№ 2772
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100503179 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Олимп –Ю.В. – София“ ЕООД,
чрез процесуален представител адв. В. В. срещу решение № 21 340/27.12.2023
г. по гр.д. № 12 538/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, с което исковете на
жалбоподателя с правни основания чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 51 от ТЗ, чл. 92
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 592 евро – дължимо възнаграждение по
чл. 7 от договор за посредничество от 13.04.2022 г., сумата от 198 евро –
мораторна лихва върху възнаграждението за периода 09.06.2022 г. – 09.03.2023
г., сумата от 2 592 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 7 от договор
за посредничество от 13.04.2022 г. и за сумата 198 евро – мораторна лихва
върху неустойката за периода 09.06.2022 г. – 09.03.2023 г., заявени срещу П. И.
Т. са отхвърлени. Във въззивната жалба са наведени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност. Развити са съображения относно
естеството на договора за посредничество, както и твърдения, че
жалбоподателят е изправна страна по него. При тези твърдения в жалбата е
заявено искане до съда да отмени първоинстанционното решение и постанови
1
ново, с което заявените искове за бъдат уважени. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна П. И. Т., чрез процесуален представител адв. А. Т.
е депозирал отговор в срока по чл. 263 от ГПК, в който се поддържат
твърдения за правилност на обжалваното съдебно решение и искане същото
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящото производство.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство са разгледани обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 79 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 51 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Спорът между страните е концентриран единствено относно въпроса за
действителността на сключения между тях договор респ. налице ли е
изпълнение по него от страна на ищеца - въззивник.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Видно от съдържанието на представения по делото протокол за оглед на
недвижим имот от 13.04.2022 г. в него е инкорпориран договор, носещ
белезите на такъв за търговско посредничество по смисъла на чл. 51 от ТЗ.
Съгласно чл. 49 от ТЗ посредник е търговецът, който по занятие посредничи за
сключване на сделки. Търговското посредничество се изразява в чиста
фактическа дейност по повод намирането на клиенти, свързване на страни по
договора, изготвяне на необходимите документи за сключване на окончателен
договор т.е. предмет на договора за посредничество касае постигането на
определен резултат - свързването на страните по сделката и подпомагането им
да сключат договор чрез извършването на определени действия /решение
37/27.04.2012 г. по търг. дело 1143/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение
54/10.09.2010 г. по търг. дело 267/2009 г. на Второ ТО на ВКС и др./.
2
Предвид изложеното, задължението на ищеца -въззивник като
търговски посредник включва свързване на страните, извършване на огледи на
недвижими имоти, съдействие при уговаряне на условията на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и при сключване на
окончателния договор /т.5.1, 5.2 и 5.3 от договора/ срещу задължението на
насрещната страна да заплати възнаграждение в размер на 3,6% с включен
ДДС от договорената продажна цена.
От ангажираните по делото доказателства не се установява фактът на
осъществено посредничество /свързване на страните по дадена сделка с оглед
на нейното сключване/ респ. изпълнение на което и да е от задълженията,
визирани в т. 5 от договора, за да стане изискуемо задължението на
насрещната страна за изплащане на уговореното възнаграждение.
Посоченият по-горе протокол за оглед от 13.04.2022 г. обективира
извършен оглед на сочената дата на имот в с. Хераково от 1 600 кв.м. от бъдещ
купувач по сделката, настоящ ответник. Видно от представения от ответника –
въззиваема страна екземпляр от протокол, в същия липсва наличната
индивидуализация, посредством посочването на два кадастрални
идентификатора на имоти, налични в екземпляра на ищеца – посредник,
поради което настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство
следва да се цени с оглед разпоредбата на чл. 178 ал.2 от ГПК. Няма данни да
е осъществено свързване от страна на посредника на бъдещия купувач с
бъдещия продавач. Липсват данни за извършени съвместни огледи между
страните по бъдещия договор, съобразно изискването на чл. 5.1 от договора.
Няма данни да е проучено положението на имота, съобразно документи за
собственост. Приложената разпечатка от текстови електронни съобщения,
изпратени по „Вайбър“ не установяват авторите на изявленията, а от
съдържанието на същите, включващи общи уговорки за неконкретизирани
имоти не може да се обоснове дори относимост към предмета на спора.
Напротив, при проведено насрещно доказване свидетелката К.Д.-В.,
продавач по сключения разпоредителен договор, дава категорични показания,
че не е ползвала брокер, такива не са й се обаждали нито са й водили
потенциални клиенти, а контакта с ответника – купувач и последвалото
сключване на договора е плод на собствените им усилия.
При ангажираните доказателства се налага извод, че ищцовото
3
дружество не е извършило възложените му от ответника задачи. След като не
е изпълнил това свое основно задължение произтичащо от договора, сключен
между страните то за ищеца изобщо не се е породило правото да получи
уговореното посредническо възнаграждение във фиксирания размер.
С оглед на обстоятелството, че посредникът – въззивник е неизправна
страна по договора за същия не е възникнало правото му уговорено в чл. 7 от
договора за дължима неустойка.
Предвид което заявените искове по чл. 51 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД са
изцяло неоснователни. С оглед неоснователността на заявените главни искове,
то и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД са също неоснователни.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата
страна. Претендира се адвокатско възнаграждение от 2 000 лв., за което се
съдържат доказателства, че е реално заплатено. По отношение на размера на
същото е отправено изрично волеизявление, че не се заявява възражение по
смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, поради което същото се следва на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 340/27.12.2023 г. по гр.д. № 12
538/2023 г. по описа на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „ОЛИМП –Ю.В-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет. 4 – адв. В. В. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на П. И. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, кантора 103 – адв. А. Т. сумата от 2 000 лв.
– съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
на препис от същото до страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5