Определение по дело №46/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на „Автоекспрес 1000“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ------------ представлявано от Х.Н.Ж., чрез адв. С.Ж. *** срещу Решение рег. № 32-439866/15.12.2022 г. към Митническа декларация MRN 22BG0020050076950R7/23.03.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Варна“, с което е увеличена митническата стойност от 19098,60 лв. на 33800 лв. и съответно дължимите държавни вземания за стока - лек автомобил „Хюндай Кона“ по митническа декларация MRN 22BG0020050076950R7/23.03.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като определянето на нова митническа стойност е извършено без основание и няма данни за идентични или сходни стоки, които да са послужили като основание за промяна на декларираната митническа стойност. Счита се, че не са налице условията на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, предвид липсата на обосновка за неприложимост на всички последователно уредени хипотези по чл. 74, § 2 от с.к. Сочи, че в Митническия кодекс не съществува способ, който да позволява митническата стойност на стоката да се определя по пазарна оценка, като в тази връзка релевира, че именно резервните способи за определяне на митническата стойност са обвързани със стойността на внос на идентични или сходни стоки, или на най-голямото сборно количество от тях, продадено за територията на ЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за размера на платеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените писмени доказателства, намира следното:

Надлежното упражняване на правото на жалба е обусловено от спазването на преклузивните срокове за оспорване, регламентирани в АПК, в качеството им на абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на оспорването. За нейното наличие съдът следи служебно, а установяване й е в тежест на оспорващия.

Разпоредбата на чл. 44, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че правото на обжалване на решенията на митническите органи може да бъде упражнено пред правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки. На национално ниво, това е разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ЗМ, според която решенията на митническите органи могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. В тази връзка следва да се посочи, че предварително изчерпване на възможността за оспорване на решението на митническите органи по административен ред не обуславя допустимостта на съдебното производство по жалба срещу същото – т. 2 от решение на Съда на ЕС от 13.03.2014 г. по съединени дела C 29/13 и C 30/13 "Глобъл Транс Лоджистик" ООД срещу Началник на Митница Столична и постоянната практика на ВАС по този въпрос (определение № 15598 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13139/2020 г., VIII о., определение № 1660 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2021 г., I о. и мн. други). Следователно, в случая е приложим срокът по чл. 84, ал. 1 от АПК (при обжалване по административен ред) или срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК (при обжалване по съдебен ред), който е с еднаква продължителност от 14 дни, както правилно и в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, е указано в оспореното решение на директора на ТД Митница Варна.

Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК тече от съобщаването на административния акт. Препис от оспореното решение е изпратен на жалбоподателя с писмо с рег. № 32-440215/16.12.2022 г. (л. 2 от преп.). Това писмо, заедно с приложения към него административен акт, е връчено в седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в ТР и срещу подпис в известието за доставяне на представител на жалбоподателя на 21.12.2022 г. (л. 1 от преп.) в съответствие с чл. 19а, ал. 3 от ЗМ вр. чл. 6, ал. 3 и 4 от Закон за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, чрез лицензиран пощенски оператор "Български пощи" ЕАД (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г.). С писмо вх. док. 246/09.01.2023 г. административният орган е изпратил на АС – Варна цялата преписка, ведно с жалба н.вх. №32-4363/05.01.2023г. получена на официална е-поща на ТД Митница Варна, с приложени доказателство за платена държавна такса, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура №**********/04.01.2023 г. – общо 7 листа. Жалбата и всички приложения към нея са подписани с електронен подпис от адвокат С.Т.Ж. на 05.01.2023 г. в 11:39:37 ч. и на тази дата жалбата е заведена и в деловодството на ТД Митница Варна.

По силата на чл. 141 от АПК пред съда могат да бъдат представени електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В посочените в цитираната разпоредба нормативни актове електронният документ е дефиниран като "всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис", "електронно изявление" представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване и разчитане и предоставяне на информацията, "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, "усъвършенстван електронен подпис" е електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 26, а "квалифициран електронен подпис" е този усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

В случая подадената до АС – Варна жалба чрез директора на ТД Митница Варна на 05.01.2023 г. има характер на електронен документ, съдържащ електронно изявление, тъй като е изпратена до органа по електронен път и е получена в цифрова форма като прикачени файлове. В чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е въведена законова фикция, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Жалбата е подписана с електронен подпис на адв. С.Ж., която е пълномощник на дружеството, видно от приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023 г. Изложеното обуславя извода, че жалбата, подадена по електронен път, е в съответствие с изискванията на закона. За да бъде редовно сезиран съдът с жалба, тя трябва да бъде надлежно подписана от лицето, което се обозначава като неин автор. Подписът материализира волята му да сезира съда и той е доказателство, че волеизявлението в жалбата е направено от лицето, което е сочено като неин автор. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на достъп до съд, а окончателното й отсъствие изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство.

В случая подадената жалба е редовна, но е процесуално недопустима като просрочена, тъй като срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалване на оспореното решение, препис от което е връчен на жалбоподателя на 21.12.2022 г., е изтекъл, съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, на 04.01.2023 г. (сряда, присъствен ден). Жалбата срещу този акт е подадена по електронен път на 05.01.2023 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Поради това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство, което се явява недопустимо, следва да бъде прекратено.

Доколкото просрочието на жалбата е констатирано от съда след приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване, то съдът, на основание чл. 253 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, следва да отмени своето протоколно определение от 05.07.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.

С оглед изхода на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 253 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, чл. 159, т. 5 от АПК вр. чл. чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 220, ал. 1 от ЗМ и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.07.2023 г. за даване на ход по съществото на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Автоекспрес 1000“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление -------------- представлявано от Х.Н.Ж., чрез адв. С.Ж. *** срещу Решение рег. № 32-439866/15.12.2022 г. към Митническа декларация MRN 22BG0020050076950R7/23.03.2022 г., издадено от Директора на ТД „Митница Варна“, с което е увеличена митническата стойност от 19098,60 лв. на 33800 лв. и съответно дължимите държавни вземания за стока - лек автомобил „Хюндай Кона“ по митническа декларация MRN 22BG0020050076950R7/23.03.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 46/2023 г. по описа на Адм. съд-Варна, VІІ състав.

ОСЪЖДА „Автоекспрес 1000“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ------------ представлявано от Х.Н.Ж. да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: