.7, ал.2 (Приложение № 1) от дата 05.11.2012 г.,
съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния
фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в сила от
10.08.2010 г., в която в раздел ІV – „Сделки с недвижими имоти” декларирал
невярното обстоятелство, че не е прехвърлял жилищен имот на други лица през
последните 5 години преди подаване на заявление-декларацията, а в
действителност на 08.11.2011 г. Прехвърлил, чрез покупко – продажба свой
собствен недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. ***,
ул. „*** ***” ***, *** на гр.л. В. Ж. А.;
След
преминаване на служба във в. ф. *** – ***, *** С. от месец февруари 2013 г. до месец септември
2014 г. подал във в. ф. *** – *** необходимите документи за картотекиране пред
жилищната комисия на формированието, които били с невярно съдържание, както
следва:
- 5 бр. заявления-декларации по
чл.7, ал.3 (Приложение № 2) от дати: 31.05.2013 г., 03.09.2013 г., 03.02.2014
г., 29.05.2014 г. и 01.09.2014 г., съгласно Наредба Н-22 от 16
юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на
отбраната, и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне – издадена от
Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в сила от 10.08.2010 г., в които
декларирал невярното обстоятелство, че няма промени в семейното и/или имотното състояние, както и в наемното
правоотношение, а в действителност на 08.11.2011 г. Прехвърлил, чрез покупко –
продажба свой собствен недвижим имот, представляващ жилище – апартамент,
находящ се в гр. ***, ул. „*** ***” ***, *** на гр.л. В. Ж. А.;
- 2
бр. заявления - декларация по чл.7, ал.2 (Приложение № 1) от дати: 04.02.2013 г.
и 01.11.2013 г., съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем
на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в
ДВ. бр. 62, в сила от 10.08.2010 г., в които в раздел ІV – „Сделки с недвижими
имоти” декларирал невярното обстоятелство, че не е прехвърлял жилищен имот на
други лица през последните 5 години преди подаване на заявление-декларацията, а
в действителност на 08.11.2011 г. Прехвърлил, чрез покупко -продажба свой
собствен недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. ***,
ул. „*** ***” ***, *** на гр.л. В. Ж. А..
Вследствие
на тези подадени от *** С. заявления-деклараци пред жилищната комисия на
формированието, които били с невярно съдържание, командира на съответното
военно формирование, отдавал ежемесечни заповеди въз основа на които, по банков
път му били превеждани съответните парични суми. По този начин, по сметка на *** С., през
инкриминирания период, неправомерно били преведени общо 3 670.83
(три хиляди шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), собственост на Военновъздушните
сили на РБългария, които той присвоил.
Впоследствие, *** С. осъзнал
извършеното от него и до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, заместил полученото имущество с
преводно нареждане от 23.11.2017 г. по банковата сметка на военно формирование *** – *** в размер на 3 670.83 (три хиляди
шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки).
Съдът намира, че случая е
маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради липса на вредни
последици на военновъздушните сили, критичното отношение на извършителя към
деянието, от обстоятелството, че подсъдимият е личност, която не е обществено
опасна, придобитата пенсионната възраст като военнослужещ, добрите му
характеристични данни, от семейното му положение – многодетно семейство за
което полага грижи, израснал без родители, които обстоятелства дават възможност
да се приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици и с оглед
другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.
По гореописания начин, от
обективна и субективна страна, *** П.С. е извършил престъпление по чл. чл.212б,
ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през
периода от 09.03.2012 г. до 07.12.2012 г.
във в. ф. *** – Пловдив и от 23.01.2013 г. до 09.10.2014 г. във в. ф. *** – ***, при условията на продължавано престъпление, на 32 (тридесет
и два) пъти, получил без правно основание чуждо
движимо имущество – компенсационни суми (пари), полагащи се на живеещите на
свободен наем военнослужещи, собственост на Военновъздушните сили на Р.България,
изплатени му по банков път, на основание заповеди на Командира на военното
формирование, както следва:
1. За
месец февруари 2012 г. съгласно Заповед № 67/05.03.2012 г. на Командир на в. ф.
*** – Пловдив, получил на 09.03.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
2. За месец март 2012 г. съгласно Заповед № 88/03.04.2012 г. на Командир
на в. ф. *** – Пловдив, получил на 23.04.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
3. За месец април 2012 г. съгласно Заповед № 108/03.05.2012 г. на Командир
на в. ф. *** – Пловдив, получил на 04.05.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
4. За месец май 2012 г. съгласно Заповед № 130/03.06.2012 г. на Командир
на в. ф. *** – Пловдив, получил на 08.06.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
5. За месец юни 2012 г. съгласно Заповед № 151/03.07.2012 г. на Командир на
в. ф. *** – Пловдив, получил на 04.07.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
6. За месец юли 2012 г. съгласно Заповед № 174/03.08.2012 г. на Командир
на в. ф. *** – Пловдив, получил на 07.08.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
7. За месец август 2012
г. съгласно Заповед № 194/05.09.2012 г. на Командир на в. ф. *** – Пловдив,
получил на 10.09.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
8. За месец септември 2012 г. съгласно Заповед № 217/05.10.2012 г. на
Командир на в. ф. *** – Пловдив, получил на 09.10.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
9. За месец октомври 2012
г. съгласно Заповед № 238/05.11.2012 г. на Командир на в. ф. *** – Пловдив,
получил на 08.11.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
10. За месец ноември 2012
г. съгласно Заповед № 250/19.11.2012 г. на Командир на в. ф. *** – Пловдив,
получил на 07.12.2012 г. сумата от 100,00 лв.;
11. За месец декември 2012
г. съгласно Заповед № ФСД-9/15.01.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 23.01.2013 г. сумата от 100,00 лв.;
12. За месец януари 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-18/08.02.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 12.02.2013 г. сумата от 100,00 лв.;
13. За месец февруари 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-33/11.03.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 12.03.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
14. За месец март 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-53/09.04.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 12.04.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
15. За месец април 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-60/08.05.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 10.05.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
16. За месец май 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-73/07.06.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 11.06.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
17. За месец юни 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-88/09.07.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 11.07.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
18. За месец юли 2013 г.
съгласно Заповед № ФСД-103/07.08.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 12.08.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
19. За месец август 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-115/10.09.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 16.09.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
20. За месец септември 2013
г. съгласно Заповед № ФСД-135/08.10.2013 г. на Командир на в. ф. *** – ***,
получил на 14.10.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
21. За
месец октомври 2013 г. съгласно Заповед № ФСД-150/11.11.2013 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 13.11.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
22. За
месец ноември 2013 г. съгласно Заповед № ФСД-166/11.12.2013 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 13.12.2013 г. сумата от 125,00 лв.;
23. За
месец декември 2013 г. съгласно Заповед № ФСД-10/16.01.2014 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 20.01.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
24. За
месец януари 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-18/07.02.2014 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 12.02.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
25.За
месец февруари 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-27/07.03.2014 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 11.03.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
26. За
месец март 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-50/16.04.2014 г. на Командир на в. ф.
*** – ***, получил на 17.04.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
27. За
месец април 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-60/10.05.2014 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 12.05.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
28. За
месец май 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-73/12.06.2014 г. на Командир на в. ф. ***
– ***, получил на 19.06.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
29. За
месец юни 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-85/08.07.2014 г. на Командир на в. ф. ***
– ***, получил на 10.07.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
30. За
месец юли 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-103/12.08.2014 г. на Командир на в. ф.
*** – ***, получил на 13.08.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
31. За
месец август 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-113/10.09.2014 г. на Командир на в.
ф. *** – ***, получил на 12.09.2014 г. сумата от 125,00 лв.;
32. За
месец септември 2014 г. съгласно Заповед № ФСД-121/08.10.2014 г. на Командир в.
ф. *** – ***, получил на 09.10.2014 г. сумата от 95,83 лв.
Горното, по безспорен начин се
установява от направените от *** С. самопризнания,
както по време на досъдебното производснво, така и по време на съдебното
следствие, от показанията на свидетелите, от писмените доказателства: протокол
за доброволно предаване, служебна характеристика, кадрова справка, служебен
картон, справка съдимост, от веществените доказателства и от останалите
доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание.
МОТИВИ : за да докаже
съществуването на наемно правоотношение
Спор по фактическата обстановка
няма.
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия *** С. и защитникът му адвокат А.Н., направиха искане за разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма от
НПК, като заявиха, че желаят делото да се разгледа по чл.371, т.2 от НПК, на което искане представителя на
държавното обвинение не се противопостави.
Съдът допусна предварително
изслушване на страните и разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимия заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти, и изрази своето съжаление.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на *** С.. Изтъква, че за
получаване на компенсационни суми, подсъдимия представял пред съответната
жилищната комисия и командването на военното формирование заявления-декларации с
невярно съдържание. С оглед липсата на вредни последици, добрите характеристични
данни на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, прокурорът предлага подсъдимия
да бъде признат за виновен по новата квалификация на обвинението, като
маловажен случай и с оглед предвиденото наказание за това престъпление, да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба към минималния размер, с оглед финансовото му състояние и
семейното му положение
Защитата на подсъдимия, в лицето
на адвокат Н., легитимиран с адвокатско пълномощно на лист 4, т.2 от д.п.
напълно подкрепя казаното от прокурора. Моли съда да приеме, че извършеното от
подсъдимия представлява маловажен случай, поради липса на вредни последици,
чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания и оказване на
пълно съдействие за разкриване на обективната истина. По отношение на
наложените дисциплинарни наказания на подзащитния му обръща внимание, че същите
са по време на тоталитаризма 1988 и 1989 години. Обръща внимание, че по делото
липсват данни неправомерно получната сума да е доведала до финасови затруднения
военното формирование. Моли съда да наложи минимално административно наказания
с огле№ Финансовото положение на семейството му и теглен банков заем, който
подсъдимият изплаща.
Подсъдимият *** С. се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Солидарен е със становището на прокурора и защитника си. Моли съда
да му определи минимално административна наказание, с оглед недоброто финансово
състояние.
Съдът, като се съобрази с
материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия
за освобождаване на *** С. от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание – глоба. За извършеното от него престъпление, което е
умишлено и наказуемо по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, се предвижда наказание пробация или глоба. Същият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на глава осма раздел четвърти
от НК, няма причинените от престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в
пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени
тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или
по повод изпълнение на службата му.
При определяне размера на
административното наказание, съдът взе в предвид, на първо място липса на
вредни последици, самопризнанията на подсъдимия, с което е спомогнал за
разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни,
критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местоживеене, пенсионната
му възраст, че стореното е изолиран случай в неговия живот и след като се
съобрази със финасовото му състоянние – трудовото му възнаграждение, теглен
банков заем в голям размер, както и семейното му положение – с две деца
съответно на 16 и 21 години, за които полага грижи, израснал без родители, му
определя административно наказание глоба към минималния размер, а именно 1
000 (хиляда) лева.
С внесения в съда обвинителен акт,
по отношение на подсъдимия *** П.С. е повдигнато обвинение по чл.212, ал.1,
алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид, че деянието на подсъдимия
представлява маловажен случай немери, че същия следва да бъде признат за
невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът, като взе предвид, че по
делото са изискани и приложени като веществени доказателства: три
броя заявления-декларации по чл.7, ал.3 (Приложение № 2) от дати: 03.02.2012 г.,
04.06.2012 г., 04.09.2012 г. до
жилищната комисия на в. ф. *** – Пловдив; пет броя заявления-декларации по
чл.7, ал.3 (Приложение № 2) от дати: 31.05.2013 г., 03.09.2013 г., 03.02.2014
г., 29.05.2014 г. и 01.09.2014 г. до Жилищната комисия на в. ф. ***-***; един
брой заявлениe-декларация по чл.7, ал.2 (Приложение № 1) от дата 05.11.2012
г. до жилищната комисия на в. ф. *** – Пловдив и два броя заявления-декларации
по чл.7, ал.2 (Приложение № 1) от дати 04.02.2013 г. и 01.11.2013 г. до
Жилищната комисия на в. ф. *** – *** намира, че след влизане на Присъдата в законна сила,
следва да бъдат унищожени, като неистински документи, без стойност.
Водим от горното, въз основа на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
12.02.2018 г.